Министерският съвет прие Постановление за създаване на Съвет за електронно управлениепри МС
Правителството одобри проект на Постановление на Министерския съвет за създаване на Съвет за електронно управление при МС.
С Постановлението се регламентира състава и организацията на дейността на Съвета за електронно управление (СЕУ, Съвета) като орган на Министерския съвет за цялостна координация на изпълнението на политиката за електронното управление. Чрез него Съветът се привежда в съответствие с актуалната структура на Министерския съвет.
Председател на Съвета е министърът на електронното управление, а негови членове са всички министри съгласно решението на Народното събрание от 13.12.2021 г. за определяне на структурата на Министерския съвет.
Регламентира се и Бизнес съветът, в който участват по двама представители на организации от сектора на информационните и комуникационните технологии. Към СЕУ се създава Постоянна работна група и се предвижда възможността да бъдат създавани временни работни групи за постигане на конкретни цели и/или резултати.
С Постановлението се гарантира установяването и функционирането на ефективен координационен механизъм за изпълнение на политиката за е-управление, който дава възможност да бъде отчетено мнението на всички заинтересовани страни и който ще доведе до по-качествени решения в полза на цялото общество.
Правителството прие решение за промени в състава на Комисията по прозрачност по Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина
Министерският съвет прие решение за промени в състава на Комисията по прозрачност по Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. На мястото на д-р Димитър Петров е определен доц. д-р Любомир Бакаливанов.
Доц. Бакаливанов е завършил в Медицински университет-София, специалност „Медицина“. Има призната специалност по „Анестезиология и интензивно лечение“. Заема длъжности като началник на Отделение по анестезиология и интензивно лечение, началник на Клиника по анестезиология и интензивно лечение, заместник- директор и председател на съвета на директорите на МБАЛ-НКБ-ЕАД, заместник- министър в служебно правителство.
На мястото на Цветозар Исаев Младенов като представител на Министерството на здравеопазването се предлага да бъде определена д-р Нели Константинова Таринска.
Д-р Таринска е завършила Медицинска академия – София, като има придобити специалности по „Вътрешни болести“ и „Онкология“. Към настоящия момент заема длъжността началник на отдел „Лекарствени продукти“ в Министерството на здравеопазването.
Създава се постоянна междуведомствена комисия за обекта на световното наследство „Старинен град Несебър”
Министерският съвет прие решение, с което одобри създаването на постоянна междуведомствена комисия, подпомагана от експертна работна група, за обекта на световното наследство „Старинен град Несебър”.
Междуведомствената комисия и експертната работна група ще допринесат за прилагането на ясна и дългосрочна политика на държавно и общинско равнище за трайно решаване на проблемите на „Старинен град Несебър” в съответствие с критериите на ЮНЕСКО за поддържане на изключителната универсална стойност на обекта и осигуряване на устойчивото му развитие.
В координация с всички заинтересовани институции и структури, междуведомствената комисия и експертната работна група ще изработят политики, предложения за законодателни мерки, ще съгласуват и координират решенията, плановете и проектите за консервация и развитие на „Старинен град Несебър”, както и ще наблюдават прилагането на препоръките и решенията на Комитета за световно наследство на ЮНЕСКО по отношение на обекта на световното наследство „Старинен град Несебър”.
Студентите и докторантите ще получат помощи за високите сметки за ток
Правителството ще подпомогне финансово студентите и докторантите заради високи сметки за ток в студентските общежития. Около 28 000 души ще получат по около 60 лв. за периода октомври – декември 2021 г.
За целта Министерският съвет отпусна 1,545 млн. лв. на държавните висши училища и дружеството „Студентски столове и общежития“ (ССО) ЕАД, които стопанисват общежитията. Те имат ангажимент да ги разпределят между студентите и докторантите, на които се полага съответната помощ.
Прогнозните стойности на компенсациите са направени на база на разликата между средната месечна начислена цена на електрическата енергия по фактурите на студентските общежития и среднопретеглената регулирана цена на електрическа енергия за битови крайни клиенти. Тази разлика вече е частично компенсирана по програмата на Министерството на енергетиката за небитовите потребители. Висшите училища получиха компенсация от 110 лв/МWh за месеците октомври и ноември и 128,98 лв./МWh за месец декември 2021 г.
Допълнителните средства за подпомагане на студентите се осигуряват от одобрени вече разходи по бюджета на Министерството на енергетиката за 2021 г. За изпълнението на програмата ще се сключи Споразумение между Министерството на образованието и науката (МОН) и Министерството на енергетиката (МЕ). Така МОН се задължава да уведомява енергийното министерство за размера на компенсацията на съответния университет или ССО. За определяне на сумите ще се сформира Комисия за изпълнението на програмата, в която ще бъдат включени представители на МОН и на Националното представителство на студентските съвети.
Съгласно друго правителствено решение блоковете на висшите училища и на дружеството „Студентски столове и общежития“ (ССО) ЕАД ще бъдат добавени в програмата на Министерството на енергетиката (МЕ) за подпомагане на небитовите потребители.
България ще предостави хуманитарна помощ за Украйна
България ще предостави хуманитарна помощ за хората на Украйна и украинските бежанци в съседните страни, реши правителството на днешното си заседание. Финансирането ще бъде осигурено от средства по бюджета на Министерството на външните работи, предназначени за развитие и хуманитарна помощ.
Хуманитарната помощ, в размер на 361 830 лева, ще бъде разпределена към Службата на ООН за координиране на хуманитарните дейности (ОСНА) (97 792 лева), Международния комитет на Червения кръст (МКЧК) (97 792 лева), Върховния комисариат на ООН за бежанците (ВКБООН) (78 233 лева), Детския фонд на ООН (УНИЦЕФ) (29 338 лева) и Централен фонд на ООН за реакция при извънредни ситуации за посрещане на хуманитарните потребности в Украйна (58 675 лева).
България продължава да бъде част от усилията на ЕС и международната общност за решаване на конфликта в Украйна и за облекчаване на страданията и подпомагане на гражданското население в страната и украинските бежанци в съседните страни.
Правителството прие доклад за актуалното състояние на инженерното съоръжение от възпрепятстващ тип по българо-турската граница
В изпълнение на Решение на Народното събрание от 4 февруари 2022 г., обн. ДВ бр. 12/2022 г., Министерският съвет на Република България прие решение, с което приема доклад за актуалното състояние на инженерното съоръжение от възпрепятстващ тип по българо-турската граница и съпътстващата го инфраструктура, както и извършените дейности и свързаните с тях разходи в изпълнение на чл. 1, ал. 5, т. 16, т. 18 и т. 19 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2021 г.
В изпълнение на т.1 и т. 4 от Решение № 726 на Министерския съвет от 18 октомври 2021 година и заповед № ОХ-961/22.10.2021 г. на министъра на отбраната инженерни формирования от състава на Сухопътните войски извършиха неотложни ремонтно-възстановителни дейности по инженерното съоръжение от възпрепятстващ тип по българо-турската държавна граница и прилежащия път, със съдействието на Главна дирекция „Гранична полиция“.
Неотложните ремонтно-възстановителни дейности са извършвани по определените като критични от Главна дирекция „Гранична полиция“ отделни участъци в зоните за отговорност на ГПУ – Свиленград и ГПУ-Елхово.
В хода на ремонтните дейности са подменени 4 977м. спирала режеща тел, възстановени са 34 бр. колони на съоръжението, изградени са 2 бр. нови стоманобетонни водостоци, отремонтирани са 402 бр. оградни пана, подравнени са 570 м. участъци от прилежащият път, почистени и усилени са 42 бр. водостоци, насипана е 1 231 м3 трошено-каменна фракция и са прочистени от растителност 27 352 м2. Възстановените участъци от съоръжението са с обща дължина от 63 463 м., като са изразходвани 121 681,13 лв. Дейностите по обща дължина от 63 463 м., като са изразходвани 121 681,13 лв. Дейностите по инженерното съоръжение от възпрепятстващ тип по българо-турската граница и прилежащият и път са завършили на 30.12.2021 г.
В следствие на увеличения миграционен натиск и усложняване на обстановката на отделни участъци от българо-турската и българо-гръцката граница от 01.11.2021 г. започна участието на въоръжените сили в охраната на държавната граница, като първоначално бяха въведени 448 военнослужещи с 69 единици техника, след което бяха редуцирани до 246 военнослужещи и 57 единици техника, а на 10.01.2022 г. приключи участието на въоръжените сили в охраната на държавната граница. Към момента Министерството на отбраната продължава да оказва логистична поддръжка на МВР, като задачата се изпълнява от 20 военнослужещи с 11 единици техника.
За изпълнение на дейностите по охрана на държавната граница Министерството на отбраната е изразходило 13 733 570 лв., от които 1 733 570 лв. за командировки в страната, горива и смазочни материали, и разходи за персонал и 12 000 000 лв. за капитално-възстановителен ремонт на вертолет „Cougar“, планиран за извършване на медицинска евакуация и наблюдение от въздуха в приграничната зона. Възстановените средства по ПМС № 317 /06.10.2021 г. по бюджета на Министерството на отбраната за 2021 г. са в размер на 13 080 253 лв.
Министерският съвет прие решение за изплащане на общо 107 551 лв. лв. обезщетения по шест решения на ЕСПЧ
Министерският съвет прие решение за изплащане на общо 107 551 лв. (сто и седем хиляди петстотин петдесет и един лева), представляващи обезщетения в изпълнение на шест решения на Европейския съд по правата на човека срещу България. Те са постановени в периода 12.10.2021 г. 01.02.2022 г.
Национална компания „Железопътна инфраструктура“ получава имоти за управление
Правителството предостави безвъзмездно на Национална компания „Железопътна инфраструктура“ (НКЖИ) управлението на деветнадесет имота -публична държавна собственост. Те са разположени на територията на община Ихтиман, област София – осем от тях в с. Вакарел, пет в с. Бузяковци, един в с. Веринско и пет в с. Пауново. Това ще позволи реализацията на национален обект „Модернизация на железопътната линия София-Пловдив: жп участъци София-Елин Пелин и Елин Пелин-Септември“.
Премахват опасни сгради на МВР в Бургас
Правителството взе решение да обяви три сгради – публична държавна собственост, за частна държавна собственост и даде съгласие за премахването им. Сградите се намират на ул. „Александър Велики“ № 37-Б в гр. Бургас и са с обща застроена площ 254 кв. м. Досега са били в управление на Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Бургас.
Обектите не се ползват за нуждите на пожарната. Същите са негодни и опасни за обитаване, застрашени са от самосрутване, нарушена е конструктивната цялост на носещите елементи на конструкцията. Силно влошеното им състояние не позволява същите да бъдат поправени или заздравени, така че да отговарят на всички нормативни изисквания.
Средствата, необходими за премахването на сградите, са осигурени от бюджета на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР.
Община Бургас получава държавни имоти за изграждане на улица
Правителството прехвърля на община Бургас собствеността върху два терена – частна държавна собственост. Ще бъдат използвани за изграждане на улица с цел подобряване на инфраструктурата на територията на общината. Имотите се намират на ул. ,,5-ти километър“, местност „Тъмното“ в гр. Бургас и са с площ 1063 кв. ми 567 кв. м.
Министерство на енергетиката получава управлението на държавни имоти за изграждане на яз. ,,Яденица“
Министерството на енергетиката получава за управление 55 държавни имота за изграждането на яз. ,,Яденица“ и реверсивен напорен тунел за връзка между него и язовир „Чаира“, който е с национално значение. Това ще позволи реализацията на проекта за увеличаване на обема на долния изравнител на ПАВЕЦ „Чаира“.
С решението на Министерския съвет се променя статутът на 51 от имотите, които от частна държавна стават публична държавна собственост. Терените се намират в общините Велинград и Белово.
Община Опака получи държавен имот
Правителството обяви имот публична държавна собственост за имот – частна държавна собственост в гр. Опака и го предостави на община Опака. Имотът се намира на ул. ,,Съединение“ в града и представлява административна сграда (бивша „Противопожарна служба“) с два гаража за специализирани автомобили, със застроена площ 155 кв. м. До сега имотът е управляван от Министерството на вътрешните работи, но е с отпаднала необходимост. В сградата ще работят служители на общинската администрация.
Одобрено е писмо за оферта във връзка с радио-комуникационно оборудване
Министерският съвет на Република България прие решение, с което одобрява подписания на 28.02.2022 год. договор „Писмо за оферта и приемане BU-B-UCH Радио-комуникационно оборудване (Letter of Offer and Acceptance (LOA) BU-B-UCH Radio communications Equipment)“ за придобиване на радио-комуникационно оборудване. Договорът предвижда придобиване на радио-комуникационно оборудване за модернизация на танкове Т-72 от състава на Сухопътните войски, за бронираните и командно-щабни автомобили на Съвместното Командване на Специалните Операции и автомобилите на Морския Специален Разузнавателен Отряд от състава на Военноморските сили на България.
