Нови 50 000 семейства ще получат по 300 лв. еднократна помощ за отопление
Още около 50 000 семейства ще получат по 300 лв. еднократна помощ за отопление. За изплащането на финансовата подкрепа правителството прие постановление за одобряване на 15 млн. лв. допълнителни разходи по бюджета на Министерството на труда и социалната политика. Средствата ще се изплащат от Агенцията за социално подпомагане.
С еднократна помощ от 300 лв. държавата ще подпомогне хора и семейства от нови рискови групи, които до момента не са получавали средства за отопление, но се нуждаят от такава подкрепа. Право на такава помощ ще имат семейства с деца с трайни увреждания, деца без право на наследствена пенсия от починал родител, деца сираци, хора с увреждания, пострадали при пожари, наводнения и други природни бедствия през 2022 г., както и подпомагани от държавата ветерани от войните, военноинвалиди и военнопострадали.
Отпускането на новата помощ е част от пакета от мерки на правителството за осигуряване на подкрепа на хората от уязвимите групи в условията на значително поскъпване на цените на енергоизточниците и жизненоважни стоки. До момента около 300 000 човека и семейства получиха целева помощ за отопление от 623,55 лв. В края на октомври отпусна еднократна помощ от 400 лв. на още около 21 000 домакинства.
Допълнителният финансов ресурс е осигурен за сметка на централния бюджет за 2022 година.
Бизнесът инвестира повече от държавата в научни изследвания
Държавното финансиране за научноизследователска дейност в България е недостатъчно – то е в рамките на около 0,25% от БВП през 2021 г., въпреки поетите ангажименти в Националната стратегия за развитие на научните изследвания да достигне 0,50% от БВП през 2021 г. и 0,70% през 2022 г. Това се посочва в Годишния доклад за състоянието и развитието на научните изследвания в научните организации и висшите училища през 2021 г., приет от правителството.
Бизнесът инвестира повече от държавата, но частното финансиране е за приложни изследвания и експериментално развитие и 95% от средствата, декларирани от национални предприятия като разходи за наука, остават в предприятията и не осигуряват средства за фундаментални изследвания. Също така продължават да се задълбочават фрагментацията във и между основните научноизследователски организации, застаряването и постепенната загуба на човешки ресурси и неефективното управление и използване на резултатите в посока комерсиализацията им.
В доклада се посочва, че е необходим нов Закон за насърчаване на научните изследвания и иновации, който да създаде по-благоприятни условия за повишаване качеството на научната система, както и за осъвременяване на подходите за финансиране на научните изследвания. С него ще се регламентира и въвеждането на отворен достъп до научна информация и научни данни, ще се изгради и български облак за отворена наука.
Въпреки предизвикателствата, пред които е изправена системата, докладът отбелязва и големия успех за България в международно отношение – приемането на кандидатурата ни за получаване на статут на „участник“ в Комитета за научна и технологична политика на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. По този начин България едновременно затвърди желанието си за присъединяване към ОИСР и пое ангажимент да се придържа към целите, практиките и високите стандарти на Комитета, прилагани от държавите членки, и получили признание за полаганите усилия.
Орден за проф. Диана Петкова за принос в науката
Проф. Диана Петкова да бъде наградена с орден „Св. Св. Кирил и Методий“ първа степен за нейния изключителен принос в областта на науката, предлага правителството на президента. Повод за отличието е нейният 70-годишен юбилей през настоящата година. Научните й изследвания са в областта на метаболизъм на липидите в норма и патология, окислителен статус на клетки и организми в норма и патология и структура на мембранния бислой.
Проф. Диана Христова Петкова е завършила специалност „Биохимия и микробиология“ в Биологическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ със следдипломна квалификация по биофизика. Представител е на Европейската асоциация на биохимичните дружества за България. Председател е на Съюза на учените в България от 2016 г. и в това си качество е определена за представител в Постоянния комитет за наблюдение и мониторинг на Националната пътна карта за научна инфраструктура, подпомагащ орган към министъра на образованието и науката.
Проф. Петкова е била хоноруван преподавател към катедра „Биохимия“ в Биологическия факултет на СУ и към катедра „Биотехнология“ на ХТМУ. Била е гост професор в Катедрата по биохимия и фармация на Шведския университет, Турку, Финландия; гост професор в Института по органична химия на Университета в Бон и гост професор в Emory University, Атланта, САЩ. Била е ръководител на 2 договора към Фонд „Научни изследвания“ (ФНИ), на договор към НАТО и участник в няколко договора към ФНИ и към Френската общност на Белгия. В продължение на 8 години е била член на комисии на Националния фонд за научни изследвания и една година на Висшата атестационна комисия. През 2012 г. получава награда „Златна книга за принос към развитието на българската наука“ на Съвета на европейската научна и културна общност. Има множество публикации и цитирания в престижни научни издания.
Национално тол управление е определено за стратегически обект
С постановление на Министерския съвет Национално тол управление, което е част от структурата на Агенция „Пътна инфраструктура“, е определено за стратегически обект от значение за националната сигурност. Целта е обезпечаване на неговата основна задача да осигурява надеждно и безпроблемно функциониране на Електронната система за събиране на пътни такси и да предоставя качествена услуга по събиране на пътни такси за ползвателите на платените участъци от републиканската пътна мрежа. Така Национално тол управление ще отговаря на националните и европейските критерии за сигурност, технологичен капацитет и високо ниво на ефективност.
Правителството прие и друга промяна в ПМС № 181 от 2009 г. за определяне на стратегическите обекти и дейности, които са от значение за националната сигурност. Съгласно промяната се заличават четири обекта от сектор „Транспорт“ с номера 951, 708, 131 и 577. Това ще допринесе за изясняване и прецизиране на отговорностите и задачите на Министерство на транспорта и съобщенията и ДА „Национална сигурност“ по отношение на стратегическите обекти.
Прието е решение във връзка с необходимостта да се разшири обхватът на дейностите за системна интеграция, които МЕУ възлага на „Информационно обслужване“ АД
Министерският съвет прие Проект на Решение за изменение на РМС № 727 от 2019 г. за определяне на административните органи, които при изпълнението на своите функции, свързани с дейности по системна интеграция, възлагат изпълнението на тези дейности на системния интегратор – „Информационно обслужване“ АД.
Предложеният проект на Решение е свързан с необходимостта да бъде разширен обхватът на дейностите за системна интеграция, които Министерството на електронното управление (МЕУ) възлага на „Информационно обслужване“ АД при изпълнение на своите функции. В този смисъл възлаганите дейности следва да бъдат разширени като обхванат и системната интеграция на информационни и комуникационни системи, свързани с информационни ресурси, бюджетен и проектен контрол.
Необходима е цялостна промяна на модела на данните и работните процеси в текущите Регистър на информационните ресурси (РИР) и Информационната система за бюджетен и проектен контрол (ИСБК) за осигуряването на надеждни инструменти за наблюдение и автоматизиране на идентифициране на нуждите, приоритизирането, планирането и отчетността, свързани с информационните ресурсите в администрацията.
Взаимното допълнително обвързване на РИР и ИСБК чрез надграждане и обединяване в една централизирана автоматизирана информационна система с единна база данни има потенциала за доведе до значително опростяване на взаимосвързаните процеси по планиране, бюджетиране и разходване на средства за обновяване и поддръжка на информационните ресурси на административните органи.
Планират се интеграции с редица съществуващи информационни системи, като Интегрираната информационна система на държавната администрация (ИИСДА), Централизираната автоматизирана информационна система „Електронни обществени поръчки“ (ЦАИС ЕОП), Единната информационна система за управление на човешките ресурси в държавната администрация (ЕИСУЧРДА) и други.
Правителството одобри допълнителни разходи по бюджета на Комисията за защита от дискриминация за 2022 г.
Министерският съвет одобри допълнителни разходи в размер на 120 000 лв. по бюджета на Комисията за защита от дискриминация за 2022 г. Средствата са за сметка на преструктуриране на разходите по централния бюджет за 2022 г.
Допълнителните разходи за персонал са предназначени за изплащане на обезщетения при прекратяване на правоотношенията на служители, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст съгласно разпоредбите на Кодекса на труда (КТ) и Закона за държавния служител (ЗДСл).
Увеличен е максималният размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2022 г. по бюджета на Комисията за финансов надзор
Със свое постановление правителството увеличи с 4 950 000 лв. утвърдения с чл. 43, ал. 3, т. 1 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г. показател по бюджета на Комисията за финансов надзор за максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2022 година.
С постановлението се дава възможност да бъде поет ангажимент за разход, свързан със сключване на петгодишен договор за заплащане на наем за административната сграда, ползвана от Комисията за финансов надзор за реализиране на законово определените й надзорни и регулаторни правомощия.
Одобрени са 2,7 млн. лв. за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия
Министерският съвет одобри допълнителни разходи/трансфери от резерва по чл. 1, ал. 2, раздел II, т. 5.1 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г. за непредвидени и/или неотложни разходи за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия.
С Постановлението се одобряват 2 779 841 лева за извършване на дейности за намаляване на риска от бедствия, възстановяване на непредвидени разходи за провеждане на спасителни и аварийно-възстановителни работи, преодоляване на последиците от бедствия.
1,2 млн. лв. за научни изследвания за опазване на околната среда и борба с бедствията
Правителството одобри 1 200 000 лева за изпълнението на Националната научна програма „Опазване на околната среда и намаляване на риска от неблагоприятни явления и природни бедствия“ за 2022 г.
Програмата е одобрена през 2018 г., а срокът за изпълнението й е до края на 2023 г. Тя е насочена към провеждане на научни изследвания в областта на опазване на околната среда с цел осигуряване на устойчива, благоприятна и по-безопасна среда на живот за населението в страната. Изследванията се осъществяват от 14 института на БАН, 5 института на Селскостопанската академия към Министерството на земеделието, храните и горите, 6 висши училища и Националния център по обществено здраве и анализи.
Чрез изпълнението на програмата се цели още преодоляване на фрагментацията в научноизследователската система, консолидиране на научноизследователския потенциал, споделено използване на изградена инфраструктура, концентрация на финансови ресурси за решаване на важни за обществото проблеми и избягване на двойното финансиране.
Училищата ще получават по-бързо пари за ремонти
Финансирането на ремонтите в образователните институции ще става по-бързо, реши правителството. В края на юли 2022 г. Министерският съвет отпусна 50 млн. лв. за ремонтни дейности в системата на предучилищното и училищното образование. Средствата са разпределени между 33 държавни и 145 образователни институции. Според досегашните условия 50% от тях се предоставяха авансово, а останалото – на базата на фактически извършени разходи от отделните институции и общини.
В Министерството на образованието и науката (МОН) постъпиха редица въпроси от общини и общински образователни институции относно начина и сроковете на изпълнение на одобрените ремонтни дейности, както и тяхното отчитане и предоставяне на оставащата част от финансирането. Основното притеснение е, че поради късното предоставяне на средствата и спазване на законодателството в областта на обществените поръчки, за да бъдат успешно завършени ремонтните дейности в срок и съответното създаване на подходяща организация по изпълнението, е необходимо предоставянето на вторите 50% от средствата за финансиране на обектите.
През настоящата година, заради драстичното повишаване на цените в строителството, тези дейности е почти невъзможно да се финансират от бюджета на съответната институция, което прави целевата помощ от държавата особено необходима.
Близо 17 млн. лв. за обезщетения в образованието
С 16 894 846 лв., отпуснати от правителството по Национална програма „Оптимизиране на вътрешната структура на персонала“, ще бъдат изплатени обезщетения за педагогически специалисти и персонал в системата на образованието.
С тях ще се компенсират 1206 педагогически специалисти и 608 души от непедагогически персонал в общински детски градини и училища.
Средствата са за месеците септември-октомври 2022 г.
Обезщетения се изплащат при намаляване на числеността на персонала в образователните институции, при промяна на структурата и състава, както и при прекратяване на трудовите правоотношения на друго основание.
Финансирането е за сметка на разходите за национални програми, планирани по бюджета на МОН.
Още 11 млн. лв. за детски градини и училища
Още 11 178 364 лв. за изграждане, пристрояване, надстрояване и реконструкция на детски ясли, градини и училища в страната, одобри правителството. Средствата са по Програмата на Министерство на образованието и науката, която има за цел да подобри материалната база в образователните институции.
Финансовата подкрепа ще бъде разпределена между 33 общини. Това са Белица, Гоце Делчев, Гърмен, Петрич, Айтос, Бургас, Малко Търново, Аксаково, Бяла, Велико Търново, Елена, Габрово, Добрич, Кърджали, Дупница, Ловеч, Перник, Радомир, Червен бряг, Асеновград, Раковски, Русе, Котел, Сливен, Елин Пелин, Костинброд, Самоков, Своге, Казанлък, Стара Загора, Търговище, Хасково, Ямбол. Със средствата ще бъдат разплатени дейности по сключени договори по изпълнението на програмата.
В някои образователни институции ще се извършват основни ремонти, с които да се подобрят условията за отглеждане и обучение на децата и учениците, а в други ще се строят изцяло нови сгради за детски градини или се изграждат учебни корпуси.
С изпълнението на дейностите по Програма за изграждане, пристрояване, надстрояване и реконструкция на детски ясли, детски градини и училища 2020 – 2022 г. се работи за намаляване на недостига на свободни места в яслите и детските градини, както и за успешното включване на четиригодишните деца в системата на предучилищното образование. Благодарение на новопостроените учебни сгради и корпуси повече училища ще могат да преминат към едносменен режим на обучение.
Още близо 700 000 лв. за деца без място в детска градина
Още 691 088 лв. ще изплати държавата на семейства, за чиито деца не е осигурено място в детска градина, реши правителството. 686 599 лв. ще бъдат преведени на Столична община, а 4 489 лв. на община Пловдив.
С това решение на правителството се компенсират разходи за отглеждане и обучение на децата от 15 септември до 31 октомври 2022 година. За този период броят на децата, чиито родители в София ще получат компенсации, е 1183. В Пловдив ще се изплатят компенсации за осем деца.
Право на компенсация от държавата имат родители на деца от тригодишна възраст до постъпването им в I клас, които не са приети в държавни или общински детски градини или училища, в които са кандидатствали. За тях общината по местоживеене не е предложила друго равностойно място в общинска детска градина или училище.
Одобрени са допълнителни разходи за изплащане на стипендии по програмата на мерките за закрила на деца с изявени дарби
Министерският съвет прие Постановление за одобряване на допълнителни разходи/трансфери за 2022 г. за изплащане на стипендии по Програмата на мерките за закрила на деца с изявени дарби от държавни, общински и частни училища през 2022 г.
С постановлението се предлага да бъдат осигурени средства на обща стойност 75 600 лева за изплащане на отпуснатите стипендии на ученици в държавните спортни училища и ученици в общински и в частни училища за постигнати резултати през третото тримесечие на 2022 година.
Необходимите средства са в рамките на разчетените за тази дейност в централния бюджет средства за 2022 г.
Правителството се разпореди с имоти
Министерският съвет прие решение за отнемане на земеделски земи от Министерство на отбраната и включването им в Държавния поземлен фонд. Предмет на правителствения акт са поземлени имоти, намиращи се в област Велико Търново. Имотите са с трайно предназначение на територията: земеделска. За тях е отпаднала необходимостта, свързана с отбраната и сигурността на страната, поради което с приетото решение тези земеделски земи се включват в Държавния поземлен фонд.
Правителството взе също решение за промяна на статута на недвижим имот, предоставен за управление на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ от публична държавна собственост в имот, частна държавна собственост. С решението си Министерският съвет позволява премахването на съществуващото високо тяло на сграда „Рейдова кула“, намираща се на пристанищен терминал Варна-изток, заради лошото й конструктивно състояние. Сградата не съответства на функционалните изисквания за съвременен комуникационно-информационен център за управление на аварийно-спасителни операции. С реализирането на инвестиционен проект се предвижда на нейно място да бъде изградена нова сграда.
Удължава се срокът за изпълнение на проект, финансиран през 2019-2020 г. чрез Доверителния фонд на България към ЮНЕСКО по линия на официалната помощ за развитие към международни организации
Министерският съвет взе решение за удължаване с четири месеца на срока за изпълнение на проект „Насърчаване на равенството между половете в образованието по наука, технологии, инженерни науки и математика (STEM) чрез обучение на учители в държави на юг от Сахара” (Етиопия, Танзания, Руанда, Уганда и Замбия), финансиран през 2019-2020 г. чрез Доверителния фонд на България към ЮНЕСКО по линия на официалната помощ за развитие към международни организации.
Проектът допринася за утвърждаване на доброто име и авторитет на страната ни като предвидим и ценен донор, а също така и за реализирането на външнополитическите цели на страната ни в обществено значими области като защитата на правата на човека и достъпа до образование и по-конкретно на уязвими групи.
Одобрени са резултатите от заседание на Съвета по външни работи (Търговия) на ЕС
Правителството прие резултатите от неформално заседание на Съвета по външни работи (Търговия) на Европейския съюз. То се проведе в периода 30-31 октомври 2022 г. в Прага, Чехия.
В рамките на заседанието бе проведена дискусия относно геостратегическото значение на търговията и необходимостта от предприемане на конкретни мерки по политиката за намаляване на суровинната зависимост на ниво ЕС. Обсъдени бяха и конкретни действия за подобряване устойчивостта на веригите на доставки за ключови суровини и стоки.
Сред набелязаните мерки са разширяване на мрежата от търговски споразумения между държави със сходна търговска политика, модернизация на търговските системи на страните, както и активна подкрепа за по-бързото възстановяване на Украйна.
44 млн. лева за нови училищни автобуси
44 млн. лева за закупуване на училищни автобуси отпусна правителството. Допълнителните средства за Министерството на образованието и науката са необходими, тъй като се налага обновяване на амортизирания автопарк. По този начин ще се гарантира безопасността на децата и учениците от населените места, в които няма детска градина или училище.
Към момента в МОН са постъпили заявки за 689 училищни автобуса. В исканията като належащи причини се посочват остарелите и амортизирани автобуси, лошото им техническо състояние и честите повреди.
С предвидените в бюджета за 2022 година 10 000 000 лв. за училищни автобуси бяха закупени 34 автобуса. С допълнителните 44 млн. лева ще могат да се предоставят подходящи превозни средства на общини и училища, които спешно се нуждаят от подкрепа.
Одобрена е позицията на България за участие в заседание на Съвета на ЕС по конкурентоспособност
Правителството прие позицията на България за редовното заседание на Съвета на Европейския съюз по конкурентоспособност (Вътрешен пазар и индустрия, Научни изследвания и Космическо пространство), което ще се проведе на 1 и 2 декември 2022 г. в Брюксел. Ръководители на българската делегация ще бъдат заместник-министърът на икономиката и индустрията Янко Топалов и заместник-постоянният представител на Република България към Европейския съюз Иванка Ташева.
Темите, които ще бъдат обсъдени в частта „Вътрешен пазар и индустрия”, са регламент относно защитата на географските означения за занаятчийски и промишлени продукти, както и рамка за определяне на изискванията за екопроектиране към устойчиви продукти. Участниците ще обсъдят предоставянето на повече права на потребителите в контекста на екологичния преход чрез по-добра защита срещу нелоялни практики и по-добро информиране.
Съветът ще приеме заключения относно Европейската програма за туризма 2030 г. В частта „Научни изследвания” ще се проведе и ориентационен дебат за науката като инструмент за улесняване на изготвянето на политики в държавите членки.
В рамките на заседанието министрите ще одобрят проекти за Научноизследователските инфраструктури, Новата европейска програма за иновации, както и Препоръка на Съвета относно ръководните принципи за оползотворяването на знанията. В частта „Космическо пространство” се предвижда дискусия относно използването на космическите данни на ЕС.
Одобрена е позицията на страната ни за заседанието на Съвета на ЕС по икономически и финансови въпроси
Правителството одобри позицията на страната ни за участие в редовното заседание на Съвета на ЕС по икономически и финансови въпроси (ЕКОФИН), което ще се проведе на 6 декември 2022 г. в Брюксел.
Председателството предлага ЕКОФИН да постигне съгласие по предложението за директива на Съвета за осигуряване на глобално минимално ниво на данъчно облагане на мултинационалните групи в ЕС.
По време на срещата министрите ще обсъдят изпълнението на Механизма за възстановяване и устойчивост и съобщението на ЕК относно прегледа на икономическото управление.
Участниците в заседанието ще проведат политически дебат по предложението за изменение на Директивата за енергийно данъчно облагане.
В рамките на заседанието Европейската комисия ще представи публикувания есенен пакет по Европейския семестър.
В дневния ред се предвижда Председателството да представи доклад за напредъка относно новите собствени ресурси на ЕС. Европейската сметна палата ще представи Годишния доклад за изпълнението на бюджета на ЕС за 2021 г.
Одобрени са допълнителни трансфери в размер на близо 13 млн. лв. за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия
Министерският съвет прие Постановление за одобряване на допълнителни трансфери от резерва по чл. 1, ал. 2, раздел II, т. 5.1 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г. за непредвидени и/или неотложни разходи за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия.
С Постановлението се одобряват 12 999 844 лева за извършване на дейности за намаляване на риска от бедствия, възстановяване на разходи за проведени спасителни и неотложни работи при овладяване на бедствени положения и за възстановяване на инфраструктурни обекти.
Улеснява се достъпът до набори от данни на публичните институции през портала за отворени данни
Чрез предложените от министъра на електронното управление промени в Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) се създава възможност за улесняване на достъпа до набори от данни чрез единната точка за достъп до отворени данни – порталът за отворени данни.
Това са част от промените в ЗДОИ, които произтичат от приетата през 2019 г. актуализираната правна рамка на повторното използване на информация от обществения сектор и отворените данни – Директива (ЕС) 2019/1024 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 година относно отворените данни и повторното използване на информацията от обществения сектор (OB L 172, 26.6.2019г., с. 56) (Директивата за отворени данни).
С директивата се цели по-лесен достъп до данни, съхранявани и предоставяни от организациите от обществения сектор, във формати, които са достъпни, лесно откриваеми и могат повторно да се използват чрез електронни средства. По тази причина с проекта на акт се предвижда публичните институции да осигуряват практически механизми за улесняване на съхраняването на документите, предоставени за повторно използване, включително и чрез предоставяне на информация относно правата за повторно използване и наличните помощ и насоки. Предвидено е безплатно да е и повторното използване на динамичните данни, научноизследователските данни и наборите от данни с висока стойност.
Нов текст в ЗДОИ посочва два начина на предоставяне, при възможност, на исканата от заявителя информация по електронен път – чрез публикуване на Портала за отворени данни и чрез квалифицирана услуга за електронна препоръчана поща, включително и Системата за сигурно електронно връчване. На Портала за отворени данни, организациите от обществения сектор трябва да осигурят свободен публичен достъп до е-документи, информация и данни в машинночетим отворен формат, при разработка, надграждане или внедряване на информационни системи.
С предложенията се акцентира и на достъпа до обществена информация през Платформата за достъп до обществена информация поддържана от Министерския съвет.
Дипломите за висше образование вече ще са без холограмен стикер
Отпада изискването за поставяне на холограмен стикер на дипломите за завършена образователно-квалификационна степен на виеше образование. Това реши правителството, като прие промени в Наредбата за държавните изисквания към съдържанието на основните документи, издавани от висшите училища. Основната причина за отпадане на това изискване е наложената от практиката промяна във функцията на холограмния стикер.
Първоначално идеята за поставяне на холограмен стикер на дипломите за висше образование е била чрез него да се удостовери тяхната истинност. С развитието на цифровите технологии през годините са разработени и въведени други механизми за контрол на издаването на дипломи, които служат като подходящ механизъм за проверка и удостоверяване автентичността им.
Регистрите за висше образование вече са оптимизирани. Предстои и въвеждане на изцяло нови функционалност на Регистъра на всички действащи, прекъснали и завършили студенти и докторанти, по степени на обучение и по професионални направления. Чрез тази реформа регистърът ще се превърне в достатъчно надежден инструмент за проверка и контрол на провежданото обучение на конкретен студент, а по този начин и за удостоверяване истинността на издадената диплома за висше образование.
Предлаганите промени имат за цел да намалят административната и регулаторна тежест за висшите училища в България. Те са обсъдени и подкрепени от Съвета на ректорите.
Правителството одобри позицията на България за заседанието на Съвета на ЕС по транспорт, телекомуникации и енергетика
Кабинетът одобри позицията на България за заседанието на Съвета на Европейския съюз по транспорт, телекомуникации и енергетика. Събитието във формат „Транспорт” и „Телекомуникации” ще се проведе на 5 и 6 декември 2022 г., в гр. Брюксел, Кралство Белгия.
На 5 декември 2022 г., по време на заседанието във формат „Транспорт”, министрите ще обсъдят теми от областта на интермодалните въпроси и мрежи, както и транспорта по вътрешните водни пътища.
В областта на интермодалните въпроси ще се разгледа предложението за Регламент относно насоките на Съюза за развитието на трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T). Предложеното преразглеждане на политиката за развитие на TEN-T има за цел да изгради надеждна, безпроблемна и висококачествена трансевропейска транспортна мрежа, която гарантира устойчива свързаност в целия Европейски съюз без физически прекъсвания, тесни места или липсващи връзки до 2050 г.
При обсъжданията на темата за вътрешните водни пътища се очаква да бъдат разгледани Заключенията относно текущото развитие на транспорта по вътрешни водни пътища (NAIADES III). Българската страна ще изрази своята подкрепа за проекта за Заключения.
На 6 декември 2022 г., на заседанието във формат „Телекомуникации”, министрите ще направят открито обсъждане на законодателни актове свързани с хармонизираните правила за изкуствения интелект, европейската цифрова самоличност, достъпа до данни и тяхното използване, както и киберсигурността за продукти с цифрови елементи. Предвиден е и ориентационен дебат на тема „Цифрови умения за цифровото десетилетие”. България ще представи предприетите мерки на национално ниво за постигнатите общоевропейските цели при повишаване на цифровите умения сред работещото население и за насърчаване броя на ИКТ и секторните специалисти.
По време на заседанието ще се дискутират още и телекомуникационна помощ за Украйна, Европейска декларация относно цифровите права и принципи за цифровото десетилетие, както и международни инициативи в областта на цифровите технологии.
Във връзка с управлението и прилагането на правилата на Съюза в цифровата сфера ще се проведе експертна среща на високо равнище цифровата сфера.
Правителството одобри проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията
Правителството одобри проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията. С промените се възстановява общия 5-годишен срок за отчуждаване и обезщетяване на собствениците на имоти, предназначени за озеленени площи. Въведеният по-дълъг 15-годишен срок в предишна промяна на закона беше обявен за противоконституционен с решение на КС от октомври 2020 година, тъй като беше определен за прекомерен и нарушаващ баланса между нуждите на общия интерес и защитата на основните права на гражданите. По тази причина е предложено да се възстанови общия 5-годишен срок за отчуждаване, установен с приемането на ЗУТ.
Със законопроекта се дава правна възможност за определяне на статута „търпимост“ на строежите или части от тях, представляващи елементи на техническата инфраструктура, които отговарят на техническите правила и норми, но са изградени, реконструирани или ремонтирани без изискващите се строителни книжа – одобрени инвестиционни проекти и издадено разрешение за строеж. Тази разпоредба ще е валидна за транспортната техническа инфраструктура и съоръженията към нея (мостове, тунели, надлези, подлези, прелези и др.); преносните (довеждащите и отвеждащите) проводи (мрежи) и съоръженията към тях в неурегулирана територия; преносните (довеждащите и отвеждащите) проводи (мрежи) и съоръженията към тях в урегулирана територия; както и за хидромелиоративните преносни (довеждащите и отвеждащите) проводи (мрежи) и съоръженията към тях и хидромелиоративните строежи, изградени за предпазване от вредното въздействие на водите. Ако предложеният законопроект бъде приет в този вид, тези строежи няма да подлежат на премахване и забрана за ползване.
Предвид случаите с трагични инциденти при реализиране на захранване с временни връзки на преместваеми обекти по чл. 56, ал. 1 от ЗУТ е предложено допълнение на чл. 147, като в ал. 1 се създава нова т. 18, с която се регламентира временните връзки към мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура на обектите по чл. 56, ал. 1 и чл. 57, ал. 1, да се реализират с издаване на разрешение за строеж. Определят се и изискванията, които трябва да бъдат представени за издаване на разрешение за строеж за тези временни връзки, както и се прецизират изискванията за издаване на разрешение за строеж за останалите обектите по ал. 1.
Със законопроекта се извършва прецизиране и на някои от текстовете, за които в хода на прилагането им е констатирано, че са неточни или са свързани с излишна административна тежест.
Правителството отпусна 102 млн. лв. допълнително по бюджета на държавното обществено осигуряване
Правителството одобри допълнителен трансфер в размер на 102 000 000 лв. по бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 година. Със средствата ще се възстановят извършените от Националния осигурителен институт разходи за изплатените през първите шест месеца на 2022 г. разлики между дохода от пенсии и добавки от декември 2021 г. и дохода от пенсии и добавки през януари 2022 г.
Правителството удължи срока за предоставяне на безлихвени заеми на общините бенефициенти по ПРСР
Правителството измени Постановление № 215 от 2018 г. за отпускане на временни безлихвени заеми от централния бюджет по бюджетите на общините за финансиране на разходи по одобрени проекти от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2014-2020 г. С изменението се удължават нормативно определените крайни срокове за предоставяне на заеми и за превеждане на одобрената безвъзмездна финансова помощ от Държавен фонд „Земеделие“ в размер на ползвания заем по конкретния договор на общината.
Промените целят намаляване на риска от неусвояване на ресурса по ПРСР, като се дава възможност на общините бенефициенти да погасят задълженията си по изпълнението на одобрените проектите по Програмата. По този начин се осигурява допълнително време на административните структури на Разплащателната агенция да обработят всички постъпили заявки за плащане, предвид че това е третата година след годината на бюджетното задължение за голяма част от сключените договори по ПРСР, което ще способства да бъде избегната автоматичната отмяна на финансов ангажимент от страна на Европейската комисия.
Приемането на проекта не води до въздействие върху държавния бюджет.
Одобрени са допълнителни 1,9 млн. лв. по бюджета на Министерството на здравеопазването
Министерският съвет прие Постановление за одобряване на допълнителни средства в paзмеp на 1 900 000 лв. по бюджета на Министерството на здравеопазването за 2022 г. за предоставяне на трансфер за дофинансиране на сключени договори за изпълнение на дейности по проект „Подкрепа за развитие на системата за спешна медицинска помощ“ и проект „Изграждане на инфраструктура за предоставяне на специализирана здравно-социална грижа за деца с увреждания“, които се осъществяват с финансовата подкрепа на Оперативна програма ,,Региони в растеж“ 2014-2020, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие.
Средствата ще бъдат използвани за актуализиране на цените чрез Сключване на допълнителни споразумения към сключените договори за извършване на строителномонтажни работи при спазване на чл. 117а, във връзка с чл. 116, ал. 1, т. 2 и 3 от Закона за обществените поръчки с прилагане на Методиката за изменение на цената на договори за обществени поръчки в резултат на инфлация, приета с Постановление № 290 на Министерския съвет от 27.09.2022 г.
Прието е техническо изменение на програмата за хуманитарно подпомагане на разселени лица от Украйна
Правителството прие изменение на Програмата за хуманитарно подпомагане на разселени лица от Украйна с предоставена временна закрила в Република България, приета с РМС № 317 от 2022 г. Промяната е техническа и предвижда навсякъде думите „Временна оперативна група“ да се заменят с „Национален оперативен щаб“.
Правителството одобри Спогодбата за въздушни съобщения между правителството на България и правителството на Саудитска Арабия
Министерският съвет одобри подписаната Спогодба за въздушни съобщения между правителството на Република България и правителството на Кралство Саудитска Арабия, сключена на 27 октомври 2022 година в Рияд, като предложи на Народното събрание да я ратифицира със закон.
По силата на Спогодбата ще могат да се извършват превози на пътници, товари и поща по редовни въздушни линии. Това ще създаде условия за развитие на двустранните търговско-икономически отношения и подобряване на свързаността на страната ни с региона на Близкия Изток, ще осигури по-добри възможности за стимулиране на туризма, задълбочаване на сътрудничеството в областта на авиацията и откриването на нови пазари.
Министерският съвет одобри позицията на България за Срещата на върха ЕС Западни Балкани на 6 декември
Министерският съвет одобри позицията на България за участие в Срещата на върха ЕС Западни Балкани, която ще се състои на 6 декември 2022 г. в столицата на Албания, Тирана. Това събитие е продължение на срещите на върха в София (2018 г.), Загреб (2020 г.) и Бърдо (2021 г.).
Очакват се няколко основни резултата, сред които по-нататъшна подкрепа за свързаността, енергийния и дигитален дневен ред на региона. Лидерите на ЕС ще приемат декларация, към която шестте страни от Западните Балкани се очаква да се присъединят.
Последвайте ни и в Телеграм
