България ще участва в Международното изложение „Зелена седмица Берлин 2023“
Министерският съвет одобри участието на България в Международното изложение за земеделие, хранително-вкусова промишленост и градинарство ,,Зелена седмица Берлин 2023“. То ще се проведе в периода 20-29 януари 2023 г. в гр. Берлин, Федерална република Германия. Страната ни ще се включи във форума с национален щанд, като това ще е нейното 32-ро представяне в него.
Събитието привлича посетители от над 70 държави, което е отлична възможност за представяне и популяризиране на широк спектър от български земеделски продукти, храни и напитки. В допълнение на това, участие в изложение от подобен мащаб дава шанс на представителите от родното селско стопанство и хранително-вкусова промишленост да поддържат и създават нови бизнес контакти, което е особено важно в периода на икономическите затруднения, произтичащи от постепидемичната ситуация и усложнената външнополитическа обстановка.
Разходите по подготовката и участието на България са за сметка на бюджета на Министерството на земеделието, с изключение на тези, които ще бъдат обезпечени от Държавна помощ SA. 47097 „Помощ за участие в изложения“.
През 2021 г. и 2022 г. форумът бе отменен, заради световната пандемия причинена от разпространението на Ковид-19. Година по-рано международното изложение „Зелена седмица Берлин 2020“ привлече над 1 880 изложители от 72 страни и над 400 000 посетители. България участва с щанд от 143 кв. м., на който се представиха 19 производители от различни асоциации и съюзи на производители в областта на селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост.
Правителството ще отправи искане за оказване на техническа помощ от Организацията за забрана на химическите оръжия
Правителството одобри предложение на Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение към министъра на икономиката и индустрията да бъде отправено искане до Организацията за забрана на химическите оръжия (ОЗХО) за оказване на техническа помощ.
Техническата помощ е необходима за професионална и задълбочена експертиза, касаеща дело на Софийска градска прокуратура за разследване на престъпление по чл. 115 от Наказателния кодекс.
Министерският съвет упълномощава министъра на външните работи да отправи искането до специализираната организация.
Прието е Решение за предоставяне на дерогация от европейския регламент относно ограничителни мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна
Министерският съвет прие решение за предоставяне на дерогация от европейския регламент от 31 юли 2014 г. относно ограничителни мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна, по отношение на обществените поръчки за доставка на горива (авиационни и за отопление), за нуждите на Министерството на вътрешните работи.
С решението се разрешава възлагането на нови обществени поръчки, както и изпълнението на сключените договори и рамкови споразумения с предмет доставка на горива (авиационни и за отопление), за нуждите на Министерството на вътрешните работи, след 10.10.2022 г.
Дерогацията се налага поради необходимостта от осигуряване на горива (авиационни и за отопление), за нуждите на Министерството на вътрешните работи за изпълнение на конституционните задължения, с оглед опазването на обществения ред, живота и здравето на българските граждани и националната сигурност и е валидна до 31.12.2024 г.
Приет е националният план за изпълнение на препоръката на Съвета на ЕС за създаване на Европейска гаранция за детето (2030)
Правителството прие План за действие в изпълнение на препоръката на Съвета на ЕС за създаване на Европейска гаранция за детето (2030). Документът включва водещите мерки за намаляване на бедността сред децата и насърчаване на тяхното социално включване. Приоритет в изпълнението на плана е намаляването на броя на децата в риск от бедност или социално изключване до 2030 година.
В документа са заложени дейности за осигуряване на безплатно образование, здравеопазване и детски грижи, както и за достъп до подходящо жилище и пълноценно хранене, като всички мерки са в унисон с Европейската гаранция за детето. Финансирането им ще бъде подкрепено със средства от държавния бюджет и европейските фондове.
С мерките, които ще бъдат финансирани от Европейския социален фонд+ чрез Програма „Развитие на човешките ресурси“ и Програма „Образование“ за програмния период 2021-2027 г., ще бъдат обхванати над 200 000 деца от уязвими групи.
Одобрен е докладът за касовото изпълнение на държавния бюджет и на основните показатели на консолидираната фискална програма за деветмесечието на 2022 г.
Със свое решение правителството одобри Доклада за касовото изпълнение на държавния бюджет, включително на централния бюджет, и на основните показатели на консолидираната фискална програма (КФП) за деветмесечието на 2022 г., в т. ч. и за разходите по чл. 110 от ЗДБРБ за 2022 г., и Информацията за касовото изпълнение на държавния бюджет и на основните показатели по КФП за деветмесечието на 2022 г. Документите са изготвени в изпълнение на чл. 109 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г. и чл. 135 от Закона за публичните финанси.
На база на данните от месечните отчети за касово изпълнение на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет бюджетното салдо по КФП на касова основа към септември 2022 г. е положително в размер на 989,2 млн. лв. (0,6 % от прогнозния БВП) и се формира от превишение на приходите над разходите по националния бюджет в размер на 468,5 млн. лв. и по европейските средства в размер на 520,7 млн. лева. На месечна база за септември се отчита дефицит в размер на 712,3 млн. лева.
Приходите, помощите и даренията по КФП към септември 2022 г. са в размер на 44 997,6 млн. лв. или 75,4 % от актуализираните годишни разчети. Постъпленията нарастват със 7 155,8 млн. лв. (18,9 %) спрямо отчетените към септември 2021 г. Данъчните и неданъчните приходи по КФП нарастват номинално със 7 139,2 млн. лв., а постъпленията в частта на помощите и даренията ( основно грантове по програмите и фондовете на ЕС) са близки до отчетените за същия период на предходната година.
Общата сума на данъчните постъпления по КФП, вкл. приходите от осигурителни вноски, възлиза на 33 996,4 млн. лв., което представлява 73,7 % от планираните за годината данъчни приходи. Постъпленията от данъци и осигурителни вноски нарастват с 4 395,4 млн. лв. (14,8 %) спрямо отчетените за същия период на предходната година, като формират 75,6 % от общите постъпления по КФП за периода.
Приходите от преки данъци са в размер на 6 369,4 млн. лв. или 70,4 % от предвидените в разчетите за годината. Постъпленията от косвени данъци са в размер на 16 443,9 млн. лв. (73,8 % от разчетите за годината), като приходите от ДДС са в размер на 11 753,1 млн. лв. (73,4 % от планираните), от акцизи възлизат на 4 307,8 млн. лв. (74,0 % от разчета), а тези от мита са в размер на 344,6 млн. лв. (90, 7 % спрямо годишните разчети). Постъпленията от други данъци (вкл. имуществени и др. данъци по ЗКПО) са в размер на 1 210,8 млн. лв. или 86,4 % изпълнение на годишните разчети. Приходите от социални и здравноосигурителни вноски са 9 972,3 млн. лв., което представлява 74,5 % от разчетените за годината.
Неданъчните приходи са в размер на 8 856,0 млн. лв. (увеличение с 2 743,8 млн. лв., 44,9 % спрямо същия период на предходната година) и се формират основно от приходи от държавни, общински и съдебни такси, приходи и доходи от собственост, вкл. вноски от приходи от държавни и общински предприятия, приходи от концесии, приходи от продажба на квоти за емисии на парникови газове и други. Следва да се отбележи, че от месец юли по бюджета на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ постъпват вноски от публичните предприятия от сектор „Енергетика“ в изпълнение на §24 от Преходните и заключителните разпоредби на ЗДБРБ за 2022 г., които се използват за покриване на разходите по чл. 366, ал. 1, т. 4 от Закона за енергетиката. Поради тази причина в частта на неданъчните приходи се отчита ръст, тъй като такива вноски не са постъпвали през 2021 година. Аналогично в частта на разходите за субсидии по бюджета на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ се извършва изплащане на компенсации към небитовите крайни клиенти на електрическа енергия извън регулирания пазар по §23 от Преходните и заключителните разпоредби на ЗДБРБ за 2022 г., което също следва да се има предвид при съпоставката на разходите със същия период на предходната година.
Приходите от помощи и дарения са в размер на 2 145,2 млн. лева.
Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към септември 2022 г. възлизат на 44 008,4 млн. лв., което е 66,8 % от годишните разчети. За сравнение разходите по КФП към септември 2021 г. бяха в размер на 36 777,7 млн. лева.
Нелихвените разходи към септември 2022 г. са в размер на 42 184,2 млн. лв., което представлява 66,8 % от годишния разчет. Текущите нелихвени разходи са в размер на 39 612,0 млн. лева. Капиталовите разходи (вкл. нетния прираст на държавния резерв) възлизат на 2 545,9 млн. лева. Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 26,3 млн. лева. Лихвените плащания са в размер на 586,8 млн. лв. (88,3 % от планираните за 2022 година).
Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена към 30 септември 2022 г. от централния бюджет, възлиза на 1 237,3 млн. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС.
Размерът на фискалния резерв към 30.09.2022 г. е 13,2 млрд. лв., в т.ч. 12,9 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 0,3 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.
Одобрени са допълнителни разходи по бюджета на Министерството на културата
Правителството прие Постановление за възстановяване на средства по бюджета на Министерството на културата за 2022 г. и Постановление за одобряване на допълнителни разходи по бюджета на Министерството на културата за 2022 г.
Съгласно постановлението, неусвоени средства в размер на 18 000 000 лв. ще бъдат възстановени по бюджета на Министерството на културата за 2022 г. и централизирани в централния бюджет.
Предлага се също така възстановените средства в размер на 18 000 000 лв. да бъдат предоставени за осигуряване на оптимални възможности за работа на държавните културни институти в областта на сценичните изкуства след двугодишния период на ограничителни мерки, свързани с пандемията от Ковид-19. В тази връзка Министерският съвет одобри и допълнителни разходи по бюджета на Министерството на културата за изплащане на средства по допълнителен компонент за ограничена дейност с цел преодоляване на последиците от извънредната епидемична обстановка. Със средствата ще се осигурят възнагражденията на служителите и дължимите осигуровки.
Правителството одобри промени от близо 1.6 млн. лв. в разходите по бюджета на МТС за безплатния превоз на украински граждани от БДЖ
Правителството одобри промени в разходите по бюджета на Министерството на транспорта и съобщенията за 2022 г. за „БДЖ-Пътнически превози“ ЕООД в размер на 1 566 245 лв.
Средствата са предвидени за извършената обществена услуга – безплатен превоз на украински граждани под временна закрила, след първоначалната фаза на приемане и настаняване с железопътен и автобусен транспорт до определените населени места на отсядане.
Финансовият ресурс ще бъде осигурен от неусвоени до 30 септември 2022 г. безвъзмездни средства по линия на помощта за въздушните превозвачи.
Още 4,4 млн. лева за пътувания на ученици и учители
Правителството одобри нови 4 428 450 лева за почивки на ученици по Националната програма „Отново заедно“. Със средствата се обезпечават пътуванията на над 4200 деца и учители от общо 372 училища в страната, одобрени за втория етап на програмата за 2022 г. Те получават шестдневен туристически пакет на стойност 500 лева на участник, който включва 5 нощувки, храна, транспорт, застраховка и допълнителни културни и спортни дейности.
4 007 700 лв. се насочват към 132 общини за финансиране на пътуванията на 3 486 ученици и 393 ръководители от 328 общински училища. Министерството на образованието и науката получава общо 381 500 лв. С тях ще бъде осигурена почивка на 286 ученици, водени от 30 ръководители от 32 държавни училища, на 10 деца и 2 ръководители от две духовни училища и на 40 ученици и 4 преподаватели от 7 частни училища. 39 250 лв. се предоставят и на Министерството на младежта и спорта, които представляват финансиране до 50% от одобрените суми.
„Отново заедно“ беше създадена през 2021 г. с решение на Министерския съвет. Целта е социализация и общуване на ученици и педагогически специалисти извън училищната и семейната среда за преодоляване на негативните последици от неприсъственото обучение и пандемията от COVID-19.
Правителството се разпореди с имоти
Правителството предостави безвъзмездно на Национална компания „Железопътна инфраструктура“ (НКЖИ) управлението на три имота – публична държавна собственост. Те са разположени на територията на град Белова, община Белова, област Пазарджик. Това ще позволи реализацията на национален обект „Модернизация на жп линия СофияПловдив: жп участъци София-Елин Пелин и Елин Пелин-Септември“.
Министерският съвет прие също решение за частична отмяна на РМС № 441 от 2014 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за изграждане на Път II-86 Пловдив – Асеновград – Смолян в участъка от км 14+860 до км 24+819 на територията на област Пловдив. Настоящото правителствено решение се приема във връзка с влязло в законна сила Решение № 1211 от 09.02.2022 г. на Върховния административен съд, образувано по жалба на Йордан Проданов относно отчуждена част от поземлен имот в местност „Османова могила“, община Родопи, област Пловдив.
На Агенцията по вписванията се предоставя за безвъзмездно управление имот – публична държавна собственост. Той се намира в гр. Търговище, бул. ,,Митрополит Андрей“ № 51, и представлява самостоятелен обект със застроена площ 113,96 кв. м, разположен на 5-ти етаж в сграда № 1. Имотът ще се ползва за работни и архивни помещения за нуждите на Агенцията в град Търговище, като по този начин ще се решат проблеми, свързани с недостатъчния сграден фонд.
Михаел Томас Фрьолих става почетен консул на Република България в Хамбург
Правителството прие решение за освобождаването поради напреднала възраст на д-р Герд-Винанд Имайер от функциите му на почетно (нещатно) генерално консулско длъжностно лице на Република България във Федерална република Германия със седалище в гр. Хамбург и с консулски окръг, обхващащ територията на федералните провинции Хамбург, Бремен, Шлезвиг-Холщайн и Долна Саксония, както и за назначаване на Михаел Томас Фрьолих за почетно (нещатно) консулско длъжностно лице на Република България във Федерална република Германия със седалище в гр. Хамбург и с консулски окръг, обхващащ територията на федералните провинции Хамбург и Шлезвиг-Холщайн.
Михаел Томас Фрьолих е главен изпълнителен директор на Асоциацията на предприемаческите сдружения в германските федерални провинции Хамбург и Шлезвиг-Холщайн, която от своя страна извършва дейност като представителство на Федералния съюз на германската индустрия в Шлезвиг-Холщайн. Има висше образование както по право, така и по икономика, което му е позволило през годините да има адвокатска кантора, представляваща интересите на известни политически и обществени личности, а впоследствие и да работи в сферата на икономиката.
Продължаването на добрата дългогодишна практика Република България да има почетен консул със седалище Хамбург ще допринесе за запазване на постигнатото досега: активна българска общност, отлично функциониращо българско неделно училище, обединена българска православна църковна общност, интензивни икономическо сътрудничество, сериозно инвестиционно присъствие в България на фирми от Северна Германия.
Правителството одобри Протокол за изменение на Спогодбата между Република България и Федерална Република Германия за избягване на двойното данъчно облагане и отклонението от облагане с данъци на доходите и имуществото
Министерският съвет одобри подписания на 21 юли 2022 г. Протокол за изменение на Спогодбата между Република България и Федерална Република Германия за избягване на двойното данъчно облагане и отклонението от облагане с данъци на доходите и имуществото (Протокол) и предложи на Народното събрание да го ратифицира със закон.
Действащата данъчна спогодба (СИДДО) между двете държави е в сила от 21 декември 2010 г., но след подписването и настъпват съществени промени в областта на международното данъчно облагане, инициирани от държавите от Г-20 и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и насочени към противодействие на свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби. Тези промени са материализирани в Проекта „Base Erosion and Profit Shifting“ (BEPS) на ОИСР. Република България и Федерална република Германия, като членове на Приобщаваща рамка на ОИСР, са част от общността от държави, заявили политически ангажимент и воля да спазват, въвеждат и прилагат мерките по Проекта BEPS, вкл. да приведат своята СИДДО в съответствие със заложените в него минимални стандарти.
Данъчните правила, възприети в Протокола, който след ратификация ще представлява неразделна част от действащата СИДДО, са съобразени с българската практика при сключването на СИДДО и съвременните принципи и развитие в международното данъчно облагане, отразени в актуалния Модел на данъчна спогодба на ОИСР. С договорената актуализация на действащата спогодба между двете държави ще се противодейства по-ефективно на избягването на данъчното облагане и ще се създадат условия за по-бързо разрешаване на данъчни спорове с оглед защита на правата на данъкоплатците.
За ратификация е предложено споразумение между българското правителство и Федералния съвет на Конфедерация Швейцария
Министерският съвет прие Решение, с което се предлага на Народното събрание да ратифицира Рамковото споразумение между Правителството на Република България и Федералния съвет на Конфедерация Швейцария относно изпълнението на Втория швейцарски принос към избрани държави членки на Европейския съюз за намаляване на икономическите и социалните различия в Европейския съюз, подписано на 20 септември 2022 г. в гр. София.
Рамковото споразумение дава възможност за реализация на Швейцарско-българска програма за сътрудничество, чрез която България ще получи финансова помощ от 92,5 милиона швейцарски франка за периода до 03.12.2029 г. в следните области:
1. Насърчаване на икономическия растеж и социалния диалог, намаляване на (младежката) безработица;
2. Управление на миграцията и подпомагане на интеграцията. Повишаване на обществената безопасност;
3. Опазване на околната среда и климата;
4. Укрепване на социалните системи;
5. Насърчаване на гражданска ангажираност и прозрачност.
Рамковото споразумение е следствие от успешното и устойчиво сътрудничество между Правителството на Република България и Федералния съвет на Конфедерация Швейцария.
Правителството одобри стартирането на процедура за изменение на споразумение между МОСВ и МБВР
Министерският съвет прие решение за изменение на Споразумение за предоставяне на помощни услуги в подкрепа на изготвянето на Планове за управление на речните басейни (ПУРБ) и Планове за управление на риска от наводнения (ПУРН) за България между Министерство на околната среда и водите и Международната банка за възстановяване и развитие (МБВР). Изменението касае промяна в сроковете за финализиране на дейностите от индикативния график, предвид удължаването на крайния срок на действие на международния договор.
Целта на Споразумението е предоставяне на съдействие на Министерството на околната среда и водите за разработване на вторите Планове за управление на риска от наводнения (ПУРН) и третите Планове за управление на речните басейни (ПУРБ).
ПУРБ и ПУРН за периода 2022-2027 г. са от ключово значение за страната както за осигуряване на устойчивост при управлението на водите, така и като ангажимент на страната за прилагане на Рамковата директива по водите и Директивата за оценка и управление на риска от наводнения. С осъществяването на дейностите, предвидени в Споразумението и прилагане на добри европейски практики и международен опит от страна на екипа на МБВР се очаква осигуряване на необходимата експертиза и значително подобряване на методологичната основа и качеството на стратегическите документи, включително и изпълнение на препоръки на ЕК при оценката на вторите ПУРБ и първите ПУРН.
С цялостното изпълнение на дейностите, включени в обхвата на Споразумението и приемането на ПУРБ и ПУРН от Министерския съвет, ще се постигне и изпълнение на индикаторите на Оперативна програма „Околна среда 2014-2020“ по приоритетни оси 1 ,,Води“ и 4 „Превенция и управление на риска от наводнения и свлачища“.
Министерският съвет прие за сведение резултатите от участието в неформалното заседание на Съвета на енергийните министри на ЕС
Министерският съвет прие за сведение доклада с резултатите от участието на България в неформалното заседание на Съвет „Транспорт, телекомуникации и енергетика“, част „Енергетика“, проведено на 12 октомври 2022 г. в гр. Прага, Чехия.
В рамките на заседанието енергийните министри обмениха виждания по предложенията на председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен за действия, които могат да бъдат предприети на ниво ЕС за адресиране на високите енергийни цени и подобряване сигурността на доставките.
Сред държавите членки бе налице общо разбиране за максимално бързо влизане в действие на европейската платформа за общо закупуване на природен газ. Подкрепена бе и идеята за задълбочаване на преговорите с ключови доставчици на газ за ЕС като САЩ, Норвегия, Алжир, Япония и Корея.
По идеята за налагане на таван на цената на газа не бе постигнат консенсус. Коментирани бяха допълнителни мерки за намаляване на потреблението на природен газ, координирано запълване на газовите хранилища за следващия отоплителен сезон (2023-2024 г.), както и продължаване на дейностите по изпълнение на амбициите за зелен преход.
Заседанието продължи с обмяна на мнения по възможните опции за реформа на електроенергийния пазар.
Одобрени са резултатите от участието на България в неформалното заседание на министрите по заетостта и социалната политика
Правителството одобри резултатите от участието на България в неформалното заседание на министрите по заетостта и социалната политика, което се проведе на 13 и 14 октомври 2022 г. в Прага, Чехия.
В рамките на неформалната среща на министрите се проведоха два пленарни дебата. Първият беше посветен на темата за интеграцията на бежанците от Украйна и по-специално на жените на пазара на труда. Дискусията от втората пленарна сесия беше свързана с влиянието на растящите цени на енергията и на продуктите върху социалната ситуация в ЕС.
По време на форума комисарят за работни места и социални права Никола Шмит представи накратко Предложението за Решение на Съвета и Европейския парламент за Европейска година на уменията 2023 г.
Одобрени са резултатите от българското участие в проведено заседание на Съвет „Правосъдие и вътрешни работи“, формат ,,Вътрешни работи“
Министерският съвет одобри резултатите от българското участие в заседание на Съвет „Правосъдие и вътрешни работи“, формат ,,Вътрешни работи“, проведен на 14 октомври 2022 г., в Люксембург.
В доклада са представени резултатите от дискусиите относно: Цялостно състояние на Шенгенското пространство; Украйна: ситуацията с бежанците в ЕС и отражението върху вътрешната сигурност; Пакт за миграция и убежище; Последни развития по миграционния маршрут на Западните Балкани: ситуацията с бежанците в ЕС и отражението върху вътрешната сигурност.
Правителството одобри резултатите от заседанието на Съвет „Общи въпроси“ през октомври 2022 г.
Министерският съвет одобри доклада с резултатите от заседанието на Съвет „Общи въпроси“, което се проведе на 18 октомври 2022 г. в Люксембург. България бе представена от заместник-министъра на външните работи Велислава Петрова.
Министрите подготвиха заседанието на Европейски съвет на 20-21 октомври 2022 г. в Брюксел, като обмениха мнения по проекта на заключения, включващ темите Украйна, енергетика, икономически въпроси и външни отношения.
Европейската комисия представи актуална информация относно състоянието на процедурата по чл. 7, пар. 1 от ДЕС в областта на върховенството на правото.
Министрите продължиха дискусията си относно последващите действия след края на Конференция за бъдещето на Европа във връзка с предложението на Европейския парламент в тази област.
Съвет „Общи въпроси“ проведе дискусия по предложението на Европейския парламент за европейско изборно законодателство.
Европейската комисия представи публикуваното от нея на 13 октомври 2022 г. Съобщение ,,Прилагане на правото на ЕС за Европа, която постига резултати“.
ПП „Възраждане“ получава държавен имот в София
По решение на правителството политическа партия „Възраждане“ получава за ползване държавен имот в София. Той се намира в район „Средец“, пл. ,,Петко Р. Славейков“ № 4-а, ет. 3, и е с обща площ от 321,13 кв. м. Срокът за ползване е докато партията отговаря на изискванията на чл. 31 от Закона за политическите партии.
До момента партията не е получавала и не притежава помещения за нуждите на дейността си. Предоставените помещения ще се използва само за дейността на партията и няма да се преотдава на други лица или ползва за търговски или други цели.
Одобрени са допълнителни разходи по бюджета на Министерство на туризма
Министерският съвет прие Решение за одобряване на помощ на допълнително одобрени кандидати по „Програма за хуманитарно подпомагане на разселени лица от Украйна с предоставена временна закрила в Република България“. Правителството одобри също допълнителни разходи по бюджета на Министерство на туризма за 2022 г. за финансиране на разходи по Програмата. Плащането по настоящето Решение на Министерски съвет е в общ размер на 6 729 939,80 лв., съгласно приложения Списък № 11, неразделна част от проекта на Решение.
С приемането на настоящия проект на акт ще бъде дадена възможност да бъде одобрена и изплатена помощ по общо 300 броя подадени заявления от лица, предоставили хуманитарна помощ, изразяваща се в 507 519 нощувки, вкл. в някои места на настаняване и предоставяне на изхранвания (закуска, обяд и вечеря) на бежанци в периода, обхващащ времето от 01.09.2022 г. до 30.09.2022 г.
Изпълнението на Програмата е администрирано чрез използване на информация от Националния туристически регистър, създадения за целите на Програмата Регистър за местата за подслон, Единната система за туристическа информация и Системата за управление на национални инвестиции и чрез контролни проверки по служебен път с данни от системите на дирекция „Миграция“ и Главна дирекция „Гранична полиция“ при МВР, Държавната агенция за бежанците и Националната агенция за приходите.
Одобрена е позицията на Република България за заседанието на ЕКОФИН, формат Бюджет
Министерският съвет одобри позицията на страната ни за заседанието на Съвета на Европейския съюз по икономически и финансови въпроси, формат Бюджет (ЕКОФИН/Бюджет), което ще се проведе на 11 ноември 2022 г. в Брюксел, Белгия.
По време на срещата министрите ще подготвят позицията на Съвета за преговорите по проектобюджета на ЕС за 2023 г. във връзка със заседанието на Помирителния комитет с Европейския парламент (ЕП), което ще се проведе същия ден. Съветът на ЕС и ЕП ще преговарят за постигане на съвместно споразумение по общия бюджет за следващата финансова година.
България ще съдейства активно за постигането на споразумение по проектобюджета на ЕС за 2023 г., неговото навременно приемане и осигуряване на необходимите финансови средства за изпълнение на политиките и програмите. ЕС има нужда от стабилен и реалистичен бюджет, който да мобилизира инвестиции за изключително сложния набор от предизвикателства, пред които е изправен Съюзът – последиците от руската военна агресия в Украйна, високата инфлация, нарастващите нива на бедност, високите цени на енергийните източници и влошаване на икономическите перспективи. Необходимо е да се стимулира икономическото развитие, да се подпомогне устойчивото възстановяване след пандемията, както и да се осигури достатъчен капацитет за справяне с непредвидени обстоятелства.
Одобрени са промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс
Правителството одобри проект на Закон за изменение и допълнение на Данъчноосигурителния процесуален кодекс и предлага на Народното събрание да го приеме.
Предлага се въвеждане в българското законодателство на Директива (ЕС) 2021/514 на Съвета от 22 март 2021 година за изменение на Директива 2011/16/ЕС относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане (Директива (ЕС) 2021/514). Разпоредбите на директивата следва да бъдат въведени в националното законодателство в срок до 31 декември 2022 г.
В съответствие с изискванията на Директива (ЕС) 2021/514 със законопроекта за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс се предлага подобряването на цялостната уредба на обмена на информация и административното сътрудничество и разширяването на обхвата на автоматичния обмен на информация. Прецизират се основни понятия и се подобряват съществуващи процедури в областта на административното сътрудничество във връзка с установени в практиката неясноти. В обхвата на автоматичния обмен за данъчни цели се включва и информация, предоставяна от оператори на цифрови платформи, за доходите, получени от продавачите, които извършват дейност чрез тях.
Основна цел на предложенията е противодействие на укриването на данъци и отклонението от данъчно облагане и усъвършенстване на правилата за прозрачност в данъчната област чрез подобряване на функционирането на административното сътрудничество между държавите членки.
В допълнение се предлага в Закона за акцизите и данъчните складове да се въведе акцизен календар за период от четири години, считано от 1 март 2023 г., с който ще се постигне балансирано увеличение на минималното акцизно облагане на цигарите и останалите свързани категории тютюневи изделия, включително и електронните цигари, съдържащи никотин.
Изменя се Тарифата за таксите, които се събират по Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина
Министерският съвет прие постановление за изменение и допълнение на Тарифата за таксите, които се събират по Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, приета с ПМС № 296 от 2007 г.
Причините, които наложиха приемането на постановлението, са влезлите в сила правила в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина относно приложението на Регламент (ЕС) № 536/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. относно клиничните изпитвания на лекарствени продукти за хуманна употреба и за отмяна на Директива 2001/20/ЕО (ОВ L 158 от 27 май 2014 г.).
Целта е да бъдат определени таксите, които се събират от Изпълнителната агенция по лекарствата в качеството и на национално звено за контакт в изпълнение на Регламент (ЕС) № 536/2014 и като национален регулаторен орган в областта на клиничните изпитвания.
С новия ред се предвижда заплащането само на една такса в зависимост от подаденото заявление и вида лекарствен продукт, за който се подава. До влизането в сила на новите правила възложителите на клинични изпитвания следваше да заплащат две отделни такси – едната за издаване на становище от Етичната комисия за клинични изпитвания и другата за издаване на разрешение от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по лекарствата.
Очакваният резултат от промените в Тарифата е създаването на нови такси по регламента, като действащите до момента такси от Тарифата следва да запазят своето действие по време на транзитния период до 31.01.2025 г.
Правителството прие решение, с което декларира готовността на България за принос към мисията на ЕС за подпомагане на Украйна
Министерският съвет прие решение за оказването на военна и военно-техническа помощ на Украйна, с което декларира готовността на България за принос към мисията на ЕС за подпомагане на Украйна (EU МАМ).
Мисията се провежда в рамките на Общата политика за сигурност и отбрана на ЕС с първоначална продължителност 2 (две) години, от момента на нейното стартиране. Тя е част от Интегрирания подход на ЕС за оказване на подкрепа на Украйна и ще допринесе за подобряване на военните способности на Въоръжените сили на Украйна, с цел тяхното възстановяване и ефективно провеждане на операции, което ще позволи на страната да защити своята териториална цялост в рамките на международно признатите й граници, ефективно да упражнява своя суверенитет и да защити украинските граждани.
Участието на Република България в EUMAM ще бъде ясен знак за подкрепата на страната ни към Общата политика за сигурност и отбрана на Европейския съюз и в частност, на мисията за военно подпомагане на Украйна.
Отчитайки предоставяната помощ от българска страна за Украйна от началото на агресията, досегашният устойчив ангажимент на Република България към Общата политика за сигурност и отбрана на ЕС, както и близостта на конфликта до нашата граница и значението му за сигурността в Европа, приносът на страната ни към новата мисия е в унисон с усилията на останалите държави членки.
С приемането на това решение Република България затвърждава своята съюзна солидарност към общите усилия в подкрепа на международния мир и сигурност.
Последвайте ни и в Телеграм
