БСП няма защо да жали за Миков, Пирински, Дъбов, Найденов, Божинов и другите изпаднали от пленума – те са вождове на себе си
Корнелия Нинова не просто победи на прекия избор за председател на БСП, тя се оказа безалтернативен лидер за хилядите социалисти – констатацията е на Искрен Вълчев в статия за електронното издание „Гласове“.
„Смяташе се, че някакви кръгове в БСП водят битка с Нинова. Схватката се считаше за епична, на живот и смърт, ключова за партията. Предизборни срещи, манипулации във Фейсбук и медийни закани създаваха тези представи. Глупости! В прекия вот Нинова взе 81.5% от гласовете, вторият Кирил Добрев бе едва с 14.9. Над пет пъти разлика! Размаза палета, които мъглата представяше като лъвове. Лъвове с 1, 2 и 14%? Безсмислие“, пише Вълчев и допълва: „В БСП тече преброяване на дивите маргинали. За разлика от тях Нинова има шанс“.
Авторът на статията описва метафорично ситуацията в БСП след прекия вот така: „Бурни времена настанаха в БСП. Гледката е като след бомба – стърчат останки, броят се оцелели. Димът постепенно се вдига. Но оказа се, той не е причинен от бомбата. Димът се е стелел месеци по-рано, прикривайки илюзии, създавайки измамни представи в партията. Бомбата просто го разчисти, за да се види истинското положение. Бомбата са (пре)избирането на Корнелия Нинова със съкрушителен резултат в прекия вот, драмите на конгреса, напускането на шестима депутати. Както и да погледнеш – динамика. А на многомесечния пушек се дължи представата, че всичко това са били дилеми, алтернативи, оспорвана борба. Не, няма ги. Всичко в БСП е било ясно като бял ден, без „или – или”. Единствено димът е прикривал белите гащи на псевдо герои“.
Преглед на по-ранни периоди и видни социалисти прави още Вълчев в характерния си ироничен стил: „Враговете на Нинова я обвиняват в машинации. Да допуснем, че е имало някакви. Но какво тогава? Добрев щеше да спечели 500% процента повече? Или Красимир Янков, трети с 2.1%, да вдигне резултата 40 пъти? Или за Валери Жаблянов (1%) да не гласуват само съседите му? Или социалистите щяха да поискат Миков на бял кон, за да бъдат бити като тъпан и да се реализира „лявата му политика”, която той като управляващ никога не изпълни? Маргинали. Вождове на себе си“.
Вълчев има прочит на поведението на Корнелия Нинова: „Смяташе се още, че тя не е овладяла докрай партийната бюрокрация. Понятието „партийна бюрокрация” носи негативно значение, но е субстанция, без която нито една политическа сила не може. Председателят наистина трябва да я владее, за да върви партията напред. Резултатът от избора на новия пленум показа, че Нинова здраво държи и тези юзди. Тя разкара (почти) всеки от враговете си от Националния съвет. И стана ясно, че не е имало дилеми и на този фронт. Срещу нея са били само маргинали, а бомбата ги разкри. В момента се преброяват“.
Коментаторът отбелязва: „Създаваше се илюзията, че съперниците на Нинова радеят за идейни леви ценности. Които тя не изповядва, твърдяха те. Най-активен в тази посока бе Красимир Янков. Но напускането му вчера директно на партията показва, че най-последно се интересува от левите идейни ценности. Да видим в коя нова партия ще ги упражнява!“.
Вълчев не подминава и друго знаково лице от миналото на БСП – Михаил Михков: „Той обвини в тежки грехове Нинова. Последно се присети, че на конгреса за първи път в историята липсвали синдикати. Каза още, че лошата Нинова харесвала десния Орбан. Но струва ли мнението му и пет стотинки? Миков бе председателят на Народното събрание, който яростно бранеше Делян Пеевски за шеф на ДАНС. Той бе и партийният лидер, регистрирал най-ниския резултат за партията на парламентарни избори: 505 хил. гласа, 15.4% – с 60 стотни повече от ДПС (2014 г.). Ето това е постижение за историята, а той тръгнал за синдикати и Орбан да говори! Наздраве!“.
Не подминат в материала на Искрен Вълчев в „Гласове“ и Станишев: „Но в историята влезе и Сергей Станишев, който като лидер преди Миков загуби още по-съкрушително. На европейските избори партията спечели едва 424 хил. гласа. Това бе най-ниският актив за БСП в избори въобще. Сега същият Станишев, целунал се с Местан на Орлов мост, хокаше Нинова. Обвиняваше я във вождизъм, след като лично той заради налагането на Пеевски през 2013 г. заплаши депутатите – ако не гласуват „за”, кабинетът пада. Спокоен ли е пред огледалото?“.
Вълчев има стройно обяснение за победата на Корнелия Нинова на прекия вот: „След като точно такива са враговете на Нинова, нима не е редно да се предположи, че не машинации й осигуриха безапелационното лидерство, а се състоя наказателен вот срещу хората, които смъртоносно вкараха БСП в леглото на ДПС и Пеевски? Но е истина, че под ръководството ѝ БСП успя да излъчи президент. Истина е също, че вътрешната нетърпимост бе докарана до нива, при които няма как да се работи заедно. Който иска, нека върви, след като не може да се наложи вътре. И на трето място, истина е, че БСП няма защо да жали за Миков, Пирински, Дъбов, Найденов, Божинов и другите изпаднали от пленума. Тя и не жали, макар димът да бе създал обратната представа“.
Според Вълчев почти всички изредени в текста му, без лидерът на ПЕС Станишев, са провалено поколение, което нищо добро не донесло на БСП и България. За разлика от тях Нинова все още има шанс, категоричен е Искрен Вълчев.
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram
Използваме бисквитки, за да гарантираме, че Ви предоставяме най-доброто изживяване на нашия уебсайт. Ако продължите да използвате този сайт, ще приемем, че сте съгласни.
We use cookies to ensure that we give you the best experience on our website. If you continue to use this site we will assume that you are happy with it.OkПолитика на поверителност
Искрен Вълчев: Корнелия Нинова победи маргиналите в БСП. Сега те се преброяват
БСП няма защо да жали за Миков, Пирински, Дъбов, Найденов, Божинов и другите изпаднали от пленума – те са вождове на себе си
Корнелия Нинова не просто победи на прекия избор за председател на БСП, тя се оказа безалтернативен лидер за хилядите социалисти – констатацията е на Искрен Вълчев в статия за електронното издание „Гласове“.
„Смяташе се, че някакви кръгове в БСП водят битка с Нинова. Схватката се считаше за епична, на живот и смърт, ключова за партията. Предизборни срещи, манипулации във Фейсбук и медийни закани създаваха тези представи. Глупости! В прекия вот Нинова взе 81.5% от гласовете, вторият Кирил Добрев бе едва с 14.9. Над пет пъти разлика! Размаза палета, които мъглата представяше като лъвове. Лъвове с 1, 2 и 14%? Безсмислие“, пише Вълчев и допълва: „В БСП тече преброяване на дивите маргинали. За разлика от тях Нинова има шанс“.
Авторът на статията описва метафорично ситуацията в БСП след прекия вот така: „Бурни времена настанаха в БСП. Гледката е като след бомба – стърчат останки, броят се оцелели. Димът постепенно се вдига. Но оказа се, той не е причинен от бомбата. Димът се е стелел месеци по-рано, прикривайки илюзии, създавайки измамни представи в партията. Бомбата просто го разчисти, за да се види истинското положение. Бомбата са (пре)избирането на Корнелия Нинова със съкрушителен резултат в прекия вот, драмите на конгреса, напускането на шестима депутати. Както и да погледнеш – динамика. А на многомесечния пушек се дължи представата, че всичко това са били дилеми, алтернативи, оспорвана борба. Не, няма ги. Всичко в БСП е било ясно като бял ден, без „или – или”. Единствено димът е прикривал белите гащи на псевдо герои“.
