МС предлага проф. Стефан Костянев за орден „Св. Св. Кирил и Методий“
Кабинетът предлага на президента да награди с орден „Св. Св. Кирил и Методий“ – огърлие проф. Стефан Костянев за неговите особено значими заслуги за развитието на медицинската наука и образованието.
Научните интереси на проф. Костянев са в областта на функционалната белодробна диагностика, детската респираторна физиология, физиологията и патофизиологията на физическото натоварване и съня. Той е създател на научна школа в областта на функционалната белодробна диагностика. Участвал е активно в управлението на много научноизследователски, образователни, инфраструктурни и бизнес ориентирани проекти, финансирани по национални, европейски и международни програми.
Под ръководството на проф. Костянев са реализирани 27 научни проекта, 4 национални програми, 7 проекта за научна периодика, 7 големи инфраструктурни проекта и 3 големи образователни проекта с европейско финансиране. Той е директор на научноизследователския институт при МУ – Пловдив, който стимулира и подпомага развитието на научния потенциал в областта на медицината. Благодарение на създаването на института Медицинският университет в Пловдив през 2021 г. получи статут на Научноизследователски университет – един от седемте в страната. Проф. Костянев е уважаван член на специализирани научни съвети и организации в страната и в чужбина.
От 2011 до 2019 г. проф. Костянев е ректор на МУ – Пловдив. По време на неговото управление значително се увеличава броят на чуждестранните студенти в университета, което е своеобразна оценка за качеството на обучение и за международния му престиж, както и признание за висшето медицинско образование в страната като цяло.
Одобрена е Национална стратегия за младежта за периода 2021-2030 г.
Правителството одобри Национална стратегия за младежта за периода 2021-2030 г. Тя е основният стратегически инструмент за планиране и прилагане на държавната политика за младежта и дефинира нейните основни и специфични цели и приоритети за следващите 10 години, както и мерките за тяхното постигане.
При разработването на Стратегията е отчетен фактът, че младежките политики в България очертават системен и холистичен подход за създаване на благоприятни условия за младите българи да бъдат пълноценни членове на обществото и двигатели на позитивна промяна.
Визията на Националната стратегия за младежта 2021-2030 г. е „Способни, ангажирани и овластени млади хора, готови да развиват своя пълен потенциал и съзнателно да допринасят за развитието на Република България в контекста на европейското семейство и глобалния свят“.
За постигането на тази визия, Стратегията се фокусира върху следните цели: насърчаване на неформалното обучение; насърчаване на заетостта и подкрепата за млади хора, които не учат, не работят и не се обучават; насърчаване на ангажираността, участието и овластяването на младите хора; развитие и утвърждаване на младежката работа в национален мащаб; свързаност, толерантност и европейска принадлежност; насърчаване на здравословен и природощадящ начин на живот; насърчаване на културата и творчеството сред младите.
Предвижда се мониторингът на състоянието на младите хора в страната да се осъществява чрез проследяване на индикаторите, заложени в Национална стратегия за младежта 2021-2030 г., както и допълнителни такива, предвидени в Годишните планове за младежта, дефинирани на базата на очакваните резултати от изпълнението на заложените мерки.
Изследвания на Антарктида и Арктика ще се финансират с близо 11 млн. лв.
Съвременни научни изследвания в отдалечените полярни райони на Антарктика и Арктика ще бъдат финансирани с 10,8 млн. лв. по Национална програма за полярни изследвания 2022 -2025 (НППИ), реши правителството.
Освен финансиране на научни проекти, се предвижда разработване и на магистърска програма по полярни изследвания, за да се привлекат млади хора към научна кариера в тази област.
Още от 1988 г., когато беше проведена първата българска антарктическа експедиция, България постепенно развива и модернизира базата си „Св. Климент Охридски“ на Антарктида. И занапред ще продължи организирането на ежегодните полярни експедиции, координацията на научните проекти, техническото им обезпечаване и осигуряването на безопасна работа на български и чуждестранни учени в базата ни.
Финансирането на дейностите по програмата ще е за сметка на средствата за наука в централния бюджет и ще се извършва чрез бюджета на Министерството на образованието и науката.
Координатор на програмата е Софийският университет „Св. Климент Охридски” с неговия Национален център за полярни изследвания. Партньори са Българският антарктически институт, Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“, Институтът за гората към БАН и Националният природонаучен музей към БАН.
15 млн. лева за спортни площадки в училищата
Кабинетът прие Програма за изграждане на нови и ремонт на съществуващи спортни площадки в държавните и общинските училища, по която ще се инвестират 15 млн. лв.
Максималната сума за строителство на нова площадка със специализирана настилка е 170 000 лева, а за ремонт на съществуваща- 100 000 лева.
Модерната спортна инфраструктура ще стимулира учениците към активно спортуване, което ще допринесе за по-здравословен начин на живот сред подрастващото поколение.
В момента немалка част от училищата в страната не могат да провеждат часовете по физическо възпитание в подходяща среда и се затрудняват при организиране на спортни дейности.
Изпълнението на програмата ще се наблюдава и координира от Министерството на образованието и науката.
Приета е Национална стратегия за развитие на човешките ресурси в ядрената сфера 2022-2032 г.
С Решение на Министерския съвет беше приета „Национална стратегия за развитие на човешките ресурси в ядрената сфера 2022-2032 г.“
Със Стратегията се формулира визия „за създаване и поддържане на устойчива система за развитие и усъвършенстване на човешките ресурси, която да гарантира ефективно функциониране на ядрения сектор“.
След задълбочен анализ на състоянието на човешките ресурси в ядрената сфера се формулират предизвикателствата, стратегическите цели и дейностите за тяхното постигане. Основната цел е да се преодолее несъответствието между потребностите на сектора от кадри и наличието на такива.
Обхватът на Стратегията е за всички етапи на функциониране на ядрените технологии – етапа на строителство, на експлоатация, на извеждане от експлоатация, съхранението на отработеното ядрено гориво.
Очертава се ролята на заинтересованите страни – държавните институции, в това число образователната система и икономическите субекти.
Променен е списъкът на стратегическите обекти и дейности от значение за националната сигурност
Компресорна станция „Нова Провадия”, собственост на „Булгартрансгаз“ ЕАД, която повишава и поддържа налягането в преносния газопровод Dn 1200 в участъка до българо – сръбската граница ще бъде включена към стратегическите обекти и дейности в енергетиката. Това реши Министерският съвет на днешното си заседание, променяйки ПМС № 181 на Министерския съвет от 2009 г., което определя стратегическите обекти и дейности от значение за националната сигурност.
Обектът играе ключова роля в преносния газопровод Dn 1200 в участъка до българо – сръбската граница.
С придобиването на този статут компресорна станция „Нова Провадия“, ще получи допълнителна защита против престъпни посегателства и ще бъде осигурена възможност Държавната агенция „Национална сигурност“ да осъществява пряк контрол и защита на този обект. Очаква се промените да доведат до повишаване на енергийната сигурност в страната в осигуряването на нейното газоснабдяване.
Актуализиран е съставът на Централния епизоотичен съвет към Министерския съвет
Правителството актуализира състава на Централния епизоотичен съвет към Министерския съвет.
Съветът има за задача организиране, координиране и финансово осигуряване на мерките за профилактика, ограничаване и ликвидиране на особено опасни заразни болести, включително и болести, чието разпространение може да причини значителни икономически загуби.
Ръководител на Съвета е заместник министър-председателят по климатични политики и министър на околната среда и водите г-н Борислав Сандов. Заместник- председател е министърът на земеделието Д-р Иван Иванов, а Секретар – изпълнителният директор на Българската агенция по безопасност на храните Проф. д-р Христо Даскалов. В състава му са включени министрите на вътрешните работи, на отбраната, на финансите, на здравеопазването, на транспорта и съобщенията и на икономиката и индустрията.
Над 21 % от заловените през 2021 г. безстопанствени кучета на територията на страната са били осиновени
Министерският съвет прие Отчет за изпълнение на Националната програма за овладяване популацията на безстопанствените кучета на територията на Република България за периода януари – декември 2021 г.
През 2021 г., в изпълнение на Общинските програми за овладяване на популацията на безстопанствените кучета на територията на страната, са заловени 23 393 броя безстопанствени кучета, от които над 21 % са осиновени.
Броят на заловените безстопанствени кучета през 2021 г. се е увеличил с 12,66 % спрямо 2020 г. и с 3,2 % спрямо 2019 г. От представените данни за 2021 г., се забелязва увеличение в броя на заловените, кастрирани, обработени и върнати по местата на залавянето им кучета спрямо предходния отчетен период за 2020 г.
Броят на осиновените безстопанствени кучета през 2021 г. е намалял с 9,89 % спрямо 2020 г. и се е увеличил с 13,97 % спрямо 2019 г.
Домашни любимци с цел осиновяване се транспортират в чужбина, най-често към Германия, Англия и Нидерландия. Процентът на осиновените кучета е най-висок в областите Бургас, Габрово, Добрич, Перник, Пловдив, София град, София област, Стара Загора и Русе.
През изминалите две години се забелязва сериозен ръст в броя на изоставените домашни любимци, предимно кучета и котки.
Подписани са 2499 договора по Програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020 г. през изминалата година
Министерският съвет одобри Годишния отчет на Държавен фонд „Земеделие“ и Разплащателната агенция за 2021 година.
През миналата година са подписани 2499 договора по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014 – 2020 г. Изплатени са 707 801 658 лв.
В кампания 2021 по схеми и мерки, администрирани по линия на директни плащания, са приети 99 549 заявления. През 2021 година преведените субсидии за директни плащания по линия на Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) възлизат на 1 596 699 330 лв.
Изплатените суми по пазарните мерки по линия на селскостопанските пазарни механизми през 2021 година възлизат на 75 732 979 лв., от които 54 371 305 лв. са от ЕФГЗ и 21 361 674 лв. – национални средства.
Извършените плащания по Програмата за морско дело и рибарство 2014 – 2020 през 2021 година са общо 26 557 231 лв.
По инвестиционните схеми за подпомагане към 31 декември 2021 година са постъпили плащания в размер на 1 179 801 лв. През отчетния период са отпуснати 223 нови кредита на стойност 1 110 188 лв.
През миналата година са изплатени 221 069 968 лева по 26 схеми за краткосрочно подпомагане, от които са се възползвали 46 955 земеделски стопани.
Над 534 000 лв. компенсации за деца без места в детска градина
Държавата ще плати 534 096 лв. на семейства, за чиито деца не е осигурено място в детска градина. От тях 531 150 лв. ще бъдат преведени на Столична община, а 2946 лв. – на община Пловдив.
С това решение на правителството се компенсират разходи за отглеждане и обучение на децата през месеците март и април на 2022 г. В началото на годината в столицата право на такова обезщетение са имали родителите на 820 деца, като за месеците март и април броят им е увеличен на 833. В Пловдив ще се платят компенсации за пет деца.
Законът за предучилищно и училищно образование позволява финансова помощ за деца от тригодишна възраст до постъпването им в първи клас, които не са приети в детска градина поради липса на места.
Одобрени са допълнителни разходи и трансфери по бюджета на Министерството на здравеопазването
Министерският съвет прие Постановление за одобряване на допълнителни разходи и трансфери по бюджета на Министерството на здравеопазването за 2022 г. в размер на 23 113 600 лв. Средствата са предназначени за подкрепа на работещи на първа линия, пряко ангажирани с ограничаване разпространението на COVID-19 и с поставянето на ваксини срещу COV1D-19 – за дейността, извършена през месец април 2022 г.
Отпуснаха 8 002 лева за рехабилитация на военноинвалиди
Правителството одобри допълнителен трансфер в размер на 8 002 лв. по бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 година. Със средствата ще се разплатят извършени разходи за престой и ползване на дейности и услуги в базите на „Профилактика, рехабилитация и отдих” ЕАД от правоимащи лица по Закона за военноинвалидите и военнопострадалите.
Одобрени са допълнителни разходи
по бюджетите на МВР и МО
Министерският съвет прие Постановление за одобряване на допълнителни разходи по бюджетите на Министерството на вътрешните работи и Министерството на отбраната за 2022 г.
С Постановлението се одобряват допълнителни разходи, в размер до 20 100 000 лв. за финансово обезпечаване на дейностите на Министерството на вътрешните работи и Министерството на отбраната в условията на засилен миграционен натиск.
Допълва се ПМС № 454 за предоставяне на държавна помощ и на въздушните превозвачи, претърпели загуби поради пандемията COVID-19 през 2020 г. или 2021 г.
Министерският съвет прие допълнение на Постановление № 454 от 22.12.2021 г. за предоставяне на държавна помощ на българските въздушни превозвачи. Промяната се налага поради това, че прилагането на схемата за държавна помощ не изчерпи предвидения финансов ресурс за подпомагане на въздушните превозвачи.
С допълнението е предвидено предоставянето на държавна помощ и на въздушните превозвачи, претърпели загуби поради пандемията COVID-19 през 2020 г. или 2021 г., като е съобразена с раздел 3.1 от Временната рамка за мерки за държавна помощ в подкрепа на икономиката в условията на сегашния епидемичен взрив от COVID-19, приета от Европейската комисия.
МС одобри проектодоговора за застраховка гражданска отговорност, покриваща отговорност за ядрена вреда на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД по време на осъществяване на два превоза на отработено ядрено гориво през 2022 г.
Министерският съвет одобри на днешното си заседание проекта на нов договор за застраховка гражданска отговорност, покриваща отговорност за ядрена вреда на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД по време на осъществяване на два превоза на отработено ядрено гориво през 2022 г.
От 2002 г. „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД сключва ежегодно договор за застраховка „Обща гражданска отговорност“, покриваща отговорността на централата за ядрена вреда. Уредбата на застраховката „Обща гражданска отговорност“ за АЕЦ се съдържа във Виенската конвенция за гражданска отговорност за ядрена вреда и в глава десета „Гражданска отговорност за ядрена вреда“ от Закона за безопасно използване на ядрената енергия (ЗБИЯЕ).
„Национална електрическа компания“ ЕАД ще продаде на АЕЦ „Козлодуй“ част от наличното оборудване на площадка „Белене“
„Национална електрическа компания“ ЕАД ще може да продаде на АЕЦ „Козлодуй“ ЕАД част от наличното старо оборудване, което се намира на площадката на АЕЦ „Белене“. Това е регламентирано в решение на Министерския съвет, взето на днешното му заседание. Става въпрос за филтри, вентилатори и други детайли, които са от съществено значение за изпълнение на програмите за продължаване на срока на експлоатация на 5 и 6 блок на АЕЦ „Козлодуй“. Стойността на предвиденото за продажба оборудване е близо 8 млн. лв. Продажбата ще бъде извършена чрез пряко договаряне между двете дружества.
Възможността за подобна сделка е регламентирана в Правилника за прилагане на Закона за публичните предприятия. В неговите текстове е посочено, че началната цена за продажбата се определя от независим оценител, след прието решение на Министерския съвет.
Изпълнението на програмите за продължаване на експлоатационния срок на 5 и 6 блок на АЕЦ „Козлодуй“ изисква доставка на резервни части за ремонт или доставка на ново оборудване с цел поддържане в изправно състояние на съоръженията. Наличното на площадката на АЕЦ „Белене“ оборудване е аналогично с проектно- монтираното в АЕЦ „Козлодуй“ и позволява взаимната им замяна. Използването на аналогично оборудване от площадката на АЕЦ „Белене“ ще спести на АЕЦ „Козлодуй“ време и разходи за допълнителни изследвания и проекти за адаптиране към съществуващите системи.
Министерският съвет прие решение за учредяване право на строеж върху имоти за изграждане на язовир „Яденица”
Министерският съвет реши да бъде учредено възмездно безсрочно право на строеж върху 55 поземлени имота публична държавна собственост в полза на „Национална електрическа компания“ ЕАД за изграждане на националния обект язовир „Яденица“ като част от Хидроенергиен комплекс „Белмекен-Сестримо-Чаира“.
Имотите, върху които ще се изгради язовир „Яденица” се намират в общините Белово и Велинград (област Пазарджик) и са с предоставени права за управление на Министерство на енергетиката.
Хидрокомплексът заедно с Помпено-акумулиращата водноелектрическа централа „Чаира“ е стратегически за националната сигурност на България обект. Той е сред приоритетните проекти за осигуряване на балансиращи мощности за енергийната система на страната.
С цел повишаване ефективността на комплекса е предвидено увеличаване обема на долния изравнител на съоръжението чрез изграждане на язовир „Яденица“ на нивото на язовир „Чаира“ и свързването им с напорна деривация. Тази система от скачени съдове ще позволи прехвърлянето на води по гравитачен път от единия резервоар към другия, което ще увеличи обема на долния резервоар на ПАВЕЦ „Чаира“ с 9 млн. куб м (от 5.6 млн. куб м. на 14.6 млн. куб м).
Така централата ще премине от дневен към седмичен режим на изравняване на водните обеми и възможност за работа в пълна генераторна мощност в продължение на 20 часа (от 8,5 часа в момента) и 22,5 часа – в помпен режим (от 11 часа към настоящия момент).
Реализацията на проект „Яденица” е започнала през 1994 г. и се осъществява от НЕК ЕАД. За да продължи изграждането на проекта следва да бъде издадено разрешение за строеж, за което е необходимо в полза на НЕК ЕАД да бъде учредено възмездно право на строеж.
Решението на правителството не налага допълнителни разходи/трансфери или други плащания за сметка на държавния бюджет.
Одобрено е споразумение за дарение на медицинска апаратура и лични предпазни средства
Министерският съвет прие Решение за одобряване на проект на Споразумение за дарение на медицинска апаратура и лични предпазни средства между Министерството на здравеопазването на Република България и Свободна държава Бавария, като основа за водене на преговори.
Съгласно споразумението Свободна държава Бавария дарява безвъзмездно на Министерството на здравеопазването на Република България медицинска апаратура за кислородолечение, респиратори за инвазивна интервенция, монитори за проследяване на пациенти в интензивни отделения и лични предпазни средства.
Одобрена е позицията на България за Съвета на ЕС по заетост и социална политика
Правителството одобри позицията на България за заседанието на Съвета на Европейския съюз по заетост и социална политика, което ще се състои на 16 юни 2022 г. в Люксембург.
Дневният ред предвижда приемане на доклад за напредъка по предложението за Директива относно подобряване на условията на труд при работа през платформа.
В рамките на заседанието са планирани ориентационни дебати на следните теми: „Европейския семестър 2022 г.“, „Национални цели една година след социалната среща на върха в Порто“ и „Заетост на хората с увреждания“.
Предвижда се министрите да приемат Препоръка на Съвета относно индивидуалните сметки за обучение и Препоръка на Съвета относно гарантирането на справедлив преход към неутралност по отношение на климата.
В рамките на работния обяд министрите ще обсъдят ситуацията в Украйна с акцент върху социалните мерки, приети в контекста на временната закрила, по- специално по отношение на жените, децата и уязвимите групи.
Одобрена е позицията на страната за заседанието на Съвета на ЕС по икономически и финансови въпроси
Правителството одобри позицията на Република България за участие в редовното заседание на Съвета на ЕС по икономически и финансови въпроси (ЕКОФИН), което ще се проведе на 17 юни 2022 г. в Люксембург.
По време на срещата участниците ще обсъдят напредъка в преговорите по предложенията за нови собствени ресурси и докладите за конвергенция на Европейската комисия и Европейската централна банка.
Очаква се министрите да одобрят пакета от специфични препоръки по страни за 2022 година в рамките на Европейския семестър и проекта на Решение за изпълнение на Съвета на ЕС за одобряване на Плана за възстановяване и устойчивост на Полша. Председателството ще представи доклада за напредъка по законодателния пакет за мерките срещу изпиране на пари.
Правителството одобри резултатите от заседанието на Съвет „Общи въпроси“ през май 2022 г.
Министерският съвет одобри доклада с резултатите от заседанието на Съвет „Общи въпроси“, което се проведе на 23 май 2022 г. в Брюксел. България бе представена от заместник-министъра на външните работи Васил Георгиев.
Съветът проведе дискусия в подготовка на извънредното заседание на Европейския съвет на 30-31 май 2022 г., въз основа на проект на заключения по темите Украйна, енергетика, продоволствена сигурност и отбрана.
Министрите проведоха обмен на мнения и по проекта на дневен ред за заседанието на Европейския съвет на 23-24 юни 2022 г., включващ темите Украйна, икономически въпроси, Конференцията за бъдещето на Европа и по-широка Европа.
Министрите проведоха първа дискусия относно резултатите и последващите действия след приключилата на 9 май 2022 г. Конференция за бъдещето на Европа. Държавите – членки на ЕС подкрепиха предложената от Председателството на Съвета на ЕС методология по предложенията на Конференцията. Съветът проведе изслушване по процедурата по чл. 7, ал. 1 от Договор за Европейския съюз в областта на спазване на ценностите на Съюза.
Одобрен е доклад с резултатите от редовното заседание на Съвета на ЕС по икономически и финансови въпроси
Министерският съвет одобри доклад с резултатите от редовното заседание на Съвета на ЕС по икономически и финансови въпроси (ЕКОФИН), което се проведе на 24 май 2022 г. в Брюксел.
По време на заседанието министрите обмениха мнения относно прилагането на санкциите срещу Русия, икономическите и финансовите последици от тях и предложението за предоставяне на нова макрофинансова помощ на Украйна. В рамките на срещата беше обсъдено актуалното състояние на прилагането на Механизма за възстановяване и устойчивост.
Одобрени са резултатите от проведеното заседание на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство
Правителството одобри резултатите и взетите решения на редовното заседание на Съвета на Европейския съюз по земеделие и рибарство, проведено на 24 май 2022 г. в гр. Брюксел, Кралство Белгия.
Съветът одобри финалния проект на Заключения относно високопатогенната инфлуенца по птиците: стратегически подход към развитието на ваксинацията като допълващ инструмент за профилактика и контрол, за които страната ни заяви своята подкрепа, тъй като счита за важно да се повиши информираността на заинтересованите страни за значимостта на ваксинацията срещу това заболяване, като мярка за неговата превенция.
По отношение на състоянието на селскостопанските пазари, по-специално в резултат на конфликта в Украйна, страната ни изрази високата си оценка към усилията на Комисията и Председателството за справяне с негативните последици от тежката ситуация в секторите на земеделието и рибарството. С оглед отражението на ситуацията и върху пазарните цени на основните хранителни продукти, следва да се следят внимателно въпросите, свързани с достъпността на храните, и да се предприемат мерки, за да може селското стопанство и веригите за доставки на храни да са по- стабилни и по-устойчиви в контекста на бъдещите кризи. Мнозинството държави членки приветстваха действията на Европейската комисия, насочени към улесняване на търговията с Украйна, но отново споделиха опасенията си от повишаващите се цени на вложените суровини, макар че се наблюдава спад в темповете на нарастване. Някои държави членки, включително Република България, подчертаха особено тежкото положение в животновъдния сектор и по-специално този на свинското и пилешкото месо и увеличаващите се цени на фуражите. Част от държавите членки поискаха в бъдеще Европейската комисия да продължи да обмисля допълнителни мерки за сектора, например удължаване на изключенията относно екологично насочените площи.
По отношение на 12-та министерска конференция на Световната търговска организация, 12 – 15 юни 2022 г., Женева, страната ни заяви, че би подкрепила многостранен пакет за продоволствена сигурност, при условие, че това няма да влияе отрицателно на вътрешната продоволствена ситуация в Република България. От голямо значение е поддържането на отворени и предсказуеми селскостопански пазари и търговия, за да се осигури непрекъснат поток от храни, продукти, услуги и суровини. Страната ни подкрепи освобождаването на търговията със селскостопански стоки от ограничения върху износа и вноса, във връзка с приемането на Регламента относно временно либерализиране на търговията с Украйна, като подчерта, че следва внимателно да се разгледа въздействието на тези мерки върху фермерите.
Правителството прие Решение за подобряване на отчетността и координацията с Народното събрание
Министерският съвет прие Решение за подобряване на отчетността и координацията с Народното събрание. Решението предвижда всяко предложение от страна на ротационното председателство на Европейския съюз, от държава-членка или от Европейската комисия, свързано с одобряването на начало на преговори за членство в Европейския съюз на Република Северна Македония и Република Албания, направено в рамките на подготовката или при провеждането на заседанията на Комитета на постоянните представители (КОРЕПЕР) или на Съвета „Общи въпроси“, което се отклонява от Рамковата позиция на Министерския съвет от 2019 г., да се изпраща незабавно от Постоянното представителство на Република България към Европейския съюз на Комисията по външна политика на Народното събрание.
Правителственото решение предвижда също представителите на Република България в Комитета на постоянните представители и в Съвета „Общи въпроси“ да не изразяват съгласие с предложенията по т. 1 до обсъждането им в Народното събрание, а при отхвърлянето им от Народното събрание да изразят отрицателна позиция по тях.
Правителството прие Национален доклад за състоянието и опазването на околната среда през 2020 г.
Министерският съвет прие Националния доклад за състоянието и опазването на околната среда през 2020 г. Той цели да информира обществеността и държавните институции за състоянието и рисковете за околната среда и природните ресурси, както и да насочи вниманието към ефективността и целесъобразността на провежданата природозащитна политика.
Докладът включва екологични индикатори и методологии, прилагани в оценъчните доклади на Европейската агенция по околна среда. Целта е ясно формулиране на въпросите, свързани с взаимодействието между обществото и околната среда, и представяне на информация за околната среда в България, съпоставима с оценките на общоевропейско ниво. Докладът включва 16 раздела, които обхващат основни екологични направления. Формулирани са „ключови въпроси“ от обществен интерес. Изведени са тенденции и заключения, които формират „ключови послания” по съответните екологични теми.
С оглед по-добра достъпност и по-лесно възприемане, анализите са придружени с множество фигури, диаграми, графики и карти.
Пълният текст на доклада, е публикуван на Интернет страницата на Изпълнителната агенция по околна среда.
Приета е Наредба за качеството на социалните услуги
Правителството одобри Наредба за качеството на социалните услуги. Приемането на нормативния акт е регламентирано в Закона за социалните услуги. Целта му е да създаде условия за повишаване на качеството на социалните услуги и тяхната ефективност в подкрепа на хората, които ги ползват. За постигането на този приоритет основен акцент е поставен върху професионалната подготовка на служителите, които предоставят социални услуги, и осигуряването на възможности за тяхното обучение, кариерно и личностно развитие.
С наредбата се определят стандартите за качество на социалните и интегрираните здравно-социални услуги, както и критериите за тяхното изпълнение. Те са съобразени с вида на социалната услуга и специфичните потребности на хората, които я ползват. Стандартите включват изисквания за организацията и управлението на услугите, за броя и квалификацията на служителите и критерии за ефективността на постигнатите резултати в подкрепа на хората.
Доставчиците се задължават да осигуряват достатъчно на брой служители с необходимата професионална подготовка, както и да осигурят условия за повишаване на тяхната квалификация. С наредбата се регламентират и методите за мониторинг на качеството на социалните услуги от общините и другите доставчици, както и от Агенцията за качеството на социалните услуги.
Правителството прие Постановление за изменение и допълнение на актове на Министерския съвет с цел привеждането им в съответствие с приетите изменения в законите, регламентиращи правомощията на министъра на електронното управление
Със Закон за изменение и допълнение на Закона за електронното управление (ЗИД на ЗЕУ, обн. ДВ, бр. 15 от 22 февруари 2022 г.) бе регламентирана дейността на МЕУ, а с преходни и заключителни разпоредби на закона са предвидени и изменения във всички закони, които са свързани с дейности или функции на председателя на Държавната агенция „Електронно управление“ (ДАЕУ), съответно на ДАЕУ. С това изменение са регламентирани правомощията на министъра на електронното управление, съответно функциите на Министерството на електронното управление. Това обстоятелство налага да се изменят и нормативни актове, приети от Министерския съвет – правилници и наредби, като целта е привеждането им в съответствие с приетите изменения в законите и утвърдените правомощия на министъра на електронното управление.
Проектът на акт въвежда изменения и допълнения в Наредбата за общите изисквания към информационните системи, регистрите и електронните административни услуги, Наредбата за минималните изисквания за мрежова и информационна сигурност, Правилника за прилагане на закона за електронната идентификация, Правилника за организацията и дейността на Съвета по киберсигурността и др.
С предложените промени ще се постигне стабилност на правоотношенията, както и по-нататъшното изграждане на електронно правителство, дигитализация на административните услуги и цялостна бърза цифровизация на държавата, което ще доведе до подобряване на бизнес средата, намаляване на корупционния риск и оптимизиране на разходите на администрацията.
Правителството одобри позицията на България за Съвета „Общи въпроси“
Министерският съвет одобри позицията на България за участие в заседанието на Съвет „Общи въпроси“ (СОВ), което ще се проведе на 21 юни 2022 г. в Люксембург.
Министрите ще продължат работата си по подготовката на редовното заседание на Европейския съвет на 23 и 24 юни 2022 г., като обменят мнения по проекта на заключения, който се очаква да включва темите по-широка Европа, Украйна, молбите за членство в ЕС на Украйна, Република Молдова и Грузия, икономически въпроси и Конференцията за бъдещето на Европа.
Министрите ще обсъдят последващите действия след финалния доклад с резултатите от Конференцията за бъдещето на Европа, представен на 9 май 2022 г.
Възможно е министрите да проведат дискусия по предложението за Регламент относно прозрачността и таргетирането на политическото рекламиране. Сред въпросите в дневния ред на СОВ са и специфичните препоръки по страни в контекста на Европейския семестър.
Отпуснатите 45 млн. лева за модернизация на жп линията Волуяк-Драгоман ще бъдат възстановени към държавния бюджет до края на юли 2022 г.
Одобрена е промяна в срока за погасяване на отпуснатите от правителството 45 млн. лева за стартиране на дейностите по проект „Модернизация на жп линия София – Драгоман – сръбска граница, жп участък Волуяк – Драгоман“. Средствата ще бъдат възстановени от НK „Железопътна инфраструктура“ към държавния бюджет не по-късно от 31.07.2022 г.
Проектът е предвиден за финансиране по ОП „Транспорт и транспортна инфраструктура“ 2014- 2020 и в момента се очаква неговото одобрение от Европейската комисия.
Одобрено е участието на България в Изменение № 3 на споразумение относно ваксина срещу COVID-19
Министерският съвет прие проект на протоколно Решение на Министерския съвет за одобряване участието на Република България в Изменение № 3 на Споразумението за закупуване (СЗ) за производство, възможности за приоритетно закупуване и доставка на успешно разработена ваксина срещу COVID-19 за държавите членки на EC, (SANTE/ 2021/СЗ/010), сключено между Европейската комисия и Moderna Switzerland GmbH и отлагане без предварително заплащане на доставките на ваксините, които България трябва да получи през второто тримесечие на 2022 г.
Проектът на споразумение предвижда възможността участващите държави да отложат доставката на дозите ваксини (бустерни), които трябва да бъдат доставени през второто тримесечие на 2022 г. за по-късен период през 2022 г. или за началото на 2023 г.
Целта на отлагането е оставащите за получаване от България дози ваксина Spikevax да бъдат доставени като нова вариантна ваксина срещу SARS-CoV-2, с която да се осигури допълнителна ваксинална защита срещу коронавирусна инфекция в края на годината или през следващата година.
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram
