Тезата на политолога д-р Калоян Методиев е обобщение на резултата от изборите на 14 ноември. Продължението ѝ е, че емоциите ще бъдат платени в идващата тежка зима.
„Избирателите пожелаха да има експерименти. Едни, като се отказаха да гласуват, други – като гласуваха безкрайно шарено и в крайна сметка всеки един избирател ще се превърне в част от този експеримент в една политическа нестабилност и нацепена партийна система. Не разбраха, че този, който клати партийната система, разбива и техния живот, защото на партийната система се крепи демокрацията,“ заяви д-р Методиев пред Радио Пловдив.
Според Методиев изборите не са решили политическата криза, която влачи и всички останали кризи. Това уравнение не само не е решено, но „нещата още повече се забатачват“.
Неговата теза е, че правителство ще се състави много трудно, трудно ще се върви към успокояване на ситуацията, защото трудно ще е да се постигне договореност между българския национален интерес и някакъв чужд, който да се прокарва.
„Дали ще е за Македония, дали ще е за Белене, дали ще е за Истанбулската конвенция, за кое точно ще се разберат? Кой точно ще защитава българския национален интерес, така че българите да не прекарат зимата като експериментални мишки, а като защитени от държавата си в социален и здравен план? Скептичен съм“, отговаря Методиев.
„Миналата година предупредих, че разбиването на партийната система, клатенето на държавата, размахването на юмруци ще доведат до политическа нестабилност, която ще рефлектира върху икономиката и живота на всеки един от нас. Мина една година, загубена за България и не виждам перспектива в този парламент да се очертае позитивна вълна за стабилизация,“ коментира политологът.
Това, че някой рисува и продава една картина, не означава, че този, които я гледа, трябва да я приема 100%, каза по повод на оптимистичното поведение на ПП Калоян Методиев. Според него не всеки привнесен отвън модел ще работи добре в българската реалност. Калоян Методиев определи ПП като бушон, предназначен да свали напрежението от служебния кабинет, който се е провалил в управлението на държавата.
Архитектът на цялото това нещо ги бута максимално бързо да съставят правителство и да свалят отговорността от него в предстоящата зима, смята Методиев.
А оставките на политически лидери, по думите му, са силен акт на поемане на отговорност. Корнелия Нинова за дългото си мълчание какво се прави с партията, Христо Иванов и Атанас Атанасов заради лутането си в политическото пространство.
Въобще виждаме едно масово клане и то няма да свърши скоро, защото политическата нестабилност ражда жертви. На ГЕРБ – като на партия на властта, също ѝ предстоят преоценки и ситуацията им не е розова, а ДПС показа, че е в кондиция, но само заради ниската избирателна активност, подчерта политологът.
Другият нов субект в НС – „Възраждане“ пък е окупирал празната ниша на националистите и ще бъде „променящият фактор в този парламент“, предположи Калоян Методиев.
___________
Ето цялото интервю на Калоян Методиев:
БНР-Пловдив, Паолина Комсалова
Продължаваме със следващия ни събеседник, политологът и директор на Институт РЕГО Калоян Методиев. Може би с поглед към оставката вляво – на Корнелия Нинова във вчерашния ден, а после ще прочетем и останалия избор, направен от България на 14 ноември.
Добро утро!
Това беше новината в политически план, освен, разбира се, началото на преговорите за съставяне на кабинет, за което също ще говорим. Но кажете – как оценявате този жест на лидера на левицата?
– Първо да започна с нещо, което казахте в самото начало – за резултатите от изборите. Бих ги сумирал накратко като това, че българите сами избраха пътя на страданието. И емоциите ще си ги платят през тежката зима от джоба си, буквално всяко семейство. Очевидно избирателите пожелаха да има експерименти. Едни – като се отказаха да гласуват, други – като гласуваха безкрайно шарено. И в крайна сметка всеки един избирател ще се превърне, казвам го съвсем отговорно, в част от експеримент през зимата, която ни чака, в рамките на една политическа нестабилност и нацепена партийна система. Не разбраха, че този, който клати партийната система, всъщност разбива и техния живот. Защото на партийната система се крепи демокрацията.
Начинът, по който тя се реформира, трябва да е плавен, безстресов, без икономически последствия, а не в името на нечий интерес тя да бъде разбита и в крайна сметка да се стигне но политическа криза, която повлече в момента и икономическа, и социална, и енергийна, и здравна, разбира се. И всякаква друга, за която можете да се сетите в портфолиото на едно управление. Тоест, политиката беше най-важното уравнение, което това общество трябваше да реши. За съжаление резултатите от изборите показват, че не можа да го реши, а напротив, забатачват се още повече нещата в политически план.
– Като казвате уравнение, може би не го реши с известните, но пък го реши с неизвестните. Имам предвид „Продължаваме промяната“, въпреки че те успяха да се направят близки към избирателите за изключително кратко време и да очертаят позитивна визия, каквато иначе липсваше като че ли в нашия политически хоризонт. И затова да ви попитам пак – защо път на страданието виждате? Те чертаят път на обновление, модернизация, чистота на общественияживот, на правото, на справедливостта…
– Това, че някой рисува една картина и я продава, не значи, че тия, които я гледат и купуват, трябва да я приемат на 100 процента. В крайна сметка аз предпочитам да се придържам към българските реалности, а не към вносните модели, защото е доказано, че буквалното привнасяне на модели не работи. На определени парчета оттук-оттам работещи, при определен подход на държавата става да го въведем, но цялостно, като модел, ще се сблъска с нашите реалности . И то се сблъска на изборите. Така или иначе при тази ниска избирателна активност нямаме достатъчна легитимност на един парламент. В момента имаме седем политически субекта, някои от които са и коалиции, и в този ред на мисли много трудно ще се състави правителство, много трудно ще се върви към успокояване на ситуацията, към някакви управленски решения. По кой въпрос може да се постигне конкретна договореност между българския национален интерес и някакъв чужд интерес, който да се прокарва през подобни субекти? Дали ще е Македония, дали ще е Белене, дали ще е Истанбулската конвенция? Не казвам добро или лошо за някой от тези въпроси, но казвам – по кой точно въпрос ще постигнем консенсус и кой точно в този парламент ще защитава националния интерес така, че българите да прекарат зимата не като експериментални мишки, а като покрити от държавата си в икономически, в социален, в здравен план граждани?
Съмнявам се, скептичен съм, не искам да звуча песимистично, но това ми е работата – наблюдавам политиката. И във вашия ефир миналата година съм предупреждавал, че разбиването на партийната система, клатенето на държавата, размахването на юмруци ще доведат до това да имаме политическа нестабилност, която като следствие ще рефлектира върху икономиката и живота на всеки един от нас. Е, мина една година, загубена за България, и не виждам перспектива в рамките на този парламент да се очертае позитивна вълна през зимата и през следващата година чрез стабилизация. Трябва да стане нещо форсмажорно, за да имаме наистина измъкване от тази криза.
– Може би хората гласуваха наистина за този, който най силно, най-ярко обеща съставяне на правителство?
– Всички обещаваха съставяне на правителство, но не всички искат да се състави правителство. Кълнат се, защото е ясно, че на гражданите им писна. Имаме рекордно ниска избирателна активност, тя също е показател за това накъде отиде държавата в политически план. Няма легитимност. 70 процента като не излязат да гласуват, другите 30 процента колкото и да се правят на легитимни, са нацепени като швейцарско сирене. Нещата не са никак розови и стабилни. Имам опасенията, че желанието на първите, така наречените ПППП, е да направят правителство, но са в ролята на бушон, който да свали напрежението от служебния кабинет, който се провали в управлението на държавата.
Според мен архитектът на цялото това нещо ги бута отзад максимално бързо да съставят правителство, за да свалят от него отговорността, която ще трябва да му се стовари заради зимата, която ни предстои. За която не предупреждавам само аз, между другото. Има консенсус, че ни очаква тежка зима в целия спектър анализатори, социолози, политолози, икономисти, юристи… Няма две мнения по въпроса, че ни чака тежка зима, и това вече е консенсусен въпрос.
– Сега, ценностен ли е въпросът с оставките, аз пак да се върна към тях, защото пропускаме отговора?
– Разбира се. Това е силен акт на поемане на отговорност, вследствие на катастрофални резултати. Те заваляха буквално като дъжд – 5-6 вече. Визирам тук най-силната, на Корнелия Нинова, която пое отговорност за това, че мълча прекалено дълго за проблемите между БСП и президентството. И начина, по който деструктувно държавният глава разрушаване БСП. Визирам тук и „Демократична България“. Христо Иванов, който се доближи прекалено много се луташе из политическото пространство и накрая беше „изсмукан“. Тук са и ДСБ и ген. Атанасов, ВМРО и не помня кой още. Станхме свидетели на едно масово клане на политически субекти вследствие на разбиването на партийната система. И това няма да свърши скоро. Политическата нестабилност ражда и жертви.
– Какво мислите за появат на „Възраждане“ в парламента?
– Те изсмукаха цялото националистическо пространство и до голяма степен разбъркаха картите, защото има много ярка позиция по отношение на България, Русия, ЕС, ваксърството. Така че те си намериха една ниша, която беше празна и я окупираха. Променят абсолютно балансите в настоящия парламент и ще притискат за всяко едно решение опитите на някаква неолиберално мнозинство да си прокарва собствени политики. Определено това е променящият фактор в този парламент.
– Нека да попитам и за опозцията в каквато се очертава да изпаднат ГЕРБ-СДС и ДПС в парламента. Как преценявата тяхното участие? ДПС даже вдигна резултата си на тези избори. Трендът на ГЕРБ продължи с тенденцията към все по-голяма изолация.
– ГЕРБ са партия на властта, така че се вижда, че трудно издържат в опозиция. Очевидно две поредни изборни загуби са нещо ново в техния живот. Предполагам, че и там предстоят някакви процеси на преоценка, да си променят политиката, защото и за тях ситуацията вече не е розова. Не са хегемона в политическото пространство. ДПС показаха, че са една стройна изборна машина и си взеха тяхното – нито повече, нито по-малко. Единственият фактор за това да са трета политическа сила е ниската избирателна активност. Това трябва да го подчертаем.
Епицентър
Последвайте ни и в Телеграм
