„В България в съд и в болница да не влизаш“, ми беше казал преди години един възрастен и мъдър човек. Много преди борбата с корупцията да влезе в мейнстрийма, да стане клише, да започват и да свършват с нея писмата до Брюксел от будни граждани и организации, които изпращаха оттук, недоволни, че мониторингът ще пада.
Борбата с корупцията стана знаме на маршове и протести, цъфна на плакати, но тя винаги трябваше да се води някъде другаде – заобикаляйки терена на съда. На борбата с корупцията пречеше ту парламентарната квота на ВСС, ту правителството, ту липсата на наша Кьовеши, ту парламентът, даже модела на антикорупционната комисия не харесаха от НПО-то на съдиите.
„Борбата с корупцията предполага ефективна и независима съдебна система“ бе мантрата, повтаряна от организацията на съдиите през годините, но някакси под „съдебна система“ откъм критики трябваше да се разбира само и най-вече прокуратурата. Когато същата тази прокуратура с Иван Гешев начело тръгна на терен да прилага същата тази борба с корупцията, бързо бе заменена от евфемизма – прокурорска репресия. Обвинени и арестувани за корупция изведнъж се превърнаха в жертви на репресивен орган, а не преследвани от закона престъпници.
През това време не в Брюксел, а чак зад океана заговориха за нашата корупция, а съдийското НПО се обиди, вместо да хвърля шапки от радост до тавана, че многогодишните му усилия светът да чуе колко сме корумпирани, най-сетне са увенчани с успех. Вероятно защото беше посочен един от тях, уличен в сериозни корупционни действия, а не прокурор, например. Изведнъж съдиите забравиха за мантрата „борба с корупцията“ и преминаха в офанзива.
„Публичното разпространяване на твърдения за извършено от съдия Миталов престъпление оказват негативно въздействие, /б.р.- без запетайка в оригинал/ както върху професионалната му репутация, така и върху престижа на съдебната власт“, заявиха от ССБ само часове след като поискаха ВСС да порицае главния прокурор за действията му и да го накаже за това, че си е позволил да пита КС за имунитета на президента. И заговориха за извършено от Иван Гешев престъпление и за предсрочно прекратяване на мандата му. Макар тук да няма изненада, понеже неправителствената организация беше против избора му от самото начало.
Ако са последователни и принципни, то спокойно декларацията им за съдия Миталов може да бъде перифразирана и по адрес на главния прокурор: „Публичното разпространяване на твърдения за извършено от прокурор Гешев престъпление оказват негативно въздействие, както върху професионалната му репутация, така и върху престижа на съдебната власт“.
Има ли двоен стандарт и има ли той почва в ССБ?
Ива Капкова
Дарик
Последвайте ни и в Телеграм
