„За насърчаване инвестициите в авиационния сектор правителството одобри преобразуването на два имота от публична държавна собственост в частна държавна собственост. Компанията „България Ер Меинтенанс“ е заявила намерение да инвестира 27 млн. лв. в разширяване капацитета на съществуващата база за обслужване и ремонт на самолети, оперирана от „Луфтханза Техник“, както и обособяването на Част 145 Организация за техническо обслужване. За осъществяването на този инвестиционен проект инвеститорът е изразил необходимост да придобие двата поземлени имота, които се намират в район „Слатина“ – София, и граничат със съществуващата база. Решението на правителството предвижда областният управител на Област София да продаде имотите на „България Ер Меинтенанс“.
Това кратко съобщение за поредните разпоредителни сделки в района на летището пусна правителствената пресслужба на 16 септември 2020 г. Документите по сделката явно още не са финализирани, защото данни за такава продажба няма, но по всичко личи, че контролираното от „Химимпорт“ дружество „България ер меинтенанс“ ще се сдобие с поредната евтина придобивка в района. В решението на МС за продажба на двата имота с обща площ от 27,5 декара изрично е упоменато, че имотите ще се продават по реда на закона за насърчаване на инвестициите. От 2 юни 2009 г. насам този закон позволява продажба на държавни имоти без конкурс и под пазарните оценки.
Предходните крупни продажби на терени в полза на контролирани от „Химимпорт“ фирми в този район са откровено скандални. Сделките се случват покрай инвестицията на „Луфтханза техник“ в базата за ремонт на самолети, като пазаруването на земята започва от 2008 г. насам. Цените по сделките обаче, вместо да растат с годините, намаляват, при това драстично. Прегледът на документите около продажбите показва, че това е станало с любезното бездействие на държавата – години наред тя не успява или целенасочено не желае да се оправи документално с нотариалните актове и собствеността в района на летището. По-сериозен анализ и преактуване на имоти започна едва с откриването на процедурата за концесия на аеропорта. Как „Химимпорт“ успява да си пазарува евтино през годините и защо властта е толкова доволна да продава имоти на безценица?
След такива сделки правителствата не се връщат на власт
Първата сделка с „България Ер“ на летището става през 2008 г. с благословията на кабинета на тройната коалиция. Справка в информационната система на правителството показва, че решението е взето изключително трудно, с цената на остро противопоставяне на министри от НДСВ срещу продажбата на част от терена. Оспорени са както целесъобразността на това решение, така и начинът на разпореждане и цената. От стенограмите от заседанията на кабинета се вижда как в прав текст министри на НДСВ предупреждават, че точно заради такива сделки правителствата никога не идват на власт за втори път.
Защо сделката е толкова скандална?
Решението за продажба на терена – собственост на „Летище София“, е внесено на заседание на МС на 19 септември 2008 г. от тогавашния транспортен министър Петър Мутафчиев. Имотът е с обща площ от 160,3 декара, като Мутафчиев предлага „Авиокомпания хемус ер“ (б.р. министърът говори за „България ер“, но двете компании действат с общо дружество и сделката е реализирана реално от „Хемус ер“) да закупи 39,5% идеални части от него, равняващи се на 63,3 декара. Пред колегите си Мутафчиев обяснява, че фирмата иска да закупи земя на летището в качеството си на партньор на „Луфтханза техник“ с цел реализация на инвестиция в размер на 20 млн. лв. Част от въпросната земя (б.р. 18 декара – става ясно от нотариалния акт за продажбата) е под хангари за ремонт на самолети, вече придобити от „Хемус ер“ при ликвидацията на „Авиокомпания Балкан“ през 2004 г. За тази земя са водени дълги спорове кой има права, а към нея се искат допълнителнни терени за разширение на хангарите и покриване на стандарите за ремонт на големи самолети. Мутафчиев обяснява пред министрите, че цената на квадратен метър по оценка на лицензиран оценител е 107 евро на кв. м, а инвестицията е много добра, защото ще доведе до отваряне и на 360 работни места.
Още на първото заседание точката предизвиква остра реакция на тогавашния министър на държавната администрация Николай Василев. Той се възмущава, че цената е скандално ниска – „Къде в София“ има 100 евро на квадрат“, и че имотът ще се продава директно без търг – „Вие ни побъркахте“. Просветният министър Даниел Вълчев също влиза остро в дебата с аргумента, че имотът изобщо не се продава на „Луфтханза техник“, а на българския им партньор, който може да прави с него каквото иска и да го даде на когото си иска. Вълчев се чуди защо изобщо имотът се продава, а не се дава дългосрочно под наем или за стопанисване под друга форма. Мутафчиев е недоволен и дава пример с турската фирма „Шишеджам“. „По стария закон за инвестициите ние давахме земята безплатно. На „Шишеджам“ дадохме 840 декара за нула лева. Въведохме плащането не заради друго, а затова, че Европейската комисия не позволява държавна помощ, само затова. Напомням какви усилия хвърляхме да ги привлечем, а тук отиваме към скандал“, недоволства министърът.
Отлагането на точката за следващо заседание не усмирява изобщо духовете. Стават ясни още проблеми – наличие на съсобственост с Министерствто на отбраната, оказва се, че на терена има и митница, както и други затруднения около релугацията на имота. Пред министрите Мутафчиев не се е посвенил да обясни, че е проверил лично пазарните цени на летището и е установил, че земята там върви по 180-200 евро на квадрат. Това обаче било цена за търговски площи, а тук ставало въпрос за ремонт на самолети. На заседанието стават ясни и още скандални факти – че германският инвеститор иска само 30 декара, пък правителството му продава повече.
