В София вече не може да се шофира нормално. Има дупки като кратери, страшно дълбоки ровове! Определно ситуацията не е за моя автомобил, може би разни двищещи се машини с висока проходимост биха могли да оцелеят. Държавата се движи с космическа скорост към катастрофа. Пълна трагедия!
Тръгнали да махат паметници, вижте си дупките по пътищата, бе, политици с чалга певици! Крадете като подивели! Все едно ще си го носите краденото на оня свят. Паметниците са само дъвка за простолюдието, да крещи там, да се нарежда в кордони, да води евтини полемики по телевизии, но най-важното е друго: махането на паметниците е още една „пчеличка“ за добро поведение в откупуването пред американското посолство.
Една шепа мафиотски узурпатори се откупуват с бошлаф декорно поведение, за да ги оставят на власт, да могат да си крадат още и още. И ОЩЕ!
Жалко, че американците не страдат от желание да се справят с корупцията в колониите си. Тъкмо обратното. Те ползват корупционерите за свои цели.
Метрополията няма намерение да възпитава или да управлява в същинския смисъл на думата. Тя само прокарва решенията, като част от стратегическата си доктрина, през контролираните територии. И ако териториите са неподвластни на демократизация, на самовъзпитание и самоуправление, толкова по-добре. Метежи, липса на възражения, изплашени крадци, готови на всичко, само и само да им оставят нещо от краденото.
И ето, че посткомунистическата крадлива хунта беше строена да съдейства, да събаря паметници, за да възбужда населението и да отклонява съпротивата му в нищото, в празна нощ.
Съвсем други неща се гласят в разпадащата ни се държава, но глупаците и партиите-мюрета са се засилили да се занимават с паметниците. Че по-лесно.
Крадливата бездарна хунта в момента погребва държавата! Дали ще я погребат с паметниците или без паметниците няма никакво значение, драги мюрета! Без съветските паметници можем да живеем и да се развиваме, но без държава – не можем! Най-много се забавлявам със съдебната реформа. Този, заради когото години наред се водеше война за съдебната реформа, им гласува съдебната реформа. Сега следва и да продължи да си контролира съдебната система, само че според гласувания нов ред.
Източник: Критично бг
Последвайте ни и в Телеграм
Калина Андролова: Крадливата бездарна хунта в момента погребва държавата!
В София вече не може да се шофира нормално. Има дупки като кратери, страшно дълбоки ровове! Определно ситуацията не е за моя автомобил, може би разни двищещи се машини с висока проходимост биха могли да оцелеят. Държавата се движи с космическа скорост към катастрофа. Пълна трагедия!
Тръгнали да махат паметници, вижте си дупките по пътищата, бе, политици с чалга певици! Крадете като подивели! Все едно ще си го носите краденото на оня свят. Паметниците са само дъвка за простолюдието, да крещи там, да се нарежда в кордони, да води евтини полемики по телевизии, но най-важното е друго: махането на паметниците е още една „пчеличка“ за добро поведение в откупуването пред американското посолство.
Една шепа мафиотски узурпатори се откупуват с бошлаф декорно поведение, за да ги оставят на власт, да могат да си крадат още и още. И ОЩЕ!
Жалко, че американците не страдат от желание да се справят с корупцията в колониите си. Тъкмо обратното. Те ползват корупционерите за свои цели.
Метрополията няма намерение да възпитава или да управлява в същинския смисъл на думата. Тя само прокарва решенията, като част от стратегическата си доктрина, през контролираните територии. И ако териториите са неподвластни на демократизация, на самовъзпитание и самоуправление, толкова по-добре. Метежи, липса на възражения, изплашени крадци, готови на всичко, само и само да им оставят нещо от краденото.
И ето, че посткомунистическата крадлива хунта беше строена да съдейства, да събаря паметници, за да възбужда населението и да отклонява съпротивата му в нищото, в празна нощ.
Съвсем други неща се гласят в разпадащата ни се държава, но глупаците и партиите-мюрета са се засилили да се занимават с паметниците. Че по-лесно.
Крадливата бездарна хунта в момента погребва държавата! Дали ще я погребат с паметниците или без паметниците няма никакво значение, драги мюрета! Без съветските паметници можем да живеем и да се развиваме, но без държава – не можем! Най-много се забавлявам със съдебната реформа. Този, заради когото години наред се водеше война за съдебната реформа, им гласува съдебната реформа. Сега следва и да продължи да си контролира съдебната система, само че според гласувания нов ред.
Източник: Критично бг
Последвайте ни и в Телеграм