– Г-н Георгиев, преди партиите да влязат в същинската кампания как ви изглежда политическата ситуация?
– Като драма с много открити сюжети. Настоящето е бременно с всякакви развития, които могат да се разгърнат и до момента на изборите, а може и непосредствено след тях да се завихри истинската турбуленция.
Не виждам партия, която да влиза с летящ старт в предизборната ситуация. Нито управляващи, нито парламентарна, нито извънпарламентарна опозиция.
Ситуацията не беше подходяща за сериозна партийна работа през изминалите месеци.
Нещата ще се прояснят, когато разберем какво се случва с епидемията и със социално-икономическото ехо от нея. Не е късно за цяла серия нови провали на управляващите. Ако през март-април миналата година техните действия изглеждаха строги, но разумни, нещата после бяха изтървани.
Общото усещане е, че кризата не се управлява смислено в здравен аспект. В икономически се раздават пари и обещания, което създава усещането, че играта на управляващите е по-скоро предизборна с употреба на публичен ресурс и възможности да се компенсират дефицитите от здравната сфера на антиепидемиологичните действия. Някаква игра, която при лошо развитие на нещата за тях, ще остави в тежка ситуация бюджет, икономика и финансов ресурс за следващата управляваща конфигурация.
– Може ли настоящето да се определи и като „затишие пред буря“?
– Да, но не знаем кога ще се разрази бурята – преди изборите или след това.
– Миналата година при първата фаза на пандемията рейтингът на премиера и правителството се изстреля нагоре, а видяхме какво се случи през лятото. Сега рейтингът им не скача и се питам какви изненади са възможни, въпреки че уж всичко изглежда спокойно за тях.
– Да, изненадите са напълно възможни, още повече, че не личи да са си взели някакви поуки. Не виждаме и изсмукан от дълбините на съзнанието капацитет да се взимат верни решения.
Управляващите разчитат на елементарни политтехнологии като раздаване на пари и платена любов на една или друга група. Другото, на което разчитат, е слабостта и нехомогенността на противниците.
– Консултациите при президента навреме ли бяха и доколко датата на вота би оказала влияние върху избирателната активност, а оттук – и на резултатите от вота?
– Трудно ми е да кажа дали консултациите са навреме. Моето лично мнение е, че навярно те трябваше да започнат още през лятото на миналата година. Знаете обаче, че половината от хората тогава искаха избори тутакси, а другите избраха стратегията да протакат нещата по последно.
И сега не е фатално да се проведат консултации, стига те да са пълноценни, стига да са с участието на всички по-сериозни политически играчи. И стига те да излъчат послание към обществото, което да покаже, че по нещо съществено за българския политически контекст тези избори ще бъдат различни от всички досегашни.
– А чувате ли такова послание отнякъде?
– Засега не, макар че има време и да прозвучи. Като минимум пъстрият лагер на опозиционните политически сили следва да се консолидира около няколко императива и около усилията да съблюдават за честността и прозрачността на изборите, когато и да са те. Това е по-важното.
Да се обединят управляващите с опозицията не го виждам като политически, психологически и човешки възможно.
Само обединение на парламентарната и извънпарламентарната опозиция би придало ново качество на изборите.
– На каква основа?
– За общ контрол върху изборния процес. Заедно те могат. И леви, и десни имат достатъчно капацитет и много добре знаят как се правят избори в България и как могат да бъдат контролирани.
Ако играят единно, това ще вдъхне доверие в изборния процес на всички български граждани, които в противен случай не биха гласували.
Що се отнася до датата на вота, разположена в тесния коридор от края на март до края на май, никой не може да прогнозира как това ще се отрази на активност, на резултати. Партийните централи сигурно си правят сметки. Но няма на каква логика и аксиоми да стъпиш, за да направиш верни разчети какво за теб като политическа сила е по-изгодно.
Активността ще зависи от това доколко широката публика ще бъде убедена, че тези избори няма да са като тези преди.
– Съгласен ли сте с тезата на управляващите от тези дни, че не трябвало предварително да се внушава, че изборите ще бъдат манипулирани?
– Това, което виждам от страна на президентството и повечето опозиционни сили, е желанието изборите да не са манипулирани.
А че сред публиката има много хора, които вярват, че и тези избори ще бъдат манипулирани, то не е защото някой ги облъчва с послания, а защото сами са го преживели многократно.
Решаващо за това дали изборите ще бъдат възприети като честни са няколко неща. Първо, доколко ще бъде силен контролът върху управляващите – от гражданското общество и от разнородната опозиционна гама от партии.
Малшанс е, че управляващите ще провеждат изборите. Далеч по-чиста щеше да е ситуацията и по-високо убеждението, че няма да има манипулации, ако имаше служебно правителство. Но така се случи и сега има шанс, ако опозицията се консолидира в стремежа си да минимизира рисковете. И ако управляващите, разбира се, са си извлекли някаква поука.
– Защо коалиционните намерения на партиите на този етап са голяма тайна? Не е ли редно избирателите да ги знаят – кой с кого има близка идеология, допирни точки. Кои, от друга страна, са червените линии, които не биха били пристъпени при никакви обстоятелства?
– Би било добре и гражданите имат правото да искат да знаят коалиционните нагласи на партиите.
Подозирам, че много от тези въпроси ще се изяснят в хода на предизборната кампания. Няма изборен процес в ситуации като българската, когато някой отрано да посочи потенциалните си партньори. Най-често казва с кого твърдо не би се коалирал.
Това не е само българският случай. Има го и в други политически системи, близки до нашата.
Моят опит показва, че лека-полека за внимателните наблюдатели и за аналитично настроената част от гражданското общество някои неща стават ясни.
– Стигматизирана партия ли е ГЕРБ и може ли отново да намери коалиционен партньор, даже партньори, ако парламентът е силно раздробен?
– Все по-трудно. Сигурните в следващия парламент са постоянно заподозрените – ГЕРБ, БСП, ДПС и по социологически данни засега – и партията на Слави Трифонов. 4-5 до последно ще бъдат в зоната на здрача. Те имат шансове, но нека видими с какъв продукт ще излязат, с каква кампания и лица, как ще се позиционират по отношение на другите участници.
ГЕРБ сигурно ще може да намери един-двама потенциални партньори, но ще е по-сложно, отколкото досега и не знам дали то реално ще се случи.
Имам леко подозрение, че за тези избори ГЕРБ имат позитивната утопия да са опозиция, да оставят тежко завещание и страната да се управлява от нестабилна и противоречива коалиция и след това да се завърнат на бял кон, потърсени като спасители от широките народни маси.
– Да не забравяме обаче и хипотезата, че ако не се състави правителство, на ход ще бъде президентът със служебно, а управляващите очевидно ги е страх от подобен развой.
– Да, и тяхната не е лесна…
ГЕРБ е в низходяща тенденция. Това, което крепи партията, е, че лагерът на нейните опоненти е в насипно състояние.
– Защо Слави Трифонов е във възходяща тенденция, въпреки че не сме видели програма, лица, няма заявена идеология? Откъде партията взима електорат?
– За електорат е трудно да се говори.
– Нека са симпатизанти.
– Те са особен типаж. Хора, отчуждени от политиката. Ако се погледне в ретроспектива, най-често не са гласували, не е ясно и сега дали ще гласуват. В ситуация на отчуждение от политиката не е трудно да се намери някой, който да се превърне в любимия политик на онези, които мразят политиката.
Дали Трифонов е търсил тази позиция или стихийно се е получило, това е дълъг разговор. Но каквото получи като електорат, това е антисистемен, наказателен вот срещу политическия елит – най-вече управляващ, но и опозиционен, който не вдъхва на тези хора достатъчно респект. Но пак казвам – това не е сигурен електорат. Нека да видим. Бих се произнесъл, когато тази партия стана ясна с каузи, програма, персонификации, говорители.
В психологията има един тест – тестът на на мастилените петна на Роршах. В размития политически субект, каквато е партията на Слави Трифонов, всеки от симпатизантите му полага своя визия. Когато се появи собственото лице на партията в кампанията, всеки от тях ще съизмери собствените си очаквания с това, което му се предлага. Тогава ще разберем колко симпатизанти ще останат.
– Прилича ли ви днешната политика на футболен мач, където има само емоции, а рационалните или балансирани позиции не се чуват, към тях няма интерес?
– Не виждам емоционално ангажиране на избирателите. Политическите партии могат само да завиждат на истински ангажираните футболни агитки. Спомняме си и 90-те години, които бяха съвсем други политически времена. Сега няма силна любов и омраза. По-точно омраза има, любов няма.
– Може ли единствено на анти-ГЕРБ основа да бъде демонтирана системата сега?
– Анти-ГЕРБ настроенията си силни. Всички опозиционни партии ще се възползват от това. Големият проблем е, че по-лесно се създава анти-основата на противопоставяне, отколкото позитивната програма.
Ако се сформира мнозинство, алтернативно на ГЕРБ и на сегашното управляващо мнозинство, на тях ще им е лесно да се консолидират срещу политическия модел, но по-трудно ще им бъде да се консолидират около позитивната програма.
В такива случаи обичайният инструмент е да се солидаризират около няколко неща, които няма да се правят. В същото време и около посоките, в които искат да придвижат ключовите области, където се търси промяната. Да се построи правителство, което има 4-5 консенсусни приоритета. Дори когато човек чете безкрайно различните като език, степен на осмисленост, емоционална ангажираност каузи, лесно ще намери няколко каузи, около които могат да се обединят иначе различните опозиционни формации в България.
Ако имат минимум политически разсъдък и се вслушат в желанието на гражданите, биха могли да намерят консенсус за четири-пет приоритета. Например – демонтиране на йерархическия модел, правова система, намаляване на социалните и регионални различия и др.
Може да стане. Но дали ще имат капацитет да го реализират е друг въпрос.
Честно казано, не се надявам, че през тази година ще се роди новото. Много по-възможно изглежда да се сложи край на старото, а новото да се ражда след един-два ускорени изборни цикъла.
Таня Джоева
Епицентър
Последвайте ни и в Телеграм
