Как и кога всъщност възникна идеята за холдинга? Кой ви покани да участвате в ръководството?
– Отдавна са се обсъждали различни варианти за стабилизиране на ВиК отрасъла, който е хронично недофинансиран. По изследване на Световната банка са необходими около 11 млрд. лв., за да стигнем средното европейско ниво. Ясно е, че не разполагаме с тези пари и затова имаше нужда да се създаде механизъм секторът да функционира ефективно с наличния ресурс. Да, европейското финансиране е важно, но за да го имаме него, е нужно и вътрешно финансиране – оздравяване на ВиК операторите, самоучастие и прочие. За създаването на „Българския ВиК холдинг“ има препоръки от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие като начин за ефикасно управление на държавните предприятия. Холдингът е създаден с решение на Министерския съвет от януари 2020 г. и е вписан в Търговския регистър на 5 май с капитал 1 млрд. лв. В момента набираме екип.
Защо според вас толкова дълго време този сектор беше пренебрегван и не се обръщаше внимание на проблемите?
ВиК инфраструктурата е доста сложна – тя е под земята, не се вижда, доста бавно се правят инвестициите, трудно се прекъсват нелоялните клиенти. При енергодружествата е по-лесно да се прекъсва клиент, ако не си плати сметката например. Към момента например несъбраните вземания на ВиК-тата възлизат на 130 млн. лв.
С какъв екип и бюджет разполагате сега?
– В момента имаме само 10 души, предвидено е в структурата да има около 70, предимно инженери, но те ще бъдат поетапно назначавани и според нуждите. Много е сложно и с кадрите. По предварителни разчети, когато холдингът заработи на „пълни обороти“, годишните разходи за екипа ще са около 200 000 лв.
На какъв етап е прехвърлянето на дяловете на ВиК дружествата в холдинга?
– В момента имаме само 8 ВиК оператора – Бургас, Пловдив, Хасково, Разград, Ямбол, Сливен, Видин, Кюстендил. Останалите 20 с държавно участие са в процедура на оценяване на техните активи. За съжаление тя тече бавно. Работят външни оценители, наети от Агенцията по вписванията, но се надяваме до края на тази година да приключим.
Ще има ли публичност за критериите и проектите на ВиК операторите? Обикновено такава информация е почти недостъпна от другите държавни холдинги.
– Нашата идея е всичко да бъде абсолютно прозрачно. Холдингът ще изпълнява стратегически инфраструктурни ВиК проекти, ще координира управлението и инвестиционната дейност на ВиК операторите. Изборът на проектите ще става по утвърдена от надзорния съвет и принципала програма. Тези процедури в най-скоро време ще бъдат публично достъпни. Парите са обществени, нямаме никакви намерения да крием как ще финансираме проектите.
До края на 2021 г. е срокът, в който трябва да представим бизнес програма, но смятаме още в началото на годината да е готова. Засега само ВиК операторите могат да кандидатстват, защото са в холдинговата структура. Но не пречи общините да внесат проекти в съответните ВиК оператори и те да ги внесат при нас като холдинг и да бъдат одобрени.
Какъв ще е процесът, след като бъде одобрен проектът – ВиК операторите ли обявяват обществени поръчки?
– Да, ще оставим възможността на ВиК операторите за избор на изпълнители.
Споменахте анализа на Световната банка и необходимите 11 млрд. лв., сега еднократно беше отпуснат 1 млрд. лв. на холдинга. Как обаче той ще генерира приходи занапред?
Ще използваме практики, които съществуват в холдинговите дружества – като осигуряваме вътрешнохолдингови услуги. Нямаме какво да направим, операторите са нашите предприятия, чрез които можем да генерираме приходите. Амбициите ни са да ги подпомогнем в дейността им, да им помогнем с енергийната ефективност, намаляване на загубите по водоснабдителните системи и др. Събираме и екип, който да може да подпомогне и следващите им петгодишни планове. С каквото можем да бъдем полезни, сме отворени да го направим.
Какви са необходимите промени и реформи, за да не стигаме до кризи в дружествата като тази в Перник, освен погасяването на дълговете?
– Предотвратяването на подобни кризи не е по силите на една институция. Ясно е, че климатичните промени водят до засушаване. Трябва да търсим най-добрата рецепта – съхраняването на водни ресурси в многогодишните изравнители, опазване на подземни водни ресурси, намаляване на загубите, изграждане на алтернативни водоизточници, разумно потребление. Всичко това са мерки, които биха допринесли тази криза, която се случи в Перник, да не стои на дневен ред на други места.
Имате ли конкретни цели, които си залагате краткосрочно – например постигане на определен процент загуба на вода?
– Те ще бъдат разписани в нашата тригодишна бизнес програма, която възнамеряваме да направим още в началото на 2021 г. Там приоритетно ще финансираме проекти с най-голям ефект върху цялата система. Една от основните ни цели ще е намаляване на водозагубите с 3% годишно.
Обсъжда ли се концесиониране на ВиК оператори за постигането на тези цели?
– Нашата задача е да действаме като холдинг, да финансираме нашите дружества, да сключваме договори с гарантирани резултати, да даваме заеми. Концесионирането не стои пред холдинга като решение на задачите.
Ще има ли смени на ръководството на проблемни ВиК дружества?
– Този въпрос не стои на дневен ред. Смяната на управителите трябва да става само по законоустановения ред. Според мен трябва да има ясни правила и критерии за оценка на тяхната дейност и тогава да се пристъпва към назначаване или отстраняване на даден управител.
А ще направите ли анализ на проблемните?
– Да, искаме да направим и финансов, и енергиен анализ. Но няма как на всички едновременно. Затова ще започнем от тези дружества, които са в по-затруднено положение. Много са важни финансовият и енергийният анализ, за да може да разберем къде е най-правилно да вложим средства.
В какви срокове например трябва Шумен и Добрич да върнат кредитите, които холдингът им отпусна, за да покрият разходите си за електроенергия?
– Срокът на целевите заеми е осемгодишен с тригодишен гратисен период. Но ние не можем да изливаме средства в каца без дъно. Целта бе да предотвратим възникването на криза по време на пандемия (дружествата щяха да останат без ток, а областите без вода – бел. ред.). Но сега първото, което трябва да направим, е анализ на тези дружества, за да разберем какво е нужно, за да не закъсат пак след една година и да искат пари. И двете дружества са бенефициенти по програма „Околна среда“ и тяхното финансово оздравяване е важно. Работим на бързи обороти, колкото е възможно.
През октомври с решение на Министерския съвет на холдинга се възложиха дейности по язовир „Огняново“, които бяха поискани от кмета на Столичната община. Какво предстои по този проект?
– Предстои да възложим правен и финансов анализ. След което ще се проектира. Холдингът ще се заеме с „Бели Искър“, докато изчакваме предпроектните проучвания за „Огняново“ от Столичната община.
В публичното пространство има притеснения за язовир „Огняново“, че водата е радиоактивна, защото се ползвала за водоснабдяване на „Кремиковци“ преди.
– Отговор на този въпрос ще дадат предпроектните проучвания. Но ние също ще направим анализ. Нелогично е да хвърлим едни пари и след това да се окаже, че водата е негодна за пиене.
Защо се работи по проект за София, която е добре обезпечена с водни ресурси?
– Тук говорим за алтернативни водоизточници при евентуално засушаване, което по принцип е проблем в глобален мащаб. Засега благодарение на природата София въобще не е застрашена от воден режим.
Проблем обаче има по Черноморието, където се планира язовирите „Порой“ и „Ахелой“ да се пригодят за водоснабдяване. Има ли ВиК холдингът общо с този конкретен проект?
– Да, има общо – по искане на ВиК оператора вероятно ще финансираме. ВиК – Бургас, ще изготви и изпълни проектите. Язовирите са за напоителни нужди и са към Министерството на земеделието. Със съответните проекти те могат да бъдат пригодени за питейни нужди. Трябва да се оправят техните стени, да се направят деривации, довеждащи водопроводи, пречиствателни станции и да бъдат включени в системата, за да може, ако се наложи, като алтернатива да се използват.
Възможно ли е всичко това да се случи достатъчно бързо, ако се наложи?
– Това трябва да се случи възможно най-бързо, за да може, ако действително не капне капка дъжд, да бъдем готови и да не се стига до ситуация като в Перник. Доколкото знам, проектите са напреднали, трябва да бъдат внесени в холдинга, ние да ги одобрим и финансираме и да бъдат проведени процедури по обществени поръчки.
Предвиждат ли се допълнителни финансови инструменти за увеличаване на инвестициите в сектора и повишаване на контрола им?
– Международните практики ни дават основание да мислим в тази посока. Има интерес от финансови институции, но ние още сме в много ранен етап. Трябва да изготвим нашата бизнес програма, да направим обследвания и сметки, тогава евентуално да вървим към привличане на външни инвестиции.
Холдингът може ли да бъде бенефициент по оперативни програми в следващия програмен период?
– Това е доста логично да се случи по следващата програма „Околна среда“. Тя дава приоритет на свързаните междурегионални проекти, където холдингът може да бъде координатор или пряк бенефициент. Предстои обсъждане. Не е невъзможно.
В плана за възстановяване и устойчивост на правителството има проект за реконструкция на ВиК системи и пречиствателни станции за агломерации между 2 хил. и 10 хил. жители. Ресурсът е 575 млн. лв. с период на изпълнение 2021 – 2026 г. ВиК холдингът ли ще управлява тези пари?
– На този етап не мога да кажа.
Участва ли холдингът в разработването в Закона за ВиК?
– Не, но имаме виждане по него и ще дадем препоръки.
Интервюто взе Мила Чернева
Източник: Капитал
Последвайте ни и в Телеграм
