Дистанционното обучение е задълбочило образователните неравенства, влошило е знанията на голяма част от учениците и заплашва да увеличи броя на отпадащите от образователната система. Всеки трети ученик пък е показал ниска ангажираност към онлайн уроците, т.е. почти не е участвал в тях и ги е „проспивал“. Това е станало въпреки усилията и бързата адаптация на учителите, спешните нормативни промени и осигуряването на електронни устройства и интернет. Такива са констатациите в анализа на обучението от разстояние в електронна среда (ОРЕС), изготвен от служебния екип на министерството на образованието и науката.
Докладът заключава, че България е успяла да организира учебния процес така, че да няма пропуснато учебно време, за разлика от други европейски държави, чиито ученици са останали извън учебния процес месеци наред. Освен това учениците вече използват много по-активно новите технологии, а учителите прилагат иновативни методи на преподаване. С това обаче почти се изчерпват положителните страни на онлайн уроците.
НОЖИЦАТА СЕ РАЗТВАРЯ
Ножицата между силните и слабите учениците се разтваря както от липсата на достатъчно устройства и интернет, така и на възрастен човек в семейството, който да помага в е-обучeнието. Едва в 43.5% от училищата в големите градове всички деца имат достъп до интернет, а в селата този процент се срива на 12.5%. В професионалните гимназии, където се обучават 50% от гимназистите, пък всеки 5-ти ученик няма достъп до електронни устройства и интернет.
Над 1/2 от родителите признават, че нямат или имат недостатъчни умения да помагат на децата си при електронното обучение, което влияе негативно особено при по-малките. Така големите неравенства между ученици, чиито семейства разполагат с техника и имат умения да работят с нея, и такива без достъп до устройства и интернет, се задълбочават. Към средата на юли т.г. над 43 000 ученици, повечето от които от уязвимите групи, все още не разполагат с устройство, а над 34 хиляди деца нямат интернет.
ВЛОШЕНИ ЗНАНИЯ
Според 40% от учителите и близо 60% от директорите знанията на учениците са се влошили по време на дистанционното обучение. Освен от затруднения електронен достъп, това до голяма степен е следствие от понижената мотивация и ангажираност на учениците. Самооценката на децата съвпада с наблюденията на преподавателите им – данните показват сериозно влошаване на ангажираността сред всички групи ученици – всеки трети ученик (около 30%) е бил с ниска поведенческа, емоционална и когнитивна ангажираност. Това е довело и до повече отсъствия. Всеки втори учител казва, че част от учениците често не са присъствали докрай в онлайн часовете, а всеки трети е имал редовно отсъстващи ученици. В малките градове и в селата във всяко 5-то училище редовно присъстват в онлайн часовете под 60% от учениците. Според данните в платформата shkolo.bg, поддържаща електронните дневници на 1700 училища, неизвинените отсъствия са скочили със 70%. Онлайн преподаването на често отсъстващите и неангажирани деца е затруднило над 40% от педагозите.
РИСК ОТ ОТПАДАНЕ
Онлайн обучението увеличи риска от преждевременно отпадане на децата от образователната система, заключават от МОН. Без живия контакт с учителите учениците от уязвими групи не само губят мотивация и ангажираност и изостават с учебния материал, но и отвикват да учат и да общуват. Поради тези причини те са застрашени да не се върнат в училище. Ако от 2018 г. до 2020 г. средният процент на децата, обхванати от образователната система, се повишава с около 0.4 процентни пункта годишно, то през 2021 г. остава непроменен – необхванатите са средно 5% от децата между 5 и 16-годишна възраст. Ако не бъдат предприети мерки за ревизиране на Механизма за обхват, се очаква влошаване на този показател през следващите години, предупреждават от МОН. Най-висок е процентът на децата извън образование в областите Шумен, Сливен и Хасково.
МЕРКИ
От МОН са категорични – необходимо е да се гарантира максимално дълго присъственото обучение през следващата учебна година, а към дистанционни уроци да се минава само в краен случай на местен принцип и според спецификите на училището. За целта служебният екип започна информационната кампания за повишаване на дела ваксинирани срещу COVID-19 учители и непедагогически персонал в детските градини и училищата. „Прави се необходимото за осигуряване на по-добри условия за провеждане на обучение от дистанция, ако това се наложи – чрез осигуряване на е-устройства и интернет, работи се и за качествена подкрепа за учителите“, посочват от МОН. От началото на извънредната ситуация в квалификацията на педагогическите специалисти са инвестирани близо 6.7 млн. лв., но анализът показва, че тя се прави без ясен план на ниво училище и регионално управление на образованието и без да е съобразена с потребностите на учителите в ситуацията на дистанционно обучение.
Нужна е подкрепа за наваксване на пропуските на учениците, като фокусът трябва да е върху децата от уязвимите групи – от семейства с нисък образователен и социално-икономически статус, от селски райони и тези със затруднения с учебния материал, заключават експертите, според които за тях трябва да се осигури присъствено обучение, допълнителни занимания по учебни предмети, индивидуална подкрепа от специалисти. Затова и инвестициите в дейности за подкрепа на учениците с пропуски следва да са сред първите, които ще бъдат направени по новата европейска програма „Образование“ 2021-2027, смятат от МОН. Оттам препоръчват нова национална програма за преодоляване на пропуските на най-уязвимите ученици вследствие на онлайн обучението.
Източник: СЕГА
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram
