Гледката към простиращия се Стар град на Палермо, обграден от планини и море, е зашеметяваща. Но от терасите на луксозните вили, роящи се по склоновете на Монте Гало на сицилианския бряг, няма кой да се наслаждава на тази красота – там единствените останали обитатели са птиците и плъховете.
В края на 70-те една строителна фирма, свързана с мафиотския бос Микеле Греко, започва строителството на малка колония от лъскави вили на това апетитно място.
170 имения са в процес на строеж, когато полицията идва и целият проект е спрян като част от усилията на властите да се борят срещу организираната престъпност в Италия.
Днес по хълма са останали само скелетите на това, което е трябвало да се превърне в един от най-лъскавите богаташки квартали в цяла Сицилия. А местните дават на мястото ново име – „Пицо Села“ – „Хълмът на срама“.
Снимка: iStock
В страни като Италия и Мексико, където криминалните синдикати играят огромна роля в обществото, мафията често има важна роля и в оформянето на самия градски пейзаж.
Престъпните донове и наркобароните имат значително участие в бизнеса със строителството като начин за извличане на печалби от обществени поръчки или като средство за пране на парите. Те обаче също така са особено активни в строежа на помпозни имения, с които да демонстрират пред конкуренцията си, а и пред цялата местна общност, своя статус, сила, влияние и богатство.
Така както някои мъжки птици се хвалят с пъстрото си оперение, редица мафиоти използват своите грандиозни палати, за да покажат на околните кой е шефът. В такива имения често могат да се намерят окопани подземни бункери и сложни мрежи от тунели за бягство, които да помогнат на съответния престъпен бос с контрабандата или да му послужат като аварийна система за бягство.
Има истории за това как подтиквани от собствената си параноя някои мафиоти даже живеят изцяло под земята, избягвайки излизането на открито от страх за живота си.
„За съжаление в повечето южноиталиански градове има останки от мафиотски сгради, които са променили характера на тези места“, коментира сицилианският фотограф Алесио Мамо.
Той снима много от вилите и останките от изоставените пищни имения, които мафиотите са оставили след себе си. С фотографиите си Мамо дава представа за това колко агресивно клановете са променили облика на градовете и публичните пространства в региона.
Според мексиканския архитект и градоустроител Елой Мендес, който изследва „нарко-архитектурата“ в Университета в Пуебла, на места със силна организирана престъпност градската среда и архитектурата стават неразривно свързани с търговията с дрога.
По думите му инвестициите в недвижими имоти от организираната престъпност са създали изцяло нови градски пейзажи в Латинска Америка. Мендес смята, че тяхната помпозна структура се явява като „собствен език“ за престъпниците, с който те се фукат пред околните и се опитват да изпъкнат на общия фон. Затова и често такива имения са изключително кичозни до прекомерност.
Снимка: Wikimedia Commons, MarroviХардинес де Хумая
Перфектен пример за това се явява гробището Хардинес де Хумая (Градините на Хумая) в Кулиакан, Мексико – родното място на картела Синалоа. Там босовете на картела и техните семейства се надпреварват да построят най-пищните и показни мавзолеи за загиналите си близки. Резултатът са големи постройки, напомнящи на храмове и дворци в колониален стил, в които се виждат елементи като луковидни куполи, сводести покриви, арки, римски колони и т.н.
Такива сгради са ярък символ на власт, а тяхното присъствие помага на мафиотските кланове и картелите да доминират в публичното пространство и да показват кой контролира даден район.
Поне докато властите не дойдат и не се опитат да си върнат градовете. Така от 1982 г. до момента Италия е конфискувала повече от 36 000 имота, собственост на мафията.
„Конфискацията е един от най-ефективните инструменти в борбата с организираната престъпност“, казва Зора Хаузер, изследовател на италианската мафия е Оксфордския университет.
Според нея самото лишаване на престъпниците от подобни важни активи нарушава операциите им и действа като възпиращо средство.
Кооперативната група обаче не се плаши от това. Тя използва три сгради, които са били собственост на мафията, а важният урок, който там са научили, е, че престъпниците не се отказват от собствеността си без бой.
В GOEL се обединяват фермери, собственици на фирми и граждани, за да се противопоставят на мафиотите и да отблъснат техните заплахи и искания на „пари за защита“. След много усилия сега колективът управлява няколко социални инициативи в области като биологично земеделие, туризъм, устойчива мода и био козметика.
С това те успяват да осигурят работа за около 400 души в един от най-бедните и корумпирани региони в Европа, където традиционно най-големият работодател е мафията, а самата държава до голяма степен е изгубила контрола върху случващото се.
И все пак GOEL успяват да оцелеят и използват оптимално бившите мафиотски постройки. Така в едната сграда се помещават служителите на колектива, в друга има шивашки цех, произвеждащ биологично издържани дрехи. От скоро те са придобили и трета сграда – бивша вила, принадлежала на мафиотски бос. В момента инициативата превръща мястото в хотел.
Местната управа подкрепя категорично колектива, като дори е осигурила нови мебели за хотела. Също така оттам са обещали първите 10 години да няма наем за сградите. Водата и електричеството също се предоставят безплатно.https://www.youtube.com/embed/IMdE10iNV9s
Разбира се, престъпниците не са доволни от всичко това и 10 дни, след като GOEL спечели търга за вилата, маскирани мъже са влезли в сградата и са нанесли щети за 50 хил. евро.
Това далеч не е първият сблъсък с мафията за инициативата. Така например веднъж престъпниците изгарят цяла ферма, унищожавайки тракторите в нея и събаряйки всички складови инвентари.
Затова и GOEL са решили да действат открито – от този случай с фермата те организират благотворителни партита при всеки един удар на мафията.
„Когато хората изпаднат в депресия и се откажат от надеждата, те са по -лесни за контролиране. Когато Ндрангета ни атакува, ние отговаряме с фестивали, които дават смелост на хората“, обяснява Винченцо Линарело, ръководител на кооперативната група GOEL.
Парите се събират с дарения и от организиране на рекламни кампании за осветяване на методите, с които действа мафията. И по думите на Линарело това действа – заплахите стават все по-редки.
Италианският модел си печели привърженици и вече и на други места се опитват да го приложат на практика. В германската столица Берлин например предстоят планове за предоставяне на конфискувани имоти на инициативи с нестопанска цел.
През 2018 г. берлинските власти конфискуваха цели 77 имота, принадлежащи на престъпния клан Ремо, сред които най-вече жилищни сгради и отделни апартаменти, но също така и една голяма вила с пищна градина. Плановете сега са тази вила, намираща се в квартал Нойкьолн в Берлин, да се превърне в младежки център.
В Мексико пък имат своя стратегия – имотите, конфискувани от корумпирани политици и наркобосове се разиграват на лотария. В средата на септември тази година ще се проведе първата подобна, като голямата награда в нея ще е къщата в Кулиакан на бившия бос на картела Синалоа – Хоакин Гузман „Ел Чапо“.
Освен нея кандидатите могат да спечелят и вила близо до Мексико Сити, която някога е принадлежала на Амадо Карило, бившият шеф на картела Хуарес.
За да участва човек, трябва да си купи поне един билет. Цената е 250 песо (около 11 евро), а възможността е да се спечелят редица луксозни имоти. Правителството планира да използва приходите от томболата, за да засили кампанията си за ваксинация срещу коронавирус.
Планът на мексиканските власти има своите критици. Експертът по престъпност Едгардо Бускалия смята, че тази томболата е само „шоу“, като според него тя ще върне едва няколко актива на хората.
Според него Мексико няма национална стратегия и закони, изискващи съдиите да преразпределят всички конфискувани активи на организации на жертви на организирана престъпност и които помагат на пострадалите.
Връщането на такива имоти не е подарък. Те трябва да се използват, за да помогнат на жертвите да се интегрират отново в обществото, смята Бускалия.
В
Последвайте ни и в Телеграм