„Г-н Мутафчиев, защо им го продаваме? Защо летището не е собственик на това? „Луфтханза“ има нещо против „Летище София“, та иска от фирмата Х ли да го вземе? Нека да й дадем ние да се разшири?“, пита отново Даниел Вълчев. Участници в спора признават, че е най-чисто имотът да се раздели, вместо да се продават идеални части и да се създава съсобственост, но това било трудно. Все пак министрите получават уверения, че са продава малка част от терена. Така на третото поред заседание, на което се внася тази точка, МС в крайна сметка дава зелена светлина за продажбата на парчето земя.
Справка в имотния регистър показва, че теренът от 63 декара е продаден за 6 395 724 евро без ДДС – или 12,5 млн. лв. Лицензираната оценка е готвена от фирма „Брайт консулт“ и възлиза окончателно на 101 евро на квадратен метър. В нотариалния акт изрично е записано, че при бъдещо разделяне на имота на отделни УПИ-та всяка от страните по сделката ще придобие самостоятелен имот, с намалена пропорционално квадратура след прокарване на улиците (данъчната оценка на имота е сметната на 1 184 159 лв.). От имотната партида става ясно, че за имота са вписани две договорни ипотеки с материален интерес от по 12 млн. лв. – едната през 2009 г., а другата – през 2010 г., като по тях е отпуснат овърдрафт.
Втора сделка с „Хемус ер“ – цената, вместо да расте, намалява
Нищо от добрите намерения на тройната коалиция за разделяне на имота и изчистване на съсобственостите в него, така че да е ясно кой какво притежава и за какво ще го ползва, не става факт дълги години. Така второ правителство има възможност да „помага“ на „Хумес ер“ да разширява инвестицията на „Луфтханза техник“ – кабинетът Борисов-1. Това решение за продажба идва броени дни преди правителството да хвърли оставка. Кабинетът дава зелена светлина за сделката на летището на 5 март 2013 г., а подава оставка на 13 март, в разгара на протести. Междувременно – през 2011 г. „Луфтханза Техник“ получава и сертификат за инвеститор клас А.
Любопитно е сравнението между стенограмите на двете правителства, помагали на чуждия инвеститор и българските му партньори. Ако през 2008 г. темата се разглежда на три поредни заседания с тежки спорове, при Борисов-1 на сделката са отделени точно 6 изречения. От думите на транспортния министър Ивайло Московски става ясно, че инвестицията на „Луфтханза техник“ се е разраснала и вече е осигурила 600 работни места. „Приема се“, казва единствено премиерът Борисов. Това онагледява голямата разлика в начина на провеждане на заседания след псевдопубличността с правителствените стенограми, довели единствено до оттегляне на управлението зад кулисите и използването на официалните протоколи за пропаганда.
От краткото експозе на транспортния министър Московски колегите му не научават нищо за детайлите по сделката от 2013 г. А те са още по-скандални от тези през 2008 г. Ако през 2008 г. цената от 100 евро се е струвала ниска на министрите, сега на никого не прави впечатление, че новите терени се продават буквално за жълти стотинки. При втората сделка „Авиокомпания Хемус ер“ придобива нови 40,92% идеални части от големия имот от 160,3 декара на цена от 7 934 938 лева без ДДС. Тоест за 65 декара фирмата плаща 4,5 млн. лв. по-малко спрямо сделката от 2008 г., която е за по-малък терен от 63 декара. Тази невероятна цена става възможна благодарение на оценка на три физически лица – оценители – Борислав Савов, Евгений Божков и Николина Кирилова, които решават, че цената на квадратен метър земя на летището през 2013 г. струва 121 лв. без ДДС.
Показателен факт, че стойността на имота е подценен, е и сключената договорна ипотека за него от същата дата, на която е вписана самата сделка – 20.03.2013 г. Имотът с оценка от 7,9 млн. лв. е ипотекиран в ЦКБ за 10,7 млн. лв.
Със сигурност тази ниска оценка е повлияна от факта, че имотът продължава да стои неразделен и летището е съсобственик с „Авиокомпания Хемус ер“. Защо имотите не са били разделени и имало ли е притеснения около всичко това можем само да гадаем. Но след втората сделката от големия терен, за който в началото се твърди, че няма да бъде продаван изцяло, не остава много. Части от тези остатъци са били поделени допълнително чрез прекратавяне на съсобственост и отнемане заради отпаднала нужда с няколко решения през 2018 г., показва справка в информационната система на правителството. Сега „България ер меинтенанс“ има апетити за нови 27 декара, в съседство с вече купеното.
Част от новите имоти – извадени от капитала на летището преди концесията
Двата нови имота, харесани от „България ер меинтенанс“, които дружеството се кани да купи сега, са в съседство до самата ремонтна база на „Луфтханза техник“. Единият имот е с 15 732 кв. м площ и досега се е стопанисвал от Министерството на отбраната, но му се отнема с аргумент „отпаднала нужда“. Любопитни са детайлите около втория имот – от 11 776 кв. м. През 2016 г., непосредствено преди стартирането на процедурата по концесиониране на летището, този имот е изкаран от капитала му заедно с още 24 други имота и е обявен за публична държавна собственост. Сега имотът повторно се обявява за частна държавна собственост и ще се продава от областния управител на София. В тази стенограма на кабинета по темата няма дори и изречение – премиерът казва само приема се. Предстои да видим какви цени на държавните имоти ще измислят този път лицензираните оценители.
СЕГА
Последвайте ни и в Телеграм