С решението се предлага на Народното събрание да ратифицира със закон този договор. За българската страна договорът ще влезе в сила от деня на уведомяване на САЩ за изпълнението на българските процедури по влизането му в сила.
С този договор се осигурява комуникационно оборудване, необходимо за изпълнението на три от проектите за модернизация на Българската армия:
- „Модернизация на Т-72 за нуждите на танковите формирования на Сухопътни войски“;
- „Повишаване на мобилността и защитата на личния състав от силите за специални операции“;
- „Повишаване на мобилността и защитата на личния състав на морска тактическа група за специални операции“.
Правителството одобри Съвместно изявление към Споразумението за Единния патентен съд
Правителството прие Решение за одобряване на текста и присъединяване към Съвместно изявление относно тълкуването на чл. 3 от Протокола за предварително изпълнение към Споразумението за Единния патентен съд. Целта на Съвместното изявление е да се преодолеят възникналите пречки от излизането на Обединеното кралство и безпрепятствено да се осигури прилагането на Протокола.
Протоколът за предварително изпълнение на Споразумението относно Единен патентен съд предвижда предварително влизане в сила на някои от клаузите на Споразумението относно Единния патентен съд, с цел обезпечаване на нормалното функциониране на съда.
В края на февруари 2020 година правителството на Обединеното кралство обяви, че след оттеглянето си от ЕС няма да продължи членството си в Единния патентен съд и на 20 юни 2020 г. депозира официално оттеглянето си от Споразумението и Протокола към него.
Тези събития оказаха влияние върху условията за влизане в сила на Протокола, поради което възникна необходимостта от тълкуване на чл. 3 от Протокола в контекста на чл. 89 от Споразумението, където са споменати трите държави членки, в които е породил действие най-голям брой европейски патенти. В този смисъл с Съвместното изявление държавите, ратифицирали Протокола се обединяват около тълкуването, че в чл. 3 от Протокола следва да се има предвид вместо Обединеното кралство, следващата държава с най-голям брой европейски патенти.
Правителството прие Споразумение за предоставяне на доброволна целева вноска между Министерството на правосъдието и Съвета на Европа
Целта на Споразумението е да се подкрепи дейността на Съвета на Европа (СЕ) чрез доброволен финансов принос в размер на 20 000 евро, предоставен за дейността по намаляване на натрупването на добре обосновани жалби пред Европейския съд по правата на човека и в полза на Европейската комисия за демокрация чрез право (Венецианската комисия) за насърчаване на развитието на демократичните институции, основано на зачитане на върховенството на закона и правата на човека.
Предоставянето на доброволна целева вноска за СЕ ще има благоприятен ефект върху сътрудничеството между Министерството на правосъдието и СЕ, върху имиджа на България в организацията и ще затвърди проактивната позиция на страната ни за отстояване на принципите и ценностите на СЕ като демокрация, върховенство на правото и правата на човека, а така също ще спомогне и за повишаване на доверието към България в международен план.
Споразумението се финансира със средства от бюджета на Министерството на правосъдието за 2022 г., като изпълнението на споразумението не засяга общата бюджетна рамка и не изисква допълнително финансиране.
Одобрен е проект на меморандум за сътрудничество в областта на туризма с Република Северна Македония
Министерският съвет одобри проект на Меморандум за сътрудничество в областта на туризма между Министерството на туризма на Република България и Министерството на икономиката на Република Северна Македония. Документът отразява готовността на страните да засилят приятелските си отношения, да задълбочат двустранното партньорство в областта на туризма на базата на взаимна изгода и равнопоставеност и да стимулират двустранния туристопоток.
Страните ще насърчават съвместното си сътрудничество, увеличаване на туристическия обмен, установяване на преките контакти между туристически организации и туроператори на двете държави и ще създадат двустранна работна група за сътрудничество в областта на туризма. Меморандумът предвижда и споделяне на работещи инициативи за подкрепа на възможностите за инвестиции в областта на туризма.
Одобрен е план за сътрудничество в областта на здравеопазването и медицинската наука с Република Северна Македония
Министерският съвет прие Решение за одобряване на проект на План за сътрудничество в областта на здравеопазването и медицинската наука между Министерство на здравеопазването на Република България и Министерство на здравеопазването на Република Северна Македония за периода 2022 – 2024 г., като основа за водене на преговори.
С Плана за сътрудничество се договарят следните области на сътрудничество за период от три години: първична и специализирана медицинска помощ; болнична медицинска помощ; профилактика на заразните и незаразните болести; превенция и контрол на СПИН и полово предавани болести; околната среда и здраве; епидемиологичен надзор на заразните и паразитните болести; нормативни актове в областта на здравеопазването; медицинска статистика; организация на медицинското осигуряване при извънредни ситуации; други области на сътрудничество.
Насърчава се и сътрудничеството между научноизследователски институти, университети и лечебни заведения от Република България и от Република Северна Македония с цел обмяна на опит в областта на медицинската наука и информация за лекарствени продукти, развитие на нови технологии и ново медицинско оборудване.
Сътрудничеството при изпълнение на Плана ще се осъществява в съответствие с предвидените бюджетни средства на всяка от страните.
Изпълнението на Плана за сътрудничество ще допринесе за задълбочаване на двустранните отношения, обмен на информация, опит и специалисти. Ще създаде възможности за участие в национални и международни мероприятия, и ще допринесе за обмена на специалисти с опит областта на здравеопазването.
Одобрени са позицията и съставът на българската делегация за участие в междуправителствена конференция
Министерският съвет прие решение за одобряване на позицията и актуализиране на състава на българската делегация за участие в Междуправителствената конференция за изработването на правно обвързващ инструмент по Конвенцията на ООН по морско право от 1982 г. за съхранение и устойчиво използване на морското биологично разнообразие в зоните отвъд национална юрисдикция.
С участието си българската делегация подкрепя този значим процес в рамките на ООН, който ще даде своето отражение както в областта на международните отношения по океаните и морското право, така и за постигането на Целите за устойчиво развитие.
Междуправителствената конференция се свиква на основание резолюция 72/249 на ОС на ООН. Целта е договарянето и приемането на проект на Споразумение по прилагането на Конвенцията на ООН по морско право от 1982 г. за съхранение и устойчиво използване на морското биологично разнообразие в зоните отвъд национална юрисдикция. Към настоящия момент в рамките на ООН се обсъжда идеята за провеждането на пета сесия на конференцията през лятото на 2022 г.
Министерският съвет одобри позицията на България по дело пред СЕС за свързване на Търговския регистър към системата BRIS
Взаимното свързване на търговските регистри на държавите членки на ЕС е насочено към подобряване на условията за търговска дейност и намаляване на разходите и сроковете за достъп до информация на всички граждани и участници в търговския оборот.
В тази връзка Европейският съюз е задължил държавите членки да свържат търговските си регистри в системата BRIS.
Република България не е изпълнила в цялост този ангажимент, поради което Европейската комисия е внесла искова молба пред Съда на Европейския съюз.
Българската страна е предприела решителни действия за свързване, като понастоящем са изпълнени всички технически изисквания и тестове със системата BRIS, което е отчетено в българската позиция по делото пред Съда на Европейския съюз.
България ще изпълни ангажимента си за свързване на Търговския регистър в общата система на Европейския съюз до края на месец март 2022 г. и очаква делото да бъде прекратено непосредствено след представяне на настоящата писмена защита пред Съда на Европейския съюз.
Одобрена е българската позиция за предстоящото заседание на EPSCO, част „Здравеопазване“
Министерският съвет одобри позицията на България и мандата за нейното представяне за редовното заседание на Съвета на Европейския съюз по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси (част „Здравеопазване“) /EPSCO/, която ще се проведе на 29 март 2022 г., в гр. Брюксел, Кралство Белгия.
Предвиден е дебат по две актуални за ЕС теми в сферата на здравеопазването – възможностите за актуализиране на Стратегията на ЕС за ваксините срещу COVID-19 и подобряване на Европейския договор на редките заболявания.
България ще отчете, че актуализирането на Стратегията за ваксините следва да бъде съобразено с наличните научни данни и съобразена с националните особености и специфики на здравните системи. Моментът е подходящ за извличане на поуки от кризата с COVID-19 и преоценка на подхода на ЕС, с цел осигуряване на по-ефективен механизъм за преодоляване на затрудненията пред споделянето на ваксини с трети страни.
Втората сесия ще постави акцент върху пациентите с редки заболявания. Според България действията на ниво ЕС могат да бъдат насърчавани, тъй като обединените усилия имат потенциал да осигурят по-добра защита за всички пациенти с редки заболявания. За да бъде ефективно сътрудничеството, е необходим подход, който да гарантира максимална гъвкавост за държавите членки, при съобразяване със спецификите на национално ниво, финансовите възможности на всяка една държава членка, както и от нуждата да се гарантира балансиран и справедлив подход спрямо всички категории пациенти.
Правителството одобри резултатите от неформалната среща на министрите по околна среда на ЕС
Правителството одобри резултатите от Неформалната среща на министрите по околна среда на ЕС, която се проведе на 20 и 21 януари в Амиен, Франция.
Министрите обмениха мнения по агроекологичния преход и европейската съгласуваност и хармонизация по отношение на продуктите за растителна защита. В контекста на предстоящото изменение на Директивата за устойчива употреба на пестициди бяха обсъдени действията, които трябва да бъдат предприети, за да се гарантира, че европейската цел за намаляване на употребата на пестициди и свързаните с нея рискове са отразени ефективно във вноса на храни, третирани с продукти за растителна защита.
По темата за борбата с обезлесяването министрите отчетоха приноса на ЕС към справяне с глобалното обезлесяване и унищожаването на горите – в рамките на съюза се работи по координиран и хармонизиран начин, който допълва и засилва действията на държавите членки на национално ниво. Участниците в срещата се обединиха около тезата, че законодателството на ЕС трябва да противодейства на тази тенденция с мерки, които гарантират, че добивът и потреблението на продукти не допринасят за обезлесяването и загубата на гори в световен мащаб.
Министрите на околната среда и министрите на енергетиката проведоха дискусия за справедливия преход в контекста на пакета „Подготвени за цел 55″ (за намаляване на емисиите парникови газове с най-малко 55% до 2030 г.) и предизвикателствата, които той поставя във връзка със социалната справедливост. Делегациите се обединиха около необходимостта от съпътстваща политика за преодоляване на значителното неблагоприятно въздействие на прехода върху определени региони, сектори и домакинства. За да бъде успешен преходът към ниско-въглеродно развитие, трябва да се извърши по приобщаващ начин, за да е социално справедлив и да отчита нуждите на най-уязвимите.
Неформалната среща завърши с обмен на мнения за ролята на горите и дървесните продукти в политиките по опазване на околната среда, енергетика и климат. Министрите бяха единодушни по отношение на важността на горите за опазване на биологичното разнообразие и нуждата от прецизен подход, който ще позволи постигането на баланс между опазването на горите, климата и развитието на биоикономиката. Потвърдена беше и съществената роля на горите за намаляването на въглерода в атмосферата и постигането на климатичните цели на ЕС.
Правителството прие резултатите от заседание на съвет „Външни работи/Търговия“ на ЕС
Правителството прие резултатите от проведеното на 14 февруари 2022 г. заседание на Съвет „Външни работи/Търговия“ на Европейския съюз в гр. Марсилия, Франция.
Участие в неформалното заседание от българска страна взе г-н Енчо Димитров, съветник в посолството на Република България във Френската република.
Министрите обсъдиха актуалното състояние на въпросите, свързани с търговските отношения между ЕС и Африка, подготовката за следващото заседание на Съвета по търговия и технологии /СТТ/ и последни развития във връзка с търговските ограничения, наложени от Китай срещу Литва и ответните мерки на ЕС.
Одобрени са резултатите от неформалното заседание на Съвета на ЕС по конкурентоспособност
Министерският съвет одобри резултатите от участието на българската делегация в неформалното заседание на Съвета на Европейския съюз по конкурентоспособност (космическо пространство), което се проведе на 16 февруари 2022 г. в гр. Тулуза, Франция. Делегацията беше ръководена от г-н Даниел Лорер – министър на иновациите и растежа.
В рамките на неформалното заседание на Съвета на Европейския съюз (ЕС) по конкурентоспособност в частта „Космическо пространство“ министрите проведоха дискусия по темата „Управление на движението в космоса и бъдещата сателитна система за сигурна свързаност“. България изрази подкрепа на новите инициативи, свързани с подобряване на дигиталната свързаност и дефинирането на общ, европейски подход за управление на движението в космоса. Подчертано бе значението на укрепването на възможностите на всички държави членки да участват в търговски и научни проекти по програмите и да има засилен пазарен подход и подкрепа от частен капитал в двете нови инициативи. Те трябва да създадат възможности за повече нови компании и работни места. Оценено бе значението на нарастващото използване на космическите технологиите за предоставяне на нови бизнес възможности, иновативни начини за опериране на стратегическите активи за ЕС и дефинирането на мисии, критични за безопасността на хората. В съвременния, цифров свят сигурната свързаност, базирана на космически активи е стратегически инструмент за подкрепа на устойчивостта на ЕС. Създаването на ефективно управление на движението в космоса е сред инструментите за осигуряването на безопасна и сигурна космическа среда, за ефективен достъп до космоса и за подкрепа на стратегическа автономност на ЕС.
В рамките на неформалното заседание на 15.02.2022 г., от името на България, министър Лорер подписа Споразумение за европейска кооперираща страна с Европейската космическа агенция, чрез което се продължава съвместната работа между България и ЕКА за развитие на устойчивостта и конкурентоспособността на българските предприятия в космическият сектор, както и за съхраняване на научният потенциал. Договореното във второто Споразумение отразява амбициите на България за активизиране на космическите дейности, изграждане на устойчив и конкурентоспособен космически сектор, активно участие в космическата програма на ЕС и разширяване на възможностите за участие в програмите на Европейската космическа агенция.
Правителството одобри резултатите от заседание на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство
Правителството одобри доклада на Република България от редовното заседание на Съвета на Европейския съюз по земеделие и рибарство, проведено на 21 февруари 2022 г.
Съветът проведе обмен на мнения относно подобряването на съгласуваността между Зеления пакт, Общата селскостопанска политика (ОСП) и търговската политика, в подкрепа на прехода към устойчиви продоволствени системи. Множество делегации подчертаха значението на повишаване на съгласуваността между собствените здравни и екологични стандарти на ЕС и тези, прилагани към вносните агрохранителни продукти, в съответствие с правилата на Световната търговска организация (СТО) и в сътрудничество с търговските партньори на ЕС, по-специално чрез преразглеждане на максималните ограничения за фитофармацевтични остатъци и въвеждане на огледални клаузи в правото на ЕС.
Република България акцентира, че съгласуваността на различните политики в тези области е наложителна и изисква цялостен подход в областта на земеделието, здравеопазването и околната среда, както и преодоляване на пропуските в знанията, съпротивата на заинтересованите страни и различните ценности. Също така сподели, че така наречените „огледални мерки“ ще подобрят защитата на интересите, както на европейските производители, така и на потребителите по отношение на вносните продукти.
Министрите проведоха ориентационен дебат по предложението за Регламент за предоставянето на пазара на Съюза и за износа от Съюза на продукти, свързани с обезлесяване и влошаване на състоянието на горите, въз основа на формулирани от Председателството въпроси за структуриране на дискусията. Като цяло Съветът приветства Предложението, като много от делегациите подчертаха необходимостта от установяване на ясни, недвусмислени дефиниции, в съответствие с политиката на ЕС в областта на горите, за да се избегнат непропорционални административни и финансови тежести, по-специално за малките оператори, да се гарантира спазването на правилата на СТО и да се установяват добри отношения със страни извън ЕС. Република България предупреди за опасност от засилване на административната тежест и опасения относно недостатъчната яснота на дефинициите.
Европейската комисия представи информация относно ситуацията на пазарите на селскостопански продукти, след което Съветът проведе обмен на мнения. По време на дискусията делегациите на държавите членки подчертаха редица опасения, свързани по-специално с въздействието на нарастващите разходи за енергия, торове и фуражи върху селското стопанство. Други дискутирани теми бяха икономическото въздействие на ветеринарните заболявания, като Африканската чума по свинете и Високопатогенната инфлуенца по птиците. В изказването си Република България акцентира, че за страната ни продължава да е притеснително нарастването на цените на основните фуражни култури и смески. Заяви, че е налице сериозен проблем и със значителното повишение на разходите за производство в земеделието, и по-специално на разходите за горива и електроенергия.
Одобрени са резултатите от българското участие в извънредното заседание на Съвета на енергийните министри на ЕС
Министерският съвет прие за сведение доклада с резултатите от участието на България в извънредното заседание на Съвет „Транспорт, телекомуникации и енергетика“, част „Енергетика“, проведено на 28 февруари 2022 г. в Брюксел, Кралство Белгия.
На заседанието енергийните министри дискутираха енергийната ситуация в Европейския съюз във връзка с кризата в Украйна. Обсъдени бяха предложените извънредни мерки от ЕК и бе направен преглед на възможните допълнителни действия по отношение гарантиране на доставките, използване на стратегически петролни запаси, управление на газовите запаси, специално с оглед на следващите седмици и месеци, и укрепване координацията на ниво ЕС и държавите членки, както и разпространение на общи послания. Енергийните министри представиха свои анализи на общата ситуация, както и информация за националното състояние относно текущи енергийни доставки, съхранение и енергийни потоци.
Съгласно одобрената позиция, България изрази силна загриженост за ситуацията в Украйна. Непредвидимостта рефлектира осезаемо и върху енергийния сектор, като създава все по-реална опасност от нарушаване сигурността на енергийните доставки в ЕС, което в съчетание с високите нива на енергийните цени, поставя сериозни предизвикателства пред българската енергетика и икономика. За преодоляването им ще са необходими незабавни и координирани действия в ЕС, с внимание върху мерките за гарантиране устойчивостта на енергийната система и достъпността на енергията за гражданите и бизнеса, за което от важно значение е своевременното очертаване на основни послания за солидарност и съвместни действия за готовност и реакция при отчитане на ситуацията. Приветствани са анализите на ЕК, както и усилията за засилване на преговорите с ключови производители/доставчици на втечнен природен газ. Представена е информация, че българската енергийна система функционира нормално, като не се наблюдават смущения или ограничения във физическите потоци на енергия. По отношение на възможностите за оказване на помощ на Украйна в енергийния сектор, подкрепи използването потенциала на Трансбалканския газопровод за диверсификация на газовите доставки за Украйна от допълнителни източници на природен газ от Южния газов коридор и терминали за втечнен природен газ, по маршрута Турция – България – Украйна. Приветства също така синхронизирането на мрежата на Украйна с електроенергийната система на ЕС.
България призова балансираното териториално развитие да бъде принцип на европейските политики
Правителството прие доклад за резултатите от неформалната среща на Съвета по общи въпроси на ЕС във формат „Политика за сближаване“, проведена на 28 февруари-1 март 2022 г. в гр. Руан, Франция, по покана на Френското председателство. Със събитието беше иницииран политическият дебат по наскоро представения Осми доклад на Европейската комисия за икономическо, социално и териториално сближаване под мотото „Сближаване в Европа до 2050 г.“.
Държавите-членки обсъдиха възможностите за инвестиции в приоритетни области за подпомагане на сближаването на фона на предизвикателства, пред които е изправен ЕС: демографски промени, риск от задълбочаване на разликите в развитието на отделните региони на Европа след икономическите кризи и пандемията от COVID-19, климатични промени, ограничени природни ресурси и ограничена свързаност на много европейски региони. Предвид последните тревожни събития редица представители на европейските институции и държавите изразиха своята солидарност с народа на Украйна, като някои от тях призоваха за координирана подкрепа по линия на европейските фондове за посрещане на предизвикателствата, които се очакват вследствие на бежанската вълна.
Мнозинството от държавите-членки подкрепят прехода към дигитализация и към неутрална по отношение на климата икономика, но в хода на тяхното осъществяване споделят, че е възможно да възникнат нови различия между регионите. За да бъдат избегнати, страните желаят силна, дългосрочна и устойчива политика на сближаване. България и редица други държави отбелязаха, че за да е успешна, Кохезионната политика трябва да отчита особеностите и нуждите на всеки отделен регион, за да бъдат преодолени разликите. Според страната ни балансираното териториално развитие следва да е принцип в прилагането на европейските политики. Необходимо е да продължи подкрепата за гражданите на ЕС в адаптирането им към днешните предизвикателства.
България призова за подкрепа, насочена към най-бедните и уязвими региони, за да бъде преходът справедлив. Необходима е координация в самото начало на планиране на инвестициите, както и единен набор от опростени правила за прилагане на отделните инструменти за финансиране от европейския бюджет, се казва още в позицията ни, която бе подкрепена от редица държави.
Страната ни отбеляза и необходимостта от насърчаване на предприемачеството и разпространението на иновации в икономиката.
Участниците в срещата призоваха и за възможно най-бързо одобрение на програмните документи за периода 2021-2027 г. и стартиране на изпълнението.
Правителството одобри резултатите от неформалното заседание на Съвет „Общи въпроси“
Министерският съвет одобри доклада с резултатите от неформалното заседание на Съвет „Общи въпроси“ (СОВ), което се проведе в периода 3-4 март 2022 г. в Арл, Франция. Българската делегация бе ръководена от заместник-министъра на външните работи Васил Георгиев.
Съветът разгледа темите: ,,Върховенството на правото и основните ценности на ЕС“, ,,ЕС, изправен пред кризата в Украйна“ и предстоящите стъпки в работата по Конференцията за бъдещето на Европа.
Министрите обсъдиха действащите механизми за укрепване на върховенството на правото в ЕС и възможностите за тяхното по-ефективно прилагане.
На неформалното заседание на СОВ продължиха обсъжданията по методологията и графика за приемане на заключения на Конференцията за бъдещето на Европа.
В рамките на работната сесия „ЕС, изправен пред кризата в Украйна“ европейските министри дискутираха отношенията, които Съюзът следва да изгради с Украйна. Обсъжданията на европейските министри са част от подготовката на дискусията по същия въпрос на предстоящите през март 2022 г. срещи на лидерите на държавите-членки на ЕС.
Министерският съвет одобри резултатите от участието на България в заседанието на Съвет „Правосъдие и вътрешни работи”
Министерският съвет одобри резултатите от участието на България в заседанието на Съвета на Европейския съюз „Правосъдие и вътрешни работи“, част „Правосъдие“, което се проведе на 4 март в Брюксел, Белгия.
Министрите на правосъдието обсъдиха предложението за Решение на Съвета относно разширяването на списъка на престъпленията по чл. 83, пар. 1 от Договора за функционирането на ЕС. ,,Инкриминирането на европейско равнище на престъпления, свързани с речта на омраза, и престъпленията от омраза ще допринесе за по-ефективното им противодействие“, заяви министърът на правосъдието Надежда Йорданова. Същевременно тя призова при изработването на бъдещото законодателство на ЕС в тази област да се спазва чл. 21 от Хартата на основните права на ЕС и да се отчитат законодателните и конституционни особености на държавите членки. ,,Необходимо е и да се подхожда с внимание при създаване на задължителна уредба по отношение на речта на омразата, когато тя не е свързана с подбуждане към престъпление“, каза още Йорданова.
По време на заседанието министрите на правосъдието приеха Заключения относно борбата с расизма и антисемитизма и проведоха специална дискусия относно значимата роля на адвокатите за утвърждаване на принципите на правовата държава.
По време на работния обяд министрите обсъдиха възможния подход при правното сътрудничество с Руската федерация и Беларус с оглед военните действия на територията на Украйна. Обсъдена беше възможността за суспендиране на изпълнението на руските и беларуските искания за сътрудничество по наказателноправни въпроси, като по-специално министрите отчетоха необходимостта от повишаване на бдителността спрямо политически мотивирани искания за екстрадиция.
Правителството одобри позицията на България за Европейския съвет на 24 и 25 март
Министерският съвет одобри позицията на България за участие в заседанието на Европейския съвет на 24-25 март 2022 г. в Брюксел, Белгия.
Сред основните теми, които лидерите ще дискутират, ще бъдат руската военна агресия срещу Украйна, сигурност и отбрана, енергетика, икономически въпроси, COVID-19 и външни отношения. Очаква се лидерите да препотвърдят Версайската декларация, както и да проведат стратегическа дискусия по темата сигурност и отбрана, отчитайки новата среда по сигурността в Европа. За преодоляване предизвикателствата, свързани с настоящата ситуация са необходими незабавни и координирани действия на ЕС, с внимание върху мерките за гарантиране устойчивостта на енергийната система и достъпността на енергията за гражданите и бизнеса, както и овладяване на високите енергийни цени. България подкрепя продължаването на работата и за изграждането на по-солидна икономическа основа на ЕС, насърчаване на инвестициите, намаляване на стратегическите зависимости и за гарантиране на ефективното функциониране на Единния пазар на ЕС.
Предвижда се европейските лидери да проведат работна среща и с американския президент Джо Байдън.
Ще се проведе и среща на върха на държавите от еврозоната в инклузивен формат, които ще обсъдят икономическата ситуация в еврозоната, както и ще направят преглед на напредъка по Банковия съюз и Съюза на капиталовите пазари.
Одобрен е Доклад по изпълнението на Решение на МС за приемане на Списък с набори от данни, които се публикуват на Портала за отворени данни за 2020 г.
Правителството одобри Доклад по изпълнението на Решение № 435 на Министерския съвет от 3 юли 2020 г. за приемане на Списък с набори от данни по приоритетни области, които да се публикуват в отворен формат на Портала за отворени данни за 2020 г. С това Решение бе приет Списък с 30 набора от данни, с график за публикуването им на Портала за отворени данни на Държавна агенция „Електронно управление“ до края на 2020 г.
В доклада се отчита, че към 31.12.2020 г. на Портала за отворени данни са публикувани 9 395 набора от данни, от които 1 058 са публикувани за първи път през миналата година. През 2020 г. годишното изпълнение на заложените цели по отношение на публикувани набори от данни е 88 набора на месец, при заложени 100 набора от данни месечно. Най-голям дял от публикуваните 637 набора от данни през годината, са в следните четири категории: Райони и градове; Образование, култура и спорт; Селско стопанство, риболов, аква култури, горско стопанство, храни; Икономика и финанси.
В рамките на 2020 г. на Портала за отворени данни ежеседмично са одобрени и публикувани над 40 бр., а месечно около 160 бр. заявки за публикуване на нови или коригирани набори от данни в профилите на организациите от обществения сектор. В края на миналата година организациите, които имат профил на Портала са 513, като от тях 30 са новосъздадените профили. Потребителите на Портала са 308 158, а средната посещаемост на месец е около 25 000, с тенденция за нарастване на посещенията.
България е на 20 позиция в групата на бързо развиващите се държави с общ резултат от 78 на сто, какъвто е и средният общ резултат за Европейския съюз. По отношение на политиката за отворени данни страната ни е на 8 място с 94 % (85 % за ЕС), Порталът – на 18 място, с 82 % (79 % за ЕС), по отношение на въздействието – 11 място, с 89% (72% за ЕС) и на качеството – 32 място с 46% (76% за ЕС). Най-осезаемо е повишаването на резултатите за България в направлението за въздействие на отворените данни.
Министерският съвет одобри проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за признаване, изпълнение и постановяване на актове за обезпечаване на имущество, в чиито преходни и заключителни разпоредби са предвидени промени и в Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции. Със законопроекта се осигурява ефективното прилагане на Регламент (ЕС) 2018/1805 на Европейския парламент и на Съвета относно взаимното признаване на актове за обезпечаване и конфискация.
Регламентът е насочен към оптимизиране на процедурите за взаимно признаване на тези актове с оглед улесняването на трансграничното възстановяване на имущество и ускоряването и опростяването на обезпечаването и конфискацията на активи, придобити от престъпна дейност в ЕС. Защото обезпечаването и конфискацията са сред най-ефективните средства за превенция и борба с престъпността, включително с тероризма и организираната престъпност. Като резултат прилагането на Регламента ще доведе до отнемането на повече средства, генерирани от престъпна дейност.
Правителството прие Постановление за приемане на Наредба за реда за оформяне, подаване и разглеждане на опозиции по Закона за марките и географските означения.
С приемането на новата правна уредба се постига пълно съответствие на подзаконовата нормативна уредба, касаеща оформянето, подаването и разглеждането на опозиции, с разпоредбите на Закона за марките и географските означения.
Въвеждането на ясни и подробни правила за административния ред, приложим в производствата, образувани във връзка с подадени опозиции по реда на Закона ще доведе до предвидимост на действията на Патентното ведомство по прилагане на правилата.
Лицата, които са заинтересовани от образуване на производство по опозиции, ще имат възможност предварително да се запознаят с изискванията към съдържанието, оформянето и подаването на опозиции, което ще ограничи допускането на формални нередовности при изготвянето им и ще осигури по-бързо протичане на производствата.
Правителството прие промени в Наредбата за предоставяне на речни информационни услуги по вътрешните водни пътища на Република България.
Целта на измененията е да се актуализират техническите спецификации за електронно корабно докладване в съответствие с изискванията на Регламент на Европейския съюз от 17 септември 2019 г.
Изграждат се 28 мобилни общински офиса към Националната служба за съвети в земеделието
С проекта на постановление се разширява териториалният обхват на Националната служба за съвети в земеделието, като се изграждат 28 мобилни общински офиса. Новите териториални поделения ще бъдат мобилни и ще могат да достигат по-близо до фермерите, като предоставят консултантски услуги на малки стопанства в общините, включени в териториалния обхват на новосъздадените 28 офиса. Така ще се осигури пряк достъп на по-голям брой земеделски стопани и в най-отдалечените райони на страната до качествени консултантски услуги и съветническа помощ, свързани с устойчивото управление и ефективността на земеделските стопанства и с достигане до подпомагането по национални и европейски програми.
Мобилните поделения на службата ще предоставят съвети на земеделски производители, като за целта ще бъдат назначени допълнително експерти на срочни трудови договори.
Разходите за дейността на тези служители ще се осигурят с европейско финансиране по линия на сключен от Националната служба за съвети в земеделието административен договор № РД 50-98 от 22.11.2021 г. с Министерство на земеделието, храните и горите и Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. по процедура BG06RDNP001-2.001 по мярка 2 от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г.
Правителството одобри проект на Закон за изменение и допълнение на ЗЕКПСОИТДУ
Правителството одобри проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба (ЗЕКПСОИТДУ).
С приетото изменение и допълнение се прецизират сега съществуващите текстове и са допълнени текстове във връзка с необходимостта от въвеждане на разпоредби, свързани с предоставяне на възможност за извършване на изменение и/или допълнение, спиране или отнемане на издадено удостоверение за внос, износ и трансфер на продукти, свързани с отбраната. Същото касае и удостоверение за внос на изделия и технологии с двойна употреба, за спиране на действието на издадено удостоверение за регистрация за износ и трансфер и за брокерска дейност с изделия и технологии с двойна употреба.
Ще бъдат разписани ясни разпоредби при възникване на обстоятелство, при които министърът на икономиката и индустрията ще може да спира действието или да отнема издадено удостоверение, което ще доведе до осъществяване на ефективен контрол от негова страна.
В преходните и заключителни разпоредби са предвидени изменения в закони, регламентиращи правомощия от материалната компетентност на министъра на икономиката, които следва да бъдат поети от министъра на икономиката и индустрията. Респективно те трябва да бъдат разпределени между министрите на икономиката и индустрията и на иновациите и растежа, с оглед изпълнението на Решението на Народното събрание от 13.12.2021 г. за приемане на структура на Министерския съвет на Република България.
Националната електрическа компания ще върне до 31 март 2022 г. заема, който й бе отпуснат от държавата за заплащане на присъдените суми по арбитражното дело с „Атомстройекспорт“ за произведеното оборудване за непостроената АЕЦ „Белене“. Това реши Министерският съвет на днешното си заседание, одобрявайки анекс към споразумението между министъра на енергетиката и Националната електрйческа компания за предоставяне на възмездната финансова помощ. Така, вместо до м. декември 2023 г., какъвто беше първоначалният срок, средствата в размер на близо 1.177 млрд. лв. (равностойността на 601.6 млн. евро) ще бъдат възстановени на държавата до края на м. март 2022 г.
Предсрочното погасяване на заема става възможно, след като Националната електрическа компания натрупа значителен финансов ресурс, вследствие на ръста на енергийните цени.
„Атомстройекспорт“ АД осъди НЕК ЕАД през 2016 г. в арбитражния съд в Женева за поръчаното оборудване за спрения проект АЕЦ „Белене“. В резултат на съдебното решение НЕК изплати на доставчика на оборудването 601.6 млн. Евро.
Минималната работна заплата става 710 лева от 1 април 2022 г.
Минималната работна заплата ще стане 710 лв. от 1 април 2022 г., реши правителството. Размерът й ще се повиши с 9,2% спрямо сегашната й стойност. При определянето на новия й размер са отчетени реалните параметри на макроикономическата среда и възможностите на държавния бюджет.
Предлаганият нов размер на минималната работна заплата ще допринесе за намаляване на бедността сред работещите и на неравенствата в разпределението на доходите. Ръстът на най-ниското възнаграждение за труд ще повиши покупателната способност и потреблението на най-нискодоходните групи от пазара на труда, ще увеличи мотивацията на работната сила и ще намали нелоялната конкуренция.
От 1 април 2022 г. минималната работна часова заплата ще бъде 4,29 лв.
Правителството прие рамкови позиции за извънредната среща на върха на страните-членки на НАТО
Министерски съвет прие решение относно състава на българската делегация и рамкови позиции за участие в извънредната среща на държавните и правителствените ръководители на страните-членки на НАТО в Брюксел (24 март 2022 г.).
В ръководената от президента Румен Радев делегация за извънредната среща на върха на страните-членки на НАТО са включени министърът на външните работи Теодора Генчовска и министърът на отбраната Драгомир Заков.
Извънредната среща се провежда в период на фундаментални промени в европейската и евроатлантическата сигурност. Очаква се лидерите от НАТО да дадат насоки за необходимите решения, които да бъдат взети на срещата на върха в Мадрид (29-30 юни 2022 г.).
Тези насоки ще отразят единния отговор на Алианса на променената среда на сигурност след въоръженото нападение на Русия над Украйна, вкл. допълнителни мерки за засилване на потенциала за възпиране и отбрана по Източния фланг на НАТО.
Акцентът ще бъде поставен върху подкрепата за Украйна и останалите партньори на НАТО, най-силно засегнати или застрашени от руската агресия. Специално внимание ще бъде обърнато и на задълбочаващото се политическо и практическо сътрудничество между Русия и Китай, предвид произтичащите от това рискове за евроатлантическата сигурност.
Очаква се лидерите да потвърдят неизменната роля на НАТО за гарантиране на евроатлантическата сигурност и международния правов ред и да излъчат ясен сигнал за силата на трансатлантическата връзка и единство.
Компенсациите от страна на държавата заради високите цени както на електроенергията, така и на природния газ, ще продължат до края на м, април, а за мрежовите оператори – до края на м. юни. Едновременно с това таванът за подпомагане на бизнеса се вдига от 250 на 300 лв/мвтч. Това реши правителството на днешното си заседание, одобрявайки изменения в програмите за подпомагане.
Битовите клиенти, които ползват природен газ, както и клиентите на топлофикационни дружества, които използват природен газ като основно гориво, ще бъдат подпомогнати и за м. април 2022 г. с фиксирана сума за всеки мегаватчас. Размерът на компенсацията се изчислява като 50% от разликата между цената на обществения доставчик, одобрена от КЕВР за м. април 2022 г., и прогнозната цена на природния газ за второ тримесечие на 2022 г., съгласно ценовото решение на КЕВР от 1 юли 2021 г. (39,95 лв./MWh). В сумите не е включен ДДС. При този механизъм размерът на компенсацията е индикативно 69,71 лв./MWh за м. април 2022 г. Необходимите средства за изпълнение на програмата през м. април са в размер на 37 млн. лв. Те ще бъдат осигурени в рамките на бюджета на фонд „Сигурност на електроенергийната система“ за 2022 г.
До 30 юни 2022 г. продължава компенсирането и на мрежовите оператори за технологичните им разходи, реши още правителството. Подпомагането е в пълен размер заради натрупаните в периода 1 април – 30 юни 2022 г. финансови дефицити, формирани от разликата между определената от КЕВР прогнозна пазарна цена и борсовата цена, по която те закупуват енергията, необходима за покриване на технологичните разходи. Очаква се тези дефицити да достигнат около 230 млн. лв. за второто тримесечие на годината. От Програмата ще се възползват операторът на електропреносната мрежа („ЕСО“ ЕАД) и петте оператора на електроразпределителни мрежи („ЧЕЗ Разпределение България“ АД, „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД, „Електроразпределение Север“ АД, „ЕРП Златни пясъци“ АД, ДП „Национална компания Железопътна инфраструктура“). С подкрепата за мрежовите оператори ще бъде намален финансовият дефицит, който следва да бъде компенсиран при следващо ценово решение на КЕВР. От своя страна това ограничава необходимостта от съществено повишаване на цените на мрежовите услуги за всички крайни потребители. В този смисъл програмата „спестява“ необходимостта от увеличаване на мрежовите такси за крайните клиенти и има пряко положително влияние върху всички потребители в страната – битови и небитови.
Таванът на помощите, които отпуска държавата на небитовите потребители заради високите цени на електроенергията, ще бъде увеличен за м. април от 250 на 300 лв/мегаватчас, гласи друга част от правителственото решение. Схемата за подпомагане остава същата – 75% от разликата между реалната средномесечна борсова цена на сегмента „ден напред“ на БНЕБ за м. април и базовата цена от 185.59 лв/MWh (средна цена базов товар на пазар „ден напред“ на БНЕБ за м. юли 2021 г.). От помощта ще могат да се възползват всички около 633 хил. небитови потребители, които се снабдяват с електроенергия от свободния пазар. Изключение правят мрежовите оператори, за които е предвидено друг вид подпомагане. Продължаването на компенсациите и през м. април, както и увеличаването на тавана на помощта са част от мерките, с които правителството адресира последиците от безпрецедентния ръст на електроенергийните цени и цели намаляване на инфлационния натиск върху потребителите.
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram
