В едно от най-оспорваните си тълкувателни решения досега Гражданската колегия на Върховния касационен съд (ВКС) „отряза“ възможността транссексуалните да променят пола си по юридически път, съобщиха от ВКС.
Решението е взето с 28 на 21 гласа от върховните съдии. Тълкувателното дело е образувано поради противоречива практика в решения на ВКС по въпроса дали предпоставките за промяна в данните в актове за гражданско състояние на молител, който твърди, че е транссексуален, произтичат от чл. 8 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи или установеният правопорядък на територията на Република България разбира понятието „пол“ само в биологичния му смисъл и не позволява съдът да допусне промяна в съставените актове за гражданско състояние относно пола.
Според тълкувателното решение на ВКС българското право „не предвижда възможност съдът да допусне промяна на данните относно пола, името и единния граждански номер в актовете за гражданско състояние на молител, който твърди, че е транссексуален“. Тълкувателното решение може да бъде преодоляно само с промяна в закона.
Надделялото със 7 гласа виждане слага край на досегашната практика на немалко съдебни състави да разрешават юридическа промяна на пола на транссексуални, разказва „Лекс“ и добавя, че до 2019 г. самият ВКС нямаше колебание дали, въпреки отсъствието на правна уредба, тя е допустима, а по-скоро съдиите спореха за това какви са предпоставките, тя да бъде разрешена – дали трябва да е извършена операция за смяна на пола, дали е достатъчно да е започнала хормонална терапия.
Досега се смяташе, че юридическа смяна на пола е възможна само изрично след съдебно решение. Закон за българските документи за самоличност , например казва, че при промяна на пола гражданинът е длъжен да подаде заявление за издаване на нови документи в срок до 30 дни, затова и част от българските съдии допускаха възможност за смяна на пола при несъмнени доказателства, че това се налага.
Върховните съдии обаче стъпват върху решение на Конституционния съд отпреди две години. В него се казва, че българското право разбира пола „като нещо, което се определя с раждането и съществува само в смисъла на биологичен пол“. Освен това, юридическата промяна на пола на едно лице се отразява и на други – децата и брачния партньор, имало и риск от брак между хора от един и същи пол или деца с родители с еднакъв пол, което било недопустимо по конституция.
Затова върховните съдии казват в тълкувателното решение, че „подобна промяна следва да се приеме за допустима само при детайлна законодателна уредба, каквато към момента липсва. Ако съдът допусне подобна промяна без детайлна законодателна уредба, това би поставило в състояние на несигурност правното положение на брачния партньор на молителя и на техните деца“.
Припомняме, че практиката на съдии да разрешават промяна на пола се основаваше най-вече на решенията си на Европейската конвенция за правата на човека и на практиката Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ).
Съдът в Страсбург е изтъквал като проблем, че в България няма законодателство, което да урежда процедура за юридическа промяна на пола, като е признавал, че тя е възможна по съдебен път, но трябва да бъде уредена и по административен.
Наскоро ЕСПЧ осъди държавата и за това, че без да се излагат достатъчни и обосновани мотиви и без да се търси баланс между обществения интерес и правото на личен живот на транссексуалния, му се отказва юридически да промени пола си.
Той анализира практиката на Съда на ЕС и стига до извода, че той оставя правното уреждане на гражданското състояние и на брака в автономията на държавите членки.
ВКС отделя специално внимание на практиката на съда в Страсбург и констатира, че основанието за осъждане на държавите е липсата на национално законодателство, предвиждащо възможност за промяна на статуса им и правно признание на промяна на пола въз основа на законодателно предвидени условия и процедури. Но и подчертава, че ЕСПЧ е отбелязвал, че на всяка държава трябва да се предостави свобода на преценка дори дали „да приеме или не законодателство относно правното признаване на новия пол на транссексуалните лица след операция“.
Що се отнася до осъжданията на България от транссексуални, ВКС изтъква, че причините за тях са две – разнородната практика на съдилищата и липсата на мотиви да се откаже юридическа промяна на пола. И заявява, че с днешното му тълкувателно решение практиката ще бъде уеднаквена.
За липсата на мотиви, с които съдилищата да обосновават защо общественият интерес да не се допусне юридическа промяна на пола надделява над личния интерес на транссексуалния, препращат към решението на КС.
„В тях е посочено, че ценностните разбирания на обществото, формирани от религията и морала, се характеризират със стабилност и устойчивост като регулатор на поведението, при което налагането от страна на държавата на правни разрешения, намиращи се в колизия с установени морални и/или религиозни норми и принципи, би се характеризирало със спорна легитимност и би компрометирало регулативния им потенциал“, пише ВКС.
Епицентър
Последвайте ни и в Телеграм
