Борисов и правителството страшно се гордеят с топлите чувства и връзки с Турция и Ердоган. Разбира се, че със съседните държави трябва да сме окей. Но каква е цената? И за сметка на какво? Защо, например, Борисов не се хвали с връзките ни с Атина и ЕС, а все гледа към Анадола?
Толкова ли сме страхливи, че поне веднъж не можем да кажем истината такава, каквато е? Например, че Ердоган товари на автобуси хиляди мигранти и ги стоварва на границата с Гърция, за да създава там хаос и паника. Хората са измамени от турските власти, че е рарешено да заминат към Западна Европа. Те натам се и стремят. Не желаят да идват у нас. Един тази сутрин заяви, че всички са предупредени, че българската полиция е много жестока и бие мигрантите. (Понякога бие и българите.) Пък и няма какво да правят у нас – ниски доходи, лоши условия за работа и живот. Това и ние го знаем. Но обичаме да се фукаме, че нещо зависи от нас. Борисов непрекъснато изтъква, че е приятел с Ердоган. Всъщност точно затова от ЕС го ползват да предава съобщения на турския президент. И обратно. В Брюксел възприемат нашия премиер като подобие на турския президент. И гледат да се възползват, за да уредят международна среща в София по проблема с мигрантите, например.
Проблем с мигрантите няма. Има проблем с Турция на Ердоган, не с останалата, демократичната част на страната. Връщаме хора, обявени от Анкара за гюленисти, което си е чисто изпращане в затвора или дори по-лошо. Политиците ни обаче нямат проблем със съвестта – важното е да се прегръщаме с Ердоган.
В същото време дори Русия, която доскоро твърдеше, че Турция е отличен съюзник, сега е пред война именно с Ердоган, заради агресивните действия на турската армия в Сирия. Цяла Европа, цял свят вече са наясно за абсурдните амбиции на Ердоган да есхумира Османската империя. Ердоган е спокоен за България, защото има пета колона у нас, а турските служби шетат безнаказано от години на територията ни. Турските сериали са превзели телевизиите ни, кючекът е превзел чалгата, чалгата е превзела две треди от българите, политиците ни сервилничат пред Анкара както никога досега.
Дипломацията е тънко нещо. Понякога се налагат компромиси, които не могат да бъдат обявени публично. Но всяка дипломация трябва да е в интерес на българското общество и граждани. Тарикатлъците на отделни кръгове, които се опитват чрез Турски-Балкански поток да решат свои проблеми за милиарди с Москва, да речем, платени от данъкоплатците, не е дипломация, а шарлатания.
Има ситуации, в които дипломацията се опира на националното достойнство чрез смелост и откритост. Такива искаме да виждаме Борисов и Екатерина Захариева, което ай е мисия невъзможна…
Турция е голяма държава, със силна икономика и огромна армия. Е, и? Нито Гърция, нито Кипър, нито друга съседна нам държава не прави наколенки, които да накърняват националното самочувствие на техните граждани.
Няма по-неподходящ момент от навечерието на Трети март да парадираш с топлите си чувства към онези, от които уж се радваш, че си се освободил… Освен сметки има достойнство, морал и чест.
Валери Костов
Фрог
Последвайте ни и в Телеграм
