Калоян Методиев
Фейсбук
Протестът е изправен пред риска да тръгне в задънената улица на особения интерес. Една група се опитва да го „обязди“ и да го етикетира с „Истанбулската конвенция“. Да го закара в коловоза на собствения си интерес. Аман!
Насилието няма пол, възраст, етнос. Пребитият човек е човек. Жертвата е жертва, независимо с рокля или панталон, с униформа или цивилен, с бяла престилка или с чиновнически ръкавели, неграмотен или образован, клошар или богаташ. Цялата работа в момента избива на фанатизъм. За мен се тръгва в неправилната посока.
Проблемът ни като общество е свързан с възпитание и обноски. И то не за цялото общество. Става въпрос за изградената мутро субкултура, която си има характеристики и представители. Едни и същи прически, начин на обличане в черно, татуировки, фитнес структури, агресивни погледи и пози, типични автомобили и поведение с тях, склонност към насилие. Набират последователи и разпространяват „заразата“ си през фитнес и спортни зали, дискотеки, квартални площадки. И момичета, които харесват лошите момчета и се събират с тях. Порочен кръг. Този типаж няма да си изкарва прехраната на бюро, с компютър или на поточна линия. Лошите момчета трябва да правят лоши неща. И насилието е едно от тях.
Поне няколко партийни лидери са продуценти и вдъхновители на подобно поведение в парламента в момента. Рибата се вмирисва откъм главата! И цялото общество е заложник на този модел на диктат на едно малцинство. Каква „Истанбулска конвенция“? Какво домашно насилие? Всички страдат! Всички!
Мерките са няколко. Прилагането на Наказателния кодекс, а не армия от хора с висящи дела да кръстосват държавата на свобода (сингапурски модел). Прочистването на съдебната система и МВР е втора (ветинг системата от Албания). Възпитанието в училищата е трета (не образование, а възпитание в добри обноски, вежливост по английския и гръцкия модел).
Таргетираната борба с мутро субкултурата е четвърта и най-важна незабавна мярка. Всичко трябва да е долу – на сборищата им, през външен вид, криминални регистрации, черните им мощни автомобили, побоищата им, предреждането на светофари….
Трябва да бъдат изкарани от улиците. Бизнесите и покровителите им ударени. Купувачите на гласове с техните мрежи разбити. Това е ролята на държавата и политиката. Останалото няма да промени нищо.
Епицентър
Последвайте ни и в Телеграм
Калоян Методиев: Една група се опитва да „обязди“ протеста и да го етикетира с „Истанбулската конвенция“
Калоян Методиев
Фейсбук
Протестът е изправен пред риска да тръгне в задънената улица на особения интерес. Една група се опитва да го „обязди“ и да го етикетира с „Истанбулската конвенция“. Да го закара в коловоза на собствения си интерес. Аман!
Насилието няма пол, възраст, етнос. Пребитият човек е човек. Жертвата е жертва, независимо с рокля или панталон, с униформа или цивилен, с бяла престилка или с чиновнически ръкавели, неграмотен или образован, клошар или богаташ. Цялата работа в момента избива на фанатизъм. За мен се тръгва в неправилната посока.
Проблемът ни като общество е свързан с възпитание и обноски. И то не за цялото общество. Става въпрос за изградената мутро субкултура, която си има характеристики и представители. Едни и същи прически, начин на обличане в черно, татуировки, фитнес структури, агресивни погледи и пози, типични автомобили и поведение с тях, склонност към насилие. Набират последователи и разпространяват „заразата“ си през фитнес и спортни зали, дискотеки, квартални площадки. И момичета, които харесват лошите момчета и се събират с тях. Порочен кръг. Този типаж няма да си изкарва прехраната на бюро, с компютър или на поточна линия. Лошите момчета трябва да правят лоши неща. И насилието е едно от тях.
Поне няколко партийни лидери са продуценти и вдъхновители на подобно поведение в парламента в момента. Рибата се вмирисва откъм главата! И цялото общество е заложник на този модел на диктат на едно малцинство. Каква „Истанбулска конвенция“? Какво домашно насилие? Всички страдат! Всички!
Мерките са няколко. Прилагането на Наказателния кодекс, а не армия от хора с висящи дела да кръстосват държавата на свобода (сингапурски модел). Прочистването на съдебната система и МВР е втора (ветинг системата от Албания). Възпитанието в училищата е трета (не образование, а възпитание в добри обноски, вежливост по английския и гръцкия модел).
Таргетираната борба с мутро субкултурата е четвърта и най-важна незабавна мярка. Всичко трябва да е долу – на сборищата им, през външен вид, криминални регистрации, черните им мощни автомобили, побоищата им, предреждането на светофари….
Трябва да бъдат изкарани от улиците. Бизнесите и покровителите им ударени. Купувачите на гласове с техните мрежи разбити. Това е ролята на държавата и политиката. Останалото няма да промени нищо.
Епицентър
Последвайте ни и в Телеграм