От Института за икономически изследвания при Българската академия на науките публикуваха макроикономическа прогноза за периода 2024-2026 г. Част от нея сочи:
В средносрочен план икономическият растеж в България се очаква да бъде в рамките на
3-3.5% годишно. Нарастването на инвестициите ще се определя основно от напредването на
програмния период и допусканията за ускорено усвояване на европейски средства по
Националния план за възстановяване и устойчивост.
През периода 2024-2026 г. инфлацията постепенно ще намалява, но ще бъде по-висока от
обичайната през предходното десетилетие. Това до голяма степен се дължи на външни
фактори, както и на някои дискреционни мерки на правителството (като провеждане на
политика на доходите, несъобразена в достатъчна степен с реалните бюджетни възможности).
Те допринасят за по-високия темп на инфлацията в сравнение със средните стойности за
държавите-членки на ЕС.
През периода 2024-2026 г. заетостта в страната ще продължи да се определя от темпа на
икономически растеж при ограниченията, зададени от демографската ситуация. На този етап
не се отчита промяна в предлагането на труд, породена от бежанската вълна от Украйна.
Основанията са свързани с това, че близо 1/3 от бежанците са под трудоспособна възраст, а
останалата част (поне засега) не демонстрират желание за трайно установяване в страната.
Безработицата се прогнозира да остане на същите нива, дори леко да намалее през 2025 и 2026
г. Очакванията са динамиката на заплащането на труда да остане положителна в реално
изражение, но по-ниска от предходните години.
Не се прогнозира до 2026 г. външният сектор да има съществен принос към икономическия
растеж. Предвид очаквания слаб икономически растеж в основните търговски партньори на
България, външното търсене ще остане относително ниско, а платежният баланс ще се
влошава през целия период 2024-2026 г.
Предвид цялостната макроикономическа картина, очакванията за 2024 г. са за охлаждане на
кредитирането както на фирмите, така и на домакинствата, на фона на нарастващите рискове
на икономическата среда и начисляването на премия за риск върху вземанията от
нефинансовия сектор, което ще доведе до постепенно повишаване на лихвените проценти по
кредитите.
Външни и вътрешни ограничители на растежа и рискове
Рисковете от възможна ескалация на конфликта между Русия и Украйна и евентуалното му
прерастване от локален в глобален едва ли могат да се надценят. Към тези вече известни
рискове трябва да се прибави рискът от ескалация на напрежението в Близкия Изток и
допълнителни ограничения върху глобалните търговски потоци. Евентуалните последици от
рязка ескалация на военните конфликти ще бъдат от такова естество, че ще обезсмислят
всякакви прогнози, и затова няма да бъдат разглеждани. Акцентира се само върху други
ограничения и рискове:
Политическото напрежение в България не е трайно преодоляно. Предизвикателствата
остават и няма яснота относно параметрите на икономическата политика след март 2024 г.
Има известен напредък по заявените приоритети за приемане в Шенген и еврозоната и
приключване на съдебната реформа, но те все още не са напълно удовлетворителни.
Външната среда ще остане по-скоро неблагоприятна с риск от допълнително влошаване,
ако не се намери начин за бързо разрешаване на военния конфликт между Русия и Украйна,
предотвратяване на изострянето на търговските спорове между САЩ и Китай и
задълбочаване на военния конфликт в Близкия Изток. Забавянето на икономическия растеж
в еврозоната е факт, но не е напълно сигурно дали това ще стимулира Европейската
централна банка да промени провежданата силно рестриктивна парична политика.
Икономиката на практика е постигнала (или е съвсем близо) до пълна заетост, което
означава, че създаването на нови работни места ще намали влиянието си върху темповете
на икономическия растеж. Всяко открито ново работно място ще е за сметка на намаляване
на безработните лица и увеличаване на коефициента на заетост сред населението в
пенсионна възраст, но този процес има естествени граници, които са почти достигнати.
Възможни са решения и с привличане на работна сила от чужбина, които до голяма степен
ще зависят от политическата обстановка в България.
Рисковете, свързани с инфлацията, са несиметрични и определено са във възходяща посока.
Доскоро България беше „вносител на инфлация“, но експанзионистичната фискална
политика през последните три години вече има осезаемо влияние върху инфлационната
динамика. Тук ефект ще оказва не само нестабилната икономическа среда, но и натрупаната
в предишните години свръхликвидност и нарастващата публична задлъжнялост, водещи до
по-високи инфлационни очаквания.
В по-оптимистичен план, бързото разрешаване на конфликта в Украйна и ускореното
изпълнение на програмите, финансирани от ЕСФ и МВУ, могат допълнително да ускорят
икономическия растеж, но вероятността за такова развитие е по-скоро ниска
iki.bas.bg
Последвайте ни и в Телеграм
