Правителството взе тази нощ решение да предложи на Народното събрание да бъде обявено извънредно положение във връзка с разпространението на Ковид-19 (COVID-19). Предложението включва да бъдат затваряни игрални зали, спортни мероприятия, конференции, училища, университети, детски градини и предприемани други мерки с цел овладяване на опасността от избухване на пълномащабна епидемия от коронавируса.
Естествено изниква въпросът: какво означава „извънредно положение“ в България, от кого се обявява то, кога и т.н.?
Както отбелязва в свой научен труд известният наш юрист-конституционалист д-р Борислав Цеков уредбата на извънредното положение в България понастоящем е лаконична и бланкетна. В нея се дава отговор на въпросите „кой“ и до известна степен „кога“ е оправомощен да въведе извънредно положение, но е оставен открит въпросът „как“ се прилага извънредното положение от гледище на разместване на конституционни функции и правомощия на висшите конституционни органи.
Поглед към Конституцията на Република България, която по обясними причини също е лаконична, се вижда, че Народното събрание е органът, който „обявява военно или друго извънредно положение върху цялата територия на страната или върху част от нея по предложение на президента или на Министерския съвет“ (чл.84, т.12).
В чл. 100 на Конституцията разбираме, че и президентът може да обявява извънредно (а също и военно) положение, когато Народното събрание по някаква причина не заседава. „В тези случаи то се свиква незабавно, за да се произнесе по решението.“ (чл.100, т.5).
В чл.64, ал.2 на Конституцията се твърди, че: „В случай на война, военно или друго извънредно положение, настъпили по време или след изтичане на мандата на Народното събрание, срокът на неговите пълномощия се продължава до отпадането на тези обстоятелства.“ тази хипотеза вероятно покрива и отговора на логично възникващия въпрос: кое Народно събрание ще заседава в случай, че парламентът вече е разпуснат преди избори?
А в 4..57, ал.3 от Конституцията на Република България е поместена важната разпоредба, че и при „извънредно положение със закон може да бъде временно ограничено упражняването на отделни права на гражданите с изключение на правата, предвидени в чл. 28, 29, 31, ал. 1, 2 и 3, чл. 32, ал. 1 и чл. 37.“ Съответните членове се отнасят до предотвратяване на ограничаването на основни права на гражданите.
И пак от труда на д-р Борислав Цеков разбираме, че освен Конституцията уредба относно обявяването на война, военно или друго извънредно положение се съдържа в Закона за отбраната и въоръжените сили (ЗОВС). Въведен е милитаризиран модел на държавна реакция. При война или военно положение ръководството на отбраната и въоръжените сили се съсредоточава напълно в държавния глава. Функцията по осигуряване на вътрешния ред се прехвърля от Министерския съвет към президента.
В правомощията на държавния глава, като върховен главнокомандващ, е военновременното ръководство на страната и всички предвидени мерки и ограничения, уредени в чл. 123 и сл. от ЗОВС. В това отношение президентът е подпомаган от Върховно главно командване, в което са включени: министър-председателя, министъра на отбраната, министъра на вътрешните работи, министъра на външните работи, министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, министъра на икономиката, министъра на енергетиката, министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на финансите, началника на отбраната, председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“ и други лица, определени от върховния главнокомандващ (чл. 114 от ЗОВС).
Такова „милитаризиране“ на властта, пише Цеков, е предвидено от българския законодател и за режима на „извънредно положение“ (чл. 122 от ЗОВС) с тази разлика, че не се предвижда преместване на функцията по осигуряване на вътрешния ред под ръководството на президента. Разпоредбата на чл. 113 ЗОВС изрично урежда такова преместване само за положението на война и за военното положение. Нормативната уредба се ограничава само до дефиниране на ролята на въоръжените сили в условията на извънредно положение. Предвидено е, че с акта за обявяване на извънредно положение – решение на НС или указ на президента – се определят и задачите, числеността, срокът за използване и ръководството на формированията от въоръжените сили.
Наред с това, при извънредно положение се въвежда задължение за министъра на вътрешните работи, министъра на външните работи, председателя на Държавна агенция „Разузнаване“ и председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“ да предоставят на министъра на отбраната пълния обем информация, свързана с изпълнението на задачите по отбраната на страната (чл. 125, ал. 2 ЗОВС).
Анализът на действащата, според д-р Борислав Цеков конституционна и законова уредба показва следните типологични характеристики на института на извънредното положение в България:
1) Действащият у нас модел на извънредно (кризисно) управление е хибриден. От една страна конституционното правомощие по обявяване на извънредно положение е изключително правомощие на Народното събрание. От друга страна обаче, конституционните функции по отбрана и вътрешен ред при война и военно положение са съсредоточени в правомощията на президента, а при извънредно положение в президента и Министерския съвет. При военно или друго извънредно положение, обявено съгласно ЗОВС, е възможно укази на президента да обхващат нормативно съдържание. Въобще, при кризи правомощията на държавния глава нарастват и придобиват изпълнителен характер. Българският модел на управление може „динамично да се трансформира в доста широки граници – от класическото парламентарно управление до полупрезидентската република“, в зависимост от обстоятелствата и разпределението на политическите сили в триъгълната конфигурация парламент-правителство-президент .
2) Българският модел на въвеждане на извънредно положение и прилагане на извънредни мерки има гаранционен характер. Легитимната конституционна цел на въвеждането на такъв особен, „авариен“ режим на функциониране на конституционната система е да защити и съхрани конституционния ред, а не да го преобразува в нов. Принципът на неотменимост на основните права (чл. 57 от Конституцията), както и усложнената процедура за промени в действащата и за приемане на нова конституция са солидна преграда пред опити за използване на извънредна ситуация за конюнктурни промени в конституционния ред.
3) Уредбата на извънредното положение у нас следва да бъде причислена към типа „изпълнителна диктатура“, т.е. парламентарната институция остава действаща законодателна власт, която има контролни правомощия по отношение на правителството; не се допуска делегирано законодателство от страна изпълнителната власт. Следва да се има предвид, че „предпазна мрежа“ срещу авторитарни тенденции, включително срещу необосновано или недопустимо дерогиране на основни права и свободи на гражданите в условията на извънредно положение, имат и ратифицираните и влезли в сила за България международни актове, както и практиката на Съда в Страсбург, които установяват важни стандарти за основанията, времевите и териториални предели на извънредното положение и за допустимите дерогации на права.
standartnews.com
Последвайте ни и в Телеграм
