Съществува т.нар. ”Златно правило” за нравственост: Не прави на другите това, което не желаеш за себе си. Или: Постъпвай с другите така, както искаш да постъпват с теб. Правилото под една или друга форма съществува в повечето религии и философски течения. Конкретно го е формулирал германският юрист, естет и философ Християн Томази. Съществуват обаче хора, които смятат, че подобни съждения не ги засягат. Те са над тези неща. Те са башибозук, който вилнее под крилото на падишаха…
Двайсет минути участие на вътрешния министър Христо Терзийски в сутрешния блок на бТВ – двайсет минути пълзене и докарване пред Борисов и властта. Престъпността намаляла. Полицейски насилие по време на протестите, които продължават над 6 месеца няма и не е имало. За битите журналисти, протестиращи и дори случайно преминаващи българи и чужденци виновни няма. Защото няма доказателства, въпреки видеокадрите и десетките снимки. Ако имаше нещо, прокуратурата щеше да се сезира и да извърши проверка, казва важно Терзийски и сам не си вярва. Защото това е все едно ЧК да преследва граждани, да ги малтретира и прокуратурата на Вишински да почне да рови случаите. Та нали разпорежданията идват от най-високо място – тогава в Москва, така и сега в София. По същия модел и матрица. На Терзийски са му дали ролята на Дзержински и той я изпълнява безропотно. До момента, в който, както и на Железния Феликс му писва от репресиите и корупцията и надига глас. След което получава инфаркт… Но на Христо от МВР може да не му се случи нещо подобно, защото: първо не е дворянско потекло като Едмундович, нито се забелязват съвест и морал в действията му. Ако ги притежаваше, нямаше да твърди, че всичко в МВР е супер и всички служители са олицетворение на честта и достойнството.
Щеше да е наясно също, че подобно поведение и позиция предизвикват единствено ярост у гражданите и омраза.
Как веднъж от МВР не признаха очевидни издънки, как не се умориха за всичко да обвиняват други. Дори башибозушкото нахлуване на грешен адрес и малтретирането на младо семейство в София не признават и досега – навигацията била виновна. Такава наглост е характерна единствено за диктаторски режими, където „в името на демокрацията и реда“ МВР, службите и прокуратурата преследват и мачкат в синхрон.
Сегашните управници, включително и тези в МВР, вярват, че са недосегаеми и те диктуват дневния ред. Да знаят, че един ден те или децата им, ще попаднат в ръчичките и на „кубинките“ на онези униформени на тротоара пред ЦУМ, до МС. Ще ги ритат като животни, ще ги наричат боклуци и накрая ще ги обвинят, че са нападнали пазителите на реда. Защото животът е като Виенско колело – един път си горе, но след това си долу…
Един слагачески на властта вестник писал преди месеци, че Терзийски обичал рока. Долна лъжа! Няма рокаджия в света, който да се държи като Терзийски. Рока е музика на протеста, рокаджиите са свободни и волни хора, на тях милиционерщината е чужда. Ненавиждат я. Така, че и в пиара трябва да има поне нещо смислено.
В МВР винаги е имало достойни хора, които дори в сложни ситуации са запазвали достойнство и чувство за справедливост. Как стана така, че от години там властват бездарието, посредствеността и овчедушието?… Всъщност знаем как. Когато държавата се управлява от човек в джипка, на когото нарежда човек от х-л „Берлин“, е така.
Един ден всички те ще схванат, че откритието на Готфрид Лейбниц, че във вселената и паралелните светове съществува строга логика – за най-сложното и за най-простото нещо. Дори математически може да се пресметне, че Терзийски и тези като него, ще усетят тази логика по драматичен и дори болезен начин.
Емил Азар
Фрог
Последвайте ни и в Телеграм