След като бъде назначен от винаги близкия до властта шеф на Регионалния инспекторат по образованието, директорът на училище става едно малко дуче, което си подбира удобни учители. Системата му дава възможност да обявява кадърни хора за некадърници и да се обгражда с некадърни послушници. Той също така е единственият разпоредител с бюджета на училището.
Една новина ме изненада тия дни. Учителските заплати се увеличават с 15% и това е със задна дата, от 1 януари т.г. Така нов учител започва с начална заплата 1709 лв. При това положение заплащането на опитните учители с клас квалификация и степени се вдига над 2000 лв. Директорите получават вече близо до 3000 лв. И на всичкото отгоре им правят добър подарък по време на лятната ваканция, като им превеждат едни пари със стара дата накуп, докато си почиват.
На пръв поглед – похвално. Най-накрая учителите да получат достойно заплащане. Но има ли някой представа, как стоят нещата в училищата и дали тази мярка може да доведе до ново качество?
Позицията шеф на Регионалния инспекторат по образованието е политическа. Тя винаги се заема от хора, помазани от властта. Оттам нататък те назначават директори на училища, които също автоматично се превръщат в политически назначения. Ако не са, ще се наложи да влязат в някои корупционни схеми, за да не ги пипат. И те влизат.
Директорът на училище е едно малко дуче, което се занимава с назначенията на учителите и техните договори. Дали да са временни или безсрочни, той решава, по лично усмотрение. Няма закон, който да се приложи и да постанови – този учител е за постоянен договор, този е за временен. Синдикатите не мъцват. Те събират членски внос, който дава на учителите още 9 дни отпуск, и всички си го плащат, за да си купят по-голяма ваканция.
Директорът също така е единственият разпоредител с бюджета на училището. Той решава какви ремонти, на какви цени, на кого да се плати какво. Няма власт над него в това. Какъв прекрасен прозорец за корупция.
Най-порочното е, че този модел се пази с общата философия за образованието, която гласи: „Парите следват ученика.” Т.е. всички ученици са равни – умни, тъпи, спечелили международни олимпиади, неможещи да си напишат името правилно. Те всички получават една и съща сума за обучение. С която разпоредител е несменяемият директор, който е политическо назначение, както вече видяхме, и който избира учителите според това, какво спокойствие на неговото властване и разпоредителство с уравновиловачния бюджет му осигуряват, а не колко добре преподават и какво могат да дадат на децата. Системата му дава възможност да обявява кадърни хора за некадърници и да се обгражда с некадърни послушници. Нищо не може да се направи. Няма законова рамка за това.
Та новината за увеличаването на учителските заплати ме изпълни с тъга. Защото това е политическо заиграване с една огромна група хора – учителките. Без очакване на реални резултати. Защото повечето учителки са също политически назначения на тази порочна система, която описах. И няма нито един човек, който тук да се бори за качество на образованието.
Слава богу, останали са някакви читави директори тук-там, които с кански усилия се опитват да трансформират тази ужасна система в качествено образование. В Пловдив го видях това единствено в училище „Екзарх Антим I”, (за пловдивчани – Сашото), където преподавах за кратко по заместване и видях каква желязна система е създала директорката, която се оказа доктор на педагогическите науки. Преподавала съм и в други училища в Пловдив, но това бе образец.
Елена Кодинова, Барикада
Последвайте ни и в Телеграм
