Св. Мелетий, архиеп. Антиохийски. Св. Антоний, патр. Константинополски Житие Св. Мелетий, Архиепископ Антиохийски – страдал от еретиците за православната вяра. На три пъти пращан на заточение. Участвал на Втория Вселенски събор Константинополски (381 г.), на който защищавал твърдо православните истини. Починал преди закриването на събора. На същия ден се чества и паметта на св. Антоний, Архиепископ Цариградски – подвизавал се в благочестие. Починал в 880 година.
Византийският император Констанций, един от синовете на Константин Велики, бил арианин и преследвал православните епископи. В много градове имало по два епископа – православен и арианин. Народът и духовенството се присъединявали ту към единия, ту към другия, и едно след друго тържествувало ту православието, ту арианството. Но и самите ариани се разделяли на две секти – чисти ариани и полуариани, които враждували помежду си. Навсякъде вражда, мъст и дори кървави разпри заменили любовта и мира, завещани от Иисуса Христа.
Сред тия трудни обстоятелства Мелетий, родом от Армения, бивш севастийски епископ, бил единодушно избран за архиепископ в Антиохия. С този избор се съгласили и арианите, които в Антиохия били повече от православните. Те се надявали да намерят в новия архиепископ свой съмишленик, но скоро се убедили, че сбъркали в очакванията си.
Тридесет дни след избирането му Мелетий проповядвал в храма. Всички присъстващи – православни и ариани, с нетърпение очаквали от него изложението на вярата му. Мелетий почнал да хвали догмите, утвърдени от Никейския събор, и да изповядва Иисуса Христа като единосъщен на Отца, равен Нему в сила и слава и като Него творец на вселената.
Туй всенародно изповедание на православието силно разгневило арианите. Един от архидяконите, привърженик на лъжеучението, пристъпил до архиепископа и с ръка му затулил устата. Тогава архиепископът вдигнал ръката си и показал на народа трите пръста в знак на Светата Триипостасна Троица, и след това, като свил двата пръста, показал един, като с това означавал едното Божество. Архидяконът го хванал за ръката и Мелетий започнал отново с уста да изповядва и прославя неразделната Троица и едното Божество, увещавайки народа твърдо и неизменно да държи истината. Разсърденият архидякон ту ръката държал, ту затулял устата на светителя, който така ревностно проповядвал истинската вяра.
Православните почнали гръмко да изразяват радостта си и да славят пресветата, единосъщна и неразделна Троица, а разгневените ариани изгонили от църквата архиепископа и оттогава започнали да го хулят и наричат еретик.
С твърдостта на духа Мелетий съчетавал необикновена кротост и постоянно се стараел да усмири разприте и враждата. Той давал на паството си пример на всички добродетели и успял да се обкръжи с достойни люде. Той ръкоположил за дякон св. Василий Велики , който бил дошъл от Йерусалим в Антиохия. Като предузнал големите дарби на св. Йоан Златоуст, който в туй време бил още твърде млад, архиепископът го убеждавал да изучава Св. Писание, кръстил го и го назначил за четец при църквата.
Арианите, виждайки, че са се измамили в надеждите си, убедили император Констанций да свали св. Мелетия и да го прати на заточение в Армения, а сами си избрали епископ измежду арианите. Мелетий бил в изгнание до самата смърт на Констанций.
Подир Констанций на престола се възкачил Юлиан, племенник на Константин Велики. Юлиан бил възпитан в християнската вяра, но в душата си я мразел и, щом станал император, се отрекъл от нея и почнал с най-голямо усърдие да служи на езическите богове. Като се убедил, че жестоките гонения не пречат на християнството да се разпространява, Юлиан прибягнал до по-хитри мерки. Той обявил пълна веротърпимост, върнал от изгнание всички заточени епископи – както православни, така и ариани. Надявал се, че със своите спорове за вярата те сами ще му помогнат да ослаби силата на християнството.
Заедно с други епископи и Мелетий бил върнат. Но той намерил православните разделени помежду си: едни признавали за епископ Павлин, избран по време на неговото отсъствие, други очаквали завръщането на Мелетий. Тия разпри огорчавали светителя и той с кротост се стараел да въдвори мир и съгласие.
Скоро подир това Юлиан загинал във война. Наследникът му Йовиан свикал в Антиохия поместен събор, на който арианите подписали своето съгласие с догмите, утвърдени от Никейския събор. Но Йовиан скоро бил наследен от Валент, ревностен привърженик на арианството. Отново ереста временно възтържествувала, отново жестоко гонение било повдигнато срещу православните епископи, и Мелетий отново бил изгонен от Антиохия. Император Грациан го възвърнал и Мелетий отново започнал да ръководи паството си. Но смутовете в Антиохийската църква продължавали: привържениците на Павлин не признавали Мелетия.
Св. Мелетий полагал всички старания да въдвори съгласие. Ревностно му помогал св. Василий Велики, епископ Кесарийски, като убеждавал християните да стоят твърдо в православието. Мелетий чрез мъдри поучения просвещавал паството си и на всички давал пример на благочестив християнски живот. Той бил изпълнен с кротост, смирение и твърдост на духа.
При него св. Симеон Стълпник предприел своя много труден подвиг. Като чул, че подвижникът се приковава с желязна верига към един грамаден камък, св. Мелетий се изкачил при него на височината и му казал: „Човек може и без окови да владее себе си. Не чрез желязна верига, но чрез волята и разума трябва той да прикове себе си.“ Симеон, като осъзнал справедливостта на тия думи, снел от себе си веригата и все повече се стремял да обуздава волята си и съвършено да я подчини на духа.
Не много преди смъртта на Мелетий на императорския престол встъпил Теодосий Велики (379-39). Теодосий още до избирането му за цар видял веднъж насън св. Мелетия да му възлага венец и царска багреница. Този пророчески сън се сбъднал. Грациан, чувствайки се твърде слаб да отблъсква постоянните нахлувания на варварите, си избрал за съуправител храбрия свой военачалник Теодосий. А след смъртта на Грациан, Теодосий станал император и ознаменувал своето царуване с победи и мъдри разпоредби, чрез които заслужил прозвището Велики.
Разприте и несъгласията в това време продължавали да вълнуват Църквата. Освен това възникнала друга ерес – ереста на Македоний, който отхвърлял божествеността на Светия Дух, поради което и последователита на тая ерес се наричали „духоборци“ (виж също Раннохристиянски ереси, бел.ред.).
Теодосий, като желаел да прекрати разприте, свикал в Цариград събор в 381 година. Това бил Вторият вселенски събор. На него била осъдена ереста на Македоний, и Символът на вярата бил допълнен с учението за Св. Дух. Между другите епископи бил повикан в Цариград и св. Мелетий, който трябвало да председателства събора. Теодосий, който дотогава не бил го виждал, познал в него същия старец, когото видял насън да му слага царски венец.
Мелетий с твърдост защищавал истинските догми на вярата. Той умрял в дълбока старост преди свършване на събора. За председател на събора бил назначен св. Григорий Богослов. Тялото на св. архиепископ Мелетий било пренесено от Цариград в Антиохия и било поставено близо до мощите на свещеномъченик Вавила.
dobrotoliubie.com
Последвайте ни и в Телеграм
