В частта си за външна политика, програмата на „Продължаваме промяната“ е интересна, но има някои леко тревожни елементи, тъй като остава впечатление, че е писана на бързо и „на крак“. В някои свои части тя сякаш няма отношение към действителността, в която реално се намира България. Както в регионален аспект, така и по отношение на нейните съседи, в частност на РС Македония, така и по отношение на политиката, която България има, като държава-членка на Европейския съюз и очакванията, които има към своя стратегически партньор САЩ. Това се казва в анализ за БГНЕС на дългогодишния дипломат и експерт по Близък изток и Израел Мирослав Зафиров.
Външнополитическата програма на „Продължаваме промяната“ по-скоро представлява един конспект на желани неща на писалите тази програма, които те биха искали да видят като приоритети.
В нея се говори доста амбициозно за неща, които за голяма част от професионално занимаващите се с политика хора отдавна са познати като „икономизация на външната политика“. В този смисъл намерението на авторите й да поставят МВнР, заедно с търговските аташета, които в крайна сметка по презумпция са служители на министерството на икономиката в услуга на икономическите интереси на българския бизнес, демонстрира едно относително слабо познаване на същината на външнополитическото ведомство. МВнР е онази институция, която по закон изпълнява и защитава интересите на държавата във външнополитически аспект. Не може да бъде ползвано, като гише за търговски услуги. Предишните опити за подобно въвличане в дейности с изключително икономически дейности никога не са работили, няма и сега да проработят. Не е лошо, който и да бъде следващият министър да знае, че дори изискванията за постъпване на работа на младите дипломатически служители, доколкото все още ги има, не е да са завършили икономика и търговия.
Ако новата партия иска действително да успее в начинанието си да попретопли старата идея, нека разкрие отново търговско-икономическите представителства в ключовите места, където България реално има някакъв интерес и остави МВнР да си гледа работата.
Програмата предполага управление на стопанско дружество, а не на държава. Държавата не е фирма. В нея не се говори нищо за административното и институционално укрепване на министерството, призвано по закон да се занимава професионално с външната политика. Министър, който и да е той, дори и осветеният от Владо Бучковски, няма да се справи без да има подкрепата на хората зад себе си, а това е професионалната дипломатическа гилдия. Външна политика се прави с пари, МВнР е в трагично състояние в този аспект.
За изпълнението на външната политика преди всичко трябва да се извърши една адекватна реформа в подкрепа на МВнР, за да се спре изтичането на кадри и да се привличат адекватни нови такива, за да можем да изглеждаме по един по-достоен начин. Не може министерството да бъде непрекъснато оставяно в една второстепенна роля, да бъде недооценявано и да бъде викано при пожарни случаи, тогава когато се вижда, че политическата воля или политическите способности на министъра и неговият политически кабинет не достигат.
Това, което виждаме да се случва в Босна и Херцеговина в момента и тлеещата криза между Белград и Прищина, е ясен знак колко нестабилни са Западните Балкани. Ако някой смята, че би могъл да прояви себе си или както програмата на „Продължаваме промяната“ твърди, че ние ще сме обединяващ фактор на Балканите, бих искал да напомня, че през последните няколко години видяхме опитите на българската държава да играя тази роля, които не завършиха особено положително за нас. И не защото евентуално не можем, а защото не сме приети. Ние в момента се намираме в една патова ситуация по отношение на РСМ.
Скопие определя Даниел Лорер като идеалният външен министър за тях
Не трябва да се забравя, че до голяма степен политиката на България спрямо РСМ във вида й, който е в момента и позициите, които успяхме до отстоим, са благодарение на група професионални дипломати, а не на гръмките заявления на политически лидери. Някои от тези дипломати и до ден-днешен са в министерството или в различни европейски столици. По отношение на РСМ, както и по отношение на някои други балкански държави, например Сърбия, ние преговаряме с изключително сложни партньори, които в същото време не са готови да ни дадат каквито и да било гаранции за каквото и да било и са водени от лични интереси и външнополитически идеологеми, които са трудни за преглъщане.
Фактът, че представителят на РСМ си позволи буквално да освети името на предпочитания от тях кандидат, е проблем и трябва да бъде един червен сигнал как Скопие гледа на случващото се в София. Това не само издава отношението на Скопие към случващото се в България, но и директно прави заявка какво очаква Скопие и хората, които стоят зад Скопие от бъдещото българско правителство. Това от гледна точка на защитата на националния интерес е абсолютно недопустимо.
Проблемът с РСМ, както и проблемът със Сърбия няма да бъдат решени чрез създаването на комисиите, за които Кирил Петков говори. Те може би не звучат лошо, но не са адекватни към случващото се с днешна дата. Резките завои във външната политика, особено по въпроси, по които е имало парламентарно единство едва ли ще са от полза за защитата на интересите на държавата, както и за убедителното им отстояване пред партньорите ни.
Преди да заработи самата смесена комисия, чиито представители от българска страна бяха често оставяни в деликатна позиция, сякаш без подкрепа, „Продължаваме промяната“ и бъдещата управляваща коалиция готови ли са да кажат нещо по въпроса? И друго, готови ли са да се обърнат по един допустим език на дипломацията и да напомнят на друг наш съсед – Турция, че бихме искали да проведем следващите избори, когато и да са те, без да сме свидетели на откровена държавна подкрепа за една политическа сила от страна на Анкара. Павирайте отношенията чрез споразумения, които се спазват и подредете двора си, а след това да се втурнем да павираме Коридор Номер 8.
Решаването на тези въпроси, за които се говори в програмата на „Продължаваме промяната“ – икономически и инфраструктурни в голямата си част – тяхното неизпълнение не е по вина на България до голяма степен.
Най-важното в подхода на „Продължаваме промяната“, ако на тях се падне да бъдат отговорни за външната ни политика е да са разумни и преди всичко да възстановят и подкрепят институционалното здраве не само на МВнР, но и да внесат професионално спокойствие и в разузнавателните ни служби, които през последните години също понесоха не малко удари. И при тях, както и при МВнР системата се крепи на малцина посветени на призванието си професионалисти. Това са адресатите, които професионално са заети с въпроси на външните отношения. Институционалното мислене е условие сине ква нон.
Външната политика не трябва да се елементаризира, тя е въпрос на последователност и прилагани механизми и ако хората, които ще се нагърбят да се занимават с външна политика оттук нататък не разбират основните принципи на правене на външна политика, които в крайна сметка са закрепени в Конституцията, бих ги посъветвал по-добре да не се захващат. /БГНЕС
––––––
На 14 декември в Брюксел ще се състоят последния за тази година СОВ (Съвет Общи въпроси) на ЕС – това е форумът, на който се взима решение на ниво министър за разширяването на съюза и съветът на ниво държавни и правителствени ръководители (16-17 декември). Перманентният натиск, на който е подложена страната ни, ще продължи и след средата на декември, за да обяви България окончателната си позиция спрямо РСМ. От това, какво поведение ще демонстрираме зависят много неща, които са отвъд единствено позицията ни по Северна Македония. До момента Кирил Петков не е в състояние да обясни, каква е позицията му, а заявлението му от вчера пред Нова телевизия, че няма никой, който да му окаже натиск по телефона не звучи убедително.
Автор: Мирослав Зафиров, БГНЕС
Източник: БГНЕС
Последвайте ни и в Телеграм
