Цялата страна е изправена през заплаха от мащабна водна криз а, става ясно от графика за октомври за използване на водите, утвърден от МОСВ, посочва Сега. В няколко селища ВиК-дружествата вече са получили инструкции да търсят алтернативни източници. Намаляват обемите за промишлени цели, а водата за напояване е ограничена или напълно спряна. Недостигът е в различни различни сектори, а продължителни неблагоприятни метеорологични условия вещаят режим.
От яз. Камчия са намалени подаваните количества за водоснабдяване на Варна и Бургас. ВиК-тата в двата града са предупредени, че трява да търсят алтернативни източници. Ако притокът остане същият, вода за питейни нужди в Камчия ще има до месец май 2021 г., признава в графика си МОСВ. Едноименният ВЕЦ може да преработва само количествата, отпускани за питейна вода. Намален е обемът, който осигуря отток на реката, което обяснява пресъхването й в различни части. Тревожната картина личи най-добре при сравнение сграфика за експлоатация точно преди година – сега са разрешени общо 6.180 млн. куб. м, а през октомври 2019 г. – 9.078 млн. куб. м. Пак за година от съседния яз. Цонево водата за девненските заводи е ограничена от 7 млн. куб. м на 4 млн. куб. м.
Намалени са обемите за питейна вода и от яз. Тича за Шумен, Търговище и Велики Преслав. Местните ВиК-та също са предупредени да черпят от други находища. МОСВ обаче се неудолетворение констатира, че досега няма искания от тях за ползване на алтернативни източници. Не е одобрена и заявката на Напоителни системи за 489 000 куб. м, тъй като количеството било повече от 20-дневно потреление на ВиК – Търговище.
ВиК-Сливен е похвалено – предприело е действия за включване към алтернативни източници. А отпусканата питейна от яз. Асеновец е намялала от 2.1 млн. куб. м на 0.7 млн. куб. м – отново три пъти.
Напояване нама да се извършва и от карловския яз. Домлян, заедно със странджанския Малко Шарково. От Розов кладенец“, който служи за промишлени нужди на ТЕЦ-овете Марица – Изток, за година водата е намалена от 3.8 млн. куб. м на 3.4 млн. куб. м.
Проблеми има и в Западна България. Кюстендилска вода също трябва да търси алтернативни източници, като за това е уведомена още през зимата. От яз. Пчелина въобще не се ползва вода, както и Рабиша. Среченска бара, който захранва питейно Враца, Монтана, Берковица и Вършец, също е с намалена ползваемост – от 3.1 млн. куб. м през октомври 2019 г. на 2.2 млн. куб. м сега.
19 минути
На снимката горе: язовир Цонево
Снимки: Пресс ТВ
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram
