Предложенията за промени в Конституцията, подготвени от екипа на президента, не изискват свикването на Велико Народно събрание. Държавният глава обаче няма да внесе проекта си в този парламент, защото той е с изчерпано доверие. Това обяви в интервю за Дарик секретарят по правните въпроси на държавния глава и бивш конституционен съдия Емилия Друмева. По конституция президентът има право да предлага промени в основния закон.
Тя беше категорична, че комбинацията между оставка на премиера и свикването на ВНС не е пречка за съставяне на служебно правителство, ако обикновеният парламент не може да избере нов кабинет.
“ВНС е заложено в Конституцията като гаранция за стабилност и устойчивост, а не като изход от кризи“, напомни проф. Друмева. Тя допълни, че основанията и предпоставките за приемането на нова Конституция ги няма – като например нов модел на разделението на властите, какъвто в момента не се предлага. По думите й почти всички лансирани предложения за конституционни промени от страна на премиера Бойко Борисов не изискват свикване на Велико Народно събрание.
Според нея едно от възможните обяснения за лансираните идеи е стремеж на управляващите към спечелване на време. Друго е, че се цели избягването на служебно правителство.
Според нея „тази фиксация върху ВНС“ има за цел да „прескочи“ съставянето на служебно правителство при оставка на Борисов. “В публичното пространство се лансира твърдението, че оставка на премиера и Велико народно събрание изключват съставянето на служебен кабинет от президента. Това няма опора в Конституцията”, заяви Друмева. По думите ѝ при оставка на премиера и невъзможност на Народното събрание да излъчи правителство, президентът може да състави служебен кабинет и без парламентът да се разпуска, като се позова на чл. 99 от Конституцията. “Преди няколко години преживяхме точно тази хипотеза,” каза още тя.
Това Народно събрание е с изчерпано доверие, то не се събира, когато е свикано на извънредно заседание по значим дневен ред, коментира още бившият конституционен съдия.
„По начало промените в Конституцията изискват голяма отговорност и внимание, ресурс на време и добра воля, така че внасянето на такъв сериозен проект в парламент, който е с много ниско доверие и изживява последните си месеци, едва ли е в синхрон с това, което влагаме в конституционализма“, каза проф. Емилия Друмева на въпрос за проекта за промени в основния закон, подготвян от президента.
Легитимиране на този парламент, който приключва, чрез такъв значим проект не би било подходящо действие и няма да бъде извършено. „Избиране на президента от парламента би била една посока, която не съм убедена, че е премислена – свидетели сме как в държави като Чехия се премина към пряк избор на държавния глава, както е в България“, коментира проф. Друмева по повод лансираните тези дни предложения в тази посока.
Тя беше категорична, че подготвяните от президента промени в основния закон не залагат идеи за президентска република. Това би засегнало формата на държавно управление и би изисквало ВНС. Проектът обхваща широк кръг от въпроси, които засягат независимостта на съда, отчетността и ефективността на държавното обвинение, правата и свободите на гражданите, улесняване достъпа до КС, напомни секретарят по правните въпроси в президентството.
ИСКАНЕ ЗА РЕФЕРЕНДУМ
Отворени писма с исканe за провеждане на национален референдум за промени в конституцията внесе в президентството и в Министерския съвет бившият омбудсман Мая Манолова. „Не е честно спрямо българските граждани сенчестите кръгове и мутрите, които стоят зад премиера Борисов, да предлагат и да пишат новата българска конституция”, обяви Манолова.
Тя предлага 6 теми на референдума: ефективно разделение на властите; ефективна система за отговорност на главния прокурор; намаляване на парламентарната квота във Висшия съдебен съвет от 11 на 5 члена; индивидуална конституционна жалба; граждански комитети и организации, освен партии, да предлагат кандидатски листи на избори; конституционни гаранции за опазване на чистотата на българската природа.
Манолова обаче не формулира конкретните въпроси, които да се поставят на допитването. Само настоя за паралелното му провеждане с предсрочни парламентарни избори, при това с машинно гласуване. „Ако не се вслушат в гласа на гражданите, които искат машинно гласуване и честни избори, ние ще предприемем и следващи действия”, заплаши бившият омбудсман, като уточни, че иска да запази в тайна от властта и полицията какви ще бъдат тези действия.
СЕГА
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram
