В опит да поправят лоши редакции на текстове в Закона за здравето, гласувани през май месец в разгара с коронакризата, депутатите забъркаха хаос с надзора на тежкозаразните болести. През май в списъка с тези болести бе включен и COVID-19. Вирусът обаче бе записан редом до много по-опасни болести като чума и холера, при които от години болните подлежат задължително и на изолация, и на болнично лечение. За да не излиза, че влизането в болница е задължително и за коронавируса, през май депутатите приеха пожелателна формула – че пациентите с тези болести подлежат на задължителна изолация и/или болнично лечение. „Тази редакция създава проблеми, защото не се разбира кога трябва да има задължително болнично лечение. Такова задължително трябва да има при всички тези тежкозаразни болести и това никога не е било спорно – от 2004 г. насам текстовете в закона бяха такива. Но не може да е изискване при COVID-19“, твърди депутатката от ГЕРБ Даниела Дариткова. Тя се е опитала да изчисти формулировката и/или, като е премахнала изцяло болничното лечение от мерките за надзор и в текстовете остава единствено задължението за изолация. Според депутати обаче това създава сериозни проблеми с възможността на здравните органи да предписват задължително лечение при болести като чума и холера.
„Разбираме, че те тук се търси някакво прецизиране на текста, но не се е получило. Отпадането изцяло на болничното лечение от мерките за надзор ще направи невъзможно директорът на РЗИ да издава предписания за задължително болнично лечение при изключително заразни болести. Никога не е поставяно под съмнение правото на държавата да даде задължително предписание за болнично лечение при болести като чума, холера, антракс, малария“, коментира депутатът от ДПС Джевдет Чакъров. „Докато отнемаме възможността за даване на задължителни предписания за болнично лечение при тези болести, в закона продължават да стоят санкции ако това предписание не бъде изпълнено“, допълни още Чакъров.
Уверенията на Дариткова, че отпадането на болничното лечение от списъка с противоепидемичните мерки по никакъв начин не означава отказан достъп до лечение, не бяха приети от депутати от опозицията. Те се опасяват, че текстовете ще останат неразбрани и ще се приемат от обществото като опит за бягане от административна отговорност в условията на липса на легла за осигуряване на лечението на болните. Самата Дариткова призна, че формулировките трябва да се преработят, така че да стане ясно кога наистина има задължение за болнично лечение като надзорна мярка за контрол на заразните болести и кога не.
С промените в закона се урежда и проблемът с връчване на предписанията за карантиниране на болни и контактни от COVID-19. Предвижда се предписанията да могат да се връчват не само на хартиен носител, но и устно по телефон, или писмено на и-мейл адрес или с SMS. При устно уведомяване по телефона съответният служител на РЗИ трябва да удостовери това с положен подпис. Писменото удостоверяване се прилага към преписката, а карантинираният се информира, че може да получи предписанието си лично след изтичане на карантината или с упълномощено лице преди това. При уведомяване за предписание чрез SMS или e-mail адресатът трябва да върне кратко потвърдително съобщение, че го е получил. И тук самото хартиено предписание може да се получи след карантината или с уполнъмощено лице.
СЕГА
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram
