– Накъде върви светът, г-н Недков? Каква година изпращаме? Като че ли не искаме да си спомняме за нея.
– Има години в хилядолетната история, които не изпращаме. Опитваме се направо да ги изтрием в съзнанието си, но техния сюжет трайно се настанява дори в сънищата ни. Годините които имат начало, но нямат край. Отбрани откъси от летоброенето, което променя хода на историята, преобръща битието, разрушава всички планове за бъдещето и представите за света, който обитаваме. Годините, които припомнят на самозабравилия се човек, че е смъртен, а понякога – внезапно, масово смъртен. В края на тази 2020 всяко предположение “накъде върви светът” може да се окаже дълбоко погрешно. Светът вече не е колективно географско понятие. Преди десетина години сложих мото на един мой твсериал: “В началото на третото хилядолетие, в битката за енергия, вода и въздух – човек за човека, престана да бъде човек…”. Опасявам се, че се оказах прав.
– Какви уроци научихме през 2020? Много представи за живота ни се преобърнаха.
– Най-важният урок, който преподава най-важният учител – животът. А именно – ако не проумеем какво ни сполетя тази година, няма никакъв смисъл да се опитваме да отгатнем каква ще е новата 2021, следващото десетилетие или този вече напълно непредсказуем двадесет и първи век. Оказа се, че сме пропуснали много от откритите уроци, които ни е изнесла съдбата. Не сме били “в час”, както се казва, а в междучасието на лековерието, наслаждението, суетата, егоизмите, преследването на още и още земни блага, все повече увеличавайки социалната дистанция между човеците.
– Защо сега ни се стовари кошмарът COVID-19? Това наказание ли е?
– Всяка истина, която не ни отърва като отговор, традиционно заклеймяваме като “теория на конспирацията”. Ако този вирус е създаден от човешкия ум и ръце, значи се оказва вярна конспиративната теория, че научно-техническият прогрес първо убива – и то поголовно, без да подбира. Ако пандемията ни е сполетяла Свише, значи Природата си отмъщава затова, че загърбихме природните закони, превръщайки печалбата в единствен смисъл на живота си. Но Природата е жив организъм с дарени от Твореца антитела срещу човешката глупост, лакомия, поквара, безверие, бездушие и арогантност. Сега плащаме цената на разрушения баланс между мъдростта и богатството – отказът да изградим всеобща, справедлива, животоопазваща всички твари, планетарна социална система.
– Казвате, сега плащаме цената на разрушения баланс между мъдростта и богатството. Това дойде със страх, отчуждение, самота, смърт – как това ще промени човечеството за в бъдеще? И ще можем ли отново да се върнем към стария си начин на живот?
– Очаква ни едно дълго, нека да го наречем – КОВИД ДИСИДЕНТСТВО… Арестуваното човечество ще има достатъчно свободно време, имитирайки онлайн живот и дейност, да осъзнае, колко лекомислено пропиля свободата си. Ще усети липсата на авторитета на мислителите от все още помнещият се ХIХ век, които предупреждаваха какво ни очаква, ако не укротим бесовете в душите си… Няма връщане назад… Дори днес да се върне Спасителят, както обеща оня дърводелец от Назарет да го стори, ако на Земята стане твърде непоносимо за човеците – ние пак ще загърбим Христа. Пак няма да ни хареса това, което ще ни предложи – най-вече онова – за Любовта… Пак ще го накараме сам да си скове Кръста, ще му нахлузим трънения венец и пак ще го разпнем на този Кръст, от който винаги сме се страхували дълбоко в дребните си душички… И ще се вкопчим още по-здраво в мантията на Великия инквизитор, от която не сме се пускали повече от две хилядолетия. Нещо повече – днес Великият инквизитор ни предлага нещо по-страшно от коронавируса – Четвъртата технологична революция или т.н. цифрова колонизация на човешкото съзнание чрез диктатурата на Изкуствения интелект. Което означава, че освен коронавируси в прогресивна номерация, вече ни връхлетя и т.н. информационна пандемия – масовото, злонамереното манипулиране на общественото мнение с цел тотален контрол. Рекламата на страха от смъртта се превърна в доходоносен за мейнстрийма бизнес.
– Как политиците се вписват в тези невиждани досега от нашето поколение промени? Отрази ли се вирусът върху развитието на политическите системи?
– Светът се управлява в момента от най-посредствените за всички времена политически елити. Властва войнстващата посредственост. Рухнаха всички идеологеми, начело с неолибералната представа за световен ред. Прихваналият коронавируса мит за “светлото бъдеще” се оказа адът на днешната политическа каста. Разруши се илюзията за колективно лидерство на формирования от типа на Евросъюза. Пандемията взриви позадрямалите след големите войни национални егоизми. Демокрацията, която сама по себе си не е самостоятелна дума и винаги си търси подходящото прилагателно, сега може да бъде определена като “covid democracy”.
– Световните лидери, тези „посредствени политически елити“, използват ли пандемията срещу хората в своя полза, колкото и да звучи това нелицеприятно?
– Благодарение на коронавируса, хората проумяха най-сетне, че “грижата за хората” се оказа просто предизборен лозунг по пътя към властта на шепа сребролюбци, след спечелването на която – единствената грижа им е оставането на власт.
– Кой реди пъзела на света днес?
– Това с “пъзела” и “кой” приключи. Пъзелът е индивидуална залъгалка. Оттук нататък ще се играе “чист бридж” или покер в краен случай, между четирите възраждащи се империи: Китайската; Руската; Османската и Американската. А като най-опитен играч и то все още с корона на главата си, около масата ще обикаля надничайки в картите Британската – в опит да се върне в започната от нея преди две столетия “Голяма игра” родила геополитическият термин «Източният въпрос». Ако ви звучи прекалено конспиративно-антиутопично – не публикувайте отговора на този въпрос…
– Ковид-пандемията удари драматично САЩ – и като здравен, и като политически проблем и отвори пътят на Байдън към Белия дом. Ще настъпи ли сериозно разместване на геополитическите пластове след влизането на Байдън в Овалния кабинет?
– Загубила едноличната си титла на Световен господар, Америка ще опита нов кръстоносен поход за “демократизиране” на непокорените варварски народи като исконния враг Русия и позволилият си да детронира американската икономика от пиедестала на глобален хегемон поднебесен Китай. Влизането на Байдън в Белия дом, както и излизането на ядосания Тръмп оттам, е символично доказателство, че Америка отдавна не се управлява от това сакрализирано досега място, което при новият обитател може би е по-удачно да бъде наричано “мавзолеят”. След президента Франклин Рузвелт, който от симпатии, откровенно дава на Сталин най-точното определение за “демокрация”, а именно, че тя е безапелационната власт на американския народ над всички останали народи – САЩ се управляват от задкулисен конгломерат наречен “дълбоката държава”.
– А какво означава за България Джо Байдън да е президент на САЩ?
– Най-краткият отговор е – същото каквото беше когато американският президент се казваше Барак Обама & предшественици и в американската дипломация властваше популярната като “хиларизъм” аномалия… България винаги ще е пренаселена от търгуващи Родината, компрадорски елити във всички сфери, които вечно ще са разделени на “байдънисти” и “путинисти” и въпреки прогресивно опустяващата ни земя, така и няма да се намери място за все по-многобройните бродещи като аргати по чужди землища нашенци, прокудени от невъзможността за живот в Отечеството като достойни българи.
– Ще бъдем ли „впрегнати“ в плановете на САЩ срещу Русия?
– Отдавна сме… и вече се очертаваме като “отличници” в тази дисциплина. А ако се осъществи и меракът да бъдем вкарани в
милитаристичния проект “Три морета”, по който явно си пада сегашният ни президент с генералски сан пред фамилията Радев, но видно с твърде слаба «летателна подготовка» за висините на историята и философията на геополитиката – ще стане много страшно. Метафорично, това “страшното” мога да го опиша като: “Последният F-16 на последният български президент”… Явно съюзническата ни орисия е такава още от Кобургите и до днес… Но да не пропуснем и предупреждението, че тепърва ни предстои, отново след двете «Освобождения», да изпитаме върху гърба си лицемерната подлост, поне на имперската руска дипломация по модела «Граф Игнатиев», все заради едни и същи от Потопа насам Средиземноморски проливи.
– Всички се питаме, каква ще бъде 2021 за България? Очакваме промени, а знаем ли какво ще се промени?
– Може би ще е последен, но този път наистина последен шанс да се самосъзнаем, че нещо коренно трябва да променим в начина по който живяхме досега, начина по който позволявахме да бъде управлявани, начина по който премълчавахме болките си, начина по който си представяхме целия свят и мястото ни в него. За нас, все още българите тук, няма да има повече никакво значение каква ще бъде настъпващата 2021 и която и да е било след нея години, ако не променим кардинално България през 2021.
– Как да я променим „кардинално България“ като сме невиждано разделени, изгаряме в омразата един към друг? Какво може да ни накара да се обединим? Изградихме консенсус по отношение на РСМакедония, но останахме самотници по тази тема в очите на света. Къде сбъркахме?
– Неразказаната България… Ако не на целия свят, то поне на Европа. Това неумение да разкажем приказно, увлекателно себе си чрез популярните жанрове от легендите до най-абстрактните изкуства ни заличава като цивилизован народ. Всъщност – дали изобщо имаме нужда от министерствата на културата и просвещението? Та ние сме се хванали гуша за гуша помежду си за собствената си история. Пренаписваме я под диктовката на чужди интереси срещу няколко соросоидни гроша повече към стойността на академичната тога на казионната историография. Всяка неканонична, политически некоректна представа за миналото и настоящето е заклейменa в непрестанно тлеещото аутодафе на букварите ни. Второ поколение талантливи млади българчета вече сричат българския език с чужд акцент и едва ли някога ще се върнат у дома, а и за какво… И Македония, и България отиграха по най-профанския начин историческия казус в полза на трети страни – традиционна балканска ситуация. Дипломация означава, да респектираш опонета да те уважава, че защитаваш аргументирано националния си интерес, а не да го изнудваш да загърби неговия си.
– Може ли да прогнозирате какво би могло да бъде най-голямата изненада на парламентарните избори 2021?
– Необходимостта веднага от нови избори поради невъзможността да се състави работещо на ползу роду правителство. Дори мъртвите да гласуват по вече наложения нов “американски изборен модел”, избирателната активност ще бъде рекордно ниска – за какъв обществен консеснус ще иде реч тогава.
– Всички анализатори предупреждаваме, че предстои драматично ниска избирателна активност. А политиците нищо не предприемат за това. Напротив, отвращението от днешната политика у нас взима драматичнни размери. Защо не се появява нова политика? Хем искаме промяна, хем все стари муцуни са на политическата сергия, какво означава това?
– Нова, преорентирана спрямо новите глобални реалности политика могат да си позволят само суверенните народи. Нашият безсмъртно преходен политически елит е в дълбоки зависимости или от отработващите тук втората си пенсия под прикритието на транскорпоративни лобисти бивши американски конгресмени, сенатори, дипломати и спецченгета, или от нелегално инвестираните чрез подставени лица на европейски компании, издирвани от официален Кремъл капитали на емигрирали руски олигарси с британски и американски паспорти.
– И какво ще кажат 100 години след нас нашите наследници за нас? Ще ни упрекват ли? Или ще оценят все пак, че сме направили нещо за човечеството?
– Че затрихме завещаната ни отпреди 100 години трета българска държава. Опозорихме идеята за държавност. Предадохме, продавайки паметта на предците и родителите си градили камък върху камък Отечеството ни. От тридесетина години нямаме с какво да се гордеем като принос в развитието на човечеството. Дори и да имаме такива еврестично смаяли света сънародни единаци – те предпочитат да не се броят за българи.
– Какво пропуснахме да направим за децата си?
– Да ги възпитаме, че за живота човек се бори до последния си дъх, отстоявайци ценностите и принципите си. Изтървахме ги в лапите на хедонизма – консуматорската идеология, насаждаща агресивност към всеки, който се опита да ги възпре да пропиляват времето си единствено в търсене на наслаждението като висше благо.
– С каква България се разминахме в тези 30 години след Промяната? Кой за какво е виновен?
– Мисля, че вече го споменах – разминахме се с Българията, в която да се родиш и умреш с благодарност към битието си, изживял достоен живот като българин. Вината целокупно е във всеки един от нас персонално… Съжалявам за апокалиптичния песимизъм, но във времена на сполетяла ни в прекия и преносния смисъл чума – първо се разрушава имунитетa на оптимизма.
Валерия Велев
Епицентър
Последвайте ни и в Телеграм
