Църковният празник Успение на Пресвета Богородица (Успение Богородично или Голяма Богородица), който е един от 12-те големи християнски празници, се чества днес.
Той се отбелязва на 15 август и от православни, и от католици.
Това е денят, в който се почита Светата Майка – покровителка на майчинството, жените и семейното огнище.
Успението на Божията майка носи своето послание за християнския свят.
Според Светото писание, това е денят, в който Божията майка, на 64-годишна възраст, напуска земния си живот и отива при сина си.
„Успението на Божията майка е празник на смъртта, която носи радост защото ние знаем и вярваме, изповядваме , че смъртта на пречистата Богородица не е обикновена човешка смърт. Тя е успение, заспиване, защото нейната смърт е преславна, пречиста, както е нейният живот. Успението на Божията майка е денят, в който пречистата се преселва в небесата и човешкият род придобива най-голямата и молитвеница пред престола на всевишния господ Бог“.
Три дни преди смъртта й Архангел Гавраил съобщава на Пресвета Богородица, че Бог е пожелал да я вземе при себе си в своето царство, за да царува вечно с него. Последното й желание е да види Светите апостоли заедно. По чуден начин те се пренасят пред вратите на дома й в Йерусалим.
Три дни след това сам Исус Христос в небесна слава, обкръжен от ангелски ликове и светци, слиза от небесата за душата на Света Богородица.
Погребват я в една пещера край Гетсимания и затварят входа й с камък. Когато няколко дни по-късно го отварят, за да се поклони пред светицата закъснелият апостол Тома, намират само плащеницата й.
Ставайки от трапезата, апостолите чуват ангелско пеене и виждат в облаците пречистата Божия майка, обкръжена от ангели, която им казва: „Радвайте се, защото съм с вас през всичките дни“.
В памет на явяването на Пресвета Богородица пред апостолите, църквата определя в този ден да се отслужва тържествена литургия и да се прави „въздигане на хляба“.
Според народната традиция, празникът се нарича Голяма Богородица, за разлика от Малката Богородица, когато се чества рождението на Христовата майка.
На Голяма Богородица, след тържествена литургия в църквата, се освещават обредни хлябове, които жените след това раздават за здраве и за починалите близки. Вярващите търсят покровителството на Света Богородица за житейските си проблеми.
На този ден се правят родови срещи, свързани с жертвоприношение – с курбан за живот, за здраве, за плодородна година, против премеждия и болести.
Традиционни ястия на трапезата са прясна питка, украсена с орнамент, пиле каша, варено жито, царевица и тиква. Непременно се ядат диня и грозде.
Успение Богородично е патронният празник на два от най-големите български манастири – Троянския и Бачковския. Всяка година на 15 август, след светата литургия, в Троянската обител се извършва литийно шествие с чудотворната икона на „Пресвета Богородица Троеручица“, която се пази в главния манастирски храм. Носят я до мястото, където според преданието иконата, носена от Света гора за Влашко (дн. Румъния), дала знак, че трябва да остане в Троянския манастир. В този ден морската ни столица Варна също отбелязва своя празник.
Стари поверия съветват в този ден да се избягва пипането на всичко, което е червено, за да не стават ялови младите булки. Вярва се, че Богородица помага на бездетни жени да се сдобият с рожба. Затова на празника Успение Богородично младите булки и невестите без деца носят дарове в църквата – свещи, кърпи, престилки, чорапи, цветя, и ги поставят под иконата на светицата. В някои райони Голяма Богородица е денят на който се берат първите плодове от бостана или от лозето, освещават се в храма и след това се раздават – едва след това може да се ядат и от семейството, което ги отглежда.
В селищата, където на този ден за първи път от кошерите се вади от новият мед, както другаде това става на празника на св. Прокопий, има обичай той да се дарява за нуждите на храма – вярва се, че който подари повече мед, пчелите му ще се роят повече и кошерите му ще бъдат повече пълни с мед. В тези райони Пресвета Богородица се почита и като покровителка на пчеларите, защото според народните предания също някога била пчеларка.
В районите, където е било развито животновъдството, според старата традиция на Голяма Богородица стопанките правят и по един хляб, подобно на този на Власовден, който раздават за здравето на едрия добитък – волове, крави, биволи
Днес празнуват всички, които носят благословеното име Мария, както и имената Мара, Марияна, Мариана, Мариян и Мариан.
Честит празник!
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram
