Датата 12 февруари 2021 ще да е била особено щастлива за Петьо Блъсков – дългогодишен, неуморен труженик в служба на властовата пропаганда, неизменен подгласник и ретланслатор на властта и особено на последните 12 години борисовщина. Борисовщина, която прояде като черна болест обществения организъм чрез пълното разграждане и обезличаване на институциите, обезкървяването им откъм експертен потенциал и превръщането им в автоматичен гумен печат на всякакви безумни и дори престъпни хрумки и прищевки на Негово Величество Вожда. Всичко това обаче никога не би било възможно без активното съдействие на т.нар. четвърта власт, без плеядата журналисти и издатели, хвърлили се да слугинстват на Падишаха. Някои от тях бяха действително заставени да го направят – но други, като Блъсков, го правеха изцяло доброволно и с ищах. Вследствие на което, с течение на времето станаха милионери. Някои по-бавно, но други – като Блъсков и Недялко от ПИК – доста бързо. Именно за „щастливата“ съдба на блъсковите милиони ще ви разкажем днес.
На 12 февруари тази година Върховният Касационен Съд окончателно остави в сила една „интересна“ блъскова сделка. А именно, едно прихващане на стойност 501 хиляди долара, чрез което Блъсков изцяло погасява свой дълг към КТБ в размер на 360 хиляди евро. Дълг, който към 30.06.2014 вече е бил в просрочие 1 година. Иначе погледнато, бил е в дефолт. Най-общо казано, синдиците на фалиралата КТБ не успяват да докажат пред съда, че към датата на сделката (4 ноември 2014) Блъсков е знаел, че банката вече е изпаднала в неплатежоспособност. Действително БНБ отне лиценза на банката само два дни по-късно, но съдът приема, че е в тежест на синдиците да докажат, че Блъсков не просто е подозирал, че има опасност от подобно събитие, но е знаел, че неплатежоспособността вече е факт. Това синдиците така и не успяват да докажат – както по това, така и по други дела. В крайна сметка те сега ще трябва да заплатят и близо 60,000 лева съдебни такси и разноски.
Интересно е обаче и друго – синдиците не използват всички възможни текстове в Закона за Банковата Несъстоятелност (ЗБН), за да атакуват блъсковата сделка. Текстът за „наличие на знание за настъпила неплатежоспособност“ е само една от възможните линии на атака. Има и други, които не са използвани – т.е. явно е налице неособено голямо старание от страна на синдиците да възстановят точно тези средства в масата на несъстоятелността на фалиралата банка. Такава липса на усърдие се забелязва и по други дела, свързани с други „интересни“ фирми и физически лица.
И още дългове, и още дела
Това обаче далеч не e всичко – напротив, това е само малка част от блъсковите задължения към КТБ. Сумарните задължения на семейство Блъскови към КТБ – в лично качество и чрез техни фирми – възлизат на 7.5 милиона лева. Няма данни дори един лев от тези дългове да е постъпил в масата на несъстоятелността на фалиралата банка. И това е само малка част от огромното финансиране, отпуснато от КТБ през различни фирми (много от тях бушони), с което беше реализирано превземането на медийния сектор от тандема Пеевски-Василев. Към днешна дата това фактически значи основно и единствено Пеевски, доколкото Василев е в безсрочно „изгнание“ в Сърбия. Властта на Пеевски в медийния сектор – включително и в блъсковия „Труд“ – продължава да е безспорна, въпреки скорошната мимикрия на продажба на официално неговите вестници на купувача на Нова Телевизия, United Media Group.
Всъщност, допълнителен преглед на съдебните регистри по делата блъскови разкрива следното:
- С решение от 19.09.2019 СГС обявява за недействително друго прихващане, извършено от блъсковата фирма Таргет Медия ЕООД – на стойност 1 милион лева. Това решение обаче се обжалва пред САС, където делото е спряно в изчакване на произнасяне на Конституционния Съд (КС). Така че, хипотетично, и тази сума може да не се върне във фалиралата банка, въпреки победата на първа инстанция.
- През 2017 и отново през 2020 синдиците атакуват широк спектър от прихващания, сред които има фирми, с които Блъсков пак е пряко или косвено свързан. Да се проследи коя фирма колко точно дължи и е върнала не е съвсем лесно, доколкото делата са все още висящи на първа инстанция. Едно е сигурно обаче – към днешна дата нито една стотинка от тези фирми не е постъпила по сметките на КТБ. Самите дела в СГС наскоро също бяха спрени, в изчакване на решението на КС – което едва ли ще излезе преди края на тази година.
