Всяка година, след службата в храма на Йордановден, кръстникът трябва да посещава дома на кръщелника си, докато той навърши пълнолетие
Хвърлянето на кръста от свещеника в реката на Богоявление (Йордановден) или пък освещаването на вода в големи съдове в храмовете би трябвало да напомня на християните за кръщението на Исус Христос в реката Йордан, когато от небето се чува Божият глас: „Този е моят възлюбен син и в Него е моето благоволение“.
Оттогава до ден днешен, за да влезе човек в християнското братство, той трябва да бъде кръстен, за което църквата си има специален ритуал с вода и молитви.
Протестантските деноминации не кръщават деца, като се обосновават с това, че самият Исус Христос е бил кръстен вече голям и още, че децата не могат сами да преценяват искат ли, или не искат да бъдат членове на християнска общност.
Обратно на това, християнските църкви от древността, та до днес, кръщават децата си още бебета, защото ако случайно детето почине (както често се е случвало в миналото, б.р.), да се яви пред Бог като християнин. И молитвите в този ден не са отправени само към светата Троица – Бог баща, Бог – син, и свети Дух, но и към св. Богородица като пазителка на децата.
Но тъй като малкото отроче наистина не може да взема самостоятелно решение, то до него в този сакрален акт застава една изключително важна личност и това е кръстникът.
Той има специална задача и затова неслучайно за кръстници в миналото са избирали близък човек (често роднина) или пък кумът от сватбата. Кръстникът поема пръв малкото християнче в ръцете си от свещеника и с това взема цялата отговорност пред Бога за неговото възпитание и въвеждане във вярата, както и ангажимента да му дава насоки в житейския му път и духовното развитие.
Затова всяка година, докато кръщелникът стане пълнолетен, кръстникът посещава след Богоявленската църковна служба неговия дом. От храма той взема малко светена вода и с нея измива лицето на кръщелника си, като му пожелава да бъде здрав през цялата година и никога да не забравя, че нашият Бог Исус Христос е кръстен в този ден преди много, много години в реката Йордан от своя кръстник Йоан Кръстител.
След като измие кръщелника си, кръстникът му подарява кравай – защото е с кръгла форма като слънцето, а нашият Бог е с неземна светлина като слънцето и няма нито начало, нито край.
В средата на кравая има поставена ябълка – тя е символ на вечния живот, който плодът носи в себе си чрез своите семки. В единия край на кравая кръстникът забожда паричка, която трябва да напомня, че все пак ние сме земни хора и трябва да се стремим към труд и житейско благополучие, за да отгледаме в здраво семейство здрави деца и да ги изучим.
В края на януари родителите на кръщелника пък трябва да върнат Богоявленската визита. Тогава те отиват на гости на семейството на кръстника като носят т. н. „каниска“ – баница и печена пълнена с ориз кокошка, хляб и вино. Този елемент е твърде фолклорен, но това подпомага връзката между семействата на кръстника и кръщелника да се сближат и да се считат взаимно отговорни за възпитанието на детето. Започват и да се родеят по „кръстникова линия“.
От този прекрасен обичай в нашето съвремие не е останало почти нищо. И той се оказва забравен както много други.
Интересно защо православните свещеници, като кръщават децата, не намират време да обяснят на кръстниците каква отговорност за християнското възпитание и духовното израстване на своите кръщелници поемат с този акт?! И дали Бог ще им прости незнанието?!
Десант нет
Последвайте ни и в Телеграм
