Правителството прие новата Концепция за наказателна политика
Министерският съвет одобри Концепция за наказателна политика за периода 2020 – 2025 г. Концепцията е разработена въз основа на анализ на цялостната актуална картина на криминогенната среда и на преценка на ефективността и идентифициране на проблемните области на прилаганите към момента наказателноправни инструменти.
Проектодокументът, изработен от Министерството на правосъдието, получи широка обществена подкрепа от представители на магистратурата, адвокатурата, академичната общност, МВР, неправителствения сектор, дипломатическия корпус и членове на Съвета по прилагане на Актуализираната стратегия за продължаване на реформата в съдебната система по време на общественото му обсъждане на 5 март т.г.
„Променените обществено-политически и социално-икономически условия, включително в световен мащаб, извеждат нови предизвикателства за справяне с престъпността, като например борбата срещу тероризма, незаконната миграция и др. Обществената опасност на някои деяния, включени в Особената част на Наказателния кодекс, е отпаднала. В европейски мащаб също се наблюдава тенденция за декриминализиране на деяния е намалена обществена опасност“, пише в концепцията.
Концепцията предлага да се направи внимателна преценка на адекватността на предвидените наказания при съобразяване на обществената опасност на значителна част от съставите в НК, при придаване на по-голяма значимост на административнонаказателната репресия, като неразделна част от наказателната политика на държавата.
С цел да се усъвършенства системата на наказанията и постигането по-резултатна и превантивна превъзпитателната цел, се предлага преосмисляне на необходимостта от налагането на ефективно лишаване от свобода по отношение на лица, извършили деяния с ниска обществена опасност и разширяване обхвата на наказанието „пробация“, като алтернатива на лишаването от свобода за кратък срок.
Принципите на настоящата концепция за наказателна политика са в синхрон с основните положения на съвременното наказателно право, като водещи сред тях са: аргументираност, съвместимост и последователност на извършването на законодателни промени; съразмерност на наказанията; повишаване на участието на пострадалите в наказателния процес и насърчаване на възстановителното правосъдие; съответствие на правната уредба със задължителните за България стандарти според правото на Европейския съюз и международното право в наказателната област.
Целта е повишаване на ефективността на наказателната репресия, усъвършенстване на системата на наказанията и повишаване на общественото доверие в наказателното правосъдие.
Със средства от ОПНОИР ще бъдат подкрепени мерките за минимизиране на отрицателните последици от епидемичното разпространение на COVID-19
Правителството одобри изменение на Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ 2014-2020 г. с цел подпомагане борбата с COVID-19. ОПНОИР ще мобилизира 30 964 149 лв. европейски и национални средства, за целенасочени социално-икономически мерки, за справяне със създалата се епидемична обстановка, уязвимите групи от населението и засегнатите икономически сектори на българската икономика.
Промяната е свързана с прехвърляне на средства от Оперативна програма „Наука и образование за интелигентите растеж“ в Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ в размер на 28 790 507 лв. и в Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ в размер на 2 155 642 лв. С тези средства ще се допринесе за финансиране на схеми за временна заетост и ще се осигури оборотен капитал и ликвидност на малки и средни предприятия, като временна мярка в отговор на кризата. Финансирането ще бъде осигурено от недоговорен или спестен до момента ресурс по оперативната програма.
Изменението стана възможно в резултат на бързите промени, предложени от Европейската комисия в Общия регламент за управление на средствата от Европейските и структурни инвестиционни фондове във връзка със специфичните мерки за мобилизиране на инвестиции в здравните, социалните и икономически системи на държавите членки в отговор на разпространението на COVID-19.
14 022 жилища в общо 195 многофамилни сгради са обновени през 2019 г.
Одобрен е докладът за напредъка по изпълнението на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради през 2019 г.
Общо 14 022 жилища в 195 многофамилни сгради са въведени в експлоатация през 2019 г. след тяхното обновяване по Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради (НПЕЕМЖС). Това става ясно от одобрения от правителството доклад за напредъка по изпълнението на управляваната от Министерството на регионалното развитие и благоустройството програма през изминалата година.
Към 31 декември 2019 г. със стартирани дейности са 98,9% от всички 2022 сгради със сключени договори за целево финансиране по програмата. От старта й през 2015 г. до 31 март 2020 г. общият брой на санираните блокове в страната е 1854.
От въведените в експлоатация през миналата година 195 сгради, най-много са в Област София – 56, следва Пловдив с 24, Сливен – 16, Добрич – 16 и Хасково – 10.
В края на 2019 г. в процес на изпълнение на строително-монтажни работи са били 91 сгради с 6615 жилища. Предвижда се през 2020 г. да бъдат обновени още 8737 жилища в 117 блока, като последните обекти се очаква да бъдат завършени през 2021 г.
Отчетените резултати потвърждават, че интересът към НПЕЕМЖС продължава да бъде голям. Непосредственият социално-икономически ефект се изразява в намаляване на разходите за отопление на домакинствата и подобряване на здравословните условия за живот. Извършените ремонти на сградите създават приятна жизнена среда, което води до промяна в облика на цели квартали.
Не по-малко важно е, че програмата създава заетост и увеличава финансовите постъпления както в строителния сектор, така и в транспортния бранш, складовете, логистичните центрове и други.
Като положителен ефект от реализирането на проектите се отчита и подобряването на качеството на околната среда, вследствие на спестени емисии на парникови газове.
Правителството се разпореди с имоти
Министерският съвет учреди безвъзмездно безсрочно право на строеж върху част от коритото на река Неделинска – публична държавна собственост, в полза на община Неделино за изграждане на мостово съоръжение на р. Неделинска между ул. „Напредък“ и ул. „Крайречна“.
Между двете улици ще бъде направена нова пътна връзка. Предвижда се изграждане на асфалтова пътна и тротоарна настилка, монтаж на предпазни парапети, хоризонтална маркировка и вертикална сигнализация.
„Български пощи“ ЕАД ще продадат чрез електронен търг три гаражни клетки в Айтос. Имотите не са необходими за дейността на дружеството, а поддръжката им е свързана с неоправдани разходи. Продажбата ще се извърши по цена, не по-ниска от определената от независим оценител.
За частна държавна собственост беше обявена сграда в гр. Горна Оряховица, област Велико Търново, намираща се в близост до железопътната инфраструктура. Правителството даде съгласието си тя да бъде премахната от активите на Национална компания „Железопътна инфраструктура“ заради отпадналата необходимост от използването й, както и лошото й конструктивно състояние.
В сградата не са разположени обекти на железопътната инфраструктура, съгласно § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за железопътния транспорт. През нея не преминават действащи кабели и съоръжения на железопътната инфраструктура, както и няма функционално и технологично значение за сигурността на железопътните превози.
За частна държавна собственост ще бъдат обявени сгради и съоръжения, разположени на територията на „Пристанищен терминал Бургас-Запад”. Правителството даде съгласието си те да бъдат премахнати от активите на пристанищната инфраструктура, заради отпадналата необходимост от използването им. Това се обуславя от нарастващия товарооборот от генерални товари, съчетано с ограничения брой складови полета и за развитие на пристанище за обществен транспорт с национално значение в частта му относно терминал „Бургас-Запад”.
Правителството утвърди спогодба за сътрудничество между България и Палестина
Министерският съвет утвърди Спогодбата за сътрудничество в областта на образованието между Министерството на образованието и науката на Република България и Министерството на образованието и висшето образование на Държавата Палестина, подписана на 14 юни 2018 г. в гр. Рамалла, Палестина.
Спогодбата ще насърчи двустранното сътрудничество в областта на основното, средното, професионалното и висшето образование, включително чрез участие на учениците в началните и средните училища в международни образователни и художествени конкурси.
Дейностите по изпълнение на Спогодбата ще спомогнат за активизиране на двустранния академичен обмен чрез определянето на квоти за студенти и насърчаване ежегодния обмен на академичния състав.
Предвижда се и осъществяване на сътрудничество между компетентните институции с цел насърчаване и облекчаване на взаимното признаване на дипломите.
България и Катар ще си сътрудничат в областта на образованието
Министерският съвет одобри Споразумението за сътрудничество в областта на образованието, научните изследвания и технологиите между правителството на Република България и правителството на Държавата Катар, подписано на 12 януари 2020 г. в гр. Доха, Катар.
С него се насърчават активизирането и задълбочаването на връзките в училищното образование, сътрудничеството в областта на магистърските и докторските програми и научните изследвания, организирането на научни семинари и лекции, конференции и обучения.
Дейностите по изпълнение на подписаното Споразумение ще допринесат за активизиране и задълбочаване на двустранните отношения в областта на образованието между България и Катар.
Одобрени са резултатите от проведени видеоконференции на четири Съвета на ЕС
Правителството одобри резултатите от видеоконференцията на министрите на транспорта на Европейския съюз за въздействието на COVID-19 върху транспорта. Конферентната връзка бе проведена на 18 март 2020 г.
Министрите се обединиха около идеята наложените рестриктивни мерки от държавите членки да не водят до блокиране на товарните превози. Предприетите към момента ограничения не се отнасят до транспортирането на стоки, а единствено до превоза на пътници. Държавите и ЕК ще работят за запазване функционирането на Единния вътрешен пазар и осигуряването на свободното движение на стоки. Взето бе решение всяка държава членка да очертае транзитни „зелени“ коридори по основната си транс-европейска мрежа, а Комисията да сформира работна група от национални контактни точки в държавите, за своевременен обмен на информация.
В рамките на срещата, министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Росен Желязков изтъкна необходимостта от предвиждане на дерогации относно времето за управление и почивка на водачите, забраните за превозни операции през уикендите и спането в шофьорските кабини.
В морския транспорт, министърът изрази подкрепа за създаването на COVID-профил на корабите във водите на ЕС, както и удължаване срока на валидност за документите на моряците.
Във въздухоплаването, новите правила за разпределение на летищните слотове за авиокомпании получиха широка подкрепа от държавите. Министър Росен Желязков подчерта, че отлагането на плащания на аеронавигационни такси от авиокомпаниите в Европа би задълбочило ликвидната криза за доставчиците на аеронавигационни услуги, които са изправени пред сериозни трудности заради драстичния спад на въздушния трафик.
Съветът на ЕС по образование, младеж, култура и спорт проведе неформална видеоконференция в част „Образование“ на 14 април 2020 г. В заседанието участваха министърът на образованието и науката Красимир Вълчев и заместник-министърът на образованието и науката Карина Ангелиева.
Тема на видеоконференцията беше дебатът на тема „Последствията от новия коронавирус (COVID-19) върху образованието и обучението“. България постави акцент върху осъществяваното в момента обучение в електронна среда от разстояние в различните сектори на образованието – средно, професионално, приобщаващо и виеше образование. Посочено бе и едно от основните предизвикателства в момента – включването на деца от семейства, които нямат необходимото отношение към образованието. Подчертана бе важната роля на родителите в образователния процес при създалата се ситуация. В допълнение беше изтъкнато и използването на средствата от ЕС, мобилизирани в контекста на инициативата за инвестиране, в отговор на коронавируса за по-нататъшно подпомагане на образованието и обучението.
Министър Вълчев се присъедини към апела на еврокомисаря за иновациите, научните изследвания, културата, образованието и младежта Мария Габриел за съдействие от страна на всички държави членки техните висшите училища да отложат окончателното записване на студентите за академичната 2020-2021 година за м. септември.
Неформална видеоконференция проведе и Съветът на ЕС по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси, част „Здравеопазване“, на 15 април. Министрите на здравеопазването обсъдиха ситуацията с COVID-19 и направиха оценка на предприетите мерки за управление на кризата при отчитане на евентуална втора вълна на заболявания.
България информира, че капацитетът на здравната система е адекватен на потребностите на страната и е ориентиран към очакваното допълнително натоварване при достигане на връхната точка на епидемията. Здравната система е мобилизирана да задоволи нуждите в национален план при достигане на пика на епидемията. Строгите мерки за социално дистанциране и проследяване досега допринасят за успешното ограничаване на разпространението. Оправдан е предпазлив подход, при който значение имат както изборът на точен момент, така и на подход на постепенна деескалация на ограничителните мерки.
На ниво ЕС е важно да продължи обменът на информация за предприетите действия от отделните държави-членки и разпространението на COVID-19. България отчита като полезна координацията на ниво ЕС до момента, като същевременно счита, че решението относно излизане от кризата с COVID-19 зависи най-вече от ситуацията на национално ниво. Това решение следва да се основава на епидемиологичните данни, етапа на развитие на епидемията и капацитета на здравната система в съответната държава-членка. Необходимо е да се вземат всички мерки, за да не се стигне до загуба на контрол или влошаване на ситуацията по отношение на здравето.
Министерският съвет одобри също резултатите от заседанието на Съвет „Общи въпроси“ (СОВ), проведено на 22 април чрез видеоконферентна връзка.
По време на дискусията на СОВ бяха обсъдени мерките, предприети на национално и европейско ниво за справяне с пандемията от COVID-19. В рамките на заседанието Европейската комисия представи и плановете си за ревизия на работната си програма предвид отражението на пандемията COVID-19.
Всички държави-членки акцентираха върху необходимостта от единство, координация и солидарност както при овладяване разпространението на вируса, така и при плановете за излизане от кризата и икономическо възстановяване.
Правителството одобри 2,4 млн. лева за разработване на тематични конкурси, свързани с пандемията от COVID-19
Правителството одобри допълнителни разходи в размер на 2,4 млн. лв. за проектно финансиране на тематични конкурси, свързани с пандемията от COVID-19 чрез Фонд „Научни изследвания“. С осигуряване на средствата ще бъде гарантирано разработването на конкурси за проекти за научни изследвания, свързани с диагностика, превенция, лечение на заболелите от COVID-19, както и прогнозиране, мониторинг и превенция на разпространението му. Ще се подпомогне развитието на научния потенциал и научните изследвания на програмно-проектен конкурсен принцип, както и международното научно сътрудничество.
Основната цел на Фонда е да подкрепя финансово проекти и дейности за насърчаване и развитие на научните изследвания, като през 2020 г. се планира да бъдат обявени тематични конкурси в следните области на интервенция: биологични и биомедицински изследвания в областта на генетичния носител на SARS-CoV2, епидемиологични и имунологични изследвания, свързани с протичането на инфекцията; разработване на терапии за лечение на корона-вирусна инфекция и ваксинални препарати за превенция на заразяване със SARS-CoV2, доказани при модели in vivo; социални, икономически и образователни аспекти на пандемията COVID-19 и др.
Същевременно с това се планира и обявяване на конкурси за двустранни или международни проекти, свързани с COVID-19, както и за превенция от епидемии и намаляване разпространението на високорискови вирусни заболявания. Конкурсите ще се провеждат при условията на съответните договорености и споразумения между финансиращите организации от държавите, които са заявили интерес.
Новите конкурси ще се провеждат при спазване на изискванията на Рамката за държавни помощи за научни изследвания и иновации и след съгласуване с Министерството на финансите.
Изменя се Устройственият правилник на областните администрации
Министерският съвет прие Постановление за изменение на Устройствения правилник на областните администрации. Промяната предвижда промени в Приложение № 10 към чл. 8, ал. 2 на УПОА по отношение на областните администрации на област Кюстендил. Предложението на областния управител е за компенсирани промени в рамките на числеността на администрацията.
Областният управител на област Кюстендил предлага увеличение на числеността на дирекция „Административно-правно обслужване, финанси и управление на собствеността“ с една бройка за сметка на намаляването с една бройка на числеността на дирекция „Административен контрол, регионално развитие и държавна собственост“. Общата численост па областна администрация Кюстендил, 24 бройки, се запазва. Аргументите на областния управител са, че по този начин ще бъде отговорено на обективната нужда от засилване на юридическата експертиза във връзка с увеличен брой постъпващи в администрацията преписки, изискващи специфична професионална компетентност, както и осъществяването на процесуалното представителство по чл. 32, т. 4 от Гражданския процесуален кодекс.
Правителството пренасочи свободни средства от Кохезионния фонд към Европейския фонд за регионално развитие и ОПИК за подкрепа на мерки за COVID-19
Правителството прие Решение, с което се преразпределя приноса от Кохезионния фонд към Европейския фонд за регионално развитие чрез прехвърляне на средства между оперативните програми 2014-2020 г. за подкрепа на мерки за минимизиране на отрицателните последици от епидемичното разпространение на COVID-19. Към оперативната програма за иновации и конкурентоспособност се пренасочва ресурс от програмите за транспорт и околна среда в размер на над 134 млн. лева. С тези средства ще се осигури допълнително финансиране за подкрепа на схемите за оборотен капитал и ликвидност на малки и средни предприятия, като временна мярка в отговор на кризата.
С тези допълнителни ресурси, общия размер на инвестициите в отговор на кризата по линия на Европейските структурни и инвестиционни фондове и националните оперативни програми 2014-2020 г. надхвърля 1 млрд. лева.
Кабинетът предлага промени в Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България
Кабинетът ще предложи на Народното събрание промени в Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България.
Главната цел на промените е да бъдат въведени в българското законодателство мерки за прилагане на Регламент (ЕС) 2017/352 на Европейския парламент и на Съвета от 15 февруари 2017 г. за създаване на рамка за предоставянето на пристанищни услуги и общите правила за финансовата прозрачност на пристанищата, който се прилага по отношение на морските пристанища, включени в основната и широкообхватната трансевропейска транспортна мрежа.
С промените се предлага премахване на разделението на пристанищата за обществен транспорт на такива с национално и такива с регионално значение. Също така се въвежда нова система на пристанищните такси и намаляване на случаите, в които се събира акваториална такса. По този начин съществуващите държавни и частни пристанища за обществен транспорт в района на Бургас се обединяват в едно пристанище Бургас с държавни частни терминали. Същото се прилага и при съществуващите държавни и частни пристанища за обществен транспорт в района на Варна. За управителен орган на пристанищата Варна и Бургас се определя Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“, а за компетентен орган по смисъла на регламента – Изпълнителна агенция „Морска администрация“.
Законопроектът съдържа правила относно разпределянето на произтичащите от регламента правомощия между управителния орган на пристанището и компетентния орган, относно процедурите, които всеки от тях трябва да следва, когато приема предвидените в регламента решения и относно реда за оспорване на тези решения. Въвеждат се и административнонаказателни разпоредби за неизпълнение на норми на регламента.
Процедурите по регистрация на пристанища, специализирани пристанищни обекти и пристанищни оператори се привеждат в съответствие е изискванията на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. Чрез засилване на служебното начало в регистърните производства, при разрешаване на изработването и при приемане и одобряване на изготвените генерални планове на пристанища за обществен транспорт ще се намали съществуващата административна тежест върху юридическите лица и гражданите.
С други промени се предлага се законова уредба на лодкостоянките като специализирани пристанищни обекти за обслужване на малките риболовни кораби е дължина до 12 метра, които извършват дребномащабен крайбрежен риболов.
Актуализиран е Планът за предотвратяване разпространението на АЧС в България за 2020 г.
Правителството одобри изменение на Плана за предотвратяване разпространението на заболяването Африканска чума по свинете в Република България през 2020 г.
Промяната се налага поради приемането на Постановление № 43 от 12 март 2020 г. на Министерския съвет, с което са одобрени допълнителни разходи в размер до 1 500 000 лева по бюджета на Министерство на здравеопазването (M3) за 2020 г.
Финансовият ресурс ще бъде насочен за осигуряване на навременно организиране и прилагане на дезинсекционни мероприятия за контрол на комарните популации в страната. Това се налага с оглед на превенция на риска от бедствия и ограничаване на рисковете за общественото здраве.
Със средствата ще бъде финансирано изпълнението на предвидената в Плана мярка за дезинсекционна обработка срещу комари по поречието на р. Дунав. Изменението касае отразяване на промяната в отговорните институции, на които се възлага изпълнението на мярката.
Обект „Изграждане на Национална многопрофилна детска болница” е определен като обект с национално значение
Министерският съвет прие Решение за определяне на обект „Изграждане на Национална многопрофилна детска болница“ за обект с национално значение.
Предвид острата необходимост от изграждане на първата в страната Национална детска болница, в която да се предоставят комплексни медицински услуги за деца и на едно място да бъдат събрани медицински специалисти от всички специалности, работещи с деца, обектът „Изграждане на Национална многопрофилна детска болница“ следва да бъде определен за „обект с национално значение“.
Получаването на статут „обект с национално значение“ ще позволи да бъдат съкратени сроковете за провеждане на необходимите административни процедури, свързани с различните етапи от реализацията на проекта. По този начин Министерството на здравеопазването ще успее да осъществи проекта в предвидените срокове, с което ще бъдат изпълнени изискванията и препоръките на Европейския съюз, изразени в изготвената през 2005 г. Европейска стратегия „Здраве и развитие на децата и подрастващите“.
Правителството одобри проект за изменение на ОПИК 2014-2020
Правителството прие Решение за одобряване на проект за изменение на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 г. (ОПИК), съфинансирана от Европейския фонд за регионално развитие на Европейския съюз и от държавния бюджет.
Изменението на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ е вследствие на допълнително прехвърлени 234 586 746 лева към бюджета на програмата.
Увеличеният финансов ресурс на програмата ще се използва за стимулирането, развиването и укрепването на българския бизнес в условията на бързото разпространение на COVID-19 и предприетите от държавата за запазване на общественото здраве извънредни и спешни мерки, които оказват неблагоприятно въздействие върху икономическата дейност във всички сектори.
Помагаме на 12 държави в борбата с коронавируса
Министерският съвет отпусна 636 150 лв. хуманитарна помощ за 12 страни партньори от Западните Балкани, Източното партньорство и Южното съседство на ЕС.
С отпуснатите средства ще бъдат купени и предоставени 4 150 комплекта с предпазни медицински консумативи на обща стойност 369 350 лв. за Сърбия, Република Северна Македония, Албания, Косово, Босна и Херцеговина, Черна гора, Армения, Грузия, Молдова, Украйна, Беларус и Ирак. Комплектите съдържат специализирано защитно облекло, шлем и очила, предназначени за защита на медицинския персонал.
Помощта включва и 5 336 продоволствени пакета с трайни хранителни продукти, произведени в България на стойност 266 800 лв. Те са предназначени за Сърбия, Албания и Република Северна Македония.
Хуманитарната помощ се финансира по линия на официалната помощ за развитие, предвидена в бюджета на Министерството на външните работи за 2020 г.
България отпуска 860 568 лева на международни организации за борба с коронавируса
Министерският съвет отпусна 860 568 лева на международни организации с водеща роля в борбата срещу COVID-19. Сред тях са Международният комитет на Червения кръст, Службата на ООН за координация на хуманитарните въпроси, УНИЦЕФ и Върховният комисариат на ООН за бежанците.
Официалната помощ за развитие, която България е длъжна да отпуска като член на ЕС, за развиващите се страни и най-уязвимите социални групи, сега е пренасочена за борба с пандемията.
Последвайте ни и в Телеграм
