С автентичен ритуал, без аналог у нас, в павликенското село Караисен празнуват Ивановден. Празникът се нарича „Иванови влачуги“ и се предава от незапомнени времена, а днес се съхранява от самодейците в селото. Той се празнува на най-голямата чешма в Караисен, където именици, младоженци, моми и ергени се окъпват за здраве. Заради своята уникалност, „Иванови влачуги“ е отличен със седем златни медала през 1986 година на събора на народното творчество в Копривщица.
От незапомнени времена хората в Караисен вярват, че „Ивановите влачуги“ очистват лошата енергия и гонят злото, носят здраве и берекет на имениците, но и на цялото село. Според поверието къпаницата на Ивановден носи в дома на младоженците плодородие, а момите и ергените ще се оженят, пишат от БНР.
„Иванови влачуги – дърпане и влачене към чешмата на момите и на ергените. Младоженците си идват с приятелите на чешмата. Нарича се най-вече за здраве, да бъде благодатна годината, да има голям берекет.
„Я ела тука, Иване, да ти е живо и здраво името“.
„Булка, ела тука, да ти полея за здраве, да ми народиш внучета“.
„Айде, младоженци, да ви се роди момченце, като злато кръстченце“.
В Караисен живеят над 1000 човека. Някога, когато селото е било многолюдно и в него е имало над 4500 жители, ритуалът по къпане „Иванови влачуги“ се е изпълнявал по чешми и герани по махалите на Ивановден, разказва Галя Личева, секретар на читалище „Добра надежда“ в селото:
Този празник го празнуваме от много години и той се превърна като визитна картичка на нашето читалище. На „Копривщица-1986“ печелим 8 златни медала с пресъздаването на този обичай и от тогава всяка година ние си го пресъздаваме тук, на тази чешма. Това е третият ден от така наречените Водици. Мълчаната вода измива негативните емоции, които са се натрупали в хората. Нарича се за здраве, за берекет, за добра и мирна година и за всички хубави неща“.
Корените на влачугите са дълбоко в миналото ни, разказва музеологът Диана Митева:
„Вероятно произхождаоще от покръстването на българите, защото, когато са ги кръщавали, са ги влачели, то е било насилствено и, може би, още от 864-а година произхожда този обичай. Празникът се е чествал ежегодно в България. За Търновска област е бил много популярен до преди Кримската война през 1853 година“.
Пазим и пресъздаваме традициите, защото това ни съхранява като българи, казва кметът на Караисен Стефан Николов:
„Посланието трябва да е позитивно, да се случват, да се повдига духът на хората. Когато има здраве, човек вече може да прави планове. Ако не се спазват подобни празници, съвременният глобализъм много бързо ще погълне всички, много бързо ще забравим нашата история“
Източник: Днес бг
Последвайте ни и в Телеграм
