Прегледано от: 0
Кеворк Кеворкян
Една от нашенските фантазии е, че хора, които нищо не са управлявали досега, могат да спасят държавата.
Кирчо, например, не е управлявал дори една селска мандра.
А на България в момента й трябват личности, докоснати от Божията ръка, иначе нищо няма да последва.
Обаче опряхме до Кирчо.
А сега нещата вместо да се влошават – стават безнадеждни.
Опряхме до креатурата на Кирчо – Никола Минчев.
Той не успя да втаса като председател на Парламента – обаче сега казва, че нямало да бяга от отговорност.
Можеха да прескочат направо до Лена – тя, впрочем, сякаш струва повече и от двамата. Най-малкото, отстрани изглежда, че ги върти на пръста си.
Проблемът, в края на краищата, опира до Скаутите на „нашите партньори“, които издирват подходящи хора, за да ги монтират в някоя страна.
От години техните качества стават все по-съмнителни – задоволяват се със случайни, дори с мътни персони, в някои случаи и направо с отрепки.
Ако избраниците им притежават някакви актьорски качества/Зеленски или пък охотно съчиняват небивалици/Кирчо – готово, държавата им е сервирана: лапайте.
Оттам-насетне важното е да се придържат към един ритуал: непрекъснато да славословят Чорбаджиите си, може да го правят неубедително и направо дурашки – важното е ритуалът да се спазва.
И още нещо: да не си поемат дори дъх без разрешение.
Ритуалът се спазва, обаче и американофобите, се увеличават. Скаутите са изправени пред тази загадка – и не могат да я разрешат.
В такива случаи обикновено се прибягва до организиране на локални конфликти с конвенционални оръжия – за кеф на руснаците, които са царете на тия оръжия, а и на всички останали, разбира се.
Естествено, и за американските оръжейници остава някой лев.
Но за нас е важно друго: когато един политически тутманик, май беше Асенчо, се пъчи, че ще дадем „отпор“ на агресора/руснаците, ние пък се питаме – пази ли някой вратите на тукашната лудница?
Очевидно е, че Херо Мустафа сбърка с ПростоКирчо.
Клетвопрестъпник от най-висша класа – и неуморим производител на лъжи, истински ударник в това отношение.
Сякаш генът му е нагласен така, че задължително трябва да изхвърли поне една лъжа дневно.
Още от първия ден на Кирчо като служебен министър на икономиката, вече можехме да го наричаме Усмихнатият Лъжец.
Стана ясно, че той се държи като нерез с фактите.
Изведнъж се оказахме сврени под диктата на фантазни изхвърляния. нелепи самохвалства и измислици, гарнирани с фалшиви усмивки.
Никога досега, в годините на Скапания Преход, фалшът не е имал такава тежест.
Но и никъде и никога, който и да е измамник, не може да има успех, ако не е в среда, изобилстваща от балами.
Важният въпрос е: до каква степен е заразно това недоразумение?
И още: дали и народецът не изпростява, докато се майтапи с ПростоКирчо?
Лорер, който е третият важен играч от сбиритока на кирчовци, тия дни се беше загрижил за българското правосъдие: изборите щели да бъдат референдум – за правова държава или за статуквото.
Евреите са проницателни хора, часовникът им има една стрелка повече. Лорер сякаш не е достатъчно техен човек или е някак остатъчен, за да отваря изобщо уста за правосъдие/правова държава – след като неговият „лидер“ безцеремонно погази Конституцията.
Лорер, като филиз от един много патил народ, трябваше да се дистанцира от ПростоКирчо, още когато той отправи заповедта си незабавно да започнат арести на политическите му противници – това намирисваше на истеричност, не по-малко и на милиционерщина.
Само башибозук си позволява да се държи така.
Ако си такъв, нищо не може да те прикрие, клетата Канада пък най-малко.
Хубаво е да се знае, че и прокуратурата все някой ден ще намери време за една от най-арогантните врътки/кражби на Прехода, която вече е добре осветена медийно като „Аферата в бизнес-зона Божурище“.
Тя се случва през далечната вече 2013 година и нейни главни герои са сиамските близнаци Кирчо/Асенчо.
Сигурно дори Иван Костов е завидял на изобретателността на авторите на далаверата.
Те се представят като първокласни комбинатори и това се случва тъкмо по време на Статуквото, срещу което днес те привидно воюват.
Те са гениите на привидността, тя ги съпровожда във всичко – и в говоренето – ако се разбере, какво всъщност казват, и в действията.
Смайващо е как са се изпедепцали толкова, това не се учи в мистифицирания покрай тях Харвард.
Това са умения, които се придобиват по-скоро в строго охраняван затвор от разказите на някой гениален мошеник.
