Паркирането върху дюните по българското Черноморие е факт и през това лято. Фрапиращи са случаите на незачитане на законите по северните ни плажове, където стотици туристи разполагат свободно автомобили, каравани и кемпери върху защитените територии. Институциите поставиха табели, които напомнят, че глобите са от 100 до 5 хиляди лева и започнаха проверки.
Един от най-очарователните плажове по северното ни Черноморие – Дуранкулак Юг или по-известен като „Космос“, привлича с тюркоазения цвят на водата и огромната си пясъчна ивица. В непосредствена близост е Дуранкулашкото езеро и заедно попадат в защитена територия, която от няколко години обаче страда от нашествието на наши и чужди туристи.
„Има дни, в които стотици коли са паркирали върху дюните. Съответно в тези дюни гнездят защитени редки птици, които живеят в езерото, а преди птици от езерото ходеха по морския бряг. Имаше пеликани, които се разхождаха, имаше лебеди. Сега това нещо вече не може да се наблюдава“, обясни Иван Начев.
Местните жители настояват този оазис да се съхрани. „Това е най-големият плаж на север от Албена, който е защитен и по „Натура 2000“ и по Рамсарската конвенция, заедно с акваторията, т.е. и плажната ивица е защитена и трябва просто да се осъществява контрол, допълва той.
Според Начев точно липсата на контрол е в основата на проблема.
Наред с хората, които спазват правилата, това привлича множество други, които ги погазват.
Само за седмица от общината, с около 3500 жители, са извозени 22 тона отпадъци.
Другият проблем обаче е липсата на информация – независимо, че правилата за плажуване са ясно разписани в Закона за устройството на Черноморското крайбрежие и в този за биоразнообразието. Затова на среща в екоинспекцията във Варна в началото на август се взе решение за поставяне на указателни табели. И община Шабла изпълнява своята част от ангажимента.
„Точната дата на поставяне не мога да кажа, преди 10-на дни, но за ефект към момента – не виждам такъв. Защото няма глобени хора и това, което трябва да предприемем всички и като гражданско общество, сигналите, които се подават, могат да бъдат подавани директно към РУ на полицията в Каварна, за да могат своевременно хората, които работят там, да предприемат необходимите действия“, обясни Мариян Жечев, кмет на община Шабла.
И ако тук все пак има голям паркинг, където хората могат да оставят колите си, за да отидат на плажа, то в Крапец не е така, затова и проблемът там е по-сериозен. Пътят, който на практика съществува, в картите е обозначен като дюни.
„Няма осигурен такъв достъп, няма къде да се паркира и се паркира в пътя, който директно е на плажа. Това трябва да бъде променено, съответно този път да бъде картиран и всичко друго останало около него, което е дюни, било то сиви, бели или облесени дюни, и се ползва и за къмпингуване, да бъде отразено на място“, подчерта Жечев.
Картографирането в случая е изключително важно, защото без него наказателните постановления на полицията падат в съда. Необходимо е и наредбата, която ще регламентира дивото къмпингуване най-сетне да влезе в сила. Създадена още през 2019 година, тя търпи неколкократни промени и предизвика бурни дебати на среща в Народното събрание, но все още не е факт.
Екип на министерството на околната среда и водите направи собствено проучване на състоянието на дюните в Крапец. Те са ценни не само за флората и фауната в тях, споделиха специалистите.
Нарушените дюни имат способността да се самовъзстановят за няколко години, ако хората не им пречат. Затова и от Регионалната инспекция по околната среда и водите поставиха указателна табела за законовите режими.
„Не си правя никаква илюзия, че с една такава акция, с една табела, нещата ще се свършат. това ще бъде един много дълъг процес. Ние сме твърдо решени да го докараме докрай. Работим заедно с МТ разбира се, с МРРБ, с МВР. Така че това ще бъде дълъг процес и на санкциониране, на образоване, на ангажиране на гражданското общество“, каза Юлиян Попов, министър на околната среда и водите.
На съвместна работа ще разчита министър Попов и за приемането на наредбата за дивото къмпингуване.
„Принципно аз не съм против въобще дивото къмпингуване, но за да може то да бъде възможно, по принцип то трябва да бъде много добре контролирано. Бих казал, че ако не може да бъде контролирано, да бъде забранено. В този смисъл се надявам на съвместна работа с граждански организации, с други институции, за да може да стигнем до съгласие за ясния и ефективен контрол на дивото къмпингуване“, уточни Попов./КРОСС/
Последвайте ни и в Телеграм
