Българските интелектуалци! Най-после! И те! Умни и красиви.
Ала народният певец сяда на трикрако столче насред триъгълника пред Президентството, опва струни и проплаква:
Късно е, либе, за китка!
И наистина, не е ли малко позакъсняло това повсеместно свободолюбие, този внезапен нагон „в редовете на борбата да си найдеш и ти гробът“?
Толкова грандиозно „дисидентско” движение, че дори свободната от чалга зона „Площад Славейков” намира за невъзможно да не го отрази.
Обаче, който хваща гората на 6 и 7 септември, не рискува ли да слезе от Балкана на 11-ти. И да недоумява защо камерите се чудят какво да снимат. Ами много просто – запечатали са вече историческия момент: на 9 властта се е сменила не само без партизаните, но и без те да разберат..
Днешните партизани обаче знаят – Герб вече е паднал (освен в илюзиите на самите гербери). И списъкът с „активните борци” набъбва. И ще продължава. Някои се качват на влака с леко мрънкане – дали за извинение, че са позакъснели. Като си помисли човек, че някои ще висят и по стъпенките на последния вагон, свят да ти се завие. А може би има и недоволни, че не са поканени да са сред организаторите на вълненията. Дали не се чувстват изоставени да организират мъртвото вълнение в Черно море. Сигурно съжаляват, че на мястото на триото няма октет, а може би и гарнизонната духова музика, единственото нещо останало от българската армия. Но нейсе!
Отровното трио, разбира се, не са Светата Троица, трио от виола да гамба, дудук и тъпан не са най-удачната комбинация, но те трябва много да внимават да не се превърнат в един момент в шведска тройка. Ще станем за резил.
Не знам кой и защо обяви, че протестът не трябва да се яхва, но това изигра лоша шега. Разбира се, идеята може би е била благородна: да не се позволява на гърба на протеста да се метне я някоя поналяла бутове политическа амазонка, я някой Крали Марко Тотев, за когото от „Черни връх” по-високо нема. Както вече имах възможност да пиша, един кон не се ли обязди навреме, може скоро да ни накара да увесим ченета: „Я, утече коня в ряката!” Стига вече протестиращите са откривали и закривали ежедневните си бунтове с песента:
„Вятър ечи, Балкан стене,
БЕЗ юнак на коня!”
Така или иначе протестът чака своя ездач!
Може би вече е късно, но крайно наложително е да се излъчи инициативен комитет, достатъчно авторитетен, и да се поиска международна медицинска експертиза от светила (по възможност извън Европейския съюз)за физическото, и най-вече за психическото здраве (разстройство) на лицето Бойко Методиев Борисов от гр. Банкя, понастоящем живущ в Бояна в собствения склад за златни кюлчета и европейска валута.
Мотивите: лицето се изживява ту като председател на политическа партия, ту като благодетел на цял народ, ту като строител на магистрали, а в последно време и като кулинарен продукт (добре сготвен, по собствените му думи).
И да се иска заключение дали лицето е в състояние, наред с карането на джип по магистралите и междуселските пътища на България, по съвместителство да е и на волана на държавата, извън съображението, че книжката му за второто е взета по втория начин, а вече е и с изтекъл срок. Нещо което той не желае или не може да проумее.
Кирил Кадийски,
писател
Кавалер на френския Орден за Изкуство и Литература,
лауреат на наградата Макс Жакоб,
член-кореспондент на академия Маларме,
почетен гражданин на Монмартърската република,
бивш директор на Българския културен институт, Париж.
SKIF.bg
Последвайте ни и в Телеграм