Човек си казва, докато чете подробностите за „Аферата Божурище“, че тия дори и затвор биха продали, като нищо.
Впрочем, досега не сме чули дори и най-мизерната референция от Харвард за тях – макар че поне Асенчо има международно признание: един негов бивш чуждестранен партньор го нарече „много умен измамник“.
И това е нещо. Статуквото със сигурност ще бъде изметено баш от тия.
Така се тътрим към Нормалността, макар да сме убедени, че скоро няма да я достигнем: измамници се борят с Измамата, лъжци говорят срещу Лъжата.
Мастурбаторски гърчове, които само ни отдалечават от Истината.
Тия се отнасят с нея с вниманието, което получава една надуваема секс-кукла.
Отгоре на всичко, от време на време, Кирчо плаши и гаргите: ако се налагало, пак щял да протестира.
Припомниха ни го от Протести 2020 – една невзрачна фигура, навирила плакатче над главата си.
Това се оказа най-скъпо овъзмезденото плакатче – направо с премиерски пост.
Получи и специалната привилегия, спокойно да обитава зоната на неприкосновеността – дори и от Конституцията ни, след като бе пренебрегнато решението на Конституционния съд за двойното му гражданство.
Това сложи началото на болестта му.
Докъде ще го отведе тя – и нас, покрай него – това е въпросът.
Отговорът го даде Кирчо в телевизионно интервю на 9 юли.
Той се накисна сам с думите: „Най-късно до октомври ще си върнем държавата“.
Точно така – той вече гледа на държавата като на нещо, което му принадлежи, на едно по-голямо Божурище, където правилата ще бъдат заменени/изметени от далаверата и мискинлиците.
Лесна работа му се вижда това на Великия Случайник, и тя наистина е лесна – само трябва да бъдат залъгани пет-шестстотин хиляди будали, някак опечени и някак „машинизирани“.
Потомственият болшевик Христо Иванов винаги е на услугите на Кирчо – неизбежно е, защото той за него е последният вагон на последния влак.
Той каза, че ще подкрепи кирчовци, понеже те „имали морално право“.
Ослепял е, горкият – Кирчо изхвърли „морала“ на сметището в Суходол, още когато омърси Конституцията.
Не може да се опитваш да набуташ в джоба си цяла България – и да оставиш в краката ти да се пречка някакъв морал.
Ето един пример за управленски морал.
Не можем да се разминем от евроатлантически ценности, но това не пречи кирчовци да се държат като безпределни нахалници: дори една проста търговска сделка – вноса на два танкера втечнен газ – прикриха като „държавна тайна“.
Утре могат да ви кажат, че и управлението на самата държава е търговска тайна.
Тия неща са противно нелепи и срамни – въпреки това, Хр. Ив. ги приема като „морални“.
Да бяга да пази мавзолея на Ленин.
Докато феновете на кирчовци си дъвчат палците, за да измислят как да ги защитят, нека им подскажем един факт, на който да се уповават.
Това е откриването и закриването на аеролинията до Скопие – двете тържества по този повод почти се сляха.
И очертаха реалния резултат от напъните на ПростоКирчо и компания: провинциални фасони, без никаква полза.
От цялата шарлатания може да има една полза: да се отучи българският народ да се доверява на първия срещнат кретен.
Как обаче хората да разберат, че нямат насреща си кретен?
Нямаме предвид Кирчо.
Това пък е много просто: ако не дрънка за някакви келяви джипки, а се заеме с разплитането, примерно, на „Аферата на века“ – златната концесия на канадската „Дънди прешъс“. Имаме предвид точно Кирчо.
Кирчо заслужава да му спретнат един-два паметника.
Един – в Музея на хумора и сатирата в Габрово.
Друг – на входа на Министерския съвет, украсен с надписа „Огледай се, и ако не приличаш на мен, влез“.
Херо има основания да се тревожи.
Както са я подкарали, накрая ще направят премиер първият нещастник, който мине покрай посолството на 25 юли, в 9 часа и 15 минути.
А за нас е любопитно да научим, защо, все пак, Скаутите харесаха Кирчо.
То е ясно, че „нашите партньори“ предпочитат да сме слабаци.
Друго?
Ще бъде справедливо, все пак, да знаем как и срещу какво се харизва една държава.
Цената едва ли е била висока.
*Фрагмент от „Портрет на Великия Случайник“.
https://www.facebook.com/plugins/post.php?href=https%3A%2F%2Fwww.facebook.com%2FkevorkkevorkianVN%2Fposts%2Fpfbid02s1pVZKjvwvWnyMTS65y2Fqethuhhwb4ZqTiLRFVoSuVSCWyCnTxgKvimJoMk3qw2l&show_text=true&width=500
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram
Кеворкян: След шест месеца опростяване с Кирчо
Кеворк Кеворкян
Една от нашенските фантазии е, че хора, които нищо не са управлявали досега, могат да спасят държавата.
Кирчо, например, не е управлявал дори една селска мандра.
А на България в момента й трябват личности, докоснати от Божията ръка, иначе нищо няма да последва.
Обаче опряхме до Кирчо.
А сега нещата вместо да се влошават – стават безнадеждни.
Опряхме до креатурата на Кирчо – Никола Минчев.
Той не успя да втаса като председател на Парламента – обаче сега казва, че нямало да бяга от отговорност.
Можеха да прескочат направо до Лена – тя, впрочем, сякаш струва повече и от двамата. Най-малкото, отстрани изглежда, че ги върти на пръста си.
Проблемът, в края на краищата, опира до Скаутите на „нашите партньори“, които издирват подходящи хора, за да ги монтират в някоя страна.
От години техните качества стават все по-съмнителни – задоволяват се със случайни, дори с мътни персони, в някои случаи и направо с отрепки.
Ако избраниците им притежават някакви актьорски качества/Зеленски или пък охотно съчиняват небивалици/Кирчо – готово, държавата им е сервирана: лапайте.
Оттам-насетне важното е да се придържат към един ритуал: непрекъснато да славословят Чорбаджиите си, може да го правят неубедително и направо дурашки – важното е ритуалът да се спазва.
И още нещо: да не си поемат дори дъх без разрешение.
Ритуалът се спазва, обаче и американофобите, се увеличават. Скаутите са изправени пред тази загадка – и не могат да я разрешат.
В такива случаи обикновено се прибягва до организиране на локални конфликти с конвенционални оръжия – за кеф на руснаците, които са царете на тия оръжия, а и на всички останали, разбира се.
Естествено, и за американските оръжейници остава някой лев.
Но за нас е важно друго: когато един политически тутманик, май беше Асенчо, се пъчи, че ще дадем „отпор“ на агресора/руснаците, ние пък се питаме – пази ли някой вратите на тукашната лудница?
Очевидно е, че Херо Мустафа сбърка с ПростоКирчо.
Клетвопрестъпник от най-висша класа – и неуморим производител на лъжи, истински ударник в това отношение.
Сякаш генът му е нагласен така, че задължително трябва да изхвърли поне една лъжа дневно.
Още от първия ден на Кирчо като служебен министър на икономиката, вече можехме да го наричаме Усмихнатият Лъжец.
Стана ясно, че той се държи като нерез с фактите.
Изведнъж се оказахме сврени под диктата на фантазни изхвърляния. нелепи самохвалства и измислици, гарнирани с фалшиви усмивки.
Никога досега, в годините на Скапания Преход, фалшът не е имал такава тежест.
Но и никъде и никога, който и да е измамник, не може да има успех, ако не е в среда, изобилстваща от балами.
Важният въпрос е: до каква степен е заразно това недоразумение?
И още: дали и народецът не изпростява, докато се майтапи с ПростоКирчо?
Лорер, който е третият важен играч от сбиритока на кирчовци, тия дни се беше загрижил за българското правосъдие: изборите щели да бъдат референдум – за правова държава или за статуквото.
Евреите са проницателни хора, часовникът им има една стрелка повече. Лорер сякаш не е достатъчно техен човек или е някак остатъчен, за да отваря изобщо уста за правосъдие/правова държава – след като неговият „лидер“ безцеремонно погази Конституцията.
Лорер, като филиз от един много патил народ, трябваше да се дистанцира от ПростоКирчо, още когато той отправи заповедта си незабавно да започнат арести на политическите му противници – това намирисваше на истеричност, не по-малко и на милиционерщина.
Само башибозук си позволява да се държи така.
Ако си такъв, нищо не може да те прикрие, клетата Канада пък най-малко.
Хубаво е да се знае, че и прокуратурата все някой ден ще намери време за една от най-арогантните врътки/кражби на Прехода, която вече е добре осветена медийно като „Аферата в бизнес-зона Божурище“.
Тя се случва през далечната вече 2013 година и нейни главни герои са сиамските близнаци Кирчо/Асенчо.
Сигурно дори Иван Костов е завидял на изобретателността на авторите на далаверата.
Те се представят като първокласни комбинатори и това се случва тъкмо по време на Статуквото, срещу което днес те привидно воюват.
Те са гениите на привидността, тя ги съпровожда във всичко – и в говоренето – ако се разбере, какво всъщност казват, и в действията.
Смайващо е как са се изпедепцали толкова, това не се учи в мистифицирания покрай тях Харвард.
Това са умения, които се придобиват по-скоро в строго охраняван затвор от разказите на някой гениален мошеник.
Човек си казва, докато чете подробностите за „Аферата Божурище“, че тия дори и затвор биха продали, като нищо.
Впрочем, досега не сме чули дори и най-мизерната референция от Харвард за тях – макар че поне Асенчо има международно признание: един негов бивш чуждестранен партньор го нарече „много умен измамник“.
И това е нещо. Статуквото със сигурност ще бъде изметено баш от тия.
Така се тътрим към Нормалността, макар да сме убедени, че скоро няма да я достигнем: измамници се борят с Измамата, лъжци говорят срещу Лъжата.
Мастурбаторски гърчове, които само ни отдалечават от Истината.
Тия се отнасят с нея с вниманието, което получава една надуваема секс-кукла.
Отгоре на всичко, от време на време, Кирчо плаши и гаргите: ако се налагало, пак щял да протестира.
Припомниха ни го от Протести 2020 – една невзрачна фигура, навирила плакатче над главата си.
Това се оказа най-скъпо овъзмезденото плакатче – направо с премиерски пост.
Получи и специалната привилегия, спокойно да обитава зоната на неприкосновеността – дори и от Конституцията ни, след като бе пренебрегнато решението на Конституционния съд за двойното му гражданство.
Това сложи началото на болестта му.
Докъде ще го отведе тя – и нас, покрай него – това е въпросът.
Отговорът го даде Кирчо в телевизионно интервю на 9 юли.
Той се накисна сам с думите: „Най-късно до октомври ще си върнем държавата“.
Точно така – той вече гледа на държавата като на нещо, което му принадлежи, на едно по-голямо Божурище, където правилата ще бъдат заменени/изметени от далаверата и мискинлиците.
Лесна работа му се вижда това на Великия Случайник, и тя наистина е лесна – само трябва да бъдат залъгани пет-шестстотин хиляди будали, някак опечени и някак „машинизирани“.
Потомственият болшевик Христо Иванов винаги е на услугите на Кирчо – неизбежно е, защото той за него е последният вагон на последния влак.
Той каза, че ще подкрепи кирчовци, понеже те „имали морално право“.
Ослепял е, горкият – Кирчо изхвърли „морала“ на сметището в Суходол, още когато омърси Конституцията.
Не може да се опитваш да набуташ в джоба си цяла България – и да оставиш в краката ти да се пречка някакъв морал.
Ето един пример за управленски морал.
Не можем да се разминем от евроатлантически ценности, но това не пречи кирчовци да се държат като безпределни нахалници: дори една проста търговска сделка – вноса на два танкера втечнен газ – прикриха като „държавна тайна“.
Утре могат да ви кажат, че и управлението на самата държава е търговска тайна.
Тия неща са противно нелепи и срамни – въпреки това, Хр. Ив. ги приема като „морални“.
Да бяга да пази мавзолея на Ленин.
Докато феновете на кирчовци си дъвчат палците, за да измислят как да ги защитят, нека им подскажем един факт, на който да се уповават.
Това е откриването и закриването на аеролинията до Скопие – двете тържества по този повод почти се сляха.
И очертаха реалния резултат от напъните на ПростоКирчо и компания: провинциални фасони, без никаква полза.
От цялата шарлатания може да има една полза: да се отучи българският народ да се доверява на първия срещнат кретен.
Как обаче хората да разберат, че нямат насреща си кретен?
Нямаме предвид Кирчо.
Това пък е много просто: ако не дрънка за някакви келяви джипки, а се заеме с разплитането, примерно, на „Аферата на века“ – златната концесия на канадската „Дънди прешъс“. Имаме предвид точно Кирчо.
Кирчо заслужава да му спретнат един-два паметника.
Един – в Музея на хумора и сатирата в Габрово.
Друг – на входа на Министерския съвет, украсен с надписа „Огледай се, и ако не приличаш на мен, влез“.
Херо има основания да се тревожи.
Както са я подкарали, накрая ще направят премиер първият нещастник, който мине покрай посолството на 25 юли, в 9 часа и 15 минути.
А за нас е любопитно да научим, защо, все пак, Скаутите харесаха Кирчо.
То е ясно, че „нашите партньори“ предпочитат да сме слабаци.
Друго?
Ще бъде справедливо, все пак, да знаем как и срещу какво се харизва една държава.
Цената едва ли е била висока.
*Фрагмент от „Портрет на Великия Случайник“.
https://www.facebook.com/plugins/post.php?href=https%3A%2F%2Fwww.facebook.com%2FkevorkkevorkianVN%2Fposts%2Fpfbid02s1pVZKjvwvWnyMTS65y2Fqethuhhwb4ZqTiLRFVoSuVSCWyCnTxgKvimJoMk3qw2l&show_text=true&width=500
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram