Проф. Камен Велев е предложен за удостояване с орден „Стара планина“
Правителството предлага на Президента на Република България да удостои проф. Камен Велев с орден „Стара планина“ – първа степен (без лента и без мечове) за неговите големи заслуги в областта на техническите науки.
Камен Велев завършва „Автоматика и телемеханика“ в Ленинградския електротехнически институт през 1967 г. През 1973 г. е кандидат на техническите науки с дисертация, защитена в Московския енергетичен институт. От 1981 до 1989 г. е доцент във Висшия химикотехнологичен институт (ВХТИ), а от 1989 до 2010 г. – професор в университета. В периода 1991-1993 г. проф. Велев е ръководител катедра „Автоматизация на производството“ във ВХТИ, а от 1993 до 2003 г. е ректор на Химикотехнологичния и металургичен университет (ХТМУ).
Научните интереси на проф. Велев са в областта на теорията на автоматичното управление и на приложната статистика. Ръководил е над 50 дипломанти и четирима докторанти. Има 7 издадени учебника, 2 учебни помагала, 2 монографии и над 100 научни статии и доклади.
Проф. Велев е бил председател на Съвета на ректорите от 1998 до 2003 г., както и заместник-министър на образованието и науката в периода 2003-2005 г. Председателствал е и е членувал в множество научни съвети и комисии, професионални организации и национални и международни форуми, сред които са Научният съвет към Института по управление и системни изследвания на БАН, Съюзът на учените в България, Съюзът на химиците в България, Техническият комитет по проектиране на системи за управление към International Federation of Automatic Control и др.
За своята дългогодишна и богата научна дейност проф. Велев е удостояван със званието Офицер на ордена на Академичните палми (Франция) и орден „Св. Св. Кирил и Методий“ – първа степен.
Великотърновският университет ще обучава студенти в Северна Македония
Великотърновският университет „Св. св. Кирил и Методий“ ще има поделения в град Свети Николе, Северна Македония, реши правителството.
В поделенията ще се подготвят студенти по три специалности от професионалните направления Филология, Науки за земята и Информатика и компютърни науки за придобиване на образователно-квалификационна степен „магистър“. Професионалните направления са избрани в съответствие с потребностите на региона от висококвалифицирани специалисти за определени професии. Обучението ще се провежда на английски език и студентите, завършили го успешно, ще получават диплома на Великотърновския университет и европейско дипломно приложение.
Предвижда се първоначално да бъдат приети от около 100 студенти след придобита степен „бакалавър“.
Създаването на поделенията ще удовлетвори образователните потребности на живеещите в региона и ще осигури достъп до модерно виеше образование, което гарантира добро личностно развитие и професионална реализация. Предложението за откриването на поделенията е на ректора на университета във Велико Търново. В мотивите на Академичния съвет се посочва, че по този начин ще се утвърди значението на висшето училище като средище за изграждане на висококвалифицирани специалисти.
С откриването на поделенията Великотърновският университет „Св. Св. Кирил и Методий“ ще развие по-висока степен на международна конкурентоспособност и ще подкрепи провежданата дългогодишна политика на българската държава както за привличане на чуждестранни студенти, така и за задълбочаване на доброто взаимодействие в областта на образованието и науката с Република Северна Македония.
Във Варна ще има институт за иновации в туризма
Към Икономическия университет във Варна ще се създаде Научно-внедрителски институт за иновации в туризма, реши правителството.
Институтът ще разработва и прилага иновативни решения за развитие на туризма – трансфер на технологии в обслужването и маркетинга, внедряване на нови бизнес модели, създаване на различни конкурентоспособни туристически продукти. Той ще съдейства и за свързване на науката, образованието и туристическия бизнес.
Предвижда се към института да има иновативен кулинарен център с модерна база за здравословна кухня, както и обучително-тренировъчен комплекс за подготовка на кадри в областта на хотелиерството, ресторантьорството, туроператорската и турагентската дейност, туристическата анимация и др.
Предложението за откриване на Научно-внедрителския институт е на ректора на Икономическия университет във Варна след решение на академичния съвет на висшето училище.
Над 740 000 души ще получат подкрепа по Програма „Развитие на човешките ресурси“ 2021-2027 г.
Правителството одобри проекта на Програма „Развитие на човешките ресурси“ (ПРЧР) 2021 – 2027 г., която се съфинансира от Европейския социален фонд+ и националния бюджет. Чрез изпълнението на ПРЧР ще бъде предоставена подкрепа за развитие на работната сила и преодоляване на предизвикателствата пред пазара на труда. Сред основните цели на програмата са още осигуряването на повече и по-добри възможности за социално включване на уязвимите групи, както и предоставянето на равни възможности за участие в икономическия и социалния живот на страната.
Очакванията са, чрез изпълнението на финансираните по програмата процедури да бъдат подкрепени над 740 000 души. Бюджетът на ПРЧР 2021-2027 е над 3,8 млрд. лв. С тези финансови средства ще се осигурят повече възможности за повишаване на квалификацията, знанията и уменията на заетите в България. Най-уязвимите групи в обществото – безработни, хора с увреждания, хора, живеещи в бедност, деца, възрастни, представители на ромската общност ще получат подкрепа за пълноценно включване в икономическия и социалния живот на страната. С изпълнението на ПРЧР ще се осигурят по-добри възможности за развитие на младежите и предприемачите, стартиращи собствен бизнес, включително социални предприятия.
Проектът на Програма „Развитие на човешките ресурси“ 2021-2027 г. е съобразен с приоритетите на основните стратегически документи, имащи отношение към дейността на Министерството на труда и социалната политика. Той отчита позицията на службите на Европейската комисия, както и получените от Европейската комисия неформални коментари по проекта на програма.
Предстои проектът на програмата да бъде изпратена за официално одобрение от Европейската комисия.
Одобрен е Доклад за състоянието на отбраната и Въоръжените сили през 2021 г.
Министерският съвет одобри „Доклад за състоянието на отбраната и Въоръжените сили през 2021 г.“. Той отразява динамичните и сложни процеси в отбраната и израждането на българските въоръжени сили през 2021 г. и е израз на осъществяваната от Министерството на отбраната политика на прозрачност и отчетност.
Докладът отчита както постигнатите успехи, така и предизвикателствата пред Въоръжените сили, свързани с изпълнението на техните мисии и задачи, организационното им изграждане, попълването на вакантните длъжности, усилията за модернизация и изпълнението на съюзните ангажименти, в контекста на здравната криза с COVID-19 с нейните финансови и икономически последици.
За разлика от досегашните доклади за състоянието на отбраната и Въоръжените сили, в структурата на настоящия документ беше включена извънредно нова точка (т. 9), посветена на фундаментално променената стратегическа среда след началото на войната на Руската федерация против Украйна. Предложените в последната точка на доклада направления за работа в средносрочен план са изготвени въз основа на новата стратегическа ситуация. Една от основните насоки на усилията е спешното попълване на дефицити от способности чрез използване на подкрепата на съюзниците от НАТО, включително с разполагане на техни сили и средства у нас.
Основният извод от доклада е, че през 2021 г. беше отчетено известно подобрение в състоянието на отбранителните способности на българските въоръжени сили, което позволяваше изпълнението на възложените им задачи по мисиите, произтичащи от конституционните им задължения и в рамките на колективната отбрана на НАТО и Общата политика за сигурност и отбрана на ЕС. Все още обаче са налице сериозни дефицити, които са причина за ограничения в готовността на силите, в сроковете и в обема на изпълняваните задачи, особено по мисия „Отбрана“.
Необходимостта от ускорено превъоръжаване и модернизация за преодоляване на технологичното изоставане на Въоръжените сили налага по-висок ръст на капиталовите разходи, като ще се търсят възможности, в хода на бюджетната процедура, за предсрочно изпълнение на Националния план за повишаване на разходите за отбрана на 2% от БВП на Република България до 2024 г. още през 2023 г., при наличие на готови инвестиционни проекти за модернизация и превъоръжаване, с оглед ефективно и ефикасно изразходване на средствата.
С доклада правителството представя обосновани изводи и основни направления за работа в средносрочен план, съответстващи на приоритетите в сектор „Отбрана“, съгласно Приложение № 15 от Споразумението за съвместно управление на Република България в периода 2021-2025 г.
Одобрен е проект на Решение за присъединяване на България към Фонда на НАТО за иновации
Правителството одобри проект на Решение на Министерски съвет за присъединяване на България към Фонда на НАТО за иновации.
Решението е взето в контекста на участието на страната ни в изпълнение на взетото решение на срещата на държавните и правителствените ръководители от НАТО през юни 2021 г. за запазване на технологичното предимство на НАТО и свързаните с това инициативи.
Фондът на НАТО за иновации ще осигурява инвестиции във високотехнологични стартъпи и компании, които имат потенциал за приложение в сигурността и отбраната.
Присъединяването към фонда ще предостави на страната ни достъп до най-високите технологии в областта на сигурността и отбраната, което ще подпомогне изпълнението на приоритетите на правителството за развитието на националните отбранителни способности.
Министерският съвет прие План за действия при актове на незаконна намеса в гражданското въздухоплаване
Министерският съвет прие План за действия при актове на незаконна намеса в гражданското въздухоплаване. Документът е изготвен във връзка с изпълнението на Регламенти 2019/1583 и 2021/255.
С плана се определят процедурите за действие на структурите на изпълнителната власт, както и на физическите и юридическите лица, които имат отношение към сигурността на гражданското въздухоплаване. Предмет на документа са и дейностите на компетентните институции при различните нива на заплаха и степени на готовност.
До края на юни железопътните предприятия ще ползват е 50% по-ниски инфраструктурни такси и няма да заплащат за нереализираните пътувания
Кабинетът прие допълнения в Методиката за изчисляване на инфраструктурните такси, събирани от Национална компания „Железопътна инфраструктура“.
С допълнения в документа се предвижда размерът на ставките за влаккилометър, брутотонкилометър и за използване на електрозахранващо оборудване за задвижваща електроенергия да се намали с 50 % за периода от 1 януари 2022 до 30 юни 2022 г. Предлага се още за същия период таксата за заявен и неизползван капацитет да не се събира. Това дава възможност на НКЖИ да освободи железопътните предприятия от плащане на такса, в случаите когато реално не са използвали железопътната мрежа.
Промените са свързани с прилагането на европейски регламент за установяване на мерки за устойчив железопътен пазар, след избухването на COVID-19.
Одобрени са позициите на България за участие в заседанието на Съвет „Правосъдие и вътрешни работи”
Министерският съвет одобри днес позицията на България за участието в заседанието на Съвета на Европейския съюз „Правосъдие и вътрешни работи”, част „Правосъдие“, което ще се проведе на 9 юни в Люксембург.
Председателството ще представи информация относно напредъка в преговорите с Европейския парламент по проектите на Регламент и Директива за подобряването на трансграничния достъп до електронни доказателства за целите на наказателния процес.
Министрите ще обсъдят приемането на частичен общ подход по предложението за Директива за защита на околната среда чрез наказателно право и за замяна на Директива 2008/99/ЕО. Целта на предложението е да се установят минимални правила относно дефиницията на престъпленията, както чрез актуализиране и допълване на списъка с престъпления, предвидени в Директивата от 2008 г., така и чрез хармонизиране за първи път на размерите на наказанията.
В дневния ред на заседанието е включено приемането на общ подход по предложението за Регламент за изменение на Регламента относно агенцията Евроюст. То укрепва възможностите на Евроюст да изпълнява по-пълноценно ролята си за подкрепа на координацията и сътрудничеството между националните органи, отговорни за разследването и наказателното преследване на тежки престъпления, включително терористичните престъпления. Министрите ще обсъдят и приемането на общ подход по предложението за Регламент за създаване на платформа за сътрудничество за подпомагане на функционирането на съвместните екипи за разследване.
В рамките на заседанието ще се проведе и дебат относно борбата срещу безнаказаността в Украйна. Предмет на дискусия ще бъде предприемането на допълнителни мерки, насочени към осигуряване на по-ефективни действия в областта на правосъдието във връзка със ситуацията в Украйна след руската инвазия.
Изменя се правителственото постановление за утвърждаване на единни разходни стандарти за финансиране на държавните културни институти, осъществяващи дейности в областта на сценичните изкуства
Министерският съвет прие Постановление за изменение на Постановление № 31 на Министерския съвет от 2016 г. за утвърждаване на единни разходни стандарти за финансиране на държавните културни институти, осъществяващи дейности в областта на сценичните изкуства.
С предлагания проект ще се постигне удължаване до 30 юни 2022 г. на срока за предоставяне на субсидия по допълнителен компонент за ограничена дейност за изплащане на брутните трудови възнаграждения и за начисляване на дължимите осигурителни вноски на служителите в държавните културни институти в областта на сценичните институти въпреки отмяната на извънредната епидемична обстановка и премахването на противоепидемичните мерки. Целта е да бъдат създадени условия организациите плавно да възстановят в пълен обем своята дейност и осигурят средства за изплащане на възнагражденията на щатния персонал, както и на поети ангажименти по доставки на стоки и услуги.
Одобрени са допълнителни разходи по бюджета на Министерството на културата
Министерският съвет прие Постановление за одобряване на допълнителни разходи по бюджета на Министерството на културата. С настоящия проект се цели одобряване на финансова подкрепа на културни дейци и културни организации в размер на 30 000 000 лв. Средствата са предвидени в чл. 1, ал. 5, т. 10.1 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г.
Одобрени са допълнителни разходи по бюджета на Министерството на отбраната
Министерският съвет прие Постановление за одобряване на допълнителни разходи в размер до 60 373 100 лв. по бюджета на Министерството на отбраната за 2022 г. за осигуряване на плащания по изпълнение на текущи проекти за модернизация на Българската армия.
Постановлението на Министерския съвет е свързано с изпълнението на договори за придобиване на техника и специално оборудване за нуждите на Сухопътните войски, Военновъздушните сили, Военноморските сили и Силите за специални операции. Реализирането на проектите ще допринесе за изграждането и поддържането на способности за предотвратяване, възпиране и отговор на възможните заплахи срещу Република България и съюзниците й и за постигане на националната политика в областта на отбраната.
Необходимите допълнителни разходи по бюджета на Министерството на отбраната за 2022 г. са в рамките на предвидените средства в чл. 1, ал. 5, т. 7.3 в Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г.
7, 5 млн. лева за подкрепа на млади учени и постдокторанти
Министерският съвет одобри 7,5 млн. лева за изпълнението на първия етап от националната програма „Млади учени и постдокторанти – 2“. Това е половината от общото финансиране за целия период на изпълнение 2022 – 2025 г. Съгласно описаните в програмата критерии средствата се разпределят между 25 държавни висши училища, Българската академия на науките, Селскостопанска академия, Военномедицинска академия, Националния център по заразни и паразитни болести и Националния институт по метеорология и хидрология.
По първия модул на програмата ще се привличат и назначават млади учени, които нямат договор за работа с конкретно висше училище или научна организация. Могат да бъдат подкрепяни и вече назначени асистенти, главни асистенти и докторанти, включително в задочна и самостоятелна форма на обучение, до 10 години след придобиване на първа образователно-квалификационна степен „магистър“.
Новоназначените млади учени ще получават възнаграждение от 1200 лв. на месец. Младите учени, вече наети по друг договор в същата организация, ще вземат допълнително от 200 до 600 лв. месечно. И в двата случая са включени средствата за осигуровки за сметка на работодателя.
Модул „Постдокторанти“ е за учени с образователна и научна степен „доктор“ от българско или чуждестранно виеше училище или научна организация, придобита преди не повече от пет години. Те кандидатстват за финансова подкрепа с проектно предложение по актуална научна тема. Проектът трябва да бъде на високо научно ниво, да има детайлна програма и подробен финансов план. Срокът за изпълнение на проектите е до 24 месеца. С предимство ще се класират постдокторанти, които не работят в конкретно виеше училище или научна организация.
Възнаграждението за новоназначените постдокторанти е от 2000 до 3000 лв. на месец с включени средства за осигуровки за сметка на работодателя и за допълнителни възнаграждения за образователна и научна степен „доктор“. Тези, които са от друга държава или населено място, могат да получават допълнително до 1000 лв. месечно за квартирни разходи.
Постдокторантите, които работят вече в съответното висше училище или научна организация, ще получават допълнително между 300 и 600 лв. на месец с включени средства за осигуровки за сметка на работодателя.
Правителството се разпореди с имоти
Правителството учреди възмездно безсрочен сервитут върху поземлени имоти в горски територии – публична държавна собственост, в полза на „Каолин“ ЕАД. Площта на сервитутната зона е 0,682 дка и е в землищата на с. Лъвино, община Исперих, област Разград и с. Окорш, община Дулово, област Силистра, като засяга горски територии в районите на дейност на Териториално поделение „Държавно горско стопанство Сеслав” и на Териториално поделение „Държавно ловно стопанство Каракуз“ към ДП „Северноцентрално държавно предприятие” – Габрово. По този начин се обезпечава изграждането и обслужването на подземен газопровод за обект: „Директен разпределителен газопровод за захранване на новоизграждаща се производствена мощност на „Каолин“ ЕАД за производството на продукти от индустриални материали в гр. Дулово, Промишлена зона Юг“. Решението е в съответствие със Закона за горите.
С друго решение на Министерския съвет се отчуждават имоти – частна собственост за изграждане на пътен прелез на км 230+320 в рамките на втора фаза на проекта за рехабилитация на железопътния участък Пловдив – Бургас. Имотите се намират в землището на град Карнобат, област Бургас. Средствата за обезщетяване на собствениците, респективно правоимащите лица на засегнатите имоти, са за сметка на Национална компания „Железопътна инфраструктура“ и се осигуряват по проект „Рехабилитация на железопътния участък Пловдив – Бургас, Фаза 2“, финансиран чрез ОПТТИ 2014-2020. Решението може да се обжалва пред административния съд по местонахождение на имотите в 14-дневен срок от съобщаването му на заинтересуваните лица по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Отчуждават се имоти – частна собственост в гр. Сливница за изграждането на разделен пост Петърч – Драгоман, който е част от проекта за модернизация на железопътната линия София – Драгоман. Средствата за обезщетяване на собствениците на засегнатите имоти, се осигуряват от собствени средства на Национална компания „Железопътна инфраструктура“, а след подписване на Договора за безвъзмездна финансова помощ по проект „Модернизация на железопътната линия София – Драгоман – сръбска граница: жп участък Волуяк – Драгоман“, ще бъдат възстановени. Решението може да се обжалва пред административния съд по местонахождение на имотите в 14-дневен срок от съобщаването му на заинтересуваните лица по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Правителството предостави безвъзмездно на Национална компания „Железопътна инфраструктура“ управлението на имот – публична държавна собственост. Той е разположен на територията на село Веринско, община Ихтиман, Софийска област. Това ще позволи реализацията на национален обект „Модернизация на жп линия София – Пловдив: жп участъци София – Елин Пелин и Елин Пелин – Септември”, участък Елин Пелин – Ихтиман.
Одобрен е проект на меморандум в подкрепа на икономическото сътрудничество между България и САЩ
Министерският съвет прие Решение за одобряване на проект на Меморандум за икономическо сътрудничество за търговски възможности и отговорно бизнес поведение в България между правителството на Съединените американски щати и правителството на Република България.
Меморандумът ще подпомогне икономическото сътрудничество между двете страни, в стремежа им допълнително да подсилят съществуващите между тях връзки, чрез увеличаване на търговското участие и вноса на стоки, услуги и инвестиции от американския частен сектор в България.
С меморандума страните декларират стремежа си към отговорното бизнес поведение, насърчавайки бизнеса да извършва дейностите си в България чрез местна работна сила, поддържайки високите стандарти за защита на околната среда.
Одобрен е проект на Меморандум за разбирателство между българската Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средните предприятия и Полската агенция за инвестиции и търговия
Министерският съвет прие Решение за одобряване на проект на Меморандум за разбирателство между Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия, Република България и Полската агенция за инвестиции и търговия, Република Полша.
Меморандумът ще подпомогне развитието на двустранното икономическо сътрудничество между Република България и Република Полша. Като признават стратегическото значение на развитието на малките и средните предприятия за повишаване на заетостта, икономическата и социалната стабилност, страните се договарят да подпомагат предприятията от съответните държави и да установят и поддържат различни форми на сътрудничество.
В Меморандума се предвижда Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия и Полската агенция за инвестиции и търговия да бъдат партньори в областта на развитието на малките и средните предприятия, като предоставят реални възможности за разширяване на бизнес контактите между предприятията от България и Полша. Двете страни поемат задължения за обмен на бизнес-информация, свързана с търговията, възможностите за инвестиране, политиката и мерките, предприети от всяко от двете правителства за насърчаване на интернационализацията на малките и средните предприятия.
Българската и полската страна ще си сътрудничат при организиране на промоционални прояви в услуга на малките и средните предприятия като размяна на посещения на предприемачи, организиране на участието им в бизнес форуми, конференции, семинари, търговски панаири, изложения, посещения на делегации и други.
България и Армения задълбочават сътрудничеството си в сферата на културата
Министерският съвет прие решение, с което одобри проект на Програма за сътрудничество между Министерството на културата на Република България и Министерството на образованието, науката, културата и спорта на Република Армения в областта на културата за периода 2022-2025 г.
Проектът на програма удовлетворява взаимните интереси на двете страни и съдържа необходимите текстове за развитие на реално възможните взаимоотношения между Република България и Република Армения в областта на културата.
Предлаганият проект на програма регламентира възможностите за сътрудничество в сферата на сценичните и визуалните изкуства, музеите, културното наследство, библиотечното дело, превода, филмовото изкуство и нематериалното културно наследство.
Одобрена е българската позиция за Съвета на ЕС по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси, част „Здравеопазване“
Министерският съвет прие решение за одобряване на позицията на Република България и на мандата за нейното представяне в редовно заседание на Съвета на ЕС по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси, част „Здравеопазване“, което ще се проведе на 14 юни 2022г.
По време на първия дебат министрите на здравеопазването на ЕС ще обсъдят проекто-регламент, чиято цел е да се създаде европейско пространство за здравни данни. България споделя виждането, че законодателният акт следва да гарантира закрила на личните данни, да поставя ясни изисквания за предотвратяване на злоупотребата с тях и да регламентира вторичната употреба на данни.
В рамките на втората сесия се очаква министрите на здравеопазването да проведат дебат относно предстоящата ревизия на Стратегията на Европейския съюз за глобалното здраве. Документът насърчава необходимостта от изграждане на силна глобална здравна стратегия на ЕС, която да актуализира европейските действия. България ще отбележи, че международните инициативи за сътрудничество в областта на здравеопазването следва да стъпват на основата на доброволно участие, осигурена гъвкавост и предвидимост за държавите членки.
В част „Разни“ ще бъде открита публична сесия във връзка със съвместното писмо на Полша, подкрепена от България, Хърватия, Литва, Унгария, Словакия, Словения, Латвия, Румъния и Естония до Европейската комисия относно преразглеждане на договорите за закупуване на ваксини във връзка с излишъците от ваксини. В търсене на своевременно решение на проблема с излишъка от ваксини, България се присъединява към общото писмо до ЕК, инициирано от Полша, което е съобразено с изразяваните до момента позиции от страната ни. България ще изрази подкрепа и за предложеното в писмото обратно изкупуване от ЕК от държавите членки на излишните дози ваксини. Подкрепата от българска страна за писмото и дискусията, инициирани от Полша, са част от последователните усилия, които полага Министерство на здравеопазването в стремеж към намиране на справедливо решение, отчитащо интересите на държавите членки.
Правителството утвърди Споразумението между България и Румъния за откриването на ГКПП Русе-Гюргево-ферибот
Министерският съвет прие Решение за утвърждаване на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Румъния за откриването на държавната българо-румънска граница на ГКПП Русе-Гюргево-ферибот, подписано на 29 април 2022 г. в гр. Букурещ.
Откриването на пункта е условие за възобновяване дейността на фериботната линия Русе – Гюргево. Очаква се функционирането на линията да спомогне за облекчаване на трафика на българо-румънската граница и за преодоляване на затрудненията на трансграничните превози на пътници и товари между България и Румъния.
Одобрена е позицията на България по дело пред Съда на ЕС
Министерският съвет одобри позицията и даде съгласие Република България да участва по преюдициално дело С-118/22, Директор на Главна дирекция „Национална полиция “ при МВР – гр. София, пред Съда на ЕС.
Преюдициалното запитване е отправено от Върховен административен съд и има за предмет тълкуване на разпоредби от Наказателния кодекс, Закона за Министерство на вътрешните работи и Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация и тяхното съответствие с Директива (ЕС) 2016/680 относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета.
Делото пред Съда на ЕС се отнася до националната правна уредба по отношение на полицейската регистрация и нейното съответствие с чл. 5 от Директива (ЕС) 2016/680, по силата на който държавите членки предвиждат да бъдат определени подходящи срокове за изтриването на лични данни или за периодична проверка на необходимостта от съхранението на лични данни и съответните процедурни гаранции за това.
Одобрена е българската позиция за Съвет „Правосъдие и вътрешни работи”, формат „Вътрешни работи“
Министерският съвет одобри позициите на България, от компетентност на Министерството на вътрешните работи, за участие в заседание на Съвета „Правосъдие и вътрешни работи”, формат „Вътрешни работи“, което ще се проведе на 10 юни 2022 г. в Люксембург.
Представените пред Министерски съвет за одобрение позиции се отнасят до: Състояние на Шенгенското пространство – доклад за състоянието на Шенгенското пространство и набор от показатели; Предложение за Регламент на ЕП и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС)2016/399 за правилата за режима за движение на лицата през границите (ревизиран Кодекс на шенгенските граници) – приемане на общ подход; Убежище и миграция: актуално състояние в изпълнението на първи етап от поетапния подход – доклад за напредъка; Обмен на мнения по дейността на Агенция Фронтекс – тема на работния обяд; Украйна: преглед на изпълнението на Плана от 10 точки; Предложение за Директива на Европейския парламент и на Съвета относно обмена на информация между правоприлагащите органи на държавите членки, заменяща Рамково решение 2006/960/ПВР на Съвета; Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно автоматизирания обмен на данни в контекста на полицейското сътрудничество („Прюм II“).
Правителството одобри позицията на България за редовното заседание на Съвета на ЕС по конкурентоспособност
Правителството одобри позицията на България за редовното заседание на Съвета на Европейския съюз по конкурентоспособност (вътрешен пазар, индустрия, научни изследвания и космическо пространство). То ще се проведе на 9 и 10 юни 2022 г. в Люксембург. Ръководители на българската делегация ще бъдат заместник-министърът на образованието и науката проф. Генка Петрова в частта „Научни изследвания“ и заместник-постоянният представител на Република България към Европейския съюз г-жа Иванка Ташева.
В частта „Вътрешен пазар и индустрия“ ще бъде представен доклад за напредъка и ще се проведе ориентационен дебат по предложението за Регламент за създаване на рамка от мерки за укрепване на европейската екосистема в областта на полупроводниците (Законодателен акт за интегралните схеми). Съветът ще приеме общ подход по предложението за Директива относно потребителските кредити и ще обсъди укрепването на устойчивостта на стратегическите европейски индустриални екосистеми.
В частта „Научни изследвания“ Съветът ще одобри три проекта на заключения относно: европейските мисии; ценностите и принципите на международното сътрудничество в областта на научните изследвания и иновациите; оценката на научните изследвания и прилагането на отворената наука, както и ще проведе дебат за подкрепата за младите изследователи по време на криза.
В частта „Космическо пространство“ се предвижда приемането на два проекта на заключения относно: „Коперник“ за периода до 2035 г. и подхода на ЕС към управлението на космическия трафик, както и дискусия по темата за устойчивостта и конкурентоспособността на космическата програма на Съюза.
Одобрен е проект на ЗИД на Закона за бюджета на НЗОК за 2022 г.
Министерският съвет прие Решение за одобряване на проект на Закон изменение и допълнение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 г.
Със законопроекта се предлага нетно увеличение на приходите и трансферите по бюджета на НЗОК с 65 555 хил. лв., за сметка на увеличение на трансферите за здравно осигуряване и съответно намаление на трансферите от централния бюджет. Със същата сума се увеличават разходите по бюджета на НЗОК, като основно увеличението се насочва за:
- Разходи за здравноосигурителни плащания – общо с 55 901 хил. лв., от които за здравноосигурителни плащания за болнична медицинска помощ – 45 901 хил. лв. и за други здравноосигурителни плащания за медицинска помощ – 10 000 хил. лв.
- Разходи за персонал в размер на 4 000 хил. лв. за осигуряване на допълнителни 100 щатни бройки за администриране на процесите, свързани с договаряне, отпускане, заплащане, предоставяне и контрол на помощните средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за хора с увреждания във връзка с преминаване на тези дейности от 1 юли 2022 г. към НЗОК;
- Разходи за издръжка на административните дейности с 2 300 хил. лв.
Правителството одобри намерението на България за присъединяване към Препоръка на Съвета на ОИСР
От Секретариата на Съвета на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) е отправена покана към Република България да се присъедини към всички препоръки на Съвета на ОИСР, които ще бъдат одобрени на предстоящата среща на Съвета на 9-10 юни 2022 г.
В отговор на поканата се очаква българската страна да заяви намерението си за присъединяване към препоръката и по време на приемането й от Съвета заедно с членовете на ОИСР. Една от представените препоръки, ободрени на ниво комитет на ОИСР е свързана с малките и средните предприятия и предприемачеството.
С днешното Решение на Министерския съвет се одобрява намерението на Република България за присъединяване към Препоръка на Съвета на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие относно политиката за малките и средните предприятия и предприемачеството.
Политиката за насърчаване на малките и средни предприятия в България се осъществява съгласно Закона за малките и средните предприятия чрез „Национална стратегия за малките и средните предприятия“ 2021-2027 г. Този дългосрочен стратегически документ е в основата на националната политика на България за малките и средните предприятия (МСП) за следващата многогодишна финансова рамка 2021-2027 г. и определя националните приоритети и мерки за подкрепа на малките и средните предприятия и за подобряване на бизнес средата.
Присъединяването на България към препоръката на ОИСР ще съдейства за синхронизиране на националната политика за МСП с тази на ОИСР по отношение на малките и средните предприятия и предприемачеството. България ще има възможност да обмени добри практики в областта на малките и средните предприятия с развити икономически страни.
Същевременно изразяването на подкрепа към проекта на Препоръка показва ясно стремежа на България да се присъедини към ОИСР като обвърже чрез целенасочени действия своята политика в областта на малките и средните предприятия с тази на ОИСР.
Правителството прие Наредба за процедурите за управление на безопасността на пътната инфраструктура
Министерският съвет прие Наредба за процедурите за управление на безопасността на пътната инфраструктура. С проекта на Наредба се въвеждат в националното ни законодателство правилата на Директива (ЕС) 2019/1936 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2019 година за изменение на Директива 2008/96/ЕО относно управлението на безопасността на пътните инфраструктури, чрез:
- разширяване на приложното поле на прилагането на процедурите за управление на безопасността на пътната мрежа, в съответствие с предвиденото в Директива (ЕС) 2019/1936;
- уреждане на нов вид процедури – цялостна оценка на безопасността на пътната мрежа, чрез която се извършва периодично оценяване на състоянието на пътната инфраструктура и на нейната безопасност и целенасочени инспекции по пътна безопасност;
- въвеждане на нормативно установено задължение за предприемане на последващи действия в резултат от проведени процедури за цялостна оценка на безопасността на пътната мрежа, изразяващи се в планирането и извършването на целенасочени инспекции за пътна безопасност или в предприемането на преки коригиращи действия.
- уреждане на условията и редът за класифицирането на нивото на пътна безопасност на участъците от пътната мрежа, установени въз основа на резултатите от цялостна оценка на безопасността на пътната мрежа.
- създаване на уредба относно вписването на лица в регистър на одиторите по пътна безопасност, чрез който се уреждат условията и редът за придобиване на професионална квалификация „одитор по пътна безопасност“, както и преминаване на периодични курсове за допълнително обучение.
- усъвършенстване на правната регламентация в проекта на наредба дейността по установяване и обезопасяване на участъците с концентрация на пътнотранспортни произшествия.
В допълнение, с наредбата се цели засилване на ролята на одитора по пътна безопасност и пълно транспониране на правилата на Директива (ЕС) 2019/1936 относно управление на безопасността на пътната инфраструктура.
С приемането на наредбата ще бъдат преодолени съществуващите нормативни непълноти и се създава подзаконова регламентация на изпълнение на новите процедури за управление на безопасността на пътната инфраструктура, съгласно изискванията на Директива (ЕС) 2019/1936.
Изменя се Наредбата за отговорността и координацията на държавните органи по прилагането на Регламент Дъблин и Регламент Евродак
Правителството прие промени в Наредбата за отговорността и координацията на държавните органи по прилагането на Регламент Дъблин и Регламент Евродак. Документът се привежда в съответствие с измененията в Закона за убежището и бежанците от 2020 г., с които е опростена административната процедура по изпълнение на Регламент Дъблин. Промените се отнасят до процедурата по прехвърлянето на лица, търсещи закрила от и на територията на Република България.
Приетите изменения уреждат случаите, в които България отправя искане за поемане на отговорност или за обратно приемане към друга държава-членка. В зависимост от обстоятелствата в хода на производството и от отговора на запитаната държава-членка, длъжностните лица от Държавната агенцията за бежанците при Министерския съвет издават индивидуален административен акт, с който разрешават или отказват прехвърлянето на чужденеца в съответната държава-членка.
Целта на промените е също да се подобри координацията между отговорните институции и да се съкратят сроковете за прехвърляне на кандидатите за международна закрила.
Правителството одобри промени в Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж
Правителството одобри нормативни промени, с които разпоредбите на Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж се привеждат в съответствие с промените в Кодекса за социално осигуряване, в сила от 25 декември 2021 г., предвиждащи нова тежест на една година осигурителен стаж в пенсионната формула.
С промените се преустановява възможността за изплащане чрез поименен чек на пенсиите по международен договор, по който България е страна, или по европейски регламенти за координация на системите за социална сигурност за лица с постоянен адрес в чужбина. Причината е, че този способ почти не се използва, тъй като пенсионерите предпочитат да получават пенсиите си по лична банкова или платежна сметка поради бързината и лесната достъпност на този начин.
Одобрени са промени в наредбата за таксите за използване на летищата
Министерският съвет одобри промени в Наредбата за таксите за използване на летищата за обществено ползване и за аеронавигационно обслужване.
Новите текстове произтичат от изменение в Закона за гражданското въздухоплаване и са свързани с промяна в начина на фактуриране на средствата за издръжка на Независимия надзорен орган – Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“.
Одобрена е позицията на Република България за предстоящия Съвет на Европейския съюз по земеделие и рибарство
Кабинетът одобри позицията на Република България за предстоящото заседание на Съвета на Европейския съюз по земеделие и рибарство, което ще се проведе на 13 юни 2022 г., гр. Люксембург, Велико херцогство Люксембург.
В рамките на заседанието в областта на рибарството се очаква Комисията да представи своето Съобщение относно актуалното състояние на Общата политика в областта на рибарството и консултацията относно възможностите за риболов за 2023 г., след което министрите ще обменят мнения. При определянето на риболовните възможности за 2023 г. в Черно море, Република България ще настоява да бъдат взети предвид решенията, които ще бъдат приети на годишната среща на Генералната комисия по рибарство за Средиземно море през месец ноември, социално- икономическото отражение на кризата от Ковид-19 и въздействието на войната в Украйна върху сектора на рибарството и състоянието на запасите. Република България ще настоява квотите за улов на калкан да бъдат запазени и през 2023 г.
В областта на селското стопанство се очаква Европейската комисия да представи информация за резултатите от публичните консултации относно Доклада за прилагането на здравните и екологичните стандарти на ЕС спрямо вносните селскостопански и хранителни продукти. Република България счита, че следва да се намери баланс между гарантирането на конкурентоспособността на земеделските производители и високите производствени стандарти на ЕС и осигуряването на продоволствена сигурност в ЕС и на глобално равнище. Считаме, че за да бъдат взети правилните решения, се нуждаем от задълбочен анализ на потенциалните сценарии за степента на въздействие на конфликта в Украйна върху секторите на земеделието и хранително-вкусовата промишленост.
Също така се очаква Комисията и делегациите на държавите членки да обменят мнения относно състоянието на селскостопанските пазари, по-специално в резултат на нашествието в Украйна. Продължава да е тревожно покачването на разходите за производство в селското стопанство за фуражи, торове и електрическа енергия, което се отрази и върху пазарните цени на основните хранителни продукти. В тази връзка е необходимо да се следят внимателно въпросите, свързани с достъпността на храните. Във връзка с достигането на националния таван по отношение на помощта de minimis в България предлагаме да се повишат индивидуалните и национални тавани. В допълнение бихме искали да бъде удължен до 31 декември 2022 г. срокът на прилагане на увеличеният заради Ковид-19 интензитет на подпомагане по двете ключови мерки (Преструктуриране и конверсия на лозя и Инвестиции в предприятия) от Националните програми за подпомагане на лозаро-винарския сектор.
Минималната пенсия ще се повиши на 467 лв. от 1 юли
Минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст ще се увеличи на 467 лв. от 1 юли, което е с 26,2% повече в сравнение със сегашния й размер от 370 лв. От същата дата максималният размер на пенсията ще се повиши от 1500 лв. на 2000 лв., което прави 33,3% ръст. Това предвиждат изменения в Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 г., които бяха одобрени от правителството.
Със законопроекта се предлага от 1 юли всички пенсии за трудова дейност, отпуснати до 31 декември да се осъвременят с 10%. Към техния увеличен размер ще бъдат добавени и т.нар ковид добавки от 60 лв., както и индивидуалните суми, представляващи разликата между дохода от пенсия през декември 2021 г. и дохода от пенсия през януари 2022 г. Добавките от 60 лв. ще се включат в размера и на пенсиите за трудова дейност, отпуснати от 1 януари до 30 юни 2022 г., както и към тези, които ще бъдат отпуснати след 1 юли, предвижда още законопроектът.
С него се предлагат промени в пенсионната политика, които се планира да влязат в сила от 1 октомври. От тази дата се предвижда максималната пенсия да се повиши със 70% – от 2000 лв. на 3400 лв. Пенсиите за трудова дейност, отпуснати до края на 2021 г., ще се преизчислят от 1 октомври. За всяка година след отпускането на пенсията размерът й ще се осъвремени с процент, равен на ръста на средния осигурителен доход за страната или инфлацията за предходната година в зависимост от това кой показател е нараснал повече. Предвидено е, че когато преизчислената пенсия и размерът й към 30 септември 2022 г. не са равни, пенсионерите ще получат по-високата и благоприятна за тях сума.
Дарина Николаева е назначена за областен управител на Софийска област
Правителството прие решение, с което назначава Дарина Николаева за областен управител на Софийска област.
Дарина Николаева има завършено виеше образование с образователно-квалификационна степен „магистър“ по две специалности – „Българска филология“ и „Право“. Притежава управленски опит, придобит като директор на училище в системата на предучилищното и училищното образование, а в периода май 2021 г. – януари 2022 г. е заемала и длъжността заместник областен управител на Софийска област.
Правителството одобри проект на ЗИД на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 година
На свое заседание правителството одобри проект на Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 година.
Със законопроекта се предвижда спешен пакет от антикризисни мерки, насочени към намаляване на негативните последствия от нарастващите цени на горивата и енергията, съответно нарастващия инфлационен натиск върху най-засегнатите групи от обществото и бизнеса. Целта е да се подкрепят българските граждани и бизнеса в условията на безпрецедентна криза, породена от военните действия в Украйна и да се смекчат сътресенията, предизвикани от високите цени на енергоносителите и суровините за уязвимите групи от обществото и за икономиката на България.
Антикризисните мерки, за които е постигнат политически консенсус при проведените консултации между коалиционните партньори, предвиждат засилване на държавната подкрепа в две основни направления – мерки за подкрепа на бизнеса и пакет от социални мерки. Предвидени са различни по характер инструменти и механизми на подкрепа: увеличение на размера на данъчното облекчение за деца; въвеждане на нулева ставка на ДДС за доставка на хляб за срок от една година; компенсация за физическите лица, крайни потребители на горива; освобождаване от акциз на електрическата енергия и природния газ; намаляване на ставката на ДДС за доставките на природен газ и на централно отопление; намаляване на размера на законната лихва при забава при физическите и юридическите лица; и не на последно място – подкрепа за най-уязвимата група в обществото за поскъпването на стоките от първа необходимост – групата на възрастните хора – със значително по-високо от планираното с първоначалните разчети на ЗДБРБ за 2022 г. увеличение на размера на пенсиите от 1 юли 2022 г., допълнителен механизъм за подобряване на адекватността на пенсиите от октомври и други.
Промените в очакванията за развитието на макроикономическата среда налагат съответни промени при редица елементи на приходната част на бюджета за настоящата година. От друга страна предложените мерки в областта на данъчната политика с антикризисния пакет имат съответните ефекти при отделните данъци, което също е обвързано в актуализираните разчети по приходите. Отчитайки тези ефекти с актуализираните разчети се очаква нетно приходите по консолидираната фискална програма (КФП) да нараснат с 1 645,2 млн. лв. (1,1 на сто от прогнозния БВП), като принос за това имат основно по- високите от първоначално планираните данъчни постъпления и очакваните по-високи приходи в частта на сметките за средства от ЕС. В одобрения от Съвета на ЕС План за възстановяване и устойчивост на Република България бе договорения профил на плащанията в рамките на техническите консултации с ЕК, в който е предвидено през 2022 г. България да получи по-високи от планираните грантове от ЕС.
В частта на разходите и вноската в общия бюджет на ЕС актуализираната фискална рамка по КФП обвързва допълнителните разходи по бюджетите на държавното обществено осигуряване и на Националната здравно-осигурителна каса, свързани с мерките в пенсионната сфера, както и необходимият ресурс за компенсациите към крайните потребителите физически лица на горива, залегнали в антикризисния пакет. Това са мерки за подкрепа на уязвимите сектори в селското стопанство във връзка с разходите за подкрепа по Временната рамка за мерки за държавна помощ при подкрепа на икономиката поради военните действия в Украйна и по линия на съществуващите държавни помощи за хуманно отношение към животните, увеличение на трудовите възнаграждения на медицинския персонал, зает в здравните и лечебните заведения, чиито ръководители са второстепенни разпоредители с бюджет към министъра на здравеопазването и в здравните кабинети в държавните и общинските детски градини и училища, в детските ясли и яслените групи към детски градини, увеличаване на размера на средствата за компенсиране на намалените приходи от прилагането на цени за пътуване, предвидени в нормативните актове за определени категории пътници, за пътувалия с вътрешноградския транспорт и междуселищния автомобилен транспорт, по-висок от планирания за годината размер на вноската на Република България в общия бюджет на ЕС, икономии в някои планирани разходи и други. Нетният ефект в разходите по КФП от посочените промени възлиза на увеличение на годишния разчет за 2022 г. с 1 973,3 млн. лв., което представлява 1,3 на сто от прогнозния БВП за годината.
Посочените нетни ефекти в приходите и разходите по КФП са разчетени при запазване на заложената целева стойност по отношение на размера на дефицита по КФП, отнесен към прогнозния БВП за 2022 година, като съответно салдото по КФП за 2022 г. се предвижда да бъде отрицателно в размер на 4,1 на сто от прогнозния БВП.
С проекта на ЗИД на ЗДБРБ за 2022 г. се предлагат мерки и по отношение на обезпечаването на допълнителен ресурс от дългови източници през 2022 г. за обслужването на предстоящите погашения по държавния дълг, в т.ч. падежа през първото тримесечие на 2023 г. на облигациите, емитирани на международните финансови пазари. Влизането в нов цикъл на повишаване на основните лихви предполага предстоящо постепенно увеличаване на цената на финансиране на правителствата. В тази обстановка по-ранното „излизане на пазара“ и осъществяването на предварително финансиране на падежиращ дълг, би могло да спести бъдещи разходи по обслужването на държавния дълг. Следвайки такава стратегия би било целесъобразно още през 2022 г. да се обезпечи ресурс за префинансиране на предстоящите през март 2023 г. падежи на еврооблигации, емитирани на международните финансови пазари, както и падежи на държавни ценни книжа, емитирани на вътрешния пазар и погашения по външни държавни заеми през следващата година, които са в общ размер на около 3,0 млрд. лева. В тази връзка със законопроекта е предложено увеличение на максималния размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет през 2022 г. от 7,3 млрд. лв. на 10,3 млрд. лв., както и промяна на ограничението за максимален размер на държавния дълг към края на 2022 г. от 35,5 млрд. лв. на 38,5 млрд. лв.
За обезпечаване на енергийната сигурност и осигуряване на алтернативни източници за доставка на природен газ се предвижда възможност Министерският съвет да издава държавни гаранции през 2022 г. по заеми за финансиране на дейности на Булгаргаз ЕАД и Булгартрансгаз ЕАД в общ размер на 532 млн. евро.
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram
