Осемдесетте години на миналия век изпъкват като най-добро десетилетие в представите на българите. Това се посочва в резултатите от изследване на „Галъп интернешънъл болкан“. В проучването са търсени отговорите на въпросите: „Кога като общество се чувствахме най-добре и има ли десетилетие, което ни обединява в общото усещане за по-щастливо време? А може би възприятията са по-скоро индивидуални и най-доброто време е различно за всекиго?“. Затова и агенцията е задала сред пълнолетните българи въпроса „Кое е най-доброто десетилетие?. Абстрактния въпрос е оставил поле на респондентите за максимално широки асоциации, обясняват от „Галъп“.
Една четвърт от всички участвали – 25,1 на сто, са посочили именно осемдесетте години на миналия век като най-добро десетилетие.. Седемдесетте са най-хубавото време според 13,9% от запитаните, следвани от деветдесетте (13,6%), първото десетилетие на този век (13.3%) и второто десетилетие на този век – 12,2%.
Както може да се очаква, възрастта е в сериозна степен определяща за възприятията, разказват от агенцията. Осемдесетте години на двайсетия век сякаш обединяват в най-голяма степен обществото ни в усещанията за най-доброто десетилетие. Респондентите на възраст между 46 и 65 години обаче възприемат осемдесетте като най-доброто време в много по-голяма степен в сравнение с по-младите или пък с най-старите. При до 35-годишни, например отговорите „осемдесетте“ са около една десета. При най-възрастните (тези над 66 г.) усещанията, че 80-те години са най-доброто време отново намаляват.
Точно 1/4 (25%) българи заявяват, че ако разполагат с всички необходими документи, биха заминали да живеят в друга държава. Все пак мнозинство от 67% отговарят, че биха останали да живеят тук, а само 8% не не могат да преценят. Желаещите да не живеят в България обаче са под средния процент от анкетираните по света, които искат да мигрират – 36%. Потенциално това са най-вече младите хора в затруднена икономическа, като мнозинството е от Субсахарска Африка и Латинска Америка. Това показва проучване на общественото мнение, проведено от световната Асоциация „Галъп интернешънъл“ в 57 държави, покриващо около две трети от глобалното население. Интервюирани са общо 54 329 души в периода август-октомври 2022 г., като във всяка държава – по около 1000 души по метода „лице в лице“, по телефона или онлайн. Противно на популярната представа за нагласите за миграция в страната ни, България е по-скоро на задните места по този показател. Желанието за миграция сред нашите съседи от Гърция (40%), Румъния (38%) и Северна Македония (42%) е значително по-силно. Близо са Испания (27%), Нидерландия (29%), Швеция (23%) и Австрия (23%). Обяснението за нагласите в България може да се дължи отчасти на продължителната десетилетна миграция към държавите от Западна Европа и Северна Америка от 90-те години, довела до ситуация, в която, който е пожелал живот в чужбина, вече е заминал, смятат от „Галъп“. Фактори като възможност за дистанционна работа, повишаване на жизнения стандарт и достъп до услуги, начин на живот и стоки, не по-различни от тези в останалите държави от ЕС обаче, също не са за подценяване. През последните години се наблюдава и известна промяна на миграционните нагласи в страната ни като цяло – запазват се високи нивата на желание за пътуване в чужбина с цел образование, развитие, квалификация, повече сигурност и по-високи доходи, но не толкова и за мигрирането за постоянно. Тези нагласи в България са в съответствие със средните за ЕС, където средно всеки трети би предпочел при възможност да живее в друга държава. 59% от европейците пък предпочитат да останат в своята страна. В световен мащаб младите (до 34 г.) респонденти са значително по склонни да напуснат страната, в която живеят. Почти всеки втори (44%) млад участник в изследването, казва, че ако има възможност, би искал да живее в друга държава. Това желание е с 8 пункта над средното и с 21 пункта повече от това при най-възрастните респонденти (над 55 г.), от които пък само 23% казват, че биха искали да живеят другаде. В държавите с по-ниски доходи са значително по-склонни да емигрират. 62% от респондентите в държави с годишен доход до $1085 на глава от населението искат да живеят в друга страна. Мотивацията спада, ако държавата им просперира – в страните с високи доходи желанието за миграция е около 32%. Същевременно личния доход на респондентите, образованието и заетостта се отразяват по-скоро слабо на мотивацията за мигриране. Именно общият доход на държавата обаче има значителна роля в нагласите по тази тема. Сред различните региони по света желанието за мигриране в друга държава е най-силно в Субсахарска Африка (56% от респондентите биха искали да живеят в друга държава при възможност). Следва Латинска Америка (54%). Най-слабо е изразеното желание за живот в чужбина в Южна Азия. Страните, в които желанието да се мигрира е най-голямо, са Сиера Леоне (84%), Гана (81%) и Нигерия (71%). Най-малко биха искали да живеят в друга страна жителите на Индия (4%), Виетнам (8%), Япония (14%) и др.
Тезата, че се обича най-много десетилетието на своята младост, се потвърждава и когато се разгледат обществените нагласи към седемдесетте. Поколението, което в най-голяма степен свързва десетилетието на диското с усещането за най-доброто време са именно респондентите на възраст над 66 години – които са били в разцвета на младостта си през седемдесетте. По-младите поколения изразяват в много по-малка степен сантименти към този период (а и нямат спомена). При респондентите до 35 години отговорите „седемдесетте“ не достигат и 2 на сто.
Нещо се пречупва в обществените възприятия спрямо деветдесетте. Поколението между 36 и 45 години, от което се очаква в най-голяма степен да възприема 90-те години като най-добри, е по-скоро раздвоено. Същото важи и за поколението между 26 и 35-годишна възраст. Още повече – децата и младежите на деветдесетте са и в значително по-голяма степен объркани за това кои всъщност са най-добрите години – над две трети от запитаните между 26 и 35 години не могат да преценят кое десетилетие е най-добро за тях. Една пета от запитаните между 36 и 45 години – също.
Либийците и афганистанците, които считат, че живеят по-добре от времето на родителите си, са повече като дял от населението в сравнение с българите. Това показва глобално изследване на „Галъп интернешънъл“, оповестено у нас днес. Дали данните са плод на обективна (само)оценка за периоди „преди“ и „след“, дължат се на народопсихология или на друг фактор… – тълкувания може да има много. Но е факт, че са доста любопитни. 35% от българите казват, че живеят по-добре от родителите си. Едно място по-нагоре в класацията са либийците с 38%, а още по-напред афганистанците – 40% от тях считат, че животът им е променен към по-хубаво. Така излиза, че население, живеещо в постоянни военни конфликти доста години, са изказва по-благосклонно към живота си от българите. Но отново следва да се подчертае, че данните трябва да събудят размисъл в най-различни посоки, вместо шок – защото оценката на афганистанците е по-висока от тази на белгийци и французи, италианците са по-черногледи от нас, а в класацията по позитивност водят… виетнамците и нигерийците. Резонно може да се предположи дори, че в някои държави хората просто по-свободно изказват мнението си. В проучването е зададен въпрос и за очакванията на живота на децата. Сравнителната оценка за нашата страна на социолозите е: „Близки до нашата страна са оценките за живота днес в Молдова, Франция и Италия, които също не показват завидна картина. Нашите съседи от Северна Македония, Румъния, Гърция, Сърбия изглеждат по положително настроени към живота днес. Що се отнася до очакванията за живота на новите поколения в страната ни, нагласите са по-позитивни – както и в повечето страни по света, които оценяват настоящето или миналото си зле“. Пълните данни от проучването: https://www.gallup-international.bg/46603/do-we-live-better-than-our-parents-and-what-about-our-children/
Объркването личи и в някои парадоксални данни. Излиза например, че поколението, било на двадесет години през деветдесeтте, гледа с малко по-големи симпатии към осемдесетте. Интересно е, че поколението 26-35 години (които са прекарали малка част от съзнателния си живот през деветдесетте) са по-благосклонни към този период. Немалки са дяловете на отговори в полза на деветдесетте и сред респондентите под 25 годни, голяма част от които дори не са били родени тогава. Може би тук роля играе традиционната идеализация на детството или на близкото миналото.
Очаквано, десетилетията на новото хилядолетие са най-добре оценени от най-младите (до 25-годишна възраст), смятат от социологическата агенция. Сред тях, отново очаквано, са и най-високите дялове на отговори „не мога да преценя“ – почти всеки четвърти представител на поколението Z. Вероятно базата за сравнение (натрупаният житейски опит през десетилетията) е това, което ни дава възможност да преценим кое е най-доброто. Вероятно и очакванията сред младите са, че най-доброто десетилетие предстои.
СЕГА
Последвайте ни и в Телеграм
