Владимир Костов
За какво? Кое е това, което не виждаме?
Не го виждаме, ако се съди по двете кампании и двата избора, преживяни от българското общество тази година.
И пак няма да го виждаме, ако ни бъде натрапена още една кампания с два избора по същия калъп.
А българското общество има съдбовна нужда, именно на терена на избирателна кампания, да види:
Първо, светът такъв, какъвто е.
Второ, пътят, обещаващ надежда за България.
И за първото, и за второто, и двете преживени кампании и последвали ги избори, гледаха да затворят очите ни и да парализират мисълта ни.
С започването на третата, да насочим поглед първо към света.
Втори век вече е в ход все по-бързо и по-дълбоко една необявена и неназована социална трансформация. Имам предвид непредвидимата, що се отнася до последствията й, комерсиализация на всички сфери на социалния живот. Налагането като единствен мотив за всяко действие на обществения терен на максималната парична печалба.
Тази мечта е присъща на капитализма от зараждането му. Но нито привържениците, нито противниците му, са си въобразявали, че ще се стигне до това, което днес живее човечеството.
Търсели са максимална печалба в експлоатацията на труда, в колониалните завладявания, в успешните войни.
Никой не е предполагал, че наистина максималните печалби ще дойдат в баналността на ежедневието. Като бъде приучено мнозинството от населението да консумира все повече нездравословни, но в буквалния смисъл на думата – сладки – храни. И като следствие – с увеличаване телесната маса на индивидите, те ще „скланят гостоприемно“ за все по-голяма консумация, но и ще отварят пътя за поредица заболявания. Едното и другото заедно, виждаме го всеки ден, гарантират повече от фантастични печалби на екстремно комерсиализираните фармация, медицина и прехрана.
Ето така, пред очите и с мълчаливото съгласие на съвременниците, в последните 60-70 години, най-близките до човешкото съществуване дейности – прехраната и лечението – се превърнаха в терен за извличане на астрономически печалби. Израз на този процес е небивалият в историята ръст на неравенствата във всички области на социалния живот.
Борбата за преодоляване на тази свръхкомерсиализация на прехраната и медицинското лечение е най-важният проблем за човечеството в близките десетилетия. По-важен, а може би и по-труден за решаване, дори от съперничеството между най-големите и най-мощните държави, за позиции в света. Може би защото и всяка от тях е принудена да търси решение и в собственото си общество.
Не забелязвам някой от политическите лидери да привлича вниманието на българската общественост към проблема за свръхмаксималните печалби извличани на терена на прехраната и здравето. Не забелязвам засега кураж и нагласа да го направят поне в хода на новата предизборна кампания.
На езика им е все корупцията. Предполагам, че е по-голяма от всичко, което се говори. Но тя е това, което е, защото е логична проява на този свят, от който отклоняваме, или ни отклоняват, погледа. И няма как, нито българското, нито което и да е общество, да се справи с една последица, докато си затваря очите за това, което я поражда.
Но все пак, какво можем да мислим и търсим за пътя на България, в този именно, съвременен свят?
До среща пак тук – след няколко дни.
Епицентър
Последвайте ни и в Телеграм
