Mинистерският съвет одобри 21 национални програми за развитието на образованието за 2020 година
Министерският съвет одобри 21 национални програми за развитие на образованието за 2020 година. С тях ще се подпомага обучението в детските градини, в училищата и центровете за подкрепа на личностно развитие.
Четири от програмите са изцяло нови – „Разработване на учебни помагала и на методически ръководства, оценяване и одобряване на проекти на учебни помагала за подпомагане на обучението, организирано в чужбина, на проекти на учебници и на проекти на учебни комплекти“, „Участвай и променяй — родителят, активен партньор в училищния живот“, „Предоставяне на съвременни условия за работа на децата и учениците в Центрове за подкрепа за личностно развитие“ и „Изграждане на училищна STEM среда“.
В НП „Осигуряване на съвременна образователна среда“ също има нови моменти – ще се изпълняват два нови модула: „Библиотеките като образователна среда“ и „Площадки за обучение по безопасност на движението по пътищата“. По програмата продължава финансирането на модулите „Модернизиране на системата на професионалното образование“, „Подобряване на условията за експериментална работа по природни науки“, „Подкрепа на целодневното обучение на учениците“ и „Културните институции като образователна среда“.
Надграждане с нови дейности има и в НП „Успяваме заедно“ и „Роден език и култура зад граница“. Първата ще се реализира посредством три модула, като новите дейности са обособени в два от модулите – „Иновативна детска градина“ и „Обединени за качествено предучилищно образование“.
В НП „Роден език и култура зад граница“ са разработени и ще се изпълняват новите модули „Подкрепа за квалификация на учителите от българските неделни училища в чужбина“ и „Партньорства“.
През 2019 година, новата тогава НП „ИТ бизнесът преподава“ беше насочена само към ИТ сферата. През 2020 година действието на програмата се пренасочва към бизнеса като цяло и дейностите ще се осъществяват във всички училища с профилирана или професионална подготовка в областта на STEM професии и профили. Програмата ще се нарича „Бизнесът преподава“.
Продължава реализирането на програмата „Иновации в действие“, която подкрепя нововъведенията в училищата в страната, споделянето на успешни практики и креативното мислене. Разработен е нов модул „Форуми за иновации в образованието“, който предполага по-добро разпространение и прилагане на иновативните практики в българското училище.
НП „Изграждане на училищна STEM среда“ цели мотивиране на учениците за изучаване на природни науки, математика и технологии, повишаване на образователните резултати, придобиване на компетентности, на трайни знания, ключови умения и нагласи, ориентирани към практиката, развитието на учениците и провокиране на интереса им към технологичните професии.
Ще продължи изпълнението и на НП „Мотивирани учители“, която стартира през 2019 година. В тазгодишната програма ще се обръща особено внимание на необходимостта от мотивирани специалисти в училищата с групи, застрашени от социална изолация. Целта е повишаване качеството на образованието в училищата в уязвими общности, с ученици с ниски резултати и с нисък социално-икономически статус.
Министерството на образованието и науката ежегодно разширява обхвата на националните програми в изпълнение на приоритетите за повишаване обхвата и намаляване броя на напусналите образователната система, за подпомагане на децата и учениците в тяхното развитие, за модернизиране на материалната база и за мотивиране и подкрепа на педагогическите специалисти.
Одобрени са допълнителни 20 милиона лева за изпълнението на национална програма „Изграждане на училищна STEM среда“
Правителството одобри допълнителни 20 000 000 лева от централния бюджет по бюджета на Министерството на образованието и науката за изпълнението на Национална програма „Изграждане на училищна STEM среда“.
Националната програма ще се изпълнява за първи път през настоящата година и е с насоченост в областта на природните науки, дигиталните технологии, инженерното мислене и математиката. Предвижда се създаването на до 160 нови училищни центрове – интегрирана съвкупност от специално оборудвани учебни пространства с фокус върху изучаването и прилагането на компетентности в областта на природо-математическите науки в държавните и общинските училища в цялата страна.
Правителството прие актуализация на Националната концепция за пространствено развитие
Министерският съвет прие актуализация на Национална концепция за пространствено развитие за периода 2013-2025 година.
Това е основният документ за регионално и пространствено развитие, който определя дългосрочните перспективи, цели и приоритети на държавната политика за намаляване на дисбаланса в развитието на националната територия и съответствието й с другите секторни и хоризонтални политики. Действащата към момента Национална концепция за пространствено развитие е приета през 2012 г. и е с период на действие 2013-2025 г. За тези 7 години от нейното действие ситуацията в страната е претърпяла изменения, както и са се променили и обстоятелствата, налагащи разработването на документа, което налага нейното актуализиране.
Актуализирането е обвързано и с новата Оперативна програма за развитие на регионите (ОПРР) 2021-2027, като определя териториалната основа за провеждане на държавната политика за регионално развитие, в т.ч. и със средства от европейските фондове.
В актуализираната концепция са отчетени действащите стратегически документи на международно равнище в областта на регионалното и пространственото развитие, Морския пространствен план на Република България и националните стратегически документи за развитие на секторните и хоризонталните политики.
В документа се съдържа анализ на демографското, социално-икономическото, екологичното и териториално-урбанистичното състояние на страната, правят се актуализирани прогнози, разработват се различни сценарии и пространствени модели за развитие на националната територия.
Основната цел е в срока на действие на Националната концепция да бъде постигнато умерено полицентрично и балансирано териториално развитие чрез намаляване на междурегионалните различия, икономически растеж и борба с демографската криза.
Правителството предлага за награждаване проф. Николай Жечев с орден „Св.Св. Кирил и Методий“ – I степен
Министерският съвет дава предложение до президента на Република България за награждаване на проф. Николай Жечев с орден „Св. Св. Кирил и Методий“ – първа степен, за неговия изключителен принос в областта на историческата наука и по случай 90-годишния му юбилей. Предложението е инициирано от Българската академия на науките (БАН).
Проф. Жечев е роден на 26.11.1929 г. в учителско семейство в с. Есеница, област Варна. Завършва Историческия факултет на Софийския университет през 1952 г., след което постъпва на работа като библиотекар в Научния институт „Христо Ботев“, който през 1960 г. е присъединен към Института за история. През 1962 г, става научен сътрудник, десет години по-късно е избран за старши научен сътрудник II степен, а през 1989 г. е утвърден и за старши научен сътрудник I степен. Научната степен „кандидат на историческите науки“ получава през 1971 г., а през 1988 г. му е присъдена степента „доктор на историческите науки“.
Резултат от дългогодишната научноизследователска, съставителска и редакторска дейност на проф. Жечев са 16 книги, над 200 научни статии и студии, над 40 сборници с исторически документи и изследвания и над 250 научно-популярни статии в периодичния печат. Монографиите на проф. Жечев се нареждат сред историческите трудове, които намират високо признание сред научната общност у нас и в чужбина. Не по-малко значение имат и проучванията на проф. Жечев, посветени на революционните борби на българите през Възраждането, на събитията в Перущица по време на Априлското въстание, на някои недотам добре проучени аспекти от живота, делото и творчеството на Христо Ботев.
Голяма част от професионалния път на проф. Николай Жечев е преминал и в научно-организационна дейност, преподавателска дейност като лектор в Софийския университет „Св. Климент Охридски”, за подготовка на докторанти и за участие в научни журита. Той е ръководител на секция „История на българския народ XI – XIX в.“, научен секретар, а след това заместник-директор и директор на Института по история при БАН.
За дейността си проф. Жечев е получавал признания и награди от различни обществени и държавни организации, като орден „Св. Кирил и Методий“ втора степен, юбилеен медал „1300 години България“, почетен знак „Проф. Марин Дринов“, а през 2009 г. е избран за „Почетен гражданин на Перущица“.
Правителството изплати 163 700 лв. на пострадали от забавено правосъдие
Допълнителни разходи в размер на 163 700 лв. по бюджета на Министерството нa правосъдието, бяха одобрени днес от Министерски съвет. Сумата е предназначена за възстановяване на направените от министерството разходи по изплащане на обезщетения на граждани и юридически лица, пострадали от бавно правосъдие. Това е общият размер на сумата, изплатена за периода от 01.01.2020 г. до 31.03. 2020 г. от бюджета на Министерството на правосъдието по сключени споразумения за нарушени права за разглеждане и решаване на делата им в разумен срок.
Изплащането на обезщетения за вреди от бавно правосъдие се извършва по реда на Глава трета „а“ от Закона за съдебната власт. Заявления срещу актове, действия или бездействия на органите на съдебната власт, с които се нарушава правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, могат да подават страни по приключени граждански, административни и наказателни производства, както и обвиняеми, пострадали или ощетени юридически лица по прекратени досъдебни производства. Заявленията се разглеждат от специализирано звено на Инспектората към Висшия съдебен съвет, където се извършва проверка на обстоятелствата, а произнасянето по преписката се дължи в 6-месечен срок от постъпването на заявленията. Ако бъде преценено, че правото на заявителя на правосъдие в разумен срок е било нарушено, министърът на правосъдието или посочено от него лице определя размера на обезщетението, съобразно практиката на Европейския съд по правата на човека и предлага сключване на споразумение със заявителя.
Средствата, необходими за изплащане на сумите по сключените споразумения, са планирани в централния бюджет.
Правителството одобри 295 110 лева за стипендии на даровити деца
Министерският съвет одобри средства в размер на 295 110 лв. за изплащане на стипендии по Програмата на мерките за закрила на деца с изявени дарби от държавни, общински и частни училища през 2020 г.
С настоящото Постановление по бюджетите на общините се предоставят допълнително 197 235 лв. за изплащане на стипендии по Програмата. От тях 55 890 лв. са за постъпили в МОН искания от 18 общини за отпуснати нови 36 стипендии за 2019 г. Отделно от това се отпускат още 130 815 лв. за 243 стипендии от 41 общини, чието изплащане е започнало през 2019 година.
10 530 лв. са необходими за издадени по Програмата заповеди за 18 стипендии за 2019 г. на ученици в частни училища. Петнадесет от одобрени стипендии са на ученици в частни училища на територията на гр. София, две са на деца в училище в гр. Велико Търново и една стипендия е на дете в училище в гр. Пловдив, поради който средствата се предоставят на Столична община и на общините Велико Търново и Пловдив.
По бюджета на Министерството на образованието и науката се одобряват общо 97 875 лв. за 113 издадени заповеди от министъра по мероприятия от Програмата за 2019 г., като 47 790 лв. са за 76 заповеди, издадени през 2019 година, и 50 085 лв. – за 37 заповеди от 2020 година, в т.ч. 1620 лв. за стипендия на ученик в Националната професионална гимназия по компютърни технологии и системи в гр. Правец, която е в структурата на Техническия университет – София.
Одобрени са промени в списъка на републиканските пътища на територията на община Монтана
Министерският съвет обяви за публична общинска собственост участък от републикански път I-1 /Е-79/ граница Румъния – о.п. Видин – Димово – Ружинци – Белотинци – о.п. Монтана – о.п. Враца – Мездра – Ботевград – Горни Богров – ок.п. София – Даскалово – о.п. Дупница – о.п. Благоевград – о.п. Симитли – Кресна – Кулата – граница Гърция, с дължина от 5,258 км на територията на община Монтана. Промяната се извършва по предложение на община Монтана.
Променя се дължината на републикански път III-102 „(Димово – Ружийци) Бела – Белоградчик – Средогрив – Долни Лом – Белимел – Монтана“, като същата се увеличава с 0,913 км.
С предложените промени на собствеността на пътния участък и на списъка на републиканските пътища се постига свързаност на пътните артерии на територията на община Монтана и коректност на данните за републиканската пътна мрежа.
Правителството се разпореди с имоти
Правителството промени статута на сгради и съоръжения, намиращи се в община Долна Митрополия, с. Божурица, местност „Ливадите“, от публична държавна на частна държавна собственост. Решението е във връзка с „Реконструкция на обща Пречиствателна станция за отпадъчни води за група населени места от общините Плевен и Долна Митрополия“, финансирана по Оперативна програма „Околна среда 2014-2020 г.“ С оглед прилагане на съвременни технически решения и подобряване условията за работа и експлоатация на ПСОВ, е предвидено премахването на част от съществуващите сгради и съоръжения, тъй като са морално и физически остарели, в незадоволително състояние и с отпаднала необходимост за функционирането на станцията.
На МВР се предоставя правото на управление върху имот – публична държавна собственост за нуждите на дирекция „Миграция“. Имотът се намира в град Елхово, ул. Чаталджа № 2 и е с площ 6529 кв. м. Досега той е стопанисван от Министерството на образованието и науката – Център за специална образователна подкрепа „Никола Йонков Вапцаров“ – гр. Елхово, но вече не е необходим на системата на образованието. С терена ще се осигурят допълнителни обслужващи площи за нуждите на дирекция „Миграция“ към МВР.
Правителството обяви имоти – частна държавна собственост, предоставени за управление на Министерството на вътрешните работи, за имоти – публична държавна собственост. Имотите са три на брой като два от тях се намират в София – в районите „Илинден“ и „Витоша“, и един е в град Добрич. Те се използват за изпълнение на функционалните задължения на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“, съгласно Закона за Министерството на вътрешните работи.
Министерският съвет прие и решение за възмездно учредяване на безсрочен сервитут върху поземлен имот в горска територия – публична държавна собственост, в полза на „А1 България“ ЕАД. Имотът се намира в землището на село Гривица, Община Плевен и е с площ на сервитутната зона 0,588 дка. Той попада в района на дейност на Териториално поделение „Държавно горско стопанство Плевен“ към Държавно предприятие „Северозападно държавно предприятие“ – Враца. Върху имота ще бъде изграден подземен електропровод 20 kV за електрозахранване на базова станция PVN0056.A Гривица.
За частна държавна собственост ще се обявят две сгради и едно съоръжение, разположени на територията на пристанищен терминал „Бургас Изток-2“. Правителството даде съгласието си те да бъдат премахнати, заради отпадналата необходимост от използването им, както и лошото им конструктивно състояние. Това ще позволи повишаване на конкурентоспособността предвид специфичните нужди и изисквания на клиентите на терминала.
Кабинетът одобри отдаването под наем на част от имот, собственост на „Летище Пловдив“ ЕАД на ДЗЗД Консорциум „Аркад“. Имотът от 65 000 кв. м. е част от бившето летище Търговище. Активите се отдават под наем за складирането на тръби, необходими за изпълнението на проект „Разширение на газопреносната инфраструктура на „Булгартрансгаз“ ЕАД паралелно на северния (магистрален) газопровод до българо-сръбска граница“. С това решение се дава възможност за по-бързото изграждане на „Балкански поток“, който е обект от национално значение, както и се осигуряват допълнителни приходи за „Летище Пловдив“ ЕАД.
България открива почетно консулство в Гватемала
Министерският съвет прие решение за откриване на почетно консулство на Република България в Република Гватемала, със седалище в гр. Гватемала и с консулски окръг, обхващащ територията на страната.
За почетен консул на Република България в Република Гватемала ще бъде назначен Хуан Карлос Карраско де Грооте. Той е адвокат със солиден опит, понастоящем е съдружник в „Central Law Гватемала“, председател е на Американската търговска камара в Гватемала и е заместник-председател на Асоциацията на Американските търговски камари в Латинска Америка, подразделение на Търговската камара на САЩ във Вашингтон. В периода 2009- 2012 г. е бил председател на Борда на директорите на Американската търговска камара в Гватемала.
Хуан Карлос Карраско де Грооте разполага с широк кръг от контакти и авторитет в политическите и делови среди в Гватемала.
Диригент ще е почетен консул на България в Дания
Министерският съвет прие решение за назначаването на Михаил Делчев за почетен консул на България в Дания, със седалище в гр. Ебелтофт, и консулски окръг – регион Централна Ютландия.
Михаил Делчев е български музикант и диригент, който живее и работи в Дания от 30 години. Той работи за популяризирането на българската култура и музика в Дания. Основател и ръководител е на 3 женски хора за български фолклор в Дания.
МОН и Изпълнителна агенция „ОПНОИР“ ще си сътрудничат с Международната банка за възстановяване и развитие
Правителството предложи на Народното събрание да приеме Закон за ратификация на Споразумение между Министерството на образованието и науката и Изпълнителна агенция „Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ („ОПНОИР“) и Международната банка за възстановяване и развитие.
Международната банка за възстановяване и развитие ще подпомогне подготовката на Стратегическата рамка за образование до 2030 г., ще извърши анализ на публичните разходи за наука и иновации и ще предложи насоки за новите политики и инвестиции. Банката ще подпомогне и процеса на програмиране на Оперативна програма за наука и образование за периода 2021-2027 г.
Стойността на консултантската помощ е 2 794 189 евро, съфинансирани от Приоритетна ос 4 „Техническа помощ“ на ОП „Наука и образование за интелигентен растеж“ 2014-2020 и бюджета на Министерство на образованието и науката.
Одобрен е докладът с резултатите от неформален видеоконферентен разговор между министрите на икономиката и финансите в ЕС
Правителството одобри доклад с резултатите от участие на министъра на финансите Владислав Горанов в неформален видеоконферентен разговор между министрите на икономиката и финансите в ЕС на 16 април 2020 г.
Министрите обсъдиха последната оценка на икономическото въздействие на пандемията от COVID-19 и ответните политически действия и одобриха изявление, с което подкрепиха гъвкавото прилагане на правилата на ЕС в банковия сектор.
По време на онлайн срещата беше постигнато съгласие за опростяване на изискванията за предоставяне на информация за тазгодишния цикъл на Европейския семестър. Представена беше и информация за резултатите от пролетните международни срещи, включително срещите на министрите на финансите от Г-7 и Г-20, както и сесията на Международния валутен и финансов комитет, които се проведоха по видеовръзка в периода 13-19 април 2020 г.
Одобрен е проект на Изменение на Споразумението за създаването на Офис на Световната банка за споделени услуги и други функции в София
Министерският съвет одобри проект на Изменение на Споразумението между правителството на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие („Световна банка“) за предоставяне на подкрепа за Офис на Световната банка в Република България, подписано на 12 април 2019 г.
С промяната се предвижда увеличаване на наеманите площи в дългосрочната локания с 650 кв. м. Разширението е във връзка с намеренията на Банката да увеличи спектъра на дейностите, предоставяни в открития през юли 2019 г. офис в гр. София. Освен основни услуги по ИТ поддръжка, разработване и доставяне на услуги и продукти с висока добавена стойност, се планира структуриране и на други функционални звена в областта на финансите (счетоводство и трежъри), човешките ресурси, възлагането на поръчки, корпоративната сигурност. По този начин офисът в София ще допринесе за по- доброто разпределение на ресурси и хора в изпълнение на мисията на Банката за изкореняване на бедността и засилване на споделения просперитет.
Разширяването на дейностите на Световната банка в България ще има положително влияние върху икономическата среда в страната, като ще способства за осигуряването на работни места за висококвалифицирани специалисти и за надграждането на потенциал в сектори с висока добавена стойност.
Одобрен е проектът на споразумение с корейската BIONEER CORPORATION
Министерският съвет прие решение за одобряване на проект на Споразумение между Министерството на здравеопазването на Република България и BIONEER CORPORATION, Република Корея, за доставка на машини за автоматична екстракция Exiprep 16 Dx и тестове за екстракция ExiPrep Dx viral DNA/RNA kit за COVID-19.
Съгласно договора Министерството на здравеопазването ще закупи 6 бр. машини за автоматична екстракция Exiprep 16 Dx, вкл. услуги за инсталиране и тяхната техническа поддръжка, и 320 комплекта тестове за екстракция на нуклеинова киселина, наричани още ExiPrep Dx viral DNA/RNA (всеки комплект, съдържащ по 96 теста).
Споразумението не е с фиксирани крайни количества и по него могат да се правят и допълнителни заявки при необходимост.
Доставката на посочените продукти ще позволи да бъде повишен капацитетът на Националната референтна лаборатория към Националния център по заразни и паразитни болести да изследва COV1D-19, а останалите бройки могат да бъдат предоставени на други лаборатории в страната.
Одобрен е проект на споразумение относно инсталирането и поддръжката на приложението на ООН goAML
Министерският съвет на Република България прие Решение за одобряване на проект на Стандартно споразумение за нивото на обслужване между Службата по наркотиците и престъпността на ООН (UNODC), Център за корпоративни приложения – Виена (EAC-VN) и Държавна агенция „Национална сигурност“, Република България за предоставяне на услуги за информационно-комуникационни технологии, свързани с инсталирането и поддръжката на приложението на ООН goAML, като основа за водене на преговори.
Споразумението предвижда въвеждането в експлоатация в Държавна агенция „Национална сигурност“ на приложението на ООН goAML и осигуряването на услуги по неговата поддръжка. Приложението на ООН goAML цели подпомагане на държавите членки в противодействието на финансовите престъпления, включително изпирането на пари и финансирането на тероризъм.
Споразумението ще бъде подписано от председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“ при условията на последваща ратификация.
Одобрен е проект на Споразумение за прекратяване на двустранните инвестиционни договори между държавите членки на Европейския съюз
Със свое решение правителството одобри проект на Споразумение за прекратяване на двустранните инвестиционни договори между държавите членки на Европейския съюз и упълномощи постоянния представител на Република България към ЕС да го подпише.
Европейската комисия провежда дългогодишна инициатива във връзка с прекратяването на двустранните инвестиционни договори, сключени между държавите членки на Европейския съюз. След постановяването на решението на Съда на Европейския съюз по делото Ахмеа (дело С-284/16, Ахмеа срещу Република Словакия), държавите членки на Европейския съюз, с посредничеството на Европейската комисия, засилиха обсъжданията във връзка с прекратяването на сключените помежду им двустранни инвестиционни договори, което ще доведе като резултат до сключването на това многостранно споразумение.
Със споразумението ще бъдат прекратени голяма част от двустранните инвестиционни договори на Република България с държави членки на Европейския съюз.
България ще подкрепи отлагането на Световното универсално изложение ЕКСПО 2020 в Дубай
Правителството на Република България ще подкрепи предложението на Организаторите на Световното универсално изложение ЕКСПО 2020 в Дубай, ОАЕ, да бъде отложено с една календарна година, заради пандемията от COVID-19.
Официалното решение ще бъде гласувано на 21 април от членовете на Международното бюро по изложенията (BIE) със седалище в Париж. Предстоящото заседание ще се проведе онлайн, с цел превенция на здравето на участниците. Право да даде своя глас ще има само един представител от страна, като следва да бъде гласувано със „за“ отлагането събитието да се проведе една календарна година по-късно или „против“ това решение.
По време на официалното гласуване на Международното бюро по изложенията българската страна ще бъде представлявана от посланика на Република България във Френската република и Княжество Монако Ангел Чолаков.
Правителството одобри позиция на страната по Съединени преюдициални дела С-845/19 и С- 863/19, Окръжна прокуратура – Варна и др. пред Съда на ЕС
Министерският съвет прие днес протоколно решение за одобряване на позиция и даване на съгласие Република България да участва по Съединени преюдициални дела С-845/19 и С-863/19, Окръжна прокуратура – Варна и др. на Съда на Европейския съюз.
Поставените от Апелативен съд-Варна въпроси са насочени към тълкуване на разпоредби на Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 година за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз и на Хартата на основните права на Европейския съюз.
В одобрената позиция се представят съображения, че Директива 2014/42/ЕС и Хартата са приложими по отношение на престъпление, изразяващо се в държане на Предназначени за разпространение наркотични вещества, осъществено на територията на държава членка на Съюза от гражданин на тази държава членка, при което евентуалната икономическа облага е реализирана и се намира на същата територия. Поддържа се, че съдържащото се в член 2, точка 1 на Директива 2014/42 понятие „икономическа изгода, придобита косвено чрез престъпление“ съотретства на понятието „непряка облага“, съдържащо се в член 53, алинея 3, точка 2 от НК на Република България. Излагат се аргументи в подкрепа на тезата, че когато е налице спор за собствеността върху подлежащото на конфискация имущество на основата на предявени права от трето лице, това лице не може да бъде лишено от достъп до съд, съответно – от правото на справедлив процес, като този принцип е съобразен в националната уредба на отнемането на облаги, придобити чрез престъпление. Защитава се обоснованият извод, че член 47 от Хартата допуска национална разпоредба като тази на член 306, алинея 1, точка 1 от НПК на Република България.
С участието си по Съединени преюдициални дела С-845/19 и С-863/19, Окръжна прокуратура – Варна и др. Република България има възможността посредством поддържаните от нея тези да допринесе за формирането на убеждение у Съда относно действителното съдържание на указаните в запитването правни норми с крайна цел постигането на непротиворечиво тълкуване с оглед на еднаквото и точно прилагане на правото на Европейския съюз.
Одобрен е Годишен отчет относно изпълнението на концесионните договори през 2018 г.
Правителството одобри Годишен отчет относно изпълнението на концесионните договори през 2018 г., изпълнението на включените в актуализирания План за действие на държавните концесии за периода 2019 — 2020 г. проекти и сключените концесионни договори през 2019 г. от министъра на туризма и Годишен доклад на комисията за контрол на действията на длъжностните лица по изпълнението на концесионните договори за 2019 г.
В отчета и доклада е отчетено изпълнението на концесионни договори за морски плажове за 2018 г. и 2019 г., изпълнението на включените в актуализирания План за действие на държавните концесии за периода 2019 – 2020 г., проекти и сключените концесионни договори през 2019 г. от министъра на туризма.
Анализът на отчета и доклада показва, че контролът е осъществяван редовно и системно чрез проверки на място и геодезически мониторинг. Във всички случаи на констатирано неизпълнение са отправени покани за доброволно изпълнение, а при съществено неизпълнение са налагани санкции.
За съществено и системно неизпълнение от страна на концесионерите през 2019 г. по предложение на министъра на туризма с Решения на Министерския съвет едностранно са прекратени 4 концесионни договора.
През 2019 г. Министерството на туризма отчита събираемост от постъпили приходи общо от концесии (в т.ч. от концесионни възнаграждения, глоби, неустойки, лихви и санкции) в размер на общо 12 488 810 лева с ДДС. За 2019 г. приходите от глоби, неустойки, лихви и санкции по концесионни договори са в общ размер на 212 934 лева.
Концесионният договор за находище „Фатово“ не е сключен поради обективна невъзможност за това
На днешното си заседание Министерският съвет констатира неизпълнение на свое решение от 11 юли 2014 г. за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства – мрамори, от находище „Фатово“, разположено в землищата на с. Полковник Серафимово и гр. Смолян.
През 2014 г. за концесионер на находището е определено дружеството „Виастройинженеринг“ ООД. По-късно то е обявено в несъстоятелност и заличено от Търговския регистър към Агенцията по вписванията. Това води до обективна невъзможност за сключване на концесионния договор и за изпълнение на решението на Министерския съвет от 11 юли 2014 г.
Откриват се процедури за възлагане на концесия на три морски плажа
Министерският съвет взе решение да бъдат открити процедури за възлагане на концесия за морските плажове „Робинзон“ в община Несебър и „Градина – централен“ – част 1 и „Дюни“ в община Созопол. Целта е обезопасяване на морските плажове и предоставяне на услуги от обществен интерес за срока на концесията.
Процедурите се провеждат по реда на Закона устройството на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК). Предлага се срокът на концесията да е по 20 години за всяка. Той е обоснован от гледна точка на срока за откупуване на инвестициите и визията за дългосрочно развитие на морския плаж.
Размерите на минималното годишно концесионно възнаграждение са както следва: за морски плас „Робинзон“ – 63 955,56 лева без ДДС, за морски плаж „Градина – централен“- част 1 – 42 767,76 лева без ДДС и за морски плаж „Дюни“ – 147 435,06 лева без ДДС. Размерът на минималното годишно концесионно възнаграждение е определен съгласно приетата от Министерския съвет Методика за определяне минималния размер на концесионното възнаграждение за морските плажове – обекти на концесия, по реда на чл. 8, ал. 2 и 3 от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие.
Морските плажове ще бъдат обезпечени със задължителните дейности по ЗУЧК – осигуряване на водното спасяване, обезпечаване на прилежащата акватория, здравното и медицинското обслужване и санитарно-хигиенното поддържане на морския плаж и предоставяне на услуги от обществен интерес.
Очаква се 43 800 първокласници да получат помощ в началото на следващата учебна година
Еднократната помощ за ученици, записани в първи клас през учебната 2020/2021 г., ще бъде 250 лв. реши правителството. С тази помощ се очаква да бъдат подкрепени около 43 800 деца.
Еднократната помощ се отпуска по реда на Закона за семейни помощи за деца. Право да я получат имат семейства, чиито деца са записани в първи клас в държавно или общинско училище за първи път. Задължително условие за получаването на средствата е средномесечният доход на член от семейството за предходните 12 месеца да е по-нисък или равен на 450 лв.
Помощта се отпуска без доходен тест за деца с трайни увреждания, деца с един жив родител и за деца, настанени в семейства на роднини и близки и приемни семейства по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето. Срокът за подаване на заявлението декларация за отпускане на помощта за следващата учебна година е до 15 октомври 2020 г.
Приета е Конвергентната програма на Република България за периода 2020-2023 година
Правителството прие Конвергентната програма на Република България за периода 2020-2023 година. Документът се изготвя ежегодно, в съответствие с правилата на Пакта за стабилност и растеж на ЕС и графика на т.н. „Европейски семестър“ – инициативата за предварителна координация на икономическите политики в ЕС.
Поради извънредната ситуация, възникнала след обявяването на пандемията от COVID-19, и породените от нея икономическа несигурност и невъзможност за изготвяне на реалистична средносрочна макроикономическа и бюджетна прогноза, както и като са взети предвид актуализираните насоки на ЕК за съдържание на националните документи, обичайният формат на програмата е променен, с оглед нейното префокусиране и опростяване.
Фокусът на тазгодишната Конвергентна програма е върху икономическото развитие през 2020 г., в това число и социално-икономическите мерки на правителството в отговор на кризата, свързана с коронавируса COVID-19. Информацията в средносрочен план е ограничена до качествено описание на очакваните развития за консолидирания държавен дълг и дефицит, икономическите допускания и ефектите от предприетите мерки за преодоляване на ограниченията в стопанския живот.
В Програмата е подчертано, че фискалната политика в средносрочен план ще бъде насочена към запазване на устойчивостта на бюджетната рамка. Затова в настоящата актуализация на Конвергентната програма страната ни потвърждава ангажимента си за постигане на средносрочна бюджетна цел за структурен баланс на годишна основа в размер на -1 % от БВП.
Конвергентната програма е изготвена от Министерството на финансите, в тясно сътрудничество и координация с компетентните министерства и ведомства, както и при редовни консултации с представители на Европейската комисия на експертно ниво. Документът е одобрен от Съвета по европейските въпроси.
Актуализирана е Националната програма за реформи на Република България за 2020 г.
Правителството прие актуализацията на Националната програма за реформи на Република България за 2020 г. (НПР). Тя е изготвена в изпълнение на Стратегията „Европа 2020“. Документът е в съответствие на приоритетите за управление в мандата на правителството 2017-2021 г. и с Конвергентната програма на Република България 2020-2023 г.
Националният доклад за България за 2020 г., заедно е документите, поставящи началото на поредния Европейски семестър, послужиха като отправна точка при настоящата актуализация на НПР. Актуализацията е изготвена в контекста на поставянето на страната ни в категорията „без дисбаланси“, което се случва за пръв път от въвеждането на процедурата по наблюдение на макроикономическите дисбаланси през 2012 г.
Националната програма за реформи включва четири раздела, като в частта „Въведение“ накратко са представени предприетите мерки и политики, които са в отговор на ограниченията в стопанския живот, породени от обявената пандемията заради коронавируса COVID-19. Първият раздел съдържа кратък преглед на макроикономическите очаквания. Вторият раздел е в две части и включва мерките в отговор на препоръките и на констатираните пропуски в Националния доклад за България за 2020 г., както и политиките за повишаване на конкурентоспособността на икономиката. В третия раздел е направен преглед на напредъка в изпълнението на националните цели по Стратегията „Европа 2020“ и за първи път през настоящата година се прави опит за разглеждане на напредъка по Целите за устойчиво развитие на ООН.
Актуализацията на НПР е разработена от Министерството на финансите в тясно сътрудничество с министерствата и ведомствата от държавната администрация, както и с участието на неправителствения сектор и академичните среди.
Министерският съвет при доклад, засягащ дейността на междуведомствената работна група за изготвяне на анализ на екологичните и социално-икономически последици, произтичащи от Европейската зелена сделка на ЕК за България, и изготвяне на Национален план за действие за справедлив преход.
Работната група включва установените към момента ефекти в проект на широкообхватен документ, който на този етап обхваща няколко области на въздействие, сред които секторите „Енергетика“, „Транспорт“, „Околна среда“, както и „Заетост и социална политика“.
В документа също така са включени първоначални предложения за основни параметри на социално-икономическите мерки за изпълнение на дългосрочен План за декарбонизация, както и информация за идентифицирани инструменти за публично финансиране на част от тези мерки през следващото десетилетие.
В контекста на обявената от СЗО пандемия от коронавирус и в съответствие със стратегически документи на ЕС, екологичният преход и цифровата трансформация ще играят водеща роля във възобновяването и модернизирането на икономиката на ЕС.
Работата по развитие и актуализиране на анализа на последиците и плана за действие продължава в съответствие с последните развития в областта.
Създава се консултативен съвет по въпросите за Европейската зелена сделка
Правителството одобри постановление, с което създава консултативен съвет, който да се занимава с въпросите, произтичащи от т. нар. Европейска зелена сделка, както е известно Съобщение СОМ(2019) 640 final на Европейската комисия.
Европейската зелена сделка е обобщение на приоритетите на новата Европейска комисия по въпросите за околната среда, борбата с климатичните промени със заявка за устойчиво икономическо развитие в тези условия. Тя е и основа на редица проекти на законодателни и незаконодателни актове, които Комисията ще представи през настоящата и следващите години.
В състава на новия съвет ще влизат освен всички министри, занимаващи се с темите от обхвата на Съобщение СОМ(2019) 640 final, представители на президентската институция, парламентарно представените политически сили, национално представителните работодателски и синдикални организации, научната и академичната общност.
Правителството разреши извършването на хидротехнически работи за удълбочаване на Канал 1 и Канал 2 в Пристанище Варна
Министерският съвет разреши изпълнението на хидротехнически работи във връзка с удълбочаване на Канал 1 и Канал 2 в Пристанище Варна. Дейностите ще се извършват от „Транспортно строителство и възстановяване” ЕАД в изпълнение на сключено споразумение през 2019 г. с Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура”. Разрешението е за срок от 710 дни от датата на постановяване на решението.
Одобрена е българската позиция за видеоконференцията на високо равнище на министрите по транспорт на Европейския съюз
Правителството одобри позицията на България за участие във видеоконференция на високо равнище на министрите по транспорт на Европейския съюз относно въздействието на COVID- 19 върху сектора. Тя ще се проведе на 29 април 2020 г.
В рамките на заседанието ще бъдат дискутирани темите относно евентуалната необходимост от допълнителни спешни мерки за справяне с настоящото положение, бъдещите планове и възможности за координация във връзка със смекчаването на ограничителните мерки.
В българската позиция се подчертава и необходимостта от координиран подход на европейско ниво по редица теми за справяне с последиците от разпространението на вируса в областите на автомобилния, железопътния, въздушния и морския транспорт.
Търговски вериги с 10 и повече търговски обекта в страната се задължават да предлагат регионална продукция
Търговски вериги с 10 и повече търговски обекта в страната се задължават да предлагат регионална продукция. Правителство прие изменение на Постановление № 70 на Министерския съвет от 2020 г. за осигуряване на основни групи храни, произведени на територията на Република България в търговските обекти, представляващи вериги от магазини. Изменението касае привеждане на приетото ПМС № 70 в съответствие с текста на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. – определението за търговски вериги, както и осъществяването на контрола за изпълнение на разпоредбите на постановлението.
Контролът по изпълнение на постановлението се осъществява от Българската агенция по безопасност на храните. За неспазване на изискванията на постановлението се налагат санкции, съгласно чл. 16а, ал. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение. При нарушение се налага имуществена санкция от 15 000 до 25 000 лв., при повторно нарушение – от 30 000 лв. до 50 000 лв.
Припомняме, че с ПМС № 70 се въвежда изискване местата за продажба да са с площ – достатъчна за излагане и продажба на съответните хранителни продукти, както и да са обозначени по подходящ начин, от който да е видно, че предлаганите продукти са регионално производство. На тези места следва да се предлагат мляко и млечни продукти от българско сурово мляко; риба и рибни продукти; прясно месо и яйца; пчелен мед; пресни сезонни плодове и зеленчуци, произведени от регионални производители. Приетите изменения не изискват промяна на досегашния ред на доставки в обектите, единствената цел е да бъде дадена възможност за предлагане на местна (регионална) продукция.
Регионални производители са производители или групи/организации на производители с място на осъществяване на дейността на територията на административната област, в която се намира съответният търговски обект или на територията на съседна, граничеща с нея административна област. За административни области София-град и София-област за съседни се считат областите, граничещи със София – област, както и област Пловдив. Производителите трябва да са регистрирани по Закона за подпомагане на земеделските производители или да притежават обект, регистриран съгласно Закона за храните.
Прието е Постановление за реда и начина на проверка на документите по ОПИК
Правителството прие Постановление за реда и начина на проверка на документите, представяни от кандидатите за безвъзмездна финансова помощ и бенефициентите по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 (ОПИК).
Предвидено е при подаване на проектно предложение или други документи по ОПИК да се представи писмена декларация за факти и обстоятелства, съгласно утвърдените условия за кандидатстване и условия за изпълнение по чл. 26, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, за които специален закон не предвижда доказване с официален документ. С цел избягване на недобросъвестност при подаване на проектни предложения, кандидатите, респ. бенефициенти или упълномощени лица носят наказателна отговорност по реда на чл. 313 от Наказателния кодекс за истинността на декларираните обстоятелства.
Правителството одобри Програма за портфейлни гаранции в подкрепа на ликвидността на микро-, малки и средни предприятия, пострадали от извънредната ситуация и епидемията от COVID-19
Министерският съвет одобри Програма за портфейлни гаранции в подкрепа на ликвидността на микро-, малки и средни предприятия (МСП), пострадали от извънредната ситуация и епидемията от COVID-19. Изпълнението на Програмата се възлага на „Българска банка за развитие“ АД.
Програмата е отворена за участие за МСП от всички сектори на икономиката. Очаква се по нея да бъде подпомогната дейността на най-силно засегнати от пандемията сектори – търговия, услуги, включително транспорт, туризъм, хотелиерство и ресторантьорство, логистика, износ и други.
Дефинирани са условията, на които трябва да отговарят микро-, малките и средните предприятия (по смисъла на Закона за малките и средните предприятия), регистрирани в България, за да получат финансиране по Програмата. Заложените условия към МСП имат за цел да осигурят помощ на предприятия, които са изпаднали в затруднение след 31 декември 2019 г. поради избухването на епидемията от COVID-19. Кредитите, предвидени по Програмата, ще се предоставят при максимално облекчени условия.
Решението е част от мерките, които Министерският съвет предприема за преодоляване на икономическите последици от разпространението на COVID-19 и цели запазването на заетостта и икономическото благосъстояние на трудещите се в ситуация на рязък спад в икономическата активност, затваряне на предприятия, опасност от масови фалити, междуфирмена и публична задлъжнялост.
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram
