Омбудсманът Диана Ковачева атакува пред Конституционния съд (КС) текстовете от Закона за движението по пътищата, с които се ограничават основни права на гражданите, като свободното придвижване в страната, правото на напускане на нейните предели, правото на личен живот, както и конституционни принципи като принципа на правовата държава.
Става въпрос за чл. 171, т. 1, б. „д“ и т. 2, б. „к“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
„Не би могло да се приеме, че разпоредбите на чл. 171, т. 1, б. „д“ и т. 2, б. „к“ от ЗДвП са в съответствие с Конституцията. В основата на законовите текстове е икономически интерес за събиране на вземания на държавата (неплатени глоби), който обаче не оправдава засягането на основни конституционни права, каквито са свободното придвижване и напускането на пределите на страната, регламентирани в чл. 35 от Конституцията на Република България. Посочените права могат да бъдат ограничавани само със закон за защита на националната сигурност, народното здраве и правата и свободите на други граждани. Събирането на неплатени глоби на границата и обвързването на тяхното плащане с правото да напуснеш пределите на страната, е неприемливо и не оправдава ограничаването на правата, предвидени в конституционната разпоредба. Финансовият интерес на държавата не е сред възможните основания за ограничаване на посочените конституционни права на гражданите“, категорична е доц. Ковачева.
Според искането оспорените норми предвиждат, че за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки (ПАМ), сред които временното спиране от движение на пътно превозно средство (ППС) и временното отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство (МПС) с наложено наказание глоба, незаплатена в срока за доброволно заплащане – до заплащане на дължимата глоба.
„С временното отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач, не на основание тежко нарушение, а на основание неплатена глоба, на практика същият се лишава от възможността законосъобразно да управлява автомобил и съответно се стига до нарушаване на правото му свободно да се придвижва по територията на страната, а според установената в последно време практика на Министерството на вътрешните работи – и да напуска нейните предели“, смята омбудсманът.
Още по-сериозно, по думите й, се засягат правата на свободно придвижване и напускане на страната с временното спиране от движение на ППС и неплатената глоба не може да бъде основание за това.
„Не оспорвам, че прилагането на принудителни административни мерки е обосновано в случаите на тежки нарушения, при които се застрашават животът и здравето на гражданите, както и за да се осигури безопасността на движението по пътищата. В този смисъл санкционирането на нарушителите има важен превантивен ефект. Налагането на такива санкции на основание на несъбрани глоби, което не е административно нарушение обаче, е неоправдано и води до нарушаване на конституционни права на гражданите“, аргументира се доц. Ковачева.
Омбудсманът подчертава, че събирането на наложените глоби за нарушения на ЗДвП има важен финансов и превантивен ефект, но липсата на доброволно изпълнение на установено имуществено задължение не може да бъде компенсирано със засягане на лични права на гражданите и с прилагането на принудителни административни мерки.
„Наред с това, проблемът с прилагането на ПАМ за неплатени глоби, с което се засяга във висока степен конституционното право на гражданите на свободно придвижване по територията на страната, допълнително се утежнява с въвеждането на автоматизирана информационна система „Административнонаказателна дейност“ на гранично-контролно пропускателните пунктове на Република България“, акцентира омбудсманът.
В жалбата си до КС общественият защитник посочва, че с тази практика се създават пречки за напускане на страната от лица, за които се установи, че имат неплатени глоби по наказателни постановления за нарушения на Закона за движение по пътищата, при това в момент, в който, пристигайки на гранично-контролно пропускателните пунктове, те недвусмислено са заявили желанието си да напуснат пределите на държавата.
Омбудсманът изброява редица дефицити: Според предприетото от МВР, шофьорите, на които за първи път се връчват наказателните постановления, ще имат право да продължат пътя си и да обжалват или да платят. Същевременно водачите, които са с влезли в сила глоби, трябва да платят на ПОС терминали на граничните пунктове, в най-близката банка, или да се разделят с книжката и талона на колата. За неплатени глоби се проверяват и останалите пасажери в колата. Така, всички те ще трябва или да платят, или да се откажат от пътуването.
Проблемът възниква и в случаите, когато гражданите не са били уведомени за издадените наказателните постановления, а същите се смятат за връчени по реда на чл. 58, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания. В тази ситуация водачите на МПС разбират за издаденото наказателно постановление и наложеното наказание едва на гранично-контролно пропускателните пунктове или при извършена проверка. При това положение, те се оказват в ситуация да не могат да продължат пътуването си извън страната, независимо от ясно заявената от тях воля за това, без да им е била дадена възможност да реагират спрямо установено по надлежния ред извършено от тях нарушение на Закона за движение по пътищата.
По данни на граждани има и случаи, в които системата не отчита, че дадена глоба е вече платена т.е. ако водачът не носи със себе си платежния документ, удостоверяващ плащането, също може да бъде санкциониран, при положение, че е бил изряден и е заплатил глобата.
„На следващо място, временното спиране от движение на ППС и временното отнемане на свидетелството за управление на МПС като принудителни административни мерки на основание несъбрани глоби засягат не само конституционно прогласеното право на свободно придвижване, но и биха могли да ограничат правото на личен живот по смисъла на чл. 32, ал.1 от Конституцията“, категорична е доц. Диана Ковачева.
Според омбудсмана с прилагането на ПАМ за неплатени глоби реално се стига до допълнителна санкция чрез засягане на личния им живот, тъй като за много хора автомобилът е обичайното средство за придвижване от дома до местоработата, до училището и детските градини, до местата за лични срещи и социални контакти, за упражняване на спортни занимания и други хобита, за пътуване в чужбина.
„От тази перспектива, отнемането на свидетелството за правоуправление и временното спиране на автомобила от движение като форма на административна принуда на основание неплатена глоба т.е. без извършено нарушение, биха могли да доведат до неоснователно засягане и съществено ограничаване на важни аспекти от правото на личен живот. Може да се стигне например до затруднения за транспортиране на близки за неотложни медицински процедури, както и за обгрижването на възрастни и болни роднини, живеещи в населени места на голямо разстояние, без редовен обществен транспорт до местоживеенето на децата им“, пише още доц. Ковачева./КРОСС/
Последвайте ни и в Телеграм