Догансарай, награди и ордени
През май 2016 година Блъсков изигра ключова роля във фарса около голямата награда на фондация “Радостина Константинова”. В последния момент Блъсков плюс неговото лоби в управителния съвет отмениха наградата (макар и с превес от само един глас) за разследването на БИВОЛЪ относно Догансарай. Същият Догансарай, които предизвика масово плажуване миналото лято, последвано от масови и многохилядни протести. Същият Догансарай, който се оказа фокусна точка и мини-модел на всичко, което не е наред в България. Нещо като „Бермудски триъгълник на корупцията“, по думите на бургаския общински съветник Константин Бачийски. Тази подмолна акция в „12 без 5“ провокира бурна реакция от седем от деветте члена на журито, които в отворено писмо до медиите изразиха „недоумение, разочарование и несъгласие“ с решението на Блъсков и Сие. Това беше и поредното доказателство за близостта на Блъсков с Доган, Пеевски и всевъзможните техни интереси – сараи, вестници и какво ли още не.
През септември 2020 станахме свидетели на поредния скандал с участието на „Калоян Стоев“ (блъсковият псевдоним в „Труд“). Тогава Блъсков беше предложен за награждаване с орден „Св. Св. Кирил и Методий“ от Министерски Съвет (т.е. реално от Борисов). Последва остра реакция от Асоциацията на Европейските Журналисти (АЕЖ), които заявиха, че „Държавата трябва да връчи акт, а не орден на Петьо Блъсков“.
“В последните години вестник “Труд” на издателя Блъсков се утвърди като медия, даваща трибуна точно за подобни очернящи кампании срещу активисти, борещи се за съдебна реформа, за защита на околната среда или срещу езика на омразата. “Труд” е медия, в която често могат да бъдат прочетени публикации, които могат да се характеризират като част от хибридна дезинформационна война срещу ценностите на Европейския съюз, либералната демокрация и човешките права”, цитираме дословно позицията.
В крайна сметка, на церемонията по награждаването месец по-късно Блъсков не беше сред лицата, които Президентът Радев удостои с това най-високо отличие.
Новото амплоа – Блъсков строителят. И още дела с КТБ.
През октомври 2017 беше осветена скандална заменка, спешно гласувана от Столичния Общински Съвет (т.е. основно от ГЕРБ и ДПС), направена под формата на две насрещни дарения – с цел заобикаляне на законовата забрана за замяна на общински и държавни имоти. Чрез тази заменка Блъсков получи апетитен парцел в „Дианабад“, на който свободно може да се строи – в замяна на парцел точно до Борисовата градина, който е предвиден за озеленяване; т.е. той там няма право да строи, поне не и лесно и законно. Статутът за озеленяване беше потвърден включително и с окончателни съдебни решения. Ерго, общината реши да направи сладка услуга на заслужилия издател.
Строителните планове на Блъсков в „Дианабад“ провокираха протести на живущите в района граждани през октомври 2020, след като се разбра, че той се кани да строи шест-етажна жилищно-офисна сграда на терена на своята придобивка-чрез-заменка. Това се случи броени дни след като Борисов (формално чрез МС) го номинира за орден, както писахме по-горе. На чисто принципна основа следва да отбележим, че строителството – в София, по морето, планините и навсякъде – е любим български способ за „превъртане“ (да не използваме друга дума) на особено големи суми, чиито произход трудно (или никак не) може да бъде обяснен. Разбира се, подобно на случая с Недялко от ПИК, няма никакви данни НАП, КОКОНПИ и Прокуратура да са изследвали произхода на средствата, които под една или друга форма издателят ударно налива в строителство през годините.
При все това, BIRD направи допълнителни проверки в регистрите. Оказва се, че едно от блъсковите строителни дружества, ЮГ 14 ООД, води тежка съдебна битка с КТБ. Видно от документите по делото в СГС, фалиралата банка е вписала обезпечение (ипотека) върху имот на дружеството (т.е. на Блъсков) с пазарна стойност над 2.1 милиона лева. Блъсков атакува това вписване в съда, като му се налага да плати и близо 90 хиляди лева държавна такса. По делото са проведени няколко заседания и дори е било обявено за решаване – но през ноември 2020 и това дело е спряно в изчакване на произнасянето на Конституционния Съд.
Равносметката – успелият немлад издател, любимецът на властта и прокуратурата Петьо Христов Блъсков не е върнал и стотинка от дължимите кредити на фалиралата КТБ. На този фон е доста показателно бездействието на прокуратурата. Особено като се има впредвид, че в други случаи тя е хипер-активна. За сравнение ще посочим само един пример, където човек получи обвинение (и дори лежа в ареста) за получен от КТБ и отдавна върнат/изплатен-с-лихвите кредит. Види се, че когато трябва „да се удари“, това се прави за часове. Но когато трябва „да се чадъроса“ – то чадърът стои опънат с години. Поне докато Блъсков/Стоев продължава да сипе панегирики за Борисов и Цацаров. Пардон, за Гешев.
bird.bg
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram
