Голямата новина след изборите – по-важна дори от изборните резултати – е публичният разрив между Нинова и Радев.
И то в навечерието на президентския балотаж.
От дълго време Нинова беше изправена пред съдбоносен избор: да запази партията си или да приеме тя да прислужва на Радев. Тя предпочете второто.
А беше ясно, че колкото повече президентът побутва ХЛ – „харвардските“ си любимци, толкова повече ще избутва встрани БСП.
И накрая направо я срина.
Така, на мястото на една социална партия ще дойде едно НЛО, чиито тайни и самият Радев едва ли знае.
Днес Нинова подаде оставка – заради заверата на Радев с ХЛ.
Накрая ще се окаже, че е по-голям мъж, отколкото мнозина в партията й и край президента.
Ако сега, за десерт, Радев принуди Нинова да се съеши с ХЛ, това ще бъде краят на „лявото“ в България.
Взеха се, майно льо, изедници и ратаи.
ХЛ имаха цялата подкрепа на Служебния кабинет, но успяха да спечелят само незначително предимство пред ГЕРБ.
И вероятността да се намираме в преддверието на четвъртия/изборен рунд е голяма.
А това вече окончателно ще съкруши обикновените хора, ще ги направи още по-недоверчиви към врътните на тукашното подобие на политика.
ХЛ имат таланта да се пазарят, обаче и политическия инат и алчност на нашите политикани са безподобни.
Затова поредният Разпад изглежда неизбежен.
Случи се и нещо хубаво: приватизаторите на протестите от 2020 година бяха позорно изритани. И се оттекоха в отходната яма на Историята.
Народа някак все още успява да разчете фалшивите герои от истинските, използвачите – от ония, които действително мислят за него.
От години е ясно, но вече се потвърди окончателно: „десните“ само симулират, че са живи.
Сега дори кандидата си за президент зарязаха.
Христо Иванов се търкаляше на плажа в Росенец, все едно, че е събудил едно ново Априлско въстание – а сега Пеевски с лекота го унижи в Търново.
Отгоре на всичко, оказа се, че в същинска България и „Законът Магнитски“ няма никакво влияние.
Слави изпусна златния си шанс – и отиде в миманса.
Той е най-големият потърпевш: заложи 20 годишната си медийна кариера и сетне, в подстъпите на голямата политика, сам се заточи в някакъв фризер.
Главно заради това 35 процента от гласувалите за него на предишните избори са мигрирали към новите победители.
ББ не изглежда особено притеснен: пак ще наблюдава от разстояние руините – старите и предстоящите.
На него това започва да му харесва: нека се кюскат леваците, а той ще драска с калема. Докато пак му дойде реда.
Сигурно това се върти в главата му.
Прави ли го това щастлив?
Апатията на Народа е очевидна.
Ниската избирателна активност е резултат от неприкрито отчаяние.
То може да прелее в опасни състояния.
Ако имат малко трезвост, ХЛ не трябва да се заблуждават, че печелят заради някакъв ентусиазъм, предизвикан от тях.
За доверие пък изобщо не може да се говори.
Истината е друга и е прекалено тягостна: хората вече залагат слепешката, играят комар със завързани очи, подлъгват се и избират „новото“, без изобщо да се замислят, какво носи то – ако изобщо носи нещо.
И после много бързо се разочароват и отдръпват.
Накрая ще стигнат до съвсем налудни мераци, ще последват онзи, който ще задоволи жаждата им за възмездие, дори без никакви сериозни аргументи.
Обикновеният човек ще се премята от място на място, от поредния временен фаворит, дори той да е непознат и неопитен политически – към следващия фаворит, и така, докато всичко се срути.
Тепърва предстои да ставаме свидетели на драмите на лутащият се българин.
Последният силен тласък към лутането той получи от Протести 2020, когато безцеремонно злоупотребиха с енергията му, и без друго хилава. Тарикатите направиха така, че да се почувства самоунижен – а когато накрая схвана, че Протестите ще бъдат приватизирани, това го пресече напълно.
И след това разочароване той вече е подвластен на всеки нов играч, на всеки сладкодумен фантазьор или измамник.
Дори нищо свястно да не му казват, и изобщо даже да не му говорят, на него му се причуват разни неща.
Ето и сега, без нищо конкретно да му предлагат, ХЛ лесно го повлякоха нанякъде.
Хайде, честито! – на 32-та година от Промяната един ХЛ, доказано извършил престъпление, влиза в Парламента и се готви да управлява!
И този позор оставя безразлични немалко хора.
Това не е само обуначване, това е проникване на всепозволеността в тъканта на държавността, и без друго порядъчно разядена.
Но това не прави впечатление на мнозина и те се местят като кьорави от Слави към ХЛ.
Колективният разум сякаш е на привършване.
Какво толкова казаха ХЛ в мрака на полуразрушената църквица на Българската Демокрация, че изтеглиха към себе си „чалгаджиите“ на Слави?
Нищо запомнящо се не сме чули досега.
А Андрей Райчев ги похвали най-ефектно: спечелили, понеже се държали весело!
Толкова ли сме изпаднали, че опряхме до тази веселост.
Скоро ще започнем и да се хвалим, че весело живеем.
Друг спец пък го допълни: имали готов отговор на всеки въпрос.
Всъщност, бъбрят след всеки зададен им въпрос. Но смислен отговор не сме запомнили.
Не са само те – всички се тюхкат за кризите, сякаш тайно са горди, че толкова изпитания са ни налазили. И с това приключват.
Весело се държат и от ГЕРБ: те пък разчитат Веселяците да повторят съдбата на шоумените.
Всички се оплакват от ниската избирателна активност.
Но тя бе предизвикана и от колебанията и дори разхайтеността на Служебния кабинет.
Дори и сега не е ясно, какво се случва с Народа – изоставен и захвърлен в разгара на Ковид-Кризата.
Е, как хората ще отидат да гласуват: те си дават сметка, че Ковид е далеч по-страшна зараза от всички политически зарази, взети накуп.
Любовта народна е все по-нетрайна и с основание. Колко време ще я консумират новите победители?
Те говорят за реформи в правосъдието и борба с корупцията – нито едното, нито другото се яде или оправя сметките. И какво могат без патерицата на Радев/Служебният кабинет, която си беше една гьостерица за опонентите им – това също не е ясно.
Вече ги накичиха с етикета „американски“/колониален кабинет – колко бързо ще се отърват от тази оценка и искат ли това изобщо, или тя ще бъде техния смокинов лист, нужната им индулгенция?
Важният въпрос към новите победители/поредните дневални в политическата хавра е все същият: Какво ще правите с Народа?
Знаете ли?
Ще се случи ли нещо различно – или отново Той ще бъде изоставен на „мъчението на Надеждата“/Екзюпери.
Епицентър
Последвайте ни и в Телеграм