Преглед на по-ранни периоди и видни социалисти прави още Вълчев в характерния си ироничен стил: „Враговете на Нинова я обвиняват в машинации. Да допуснем, че е имало някакви. Но какво тогава? Добрев щеше да спечели 500% процента повече? Или Красимир Янков, трети с 2.1%, да вдигне резултата 40 пъти? Или за Валери Жаблянов (1%) да не гласуват само съседите му? Или социалистите щяха да поискат Миков на бял кон, за да бъдат бити като тъпан и да се реализира „лявата му политика”, която той като управляващ никога не изпълни? Маргинали. Вождове на себе си“.
Вълчев има прочит на поведението на Корнелия Нинова: „Смяташе се още, че тя не е овладяла докрай партийната бюрокрация. Понятието „партийна бюрокрация” носи негативно значение, но е субстанция, без която нито една политическа сила не може. Председателят наистина трябва да я владее, за да върви партията напред. Резултатът от избора на новия пленум показа, че Нинова здраво държи и тези юзди. Тя разкара (почти) всеки от враговете си от Националния съвет. И стана ясно, че не е имало дилеми и на този фронт. Срещу нея са били само маргинали, а бомбата ги разкри. В момента се преброяват“.
Коментаторът отбелязва: „Създаваше се илюзията, че съперниците на Нинова радеят за идейни леви ценности. Които тя не изповядва, твърдяха те. Най-активен в тази посока бе Красимир Янков. Но напускането му вчера директно на партията показва, че най-последно се интересува от левите идейни ценности. Да видим в коя нова партия ще ги упражнява!“.
Вълчев не подминава и друго знаково лице от миналото на БСП – Михаил Михков: „Той обвини в тежки грехове Нинова. Последно се присети, че на конгреса за първи път в историята липсвали синдикати. Каза още, че лошата Нинова харесвала десния Орбан. Но струва ли мнението му и пет стотинки? Миков бе председателят на Народното събрание, който яростно бранеше Делян Пеевски за шеф на ДАНС. Той бе и партийният лидер, регистрирал най-ниския резултат за партията на парламентарни избори: 505 хил. гласа, 15.4% – с 60 стотни повече от ДПС (2014 г.). Ето това е постижение за историята, а той тръгнал за синдикати и Орбан да говори! Наздраве!“.
Не подминат в материала на Искрен Вълчев в „Гласове“ и Станишев: „Но в историята влезе и Сергей Станишев, който като лидер преди Миков загуби още по-съкрушително. На европейските избори партията спечели едва 424 хил. гласа. Това бе най-ниският актив за БСП в избори въобще. Сега същият Станишев, целунал се с Местан на Орлов мост, хокаше Нинова. Обвиняваше я във вождизъм, след като лично той заради налагането на Пеевски през 2013 г. заплаши депутатите – ако не гласуват „за”, кабинетът пада. Спокоен ли е пред огледалото?“.
Вълчев има стройно обяснение за победата на Корнелия Нинова на прекия вот: „След като точно такива са враговете на Нинова, нима не е редно да се предположи, че не машинации й осигуриха безапелационното лидерство, а се състоя наказателен вот срещу хората, които смъртоносно вкараха БСП в леглото на ДПС и Пеевски? Но е истина, че под ръководството ѝ БСП успя да излъчи президент. Истина е също, че вътрешната нетърпимост бе докарана до нива, при които няма как да се работи заедно. Който иска, нека върви, след като не може да се наложи вътре. И на трето място, истина е, че БСП няма защо да жали за Миков, Пирински, Дъбов, Найденов, Божинов и другите изпаднали от пленума. Тя и не жали, макар димът да бе създал обратната представа“.
Според Вълчев почти всички изредени в текста му, без лидерът на ПЕС Станишев, са провалено поколение, което нищо добро не донесло на БСП и България. За разлика от тях Нинова все още има шанс, категоричен е Искрен Вълчев.
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram