Одобрени са промени в решението за определяне на механизъм за координация и наблюдение на структурни реформи в рамките на Европейския семестър
Със свое решение правителството прие изменение на РМС № 667 от 2021 г. за определяне на механизъм за координация и наблюдение на структурни реформи в рамките на Европейския семестър.
Целта е да се отразят определени несъответствия, които са в следствие от приемането на промените в Устройствения правилник на Министерството на финансите (ДВ, бр. 82 от 14.10.2022 г.). Те са свързани с новото наименование и допълнителни функции на дирекция „Европейски въпроси и икономически анализи“ в структурата на МФ, които тя изпълнява във връзка с координацията на Европейския семестър на национално ниво.
Нов момент е допълването на критериите, на база на които дирекция ЕВИА, в качеството си на Координационното звено в Министерството на финансите, изготвя приоритизиран списък на получените проектни искания по Инструмента за техническа подкрепа. Изменението отразява чл. 9, ал. 5 от Регламент (ЕС) 2021/240 на Европейския парламент и на Съвета от 10 февруари 2021 година за създаване на Инструмента за техническа подкрепа. Предложена е и техническа редакция в декларацията за липса на двойно финансиране, която е част от всяко подадено искане за подкрепа към Координационното звено за кандидатстване по Инструмента за техническа подкрепа. Тя се обуславя от извършеното преструктуриране на Държавната агенция „Електронно управление“ в Министерството на електронното управление.
ИСС ще се включи в промените на закона за професионално образование
Правителството възложи на Икономическия и социален съвет (ИСС) да разработи становище за необходимите изменения и допълнения на Закона за професионалното образование и обучение (ЗПОО). Промените са необходими във връзка с изпълнението на стратегическите приоритети и ангажименти за реформи по Националния план за възстановяване и устойчивост.
Част от утвърдените вече концептуални предложения за промени са насочени към валидиране на професионални знания, умения и компетенции, входящо и изходящо образователно и квалификационно равнище за придобиване на професионална квалификация за лица, навършили 16 години, намаляване броя на рамковите програми, изменения в държавните образователни стандарти, въвеждане на система за проследяване на реализацията на завършилите професионално образование и обучение. Подготвя се и актуализация на списъците със защитени специалности и на списъците с недостиг на специалисти по професии на всеки три години, както и оптимизиране на критериите за определянето им.
Във връзка с измененията в Министерството на образованието и науката е създадена работна група с представители на изпълнителната власт, бизнеса, неправителствения сектор, работодателските организации и експерти от различни области. До два месеца се очаква становището на ИСС, което ще подпомогне процеса на формулиране на политики и ще допринесе за усъвършенстване на нормативната уредба.
Определен е Управляващият орган на Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони за периода 2023-2027 г.
Министерският съвет взе решение, с което определи Управляващия орган на Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони на Република България за периода 2023-2027 г. С това се определя органът, който отговаря за управлението и изпълнението на Плана, като той е и основното звено за контакти с Европейската комисия.
Функциите на Управляващ орган на Стратегическия план ще се изпълняват от четири дирекции в Министерство на земеделието – дирекция „Директни плащания“, дирекция „Развитие на селските райони“, дирекция „Пазарни мерки и организация на производителите“ и дирекция „Животновъдство“. Също така са определени дирекциите, които ще подпомагат Управляващия орган при изпълнението на неговите функции, като това са дирекции „Биологично производство“, „Растениевъдство“, „Държавни помощи и регулации“ и „Идентификация на земеделските парцели“.
Съгласно регламентите на ЕС всяка държава членка определя национален управляващ орган за своя стратегически план по Общата селскостопанска политика.
Одобрен е доклад на министъра на отбраната за определяне наличието на основен интерес във връзка с реализирането на инвестиционен проект
Министерският съвет прие решение, с което определи наличие на основен интерес, свързан със сигурността на страната по смисъла на чл.149, ал.1, т.2 от Закона за обществените поръчки, който трябва да бъде защитен при реализиране на инвестиционен проект „Придобиване на нови трикоординатни радари“.
Придобиването на 7 броя нови трикоординатни радари и оборудване за защитено опознаване на въздухоплавателни средства има за цел преодоляване на дефицита от способности за осигуряване на ефективно, непрекъснато и надеждно наблюдение и контрол на въздушното пространство при осигуряване на въздушния суверенитет на Република България и изпълнението на съюзните ангажименти в Интегрираната система за противовъздушна и противоракетна отбрана на НАТО.
МС разреши предоставянето на дерогация за износа на нефтопродукти, получени от руски суров нефт за Украйна
Със свое решение правителството разреши предоставянето на дерогация по чл. 3м, параграф 7, алинея 2 от Регламент (ЕС) 2022/2474 на Съвета от 16.12.2022 г. за изменение на Регламент (ЕС) № 833/2014 относно ограничителни мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна.
От 5 февруари 2023 г. се разрешава износът на нефтопродукти за Украйна, както и износът на определени рафинирани нефтопродукти, получени от руски суров нефт, внесен въз основа на получената дерогация за трети държави. Това е необходимо, за да се ограничат рисковете за околната среда и безопасността, тъй като подобни продукти не могат да бъдат съхранявани безопасно на територията на страната.
Правителството одобри изплащането на 16 400 евро обезщетение след споразумение по жалба пред ЕСПЧ
Министерският съвет одобри изплащането на 16 400 евро за обезщетение след споразумение по жалба пред Европейския съд по правата на човека. От гледна точка на членове 3, 13 и 14 от Конвенцията жалбата се отнася до твърденията на жалбоподателя, че е бил малтретиран от полицията и частни лица, както и до липсата на ефективно разследване в това отношение, мотивирано по-специално от дискриминационно отношение, основано на ромския му произход. Въпросите по разглежданото дело представляват добре установена практика на ЕСПЧ.
В съответствие с политиката на ЕСПЧ да насърчава приятелските споразумения и в светлината на установената му практика, както и възможността на страните да сключат приятелско споразумение на основание чл. 39 от Конвенцията, жалбоподателят прие предложената декларация за обезщетение за претърпените от него вреди. С одобряването от ЕСПЧ на постигнатото споразумение делото ще бъде прекратено.
За извънсъдебното уреждане на спора със сключване на приятелско споразумение, българското правителство прие да изплати на жалбоподателя обезщетение в размер на 16 400 евро за всички имуществени вреди, разходи и разноски.
Правителството одобри изплащането на 5 000 евро общо обезщетение след споразумение по жалба пред ЕСПЧ
Министерският съвет одобри изплащането на 5 000 евро общо обезщетение след споразумение по жалба пред ЕСПЧ. С жалбата се повдигат оплаквания за нарушение чл. 8 от Конвенцията самостоятелно и във връзка с чл. 13 поради накърняване неприкосновеността на жилището и на семейния живот.
Определенията, с които се разрешава извършването на претърсване и изземване в жилищата и леките автомобили на жалбоподателите, съдържат бланкетни и фрагментарни мотиви, без да се изследва конкретната необходимост от извършване на следствените действия и техния обем. Липсва упражнен ефективен съдебен контрол върху законността и необходимостта на извършените претърсвания и изземвания, доколкото в нито един момент не е било изяснено конкретно какви документи и вещи, свързани с воденото наказателно производство се е очаквало да бъдат открити в жилищата, в служебния кабинет на първия жалбоподател и леките автомобили на жалбоподателите.
Претърсване в жилището на шестата жалбоподателка е извършено при условията на неотложност с последващо одобрение от съд. В определението за одобряване на протокол, обективиращ резултат от претърсване и изземване липсва конкретна информация, обосноваваща „реалната опасност при неизвършване на това следствено действие да се стигне до невъзможност за събиране и запазване на доказателствата от значение за правилното решаване на делото“. Жалбоподателите твърдят нарушение на чл. 6 § 1 от Конвенцията поради липсата на достъп до съд, за да оспорят законността и необходимостта на претърсванията. Съдът вече е имал възможност да установи, че българското право не предвижда подобна правна възможност („Илия Стефанов срещу България“ № 65755/01, § 44).
В светлината на константната си практика ЕСПЧ съдейства на страните да постигнат приятелско споразумение, ако българското правителство се съгласи да заплати на жалбоподателите общо обезщетение в размер на 5 000 евро.
Министерският съвет прие решение за изплащане на общо 253 671 лв. по пет осъдителни решения на ЕСПЧ
Министерският съвет прие решение за изплащане на общо 253 671 лв., представляващи обезщетения в изпълнение на пет решения на Европейския съд по правата на човека срещу България. Те са постановени в периода 04.10.2022 г. – 06.12.2022 г.
Правителството се разпореди с имоти
Правителството предостави безвъзмездно на Национална компания „Железопътна инфраструктура“ (НКЖИ) управлението на 56 имота – публична държавна собственост. Те са разположени на териториите на село Самуилово, село Михайлово и село Воденичарово, община Стара Загора, област Стара Загора. Това ще позволи реализацията на национален обект „Рехабилитация на железопътния участък Пловдив – Бургас, Фаза 2“, позиция 5 „Модернизация на железопътен участък Оризово – Михайлово“.
По решение на правителството се отчуждават имоти и части от имоти – частна собственост, необходими за изграждането на пътен възел при км 102+753 към обект „Път 1-1 (Е-79) Обход на гр. Монтана от км 102+060 до км 114+512.20“. Имотите, които подлежат на отчуждаване, са определени съгласно одобрения подробен устройствен план – парцеларен план за трасето. Те се намират в землището на с. Долна Вереница, община Монтана, област Монтана. Средствата за обезщетяване на собствениците са за сметка на Агенция „Пътна инфраструктура“. Решението може да се обжалва пред административния съд по местонахождението на имотите в 14-дневен срок от съобщаването му на заинтересуваните лица по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
В качеството си на концесионер по договор за добив на въглища от „Източномаришки въглищен басейн“, „Мини Марица-изток“ ЕАД ще получи четиринадесет имота – публична държавна собственост като принадлежност към обекта на концесията. Имотите попадат в концесионната площ и се намират в землището на с. Главан, община Гълъбово, област Стара Загора. С настоящото решение се дава възможност и правно основание на концесионера – „Мини Марица Изток“ ЕАД, да извършва дейности, свързани с изпълнение на концесионния договор в имотите.
С решение на Министерски съвет община Медковец получава собствеността върху имот – частна държавна собственост в с. Медковец. Имотът представлява апартамент със застроена площ 59,68 кв. м заедно с прилежащо избено помещение с площ 6,12 кв. м. Жилището се намира на ул. „Георги Димитров“ и ще бъде използвано от община Медковец за социални дейности, свързани с настаняване на граждани с установени жилищни нужди. Имотът, управляван към момента от областния управител на Монтана, е с отпаднала необходимост за областната администрация.
Правителството одобри Меморандум за разбирателство между Агенцията за насърчаване на малките и средните предприятия и Организацията за развитие на малките и средните предприятия на Република Турция
Министерският съвет прие Решение за одобряване на проект на Меморандум за разбирателство между Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия на Република България и Организацията за развитие на малките и средните предприятия на Република Турция.
Меморандумът ще подпомогне развитието на двустранното икономическо сътрудничество между Република България и Република Турция чрез общи инициативи на двете организации.
В документа се предвижда двете организации да бъдат партньори в предоставянето на възможности за разширяване на бизнес контактите между предприятията от Република България и Република Турция. Двете страни поемат задължения за обмен на бизнес информация, свързана с търговията, възможностите за инвестиране, политиката и мерките, предприети от всяко от двете правителства, за насърчаване на интернационализацията на малките и средните предприятия.
Българската и турската страна ще си сътрудничат при организиране на промоционални прояви в услуга на малките и средните предприятия като размяна на посещения на предприемачи, организиране на участието им в бизнес форуми, конференции, семинари, търговски панаири, изложения, посещения на делегации, бизнес мисии и В2В събития.
Министерският съвет прие за сведение резултатите от извънредното заседание на Съвета на енергийните министри на ЕС
Министерският съвет прие за сведение доклада с резултатите от участието на България в извънредното заседание на Съвета „Транспорт, телекомуникации и енергетика”, част „Енергетика”, проведено на 13 декември 2022 г., в гр. Брюксел.
В рамките на заседанието бе проведен политически дебат по предложението на ЕК за Регламент за създаване на механизъм за корекция на пазара с цел защита на гражданите и икономиката от прекомерно високи цени. Предложението за Регламент е част от група временни мерки за справяне с енергийната криза, които Съветът прие през последните месеци.
След проведените интензивни дискусии по текста, от енергийните министри на държавите членки на ЕС е взето решение, че Съветът ще се стреми към постигане на политическо споразумение по предложението за Регламент на следващото заседание на Съвета по енергетика на 19 декември 2022 г.
Министерският съвет прие за сведение резултатите от редовното заседание на Съвета на енергийните министри на ЕС
Министерският съвет прие за сведение доклада с резултатите от участието на България в редовното заседание на Съвета „Транспорт, телекомуникации и енергетика”, част „Енергетика”, проведено на 19 декември 2022 г., в гр. Брюксел.
На проведеното заседание енергийните министри постигнаха политическо споразумение по предложението за Регламент на Съвета за създаване на механизъм за корекция на пазара с цел защита на гражданите и икономиката от прекомерно високи цени.
Министрите официално приеха предложенията за Регламент на Съвета за укрепване на солидарността чрез по-добра координация на покупките на газ, на трансграничния обмен на газ и на надеждните референтни показатели за цените. Приет бе още Регламент за определяне на рамка за ускоряване внедряването на енергия от възобновяеми източници, като част от групата временни мерки за справяне с енергийната криза.
В рамките на законодателните дейности е представен доклад по напредъка на дискусиите по Газовия законодателен пакет, който включва предложение за Директива относно общите правила и предложение за Регламент за вътрешните пазари на възобновяеми газове, природен газ и водород.
Общи подходи на Съвета, като основа за подготовката за преговори с Европейския парламент, са постигнати по предложението за Регламент за намаляване на емисиите от метан в енергийния сектор и по предложението за Директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива (ЕС) 2018/2001 за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници, на Директива 2010/31/ЕС относно енергийните характеристики на сградите и на Директива 2012/27/ЕС относно енергийната ефективност.
Одобрен е Национален план за действие за насърчаване на равнопоставеността на жените и мъжете 2023-2024 г.
Правителството прие Национален план за действие за насърчаване на равнопоставеността на жените и мъжете 2023-2024 г. Основната цел на документа е провеждането на единна политика по равнопоставеност на жените и мъжете чрез изпълнение на включените в него мерки на различни институции и организации.
Мерките в плана са структурирани в пет приоритетни области: равнопоставеност на жените и мъжете на пазара на труда и равна степен на икономическа независимост, намаляване на разликите по пол в заплащането и доходите, насърчаване на равнопоставеността на жените и мъжете в процесите на взимане на решения. Сред приоритетните сфери са още борбата с насилието и защитата и подкрепата на жертвите, както и преодоляването на стереотипите по пол и сексизма в различни области на обществения живот.
В документа са планирани мерки за по-добро съвместяване на професионалния и личния живот на родители с малки деца и предоставяне на заетост на безработни чрез полагане на грижи за деца, насърчаване на работодателите да наемат на работа безработни лица, развитие на уменията на безработни жени чрез професионално обучение за повишаване на участието им на пазара на труда и др. Включени са и дейности, насочени към намаляване на разликите по пол в доходите и насърчаване на равна степен на икономическа независимост, предоставяне на социални услуги на жертви на насилие повишаване на информираността, медиен мониторинг и др.
Планът следва принципите, целите и приоритетите на Националната стратегия за насърчаване на равнопоставеността на жените и мъжете 2021-2030 г. Той е съотносим с националното законодателство и със стратегически документи и програми, които имат отношение към равнопоставеността на жените и мъжете и кореспондира с международни документи в областта на равнопоставеността на жените и мъжете, недискриминацията и правата на човека, към които България се е присъединила и има ангажименти за тяхното прилагане.
Правителството одобри позицията на българската страна за участие неформално заседание на Съвета на ЕС по конкурентоспособност
Правителството одобри позицията на българската страна за участие в неформално заседание на Съвета на Европейския съюз по конкурентоспособност („Вътрешен пазар и индустрия” и „Научни изследвания”). То ще се проведе в периода 6-8 февруари 2023 г. в Стокхолм, Швеция.
Основна тема на заседанието в частта „Вътрешен пазар и индустрия” е зеленият преход. Министрите ще обсъдят възможности на единния пазар в подкрепата му, мерки за мобилизиране на повече частно финансиране към него и как търговските и международни партньорства могат да го подкрепят.
Заседанието в частта „Научни изследвания” включва дебати относно научноизследователските инфраструктури по време на цифров преход. Страните ще обсъдят увеличаване на ползата от научноизследователските данни и тяхното надеждно и справедливо научно публикуване.
България ще подкрепи кандидатурата на Кралство Саудитска Арабия за домакин на ЕКСПО 2030
Министерският съвет прие Решение за подкрепа на кандидатурата на Кралство Саудитска Арабия за домакин на световното изложение ЕКСПО 2030. Кандидатурата на саудитската страна бе представена от Н. Пр. г-н Фейсал бин Фадел Ал-Ибрахим, министър на икономиката и планирането, по време на посещение у нас.
Българската страна отчита съществуващите отношения между Република България и Кралство Саудитска Арабия и приема арабската държава като стратегически партньор в региона на Близкия Изток. Изразената подкрепа и бъдещото участие на България на световното изложение през 2030 година ще спомогне за по-нататъшно задълбочаване на културните и икономически връзки и оптимизиране на двустранните отношения във всички области от взаимен интерес.
Динамичното развитие на Кралство Саудитска Арабия, широкото приложение на новите технологии, заедно със запазването на традициите и ангажирането на страната в борбата с климатичните промени са сред предимствата на тяхната кандидатура. Очаква се подкрепата за кандидатурата на гр. Рияд за домакин на изложението ЕКСПО 2030 да допринесе значително за задълбочаване на търговско-икономическите отношения и увеличаване на двустранната търговия и инвестициите между двете страни.
Правителството одобри позицията на България за Съвета „Общи въпроси“
Министерският съвет одобри позицията на България за участие в заседанието на Съвет „Общи въпроси“ (СОВ), което ще се проведе на 6 февруари 2023 г. в Брюксел.
Шведското председателство на Съвета на ЕС ще представи приоритетите, включени в шестмесечната му програма – Сигурност – единство; Устойчивост – конкурентоспособност; Просперитет-екологичен и енергиен преход; Демократични ценности и върховенство на правото-основа на ЕС. България приветства целите, които Шведското председателство си поставя за изграждането на по-силна, единна и конкурентоспособна Европа, която да бъде фактор на международната сцена.
СОВ ще подготви заседанието на извънредния Европейския съвет на 9 – 10 февруари, като проведе дискусия по проекта на заключения на лидерите, в който на този етап са включени темите „Икономика“ и „Миграция“. Предвижда се и част по „Украйна“, като текстът ще бъде представен след Срещата на върха ЕС – Украйна на 3 февруари 2023 г.
Европейската комисия ще информира Съвета за актуалното развитие на отношенията ЕС – Обединеното кралство (ОК) във връзка с прилагането на Споразумението за оттегляне на ОК от ЕС.
Одобрени са промени в Закона за МВР
Министерският съвет одобри проектозакон за изменение и допълнение на Закона за МВР. Мотивите за приемането на нормативните промени са изискванията за прилагането на Регламент/ЕС/ 2021/784 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2021 г. относно справянето с разпространението на терористично онлайн съдържание, с който се установяват единни правила за справяне със злоупотребата с хостинг услуги за разпространение на терористично онлайн съдържание.
С предложените промени се цели осигуряването на ефективен механизъм за бързо премахване или блокиране на достъпа до терористично онлайн съдържание, без да се засягат основните принципи за свобода на изразяване на мнение и на информация, включително свободата и плурализма на медиите.
Съгласно изискването на регламента за разписване на правомощия на компетентен орган, натоварената за това структура е Главна дирекция „Борба с организирана престъпност“- тя ще издава заповед за премахване, с която от доставчика на хостинг услуги се изисква премахването или блокирането на достъпа до съответното съдържание във всички държави членки – задължение, което следва да се изпълни възможно най-бързо и във всички случаи до един час от получаването на заповедта. Предвид въвеждането на това задължение структурата в МВР проведе среща с основните доставчици. На нея бяха разяснени бъдещите им ангажименти, набелязани бяха и инициативи като част от кампания за повишаване на осведомеността. Амбицията е гарантирането на едно по-безопасно дигитално пространство и безпрепятствено функциониране на цифровия единен пазар в отворено и демократично общество.
В проектозакона са изведени и мерки по прилагането на Регламент/ЕС/ 2019/817 и Регламент /ЕС/ 2019/818 на ЕП и на Съвета, с които е създадена рамка за оперативна съвместимост между информационните системи на ЕС в областта на границите, визите, полицейското и съдебното сътрудничество, убежището и миграцията. Това ще позволи на компетентните правоприлагащи органи да достъпват и ползват взаимодопълващите се данни от Системата за влизане/излизане, Визовата информационна система. Европейската система за информация за пътуванията и разрешаването им, Евродак, Шенгенската информационна система и Европейската информационна система за съдимост на граждани на трети страни. За целта са предвидени: европейски портал за търсене /ЕПТ/, обща услуга за биометрично съпоставяне /УБС/, общо хранилище на данни за самоличност /ОХДС/ и детектор за множество самоличности /ДМС/. Очакванията са: подобряване на ефективността при проверките по външните граници; предотвратяването на незаконната миграция; постигане на висока степен на сигурност в държавите членки; улесняване при установяването на самоличност, включително и на неизвестни лица: улесняване на установяването на самоличността на лицата, включително и на неизвестни, подпомагане на усилията в борбата срещу използването на фалшива самоличност. От друга страна се постига хармонизиране на изискванията за качество на данните на съответните информационни системи на ЕС, улесняване на техническото и оперативното им прилагане от компетентните национални органи, засилване на гаранциите за сигурността и за защита на данните, рационализиране на достъпа до СВИ, ВИС, IAS и Евродак за целите на предотвратяването, разкриването или разследването на терористични или други тежки престъпления.
В законопроекта е заложен и нов чл. 164 в, отпуск за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата/осиновителя/- промяна в съответствие изискването, заложено в Директива /ЕС/ 1158 на ЕП и на Съвета относно равновесието между професионалния и личния живот на родителите и лицата, полагащи грижи. По този начин се осигурява правото на държавните служители със статут по този закон да ползват отпуск по чл. 164 в от Кодекса на труда .
Предвижда се уеднаквяване на подхода при определяне на размерите на наградите и отличията, с които могат да бъдат удостоявани служителите на министерството, като се предвиди това да става с подзаконов нормативен акт – наредба на министъра на вътрешните работи.
Министерският съвет одобри Законопроект за изменение и допълнение па Закона за културното наследство
Министерският съвет прие решение за одобряване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство.
Със законопроекта е предложено изменение на чл. 30, ал. 6, като се предвижда разрешението за извършване на музейна дейност от частен музей да се отнема с мотивирана заповед на министъра на културата по мотивирано предложение на директора на Инспектората за опазване на културното наследство, когато:
– постоянната или временна експозиция на музея е отворена за посетители по-малко от 100 дни в годината;
– в случаите на чл. 192, ал. 1, т. 2, буква „а“ нарушенията не бъдат преустановени в определения срок;
– музеят престане да отговоря на някое от изискванията по чл. 25, ал. 1, т. 1 – 4;
– в музея се съхраняват неидентифицирани и нерегистрирани по реда на наредбата по чл. 34, ал. 6 и наредбата по чл. 107, ал. 1 движими културни ценности.
Предвижда се издаването на наредба на министъра на културата: за определяне реда за осъществяване на съгласувателната процедура по раздел V „Териториалноустройствена защита“ на глава пета на Закона за културното наследство.
Регламентират се изискванията към някои захари, предназначени за консумация от човека
Правителството прие наредба, с която се определят изисквания относно състава, характеристиките, наименованията и методите за анализ на захарите, предназначени за консумация от човека. Захарите, които се пускат на пазара или се влагат в продукти, предназначени за човешка консумация, трябва да отговарят на изискванията, заложени в документа. В него се посочва, че те трябва да отговарят на определени стойности по отношение на поляризация, съдържание на инвертна захар, загуба на маса при сушене, цвят и съдържание на пепел.
Наредбата включва и информацията, свързана с етикетирането на продуктите при предлагането им на пазара в страната. Нетното тегло на предварително опаковани захари с маса под 5 гр. може да не се посочва върху етикета. При етикетирането на захарите се спазват изискванията на Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година за предоставянето на информация за храните на потребителите.
Разпоредбите в проекта на наредба са прецизирани и съобразени с настъпилите промени в правото на Европейския съюз, както и в националното законодателство, и по-специално Закона за храните и Закона за управление на агрохранителната верига.
Прилагането на новите разпоредби ще улеснят и подобрят извършването на официалния контрол при предлагане на пазара на захар за консумация.
Изменя се Правилникът за устройството и дейността на МВР
Министерският съвет прие Постановление за изменение и допълнение на Правилника за устройството и дейността на Министерството на вътрешните работи.
Чрез нормативните промени се прецизират правилата относно организацията на дейността на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ и Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“.
Допълват се специфичните изисквания за назначаване на държавни служители със статут по Закона за държавния служител за изпълнението на дейности, свързани с управлението на имоти и вещи – държавна собственост.
Изменя се Устройственият правилник на Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“
Министерският съвет прие Постановление за изменение и допълнение на Устройствения правилник на Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“ (ДАБДП), с което се правят промени и в Правилника за състава, финансирането, функциите, задачите и реда за осъществяване на дейността на Държавно-обществената консултативна комисия по проблемите на безопасността на движението по пътищата (ДОККПБДП).
Промените са направени във връзка с влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на Закона за пътищата, обнародван в „Държавен вестник“ бр. 23 от 19.03.2021 г„ с който се извършиха промени и в Закона за движението по пътитпятя и в Закона за автомобилните превози.
Промяната в правилниците на ДАБДП и ДОККПБДП произтича също от транспонирането в националното ни законодателство на разпоредбите на Директива (ЕС) 2019/1936 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2019 г. за изменение на Директива 2008/96/ЕО относно управлението на безопасността на пътните инфраструктури.
С тези изменения се внасят промени в регламентацията на функциите и компетентността на председателя на Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“, включително в сферата на интелигентните транспортни системи и в правомощията за извършване на проверки за повишаване безопасността на движението по пътищата.
Целта на приетия акт на МС е постигане на пълно съответствие между законовата и подзаконовата нормативна уредба на правомощията и дейността на ДАБДП и ДОККПБДП.
Правителството прие доклада за дейността през 2022 г. на Съвета по европейските въпроси
Министерският съвет прие Годишния доклад за дейността на Съвета по европейските въпроси през 2022 г.
Докладът съдържа информация за взетите от СЕВ решения в изпълнение на задълженията, възложени му с ПМС 85/2007 в рамките на координационния механизъм по въпросите на Европейския съюз и за гарантиране пълноценното участие на България в процеса на вземане на решения в ЕС, както и по отношение на мониторинга на изпълнението на ангажиментите, произтичащи от членството на страната в ЕС.
През 2022 г. СЕВ възстанови нормалния си ритъм на работа от периода преди епидемичното разпространение на COVID-19 и провеждаше редовни заседания всяка седмица, като по този начин се осигури координираното участие на България в процеса на вземане на решения в рамките на ЕС. През изминалата година СЕВ прие общо 582 решения, отразени в 53 протокола от 33 присъствени заседания, две заседания, проведени чрез видеоконферентна връзка, и от 18 процедури за неприсъствено вземане на решения.
Динамичната обстановка, предизвикана от преодоляване на последствията от пандемията от COVID-19, но и от агресията на Русия срещу Украйна, наложи изготвянето на националните позиции и за свикани 12 извънредни заседания на Съвета на ЕС, както и за две извънредни срещи на Европейския съвет.
Продължаващата тенденция Европейската комисия да публикува законодателни предложения с хоризонтален характер, както и такива за решаване на възникналите кризи чрез вменяване на нови ангажименти за държавите членки, изискваше високо ниво на координация и предварителна съгласуваност в рамките на координационния механизъм по въпросите на ЕС, за което Секретариатът на СЕВ създаде необходимите условия.
Публичност и прозрачност в работата на СЕВ се осигуряваха чрез редовно публикуване на информация във FB-страницата на координационния механизъм по въпросите на EC (https://www.facebook.com/profile.php?id=100066894102281) относно българските позиции, които ще бъдат защитавани в Съвета на ЕС, както и по актуални теми от дневния ред на ЕС, като тенденцията е към разширяване кръга на потребителите на тази информация.
Действието на временната закрила на разселените лица от Украйна на територията на България се удължава с една година
Министерският съвет прие Решение за изменение на РМС № 144 от 10 март 2022 г. за предоставяне на временна закрила на разселени лица от Украйна и за изменение на Националния план за действие при временна закрила в Република България, с което действието на временната закрила на разселените лица от Украйна на територията на Република България се удължава с една година, считано до 4 март 2024 г., в съответствие решението на Европейската комисия за удължаване действието на Директивата за временна закрила.
Правителството прие също така Решение за изменение на РМС № 642 от 4 август 2016 г. за утвърждаване на образци на регистрационни карти, които се издават от Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, с което се определя срок за пререгистрация на лицата, разселени от Украйна, с предоставена временна закрила, във връзка с удължаване на срока на временната закрила на територията на Република България до 4 март 2024 г. Процесът по пререгистрация ще започне в началото на м. февруари 2023 г. и ще продължи до 31 март 2023 г.
Министерски съвет взе протоколно Решение относно учредяване безвъзмездно право на ползване на сграда, находяща се в гр. София, Столична община, район Средец, ул. „Съборна“ № 1 за административните нужди на Министерство на туризма.
Във връзка с него министърът на външните работи и министърът на туризма трябва да предприемат необходимите действия за сключване на четиригодишен договор между „Агенция дипломатически имоти в страната“ ЕООД и Министерство на туризма за безвъзмездно ползване на сградата.
Протоколното решение се взема след доклад, внесен в Министерския съвет от Николай Милков – министър на външните работи, и Илин Димитров -министър на туризма.
Министерство на туризма в качеството си на ползвател се ангажира и занапред с поемане на всички текущи разходи и разноските по поддържането на имота, включително „такса битови отпадъци“ и данък сгради.
Правителството разреши с над 776 млн. лв. да бъдат финансирани дейности по сключени договори за поддържане и изграждане на пътната инфраструктура
Министерският съвет одобри финансиране на дейности по чл. 11, ал. 2, т. 2 от Закона за прилагане на разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 г. чрез бюджета на Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), в размер на 776 272 700 лв.
Предоставянето на допълнителен лимит, се налага поради това, че до приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г., Агенция „Пътна инфраструктура“ разполага с крайно недостатъчни средства за изпълнение на основните си дейности по осигуряване на безопасност на движението по републиканската пътна мрежа.
Финансовият ресурс, който е в рамките на утвърдения с РМС № 268/2022 г. таван на разходите на МРРБ за 2023 г. с отразени изменения, произтичащи от влезли в сила нормативни актове, респективно АПИ, ще бъде използван за разплащане на задължения за изпълнени дейности по текущ ремонт и поддържане на пътната мрежа, на обекти от ново строителство и основен ремонт, за подмяната на ограничителни системи, пътни знаци и маркировка, за поддържане и надграждане на тол системата.
От осигурените средства 157 937 530 лв. ще бъдат за поддържане на пътищата при зимни условия в сезон 2022/2023 по възложени задания за периода октомври – февруари, включително и на дейности, обезпечаващи пътната безопасност. С 438 208 830 лв. ще бъдат погасени част от задължения към строителни фирми за извършени дейности по поддържане на републиканските пътища.
Със 150 102 800 лв. ще бъдат обезпечени строителните работи, свързани с изграждането на пътна инфраструктура – участъка от Калотина до Драгоман на АМ „Европа“, преодоляване на свлачищните процеси на лот 3.1 от АМ „Струма“, модернизацията на пътя Видин-Ботевград, обходния път на Бургас, изградения участък между Белокопитово и Буховци от АМ „Хемус“.
Изграждането и подобряването на пътната мрежа на стратегическите обекти ще допринесе за извеждане на трафика от населените места, с което ще се гарантира необходимата безопасност на гражданите и ще се съкрати времето за придвижване на стоките и товари. Безопасното придвижване по републиканските пътища е основен приоритет и се постига с необходимата непрекъснатост и последователност в изграждането и поддържането на пътната инфраструктура.
Над 8 млн. лв. ще бъдат осигурени за дейности по рехаблитацията и основния ремонт на пътища. Средствата ще бъдат както за обекти изцяло с финансиране от републиканския бюджет като ремонтът например на път III-5504 Мъдрец – Медникарово – Обручище, на път III-9009 Ново Паничарево – Ясна поляна, път III-907 (Маринка – Звездец) – Визица – (Царево – Малко Търново) и др., така и за ремонтни дейности, изпълнявани по оперативни програми с европейско финансиране, за които има опасност от загуба на финансиране поради забавяне на ремонтните дейности. Такива например са лот 35 от ОП „Региони в растеж“ – път III-2077 Каблешково – Межден, лот 36 път III-9004 Варна – Белослав – Разделна – Падина – Житница и лот 32 и лот 33 път 11-23 Русе – Кубрат.
За експлоатационното поддържане и надграждане на електронна система за събиране на пътни такси за ползване на републиканската пътна мрежа се осигуряват 21 741 030 лв. С тях ще се обезпечат плащанията по договорите, свързани с поддържането и управлението на тол системата, включваща приемане и обработка на картови плащания за осигуряване на каналите за продажба и валидиране на продукти за електронно пътно таксуване и т. н. Електронната система е от ключово значение за ефективното събиране на пътни такси, но и подпомага дейността на различни държавни институции, свързани с националната сигурност.
Компенсациите заради високите цени на електроенергията продължават до края на м. март
Компенсирането на небитовите потребители и на операторите на електропреносната и на електроразпределителните мрежи заради високите цени на електроенергията ще продължи до края на м. март 2023 г. Това реши правителството на днешното си заседание, одобрявайки програма за компенсиране за периода 1 януари 2023 – 31 март 2023 г.
Програмата надгражда предходните действащи аналогични документи, разработени и приети, за да намалят негативните последици върху бизнеса от високите енергийни цени. От нея ще се възползват всички около 633 хиляди небитови крайни клиенти на електрическа енергия, както и операторите на електропреносната и електроразпределителните мрежи за технологичните им разходи.
Индикативният бюджет на програмата е в размер на близо 330 млн. лв. за всички небитови крайни клиенти на електроенергия и за операторите на електропреносната и електроразпределителните мрежи при достигане на средномесечна борсова цена за базов товар на сегмента „ден напред“ на БНЕБ над определената от КЕВР прогнозна пазарна цена за текущия регулаторен период. Средствата ще бъдат осигурени от целевите вноски, които задължените лица правят във фонда „Сигурност на електроенергийната система“.
Програмата предвижда всички небитови крайни клиенти да бъдат компенсирани изцяло за разликата между реалната средномесечна борсова цена за базов товар на сегмента „ден напред“ на Българската независима електроенергийна борса (БНЕБ) за съответния месец и базовата цена от 200 лв/МВтч.
Операторите на електропреносната и електроразпределителните мрежи ще бъдат компенсирани за електроенергията, която закупуват за технологичните си разходи. Максималният размер на компенсацията за тях се изчислява като разлика между средната месечна цена за базов товар на сегмента „ден напред“ на БНЕБ и определената от КЕВР прогнозна пазарна цена от 421.08 лв/МВтч за оператора на електропреносната мрежа и 446.78 лв/МВтч за операторите на електроразпределителните мрежи.
Продължаването на компенсациите за операторите и през първото тримесечие на 2023 г. ще съдейства за намаляване на финансовия им дефицит, който се натрупва заради повишени технологични разходи. От своя страна, това е фактор, който ограничава необходимостта от поскъпване на мрежовите услуги за всички крайни потребители, в това число – и за битовите.
Компенсациите по програмата ще бъдат изплатени до 30 юни 2023 г.
Последвайте ни и в Телеграм
