ВКС отказа да се занимава с дело за смяна на пола

Ds olil

Върховният касационен съд за първи път се произнесе по искане за промяна на пола в акта за раждане на транссексуален след постановяване на тълкувателното решение, с което Общото събрание на Гражданската колегия отрече тази възможност. Върховните съдии не допуснаха делото до касация, но дават да се разбере, че причината не е само в тълкувателното решение, съобщи „Лекс„.

Преди ВКС такова е и решението на Окръжния съд в Добрич, който отказва промяна на данните в акта за раждане на мъж, който се самоопределя като жена.

Транссексуалният сочи, че от ранна детска възраст е започнал да се чувства като дама и да се облича по този начин. По думите му са настъпили и физиологически изменения в резултат на хормонална терапия. Това накарало и околните да го възприемат като жена.

Районният и окръжният съд в Добрич отхвърлят молбата му за юридическа промяна на пола още през 2019 г. – 3 г. преди постановяване на тълкувателното решение, защото не са налице медицинският (състояние на транссексуалност, личностни особености, психично състояние, обратимост на субективните усещания и състояния на лицето), и юридическият критерий (сериозно и непоколебимо решение за промяна на биологичния пол поради изпълняваната психична и социална полова роля) за промяна на данните за пола, имената и ЕГН в акта за раждане.

„При молителя няма категорични промени във вторичните полови белези на фона на провежданата хормонална терапия. Настъпилите промени най-вече в хормоналните нива са напълно обратими след преустановяване на провежданата хормонална терапия. Обстоятелството, че молителят е провеждал 13 г. хормонална терапия, без да се допита и да търси съдействие от специалист, е признак на незряло и безотговорно поведение към собственото тяло и психика“, пише в решението на окръжния съд. И допълват, че всичко това означава колебливост.

https://tas-bg.toboads.com/ads.php?b=1&rq=abcd68fa-661b-8cbc-a5b9-5e9babebe0ad&vt=94ac239b-2b1d-4be0-964c-28dee6716ffc&isf=false&zn=8e4352640&tm=0&af=640×0&fv=undefined&nw=0&ht=true&co=1&vh=732&vw=1440&asc=0&srf=https%3A%2F%2Foffnews.bg%2Ftemida%2Fvks-otkaza-da-se-zanimava-s-delo-za-smiana-na-pola-transseksualniat-n-796861.html&rf=https%3A%2F%2Foffnews.bg%2F&loc=eq-srf&rn=8d88ef71-27a8-c585-806a-c00253c36cf8&ct=0d9892b2-74f0-c8dc-ccd1-768b35ee8fcc&c=hA_c_0_d593779f&ah=0&L=54aefad7-ae3d-4f32-835e-884ee441cf81&afs=undefined&sck=8eb29ed2b332ed41010139215c89aa81b3af3526&

През 2020 г., когато делото стига до ВКС, пред него са поставени три въпроса, обосноваващи допускането му до касация, а върховните съдии приемат, че два са относими към казуса. Те са: „Налице ли е правна възможност по българското право за допускане на промяна на пола, имената и ЕГН в акта за раждане на едно лице поради транссексуалност?“ и „Наличието на транссексуалност достатъчно основание ли е за допускане на промяна на пола, имената и ЕГН в акта за раждане на едно лице?“.

Върховните съдии заявяват, че след постановяването на тълкувателното решение, те не могат да обосноват допускането на делото до касационно обжалване, защото приетото от Окръжен съд- Добрич съответства на възприетото от мнозинството в Гражданската колегия на ВКС.

Определението обаче не приключва с констатацията, че съдът е длъжен да се съобрази с тълкувателното решение.

В него специално е посочено, че точно това дело е нямало да бъде допуснато до касационно обжалване, дори да бъдат възприети отговори на въпросите по него, различни от дадените в тълкувателното решение. Върховните съдии напомнят, че практиката на ВКС, която стъпваше на Европейската конвенция за правата на човека и на нейния примат над вътрешното право, имаше изведени критерии, а казусът с този молител не ги покрива.

„Критериите се обосновават с необходимостта смяната на пола да е достатъчно личностно обоснована и сериозно предприета, за да доведе до облекчаващо за транссексуалния и стабилно за обществото състояние. В противен случай, както се изтъква и в правната теория, има опасност смяната на пола да предизвика своеобразна полова динамичност на обществените отношения, водеща до социално объркване и до многократно усложняване на правната регулация. Ето защо, освен утвърдения медицински критерий (наличие на състояние на транссексуалност), който се установява с помощта на комплексна медицинска експертиза, следва да се изведе и юридически критерий за уважаване на молбата. При твърдяна транссексуалност молителят трябва да установи пред съда сериозното си и непоколебимо решение за биологично потвърждение на изпълняваната психична и социална полова роля. Въззивният съд е констатирал, че този юридически критерий все още не е налице, поради което е отказал да уважи молбата и това разрешение е в съгласие с практиката на ВКС преди постановяване на горецитираното тълкувателно решение„, заявяват върховните съдии.

Оффнюз

Последвайте ни и в Телеграм