Истински административен хаос се задава, след като стана ясно, че Кирил Петков е бил в нарушение на Конституцията четири месеца служебен икономически министър. Всички негови актове могат да бъдат оспорени и да паднат в съда, е мнението на конституционналисти.
„КС може да изиска от съответната държава официално тълкуване откога едно лице е или не е неин гражданин. А проблеми могат да последват, ако се тръгне да се оспорват актове. Няма автоматизъм в разбирането, след като се произнесе, ако и когато се произнесе съдът, и имаме констатирано несъответствие с изискванията на Конституцията“, заяви преподавателят по конституционно право доц. Киселова.
Тогава по думите й всяка институция може да оспорва предишни решения на бившия служебен икономически министър Петков, като за всеки отделен акт трябва да се изследва отделно.
„Това може да стане и по съдебен или административен път, в рамките на правителството или на новия икономически министър“, каза още доц. Киселова.
Днес Конституционният съд ще заседава по казуса с двойното гражданство на бившия служебен министър на икономиката Кирил Петков. Заседанието е за приемане на доказателства по делото.
„Въпросът с гражданството за нас е изчистен като теория. Дали КС може да поиска изслушване на Кирил Петков – г-н Петков не е страна в този спор. И оттук съдът може да допусне, ако прецени, но то е за да не изглежда, че се опитват да му запушат устата, макар че медиите му дават достатъчна възможност да говори на г-н Петков, но той не е страна“, поясни още доц. Киселова.
По думите й както и да постъпи Конситуционния съд, все ще има недоволни в обществото. Защото спорът се решва на прага на предизборната кампания.
„Въпросът за гражданството е по-важен. Въпросът от кога е или не е едно лице гражданин, се решава от националното законодателство на всяка отделна държава.
„Дали се налагаше да се събират становища от страна на Конституционния съд във връзка с гражданството на Кирил Петков или можело да се поиска един документ – вероятно е можело и така да се постъпи. Но защо е поискал повече становища – защото в обществото имаше различни мнения. Едното беше отговарят ли министрите в редовно и служебно правителство на едни и същи условия. За нас такава дилема няма, но щом в обществото има съмнения, е добре това да се изговори“, коментира пред БНР доц. Наталия Киселова, преподавател по конституционно право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Епицентър
Последвайте ни и в Телеграм
