Резките промени в Изборния кодекс могат да доведат до още отдръпване на избиратели, заяви председателят на Народното събрание Наталия Киселова на откриването на дискусия за предстоящите промени в Изборния кодекс на тема „Изборните правила на поправителен: възможните промени и техният ефект“, организирана от Института за развитие на публичната среда.
Киселова посочи, че изборите, когато и да са, трябва да бъдат проведени по такъв ред, който да повишава доверието в изборния процес, което се отразява и на доверието в публичната власт. Според Киселова основният проблем не е технологията на гласуване, а това, че българските граждани не искат да участват в избори.
Наталия Киселова припомни, че това Народно събрание тръгна трудно и изрази надежда, решението на Конституционния съд да сложи край на съмненията как изглежда парламентът като представителство. Усилията към момента са Народното събрание да работи, посочи Киселова.
Тя очерта два възможни прочита защо последните избори изглеждаха по този начин – и през видеоизлъчването, и през репортажите на медиите. Единият е, че кодексът не е достатъчно добър и това дава възможност за отклоняване на резултатите. Другият възможен прочит е , че проблемът е извън изборните секции, посочи Киселова. Тя предположи, че проблемите са микс от това каква е компетентността на членовете на секционните комисии, но и от влиянието, което имат различни субекти върху вота на гражданите.
Според Киселова най-сериозният проблем с изборите е качеството на членовете на секционните избирателни комисии като представители на отделните партии и коалиции. Можем да завишим изискванията към тях, като се въведе предварително обучение, предложи Киселова. Друг проблем е въпросът с избирателните списъци. Една трета от българските граждани с избирателни права живеят извън територията на страната, отбеляза председателят на парламента. Това поставя въпроса как съставяме избирателните списъци – по настоящ или по постоянен адрес. Въпросът с мъртвите души, е въпрос как определяме кой къде гласува, отбеляза Наталия Киселова. Това, че една трета от гражданите са извън страната поставя въпроса как и дали имаме избирателен район „чужбина“.
Във всеки изборен район има поне четири мандата, което значи, че поне четири мандата трябва да бъдат дадени на 32 район, но откъде ги взимаме, каза Киселова. Това е дискусия, която трябва да се води професионално и трябва да се видят всички аргументи „за“ и „против“, добави тя.
По думите на председателя на Народното събрание стремежът трябва да бъде всеки български гражданин да може да участва в избори.
Гражданите трябва да имат доверие в резултата от изборите, трябва да бъде зачетен политическият плурализъм, независимо дали става въпрос за малки, големи или с по-малка или по-дълга политическа история, участници.
След средата на март може да е готов докладът за второ четене на промените в Изборния кодекс. Това стана известно от думите на председателя на Комисията по конституционни и правни въпроси в Народното събрание Анна Александрова.
На 14 февруари изтича срокът за предложения между първо и второ четене на промените в Изборния кодекс, след което и след обсъждане с коалиционния съвет смятам, че е редно да направим работна група, която да изчисти текстовете и да видим колко предложения са постъпили, защото според мен ще бъдат доста, каза Анна Александрова. „Срокът е 14 февруари, след което, ако направим работна група, се надявам в едномесечен срок да можем да сме готови с доклада на второ четене“, заяви тя.
Александрова обясни, че след това промените ще влязат за обсъждане в ресорната парламентарна комисия и пленарната зала.
На въпрос къде е проблемът – в закона или в прилагането му, Киселова отговори: „Според мен са по-скоро в прилагането. Може би е добре да се помисли за повишаване на качеството на хората, които са членове на секционни комисии. Видя се, че има и чести смени в последния момент и в деня, в който гласуваме. Тези неща трябва да се предвидят и да има по-малко такива субективни фактори, които влияят на изборния процес“.
В кръглата маса тема „Изборните правила на поправителен: възможните промени и техният ефект” участват представители на различни парламентарни групи, институции и гражданското общество.
Присъстват още Анна Александрова от ГЕРБ-СДС, Лена Бориславова, Петър Кьосев и Божидар Божанов от ПП-ДБ, както и бившата депутатка Антоанета Цонева, Цвета Рангелова и Петър Петров от „Възраждане“ и Владимир Георгиев от БСП.
Източник БТА
Последвайте ни и в Телеграм
