В един топъл септемврийски ден бременната в осмия месец Атидже Муса си почива вкъщи. Край нея щъка 3-годишната й дъщеря, наоколо е възрастната свекърва. Къщата им е с двор отпред. В един момент багери и други тежки машини започват да събарят дворната ограда, настава трясък, грохот. Тъй като къщата е разположена на височинка, оградата всъщност представлява подпорен зид – хвърчат камъни, пръст. Унищожават се плодни дръвчета. Бременната жена изпада в ужас, бабата е в шок, наскоро е прекарала инсулт.
Момиченцето плаче и до днес
при приближаването на багери.
Действието се развива тази есен в родопското село Рохлева, разположено малко на запад от Велинград. Багерите ремонтират пътя. Шосето е една от гордостите на ГЕРБ („Строим България”). Пет дни по-късно премиерът Бойко Борисов се разхожда в района с джип, минава през село Рохлева и сочи асфалта: „Хареса ли ви пътя, а? Другите не построиха нищо за толкова години!…”. Строената тълпа отговаря не на шега, че бащица като него родопските земи не помнят.
Само че далеч от камерите нещата са различни. Семейството на Атидже изживява буквално бедствие. Десетилетия пътят през Рохлева (по-точно – махала Боровиново) е минавал в съседство с двора им без проблем. Но изведнъж при ремонта високият метър и половина зид е
съборен без предупреждение
Никаква устна или писмена комуникация не е осъществена предварително или впоследствие със стопаните. „Сложиха бордюрите. Те са на разстояние около метър от съборената стена, тя не им пречеше. Защо го направиха?! Никой нищо не ни обяснява. Все едно сме безправни, в концлагер”, казва днес Юсуф Салих, мъжът на Атидже. Вместо с трепет да се готви за посрещане на бебето в наследствената си къща, той трябва да се занимава с внезапно стоварилата се беля. Но Юсуф чувства и унижение, плюс чисто мъжки яд: „Просто ме нямаше вкъщи него ден. Отсъствах по работа.
Ако баща ми се изправи от гроба и
види какво е станало… Ако бях там, нямаше да го допусна!”.
Казусът е съпътстван с една особеност. Юсуф Салих не притежава нотариален акт за имота. Но това е масово явление в Родопите. По някаква причина през социализма (вероятно липсата на земя в планината) имотите са представяни без право на собственост. Хората ги поддържат, развиват, плащат си чинно данъците, знае се коя къща и двор на кого е. Но собствеността остава общинска или държавна. Цели села са така до днес, а за да придобият своето, хората трябва да платят тлъсти суми. „При нас от 150-200 къщи 4-5 човека да имат нотариален акт. Нито съм първият, нито последният. Ако съм знаел, че така ще се случи, щях да го извадя, но как да знам?! Иначе си плащаме всичко каквото се сетите за данъците на имота”, казва Юсуф. Отделно твърди, че още навремето пътят е прокаран през нивите на рода му. Но дори без тази подробност е ясно, че
дворът е негов по всички човешки, житейски
и фактически правила. Де юре не е, но и нормалното отношения към хората не е записано в закон, а би трябвало да се проявява.
Днес Юсуф просто недоумява – мантинели и други съоръжения край пътя са също пометени, но пък съседни частни обекти (гаражи, бараки…) стоят непокътнати. Просто багерите са се движили напред-назад и в един момент рушат оградата му – така се е случило. Благодарение на депутата от БСП Надя Клисурска темата за ремонта на пътя е повдигнат в парламента, но министърът на регионалното развитие Петя Аврамова отговаря, че нищо не знае – собственик на трасето е община Велинград. „Сега” се обърна с подробни въпроси към местната управа. Тя отвърна, че комисия може да установи истината, а за сформирането й е нужен сигнал; такъв
липсва, затова не може да се дадат конкретни отговори
„Нужно е да бъдат предоставени документи за собственост и да се изясни дали имотът в действителност е частна собственост. Едва след това може да се търсят решения в полза на евентуалния собственик и неговото вероятно овъзмездяване“, гласи позицията. Становището, подписано от кмета на Велинград Костадин Коев, завършва със съвет Юсуф Салих да се обърне към общината, за да започне процедурата по изясняване.
Потърсихме и фирма „Грома”, изпълнител на ремонта. Един от нейните ръководители – Николай Чивиев, помоли да позвъним по-късно, но след това не вдигаше телефона си.
Вероятно целият този случай ще се стори на някои изолиран. Но на 200 км в северозападна посока се случва още една мистификация с ремонт. Там цяло едно село е оставено без възможност за пресичане, и то не къде да е – на шосе с национален и международен трафик. Става дума за селището Бучин проход в подстъпите на Петрохан. Лентата на ремонта бе прерязана около местните избори миналата есен, но до днес хората там
нарушават закона, отскачайки до съседа
или магазина.Няма откъде да минат, защото пътят разсича селото в продължение на 2 км.
Местният кмет се казва Бойко Борисов и също като прочутия си съимненник е от ГЕРБ. Но е искрен: „Всичко започва от културата на шофьорите, не спазват правилата. Трябват ни повдигнати пешеходни пътеки. Но няма никакви. Бабите сега пресичат на бегом с тояжки в ръцете. На три места имаше пътеки преди ремонта. Стандартни бяха, боята им бе изчезнала с времето. Но знаците за тях стояха, една част до днес са по стълбовете. При приемането на обекта поставих въпроса. Обяснението бе, че при заснемането на пътя проектантът не е установил наличие на пешеходни пътеки. Отговорих им: при заснемането
пътят беше с дупки, защо не го направихте с дупки?!
Изпълнението е отлично, грешката е в проекта. Две пътеки са ни нужни сега – пред пощата и магазина”. И този казус стигна до парламента наскоро. Понеже пътят е държавен, Аврамова взе отношение, потвърждавайки казаното от кмета – при геодезическото заснемане пътеки не са констатирани. Тя добави, че за „зебри“ се изисква тротоар, какъвто в Бучин проход няма. Изрази готовност да посети селото. В крайна сметка не се разбра как така никой не е прозрял, че в едно селище задължително трябва да има място за пресичане.
Всичко това е действителност край нови пътища. Другото е Бащица с джип.
СЕГА
Последвайте ни и в Телеграм
