Одобрен е докладът за касовото изпълнение на държавния бюджет и на основните показатели на консолидираната фискална програма за деветмесечието на 2021 г.
Правителството одобри информацията за касовото изпълнение на държавния бюджет и на основните показатели на консолидираната фискална програма за деветмесечието на 2021 г., изготвена в изпълнение на чл. 135, ал. 1 на Закона за публичните финанси, на база на месечните отчети за касовото изпълнение на първостепенните разпоредители с бюджет.
Бюджетното салдо по консолидираната фискална програма (КФП) на касова основа към септември 2021 г. е положително в размер на 1 067,8 млн. лв. (0,8 % от прогнозния БВП) и се формира от превишение на приходите над разходите по националния бюджет в размер на 1 218,3 млн. лв. и дефицит по европейските средства в размер на 150,4 млн. лева.
Приходите, помощите и даренията по КФП към септември 2021 г. са в размер на 37 840,1 млн. лв. или 74,8 % от актуализираните годишни разчети. Съпоставени със същия период на предходната година, постъпленията към септември 2021 г. нарастват с близо 5,4 млрд. лв. (16,6 %). Ръстът спрямо предходната година се дължи на по-високите данъчни и неданъчни приходи, които нарастват с близо 5,4 млрд. лв., докато постъпленията от помощи са близки до отчетените за същия период на 2020 година.
Общата сума на данъчните постъпления по КФП, вкл. приходите от осигурителни вноски, възлиза на 29 600,2 млн. лв., което представлява 75,1 % от планираните за годината данъчни приходи. Постъпленията от данъци и осигурителни вноски нарастват с 3,6 млрд. лв. (13,8 %) спрямо отчетените за същия период на предходната година, като формират 78,2 % от общите постъпления по КФП за периода.
Приходите от преки данъци са в размер на 5 465,7 млн. лв. или 71,1 % от предвидените в разчетите за годината. Постъпленията от косвени данъци са в размер на 14 100,9 млн. лв. (77,4 % от разчетите за годината), като приходите от ДДС са в размер на 9 600,0 млн. лв. (78,2 % от планираните), от акцизи възлизат на 4 260,9 млн. лв. (75,5 % от разчета), а тези от мита са в размер на 204,4 млн. лв. (84,7 % от годишните разчети). Постъпленията от други данъци (вкл. имуществени и др. данъци по ЗКПО) са в размер на 1 094,1 млн. лв. или 87,9 % изпълнение на годишните разчети. Приходите от социални и здравноосигурителни вноски са 8 939,6 млн. лв., което представлява 72,8 % от разчетените за годината.
Неданъчните приходи са в размер на 6 111,4 млн. лв., което представлява 90,5 % от годишните разчети и се формират основно от приходи от държавни, общински и съдебни такси, приходи и доходи от собственост, приходи от концесии, приходи от продажба на квоти за емисии на парникови газове и други. През месец април 2021 г. постъпиха приходи с еднократен за годината ефект, които представляват първоначално концесионно възнаграждение за държавата от концесията на Летище София.
Приходите от помощи и дарения са в размер на 2 128,4 млн. лева.
Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към септември 2021 г. възлизат на 36 772,3 млн. лв., което е 66,6 % от актуализираните годишни разчети. За сравнение разходите по КФП към септември 2020 г. бяха в размер на 31 550,9 млн. лева. Значителният ръст на разходите към септември 2021 г., спрямо същия период на предходната година, е свързан, от една страна, с по-ниската база през 2020 г., когато през същия период има отчетени по-малки по размер разходи за борба с пандемията от COVID-19, докато за деветмесечието на 2021 г. тези разходи са съществени, и от друга страна – на политиката по доходите, политиките в социалната сфера и по-високите разходи за администрацията, заложени в ЗДБРБ за 2021 година.
Разгледани по икономически елементи, най-значително нарастване се отчита при социалните и здравноосигурителните разходи. В частта на разходите за пенсии са изразходени 948,6 млн. лв. за добавки в размер на 50 лева към пенсиите на всички пенсионери за месеците от януари до септември. Наред с това, влияние върху разходите за пенсии оказва и увеличението на размера на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст и на максималния размер на пенсията от началото на годината, базов ефект от увеличението на пенсиите през юли 2020 г., както и увеличението от месец юли 2021 година. В частта на здравноосигурителните разходи се отчита нарастване, свързано с по-високите разходи за борба с пандемията и въведените механизми за финансиране на здравните заведения по време на действието на извънредна епидемична обстановка: разходи за медикаменти, тестове, консумативи и предпазни средства, средства за подкрепа на персонала на първа линия в борбата с COVID-19 (допълнително месечно възнаграждение в размер на 1 000 лв.), заплащане на изпълнителите на медицинска помощ за поставяне на ваксини срещу COVID-19, месечна добавка към възнагражденията на лекарите в размер на 600 лв., на специалисти от професионално направление „Здравни грижи“ в размер на 360 лв. и на санитари в размер на 120 лв., и други. Принос за нарастване на разходите за субсидии за нефинансови предприятия имат плащанията по мярката „60/40“, мярката „80/20“, мярката „Запази ме“, мярката „Подкрепа чрез оборотен капитал за малки и средни предприятия, засегнати от временните противоепидемични мерки“, администрирана от НАП, и други.
Очаква се през последното тримесечие на годината разходите да нараснат значително, като освен традиционно по-високите капиталови разходи и тези, свързани със зимния период, ще бъде финансирана и основната част от допълнителните разходи за борба с пандемията, социалната подкрепа, изплащането на добавки към пенсиите на всички пенсионери за месеците октомври, ноември и декември в размер на 120 лева, защита от миграционен натиск по границите, подпомагане на бизнеса и други приоритетни мерки за реализиране до края на годината, които бяха одобрени от Народното събрание в средата на месец септември с приетия Закон за изменение и допълнение на ЗДБРБ за 2021 г.
Нелихвените разходи са в размер на 35 124,2 млн. лв., което представлява 68,9 % от годишния разчет. Текущите нелихвени разходи са в размер на 32 898,3 млн. лева. Капиталовите разходи (вкл. нетния прираст на държавния резерв) възлизат на 2 198,0 млн. лева. Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 28,0 млн. лева. Лихвените плащания са в размер на 554,0 млн. лв. (84,3 % от планираните за 2021 година).
Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена към 30.09.2021 г. от централния бюджет, възлиза на 1 094,0 млн. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС.
Размерът на фискалния резерв към 30.09.2021 г. е 10,12 млрд. лв., в т.ч. 9,97 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 0,15 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.
България отпуска 273 817 лева за международна помощ
Министерският съвет одобри 273 817 лева по линия на официалната помощ за развитие на България, които да бъдат разпределени за предоставяне на вноски за международни организации, както следва: 78 233 лева към основния бюджет на Програмата на ООН за развитие в отговор на пандемията от COVID-19; 58 675 лева за Централния фонд на ООН за реакция при спешни ситуации; 39 117 лева за Департамента на ООН по политически въпроси и мироизграждане; 97 792 лева към Европейския фонд за демокрация.
Участието на България в горепосочените инициативи допринася за реализиране на външнополитическите цели на България в обществено значими области и за утвърждаване на доброто име и авторитет на страната ни като предвидим и ценен донор. От друга страна, подпомагането на водеща инициатива на Програмата на ООН за развитие ще нареди България сред основните партньори в борбата с настоящата пандемия, която се очаква да има продължителни здравни и социално-икономически отражения.
Одобрени са още 3,2 млн. лева за реализирани и предстоящи пътувания на ученици
Правителството одобри 3 326 450 лева за финансиране както на реализирани, така и за предстоящи почивки по Националната програма „Отново заедно“. Със средствата се обезпечават пътуванията на 8783 ученици и 888 учители или други ръководители.
Безплатните ваканции ще могат да се организират и през предстоящата учебна година. Програмата е удължена до 14 септември 2022 г. Лагерите ще могат да се провеждат в периодите, когато епидемичната обстановка в страната позволява това.
Настоящото финансиране се разпределя между 271 училища – 242 общински и 29 държавни. Парите за общинските училища се отпускат по бюджетите на общините, а за държавните – по бюджетите на съответните министерства.
Министерството на образованието и науката финансира 70% от заявената сума при подаване на формуляра за участие от училищата и 30% – при изпращане на сключения договор с туроператор по електронен път.
Одобрените днес средства се предоставят на 123 училища за изцяло покриване на разходите за почивки. Отделно 18 училища получават 70% от заявените средства, а 130 училища -30%.
Това е шестото финансиране по програмата. С предишни решения бяха одобрени общо 8 863 550 лева. Общият бюджет на „Отново заедно“ е 15 млн. лв. от средствата, предназначени за подпомагане на туризма.
За всеки участник в пътуването се осигурява шестдневен туристически пакет в размер на 500 лв. Офертата включва настаняване с 5 нощувки, храна, транспорт, застраховка и допълнителни дейности. Целта на програмата е да насърчи възстановяването на комуникацията между учениците и да преодолее изоставането в социализацията им заради неприсъственото обучение през миналата учебна година. Очаква се тя да помогне също за обогатяване на културата на децата и да стимулира тяхната физическа активност.
Над 6 млн. лв. допълнителни възнаграждения за директори в образованието
Министерският съвет отпусна 6 214 113 лв. за допълнителни възнаграждения за постигнати резултати на 3802 директори на общински детски градини, училища, центрове за подкрепа за личностно развитие и центрове за специална образователна подкрепа. От тях 2 785 200 лв. са за 1688 директори на детски градини, 3 225 104 лв. – за 1985 директори на училища, 191 914 лв. – за 121 директори на центрове за подкрепа за личностно развитие и 11 895 лв. – за 8 директори на центрове за специална образователна подкрепа.
Допълнителните възнаграждения се определят в зависимост от получените точки при оценяване на постигнатите резултати в планирането и организацията на образователния процес, реализирането на план-приема, въвеждането на иновативни практики в обучението, провеждането на занимания по интереси, получените награди, доброто взаимодействие със социалните партньори и др.
Средствата се осигуряват от бюджета на Министерството на образованието и науката за 2021 г.
Близо 5 млн. лева за транспортни разходи и наем на учители
Министерският съвет одобри 4 943 956 лева за възстановяване на транспортните разходи и на разходите за наем на учители за периода септември – декември 2021 г.
Със средствата ще бъдат изплатени транспортните разходи на 16 860 учители от 2753 образователни институции. На 51 педагогически специалисти ще бъдат възстановени разходите за наем.
Отделно кабинетът одобри днес 1 220 049 лева за включването на 10 658 четиригодишни деца в системата на задължителното предучилищно образование. Парите ще бъдат разпределени между 45 общини, които през тази учебна година са заявили готовност за приемане на децата в детските градини.
От началото на 2021 г. 56 общини са получили средства от Министерството на образованието и науката за покриване на разходи за подготовката на четиригодишни деца. До учебната 2023-2024 г. всички общини трябва да създадат необходимите условия за осъществяване на задължително предучилищно образование на децата, които са навършили четири години.
Правителството се разпореди с имоти
Министерският съвет прие решение за безвъзмездно предоставяне за управление на част от групова археологическа недвижима културна ценност – публична държавна собственост, на община Приморско за срок от 10 години. Археологическата недвижима културна ценност Скално светилище „Беглик Таш“ попада в поземлен имот с обща площ 56794.00 кв. м. по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Приморско, област Бургас. Предоставянето на недвижимата археологическа културна ценност ще подпомогне за популяризирането, социализирането и развитието на археологическия обект. Дейностите, свързани с опазване на културната ценност и осъществяването на други научни, културни, образователни и туристически дейности ще се извършват в съответствие с изискванията на Закона за културното наследство от Исторически музей Приморско.
С друго решение на Министерския съвет се отчуждават имоти – частна собственост, за изграждане на Подобект 4 „Прелез на км 17+008 за изграждане на нов пътен надлез на км 17+008“. Имотите се намират в землищата на селата Рогош, Скутаре и Трилистник, община Марица, област Пловдив. Средствата за обезщетяване на собствениците, респективно правоимащите лица, на засегнатите имоти – частна собственост, са за сметка на Национална компания „Железопътна инфраструктура“ по сключен договор за безвъзмездна финансова помощ чрез Механизма за свързана Европа по проект „Развитие на железопътен възел Пловдив“. Решението може да се обжалва пред административния съд по местонахождение на имотите в 14-дневен срок от съобщаването му на заинтересуваните лица по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Поради отпаднала необходимост, от Националната агенция по приходите се отнема правото на управление върху имот в област Русе. Променя се и статутът му – от публична държавна, на частна държавна собственост. Имотът се намира се в град Русе, ул. „Рига“ № 1, и представлява сграда със застроена площ от 213 кв. м, с предоставени права за управление на Министерството на финансите – Териториална дирекция на НАП – Варна. Имотът придобива статут на частна държавна собственост и преминава в управление на областния управител на област Русе.
Правителството промени статута на имот в гр. Пловдив от частна държавна собственост на публична държавна собственост. Имотът представлява самостоятелен обект с площ 482,15 кв. м на втория етаж на административна сграда, намираща се на бул. „Христо Ботев“ № 82, район „Централен“. Предоставен е в управление на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията за нуждите на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.
Министерският съвет обявява имот – публична държавна собственост за частна държавна собственост и го прехвърля в собственост на община Самоков за изграждане и стопанисване на общински приют за безстопанствени животни. Това ще спомогне за изпълнението на вменените на общината по Закона за защита на животните задължения. Имотът се намира в бившия стопански двор на с. Продановци и представлява земя и едноетажна сграда.
С решение на правителството община Приморско получава управлението върху имот – публична държавна собственост, с площ 13 011 кв. м, за период от 10 години за извършване на брегоукрепване и предотвратяване на свлачищни процеси в северната част на гр. Китен. Предвижда се изграждане на брегозащитни и брегоукрепителни съоръжения в района на града и прилежащата акватория, които ще бъдат публична държавна собственост. Строителните работи, включително и по морското дъно, ще доведат до предотвратяване на абразионните и изветрителните процеси, както и до стабилизирането на брега, осигуряване на неговата цялост и нормално експлоатиране на прилежащата инфраструктура и пристанищни обекти.
Правителството прехвърля безвъзмездно правото на собственост върху имот – частна държавна собственост, на община Рудозем. Поземленият имот с площ 911 кв. м се намира в област Смолян, община Рудозем, с. Чепинци. Необходим е за реализиране на обект „Изграждане на физкултурен салон към СУ „Христо Ботев“, с. Чепинци“, който е от първостепенно значение за общината.
Министерският съвет взе решение да възложи на министъра на регионалното развитие и благоустройството да сключи договор за покупка на имот в полза на държавата за нуждите на Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“ (ГД „ГРАО“). Имотът се намира се в град София, район „Триадица“, ул. „Алабин И. Вл.“ № 16-20 и представлява част от седеметажна административна сграда, която част включва: първи и втори етаж на сградата, с обща застроена площ от 1428,9 кв. м, както и 1/2 идеални части от сутерена на сградата, от партерния етаж и от седмия етаж. Останалата част от тази сграда е публична държавна собственост в управление на ГД „ГРАО“ и Агенция „Пътна инфраструктура“ и частна собственост на „Националния център за териториално развитие“ ЕАД, с едноличен собственик на капитала МРРБ.
В зданието се намират работните помещения на ГД „ГРАО“. Дирекцията има подразделения във всички областни центрове в т.ч. в гр. София и Софийска област. Към настоящия момент териториалните звена в гр. София са позиционирани в друга сграда – на ул. „Позитано“ № 30, и от гледна точка на оперативност и подобряване на функционалността е добре всички структури на ГД „ГРАО“ в София да се помещават и работят в непосредствена близост на един физически адрес. Част от помещенията могат да бъдат ползвани за поддържането на архив, както за ГД ГРАО, така и за други дирекции в МРРБ, които към настоящия момент са в остра нужда от допълнителни работни пространства или се намират на множество различни адреси на територията на София.
Правителството прие решение да освободи почетния консул на Република Южна Африка във Варна
Правителството прие решение за освобождаване на почетния консул на Република Южна Африка в България Румен Ганчев, с консулски окръг, обхващащ област Варна. Решението е прието след съответно уведомление за прекратяване на функциите му от южноафриканската страна. Министерство на външните работи изразява благодарност за работата на Румен Ганчев като почетен консул на Република Южна Африка в България. Оттеглянето му е по лични причини.
България и Черна гора ще си сътрудничат в областта на образованието
България и Черна гора ще си сътрудничат в областта на образованието. Двете държави ще обменят добри практики в предучилищното, началното и средното образование, за реформи в образователната система, приобщаването на деца със специални образователни потребности и професионалното обучение на възрастни, училищни партньорства и училищни мрежи.
Това предвижда одобреният днес от Министерския съвет проект на Споразумение между правителствата на България и Черна гора за сътрудничество в сферата на образованието.
Споразумението цели да насърчи обмена на университетски преподаватели, академични експерти, гостуващи професори и студенти между висшите училища в България и в Черна гора.
Двете държави ще си сътрудничат за взаимното признаване на образователни и научни степени „доктор“ и „доктор на науките“, както и за признаване на удостоверения или дипломи за основно и за средно образование, придобити в публично признати училища. За целта се предвижда разработване на съвместими процедури и критерии за признаване на дипломи.
Предвижда се двете страни да предлагат на студенти от другата държава стипендии за придобиване на образователно-квалификационна степен „бакалавър“, за следдипломно обучение и за докторантура.
България ще участва в конференция на Световната търговска организация
Правителството определи състава на правителствената делегация на България за участие в 12-та Министерска конференция на Световната търговска организация (СТО), която ще се проведе от 30 ноември до 3 декември 2021 г. в Женева, Швейцария.
Конференцията, като висш орган на СТО е упълномощена да взима решения по всички въпроси, свързани с многостранните споразумения и многостранните търговски преговори. Очаква се 12-та сесия да приключи с приемане на министерски декларации и решения, които засягат цялостния отговор на СТО на пандемията от COVID-19, реформата на организацията, постигнатия напредък в преговорите и понататъшната работа по въпросите на селското стопанство, субсидиите в риболова, електронната търговия, улесняването на инвестициите и др.
Министърът на икономиката ще внесе за одобрение от Министерския съвет проект на позицията на българската страна за 12-та Министерска конференция на СТО.
Българската делегация ще бъде ръководена от зам.-министъра на икономиката. В състава на делегацията са включени служители на Постоянното представителство на Република България при СТО, Министерството на икономиката и Постоянното представителство на Република България към ЕС.
Кабинетът одобри резултатите от българското участие в Съвета на министрите по телекомуникации
Кабинетът одобри резултатите от българското участие в неформалното заседание на Съвета на Европейския съюз по телекомуникации. Събитието се проведе онлайн на 14 октомври 2021 г.
Министрите проведоха дискусии, свързани с проекта на законодателен акт за изкуствения интелект. Акценти в обсъжданията бяха предложената регулаторна структура и предизвикателствата, свързани с ефективното изпълнение на акта.
Участниците в съвета подкрепиха необходимостта от хармонизирани правила за изкуствения интелект. Бе подкрепен подходът да има баланс между доверие в технологията и развитието на иновациите.
Одобрени са резултатите от участието на България в Съвета на ЕС по заетост и социална политика
Правителството одобри резултатите от участието на България в Съвета на Европейския съюз по заетост и социална политика, което се състоя на 15 октомври 2021 г. в Люксембург.
По време на форума се проведоха два ориентационни дебата – „Бъдещето на Европейския семестър със силна роля на Европейския стълб на социалните права“ и „Безопасността и здравето в основата на бъдещето на труда“. България подкрепи основните послания на Комитета по заетостта и на Комитета за социална закрила, Заключенията относно интегрирането на принципа за равенство на половете в бюджета на ЕС и приемането на Решението на Съвета относно насоки за политиките за заетост на държавите членки.
Министрите на труда и социалната политика участваха в дебат на тема „Последващи действия във връзка със Зелената книга относно застаряването на населението: подготвени ли са системите за социална закрила в ЕС за застаряването на населението?“. По време на дискусията България представи предприетите мерки за трайно осигуряване на по-високи пенсии за настоящите и бъдещите пенсионери и за повишаване на адекватността на националната система за социална закрила, чрез които държавата ще осигури подкрепа за повече хора в затруднено положение.
Близо 90 млн. лв. са приходите от концесионна дейност през 2018 г.
Близо 90 млн. лв. са приходите от концесионна дейност през 2018 г. Това е отчетено в доклад за концесионната дейност през годината, приет от Министерския съвет на днешното му заседание. Малко повече от 71 млн. лв. от общата сума са приходи от концесионни плащания, а останалата част – ДДС, бонуси при подписване на договори за търсене и проучване на полезни изкопаеми, лихви и неустойки и други. С най-голям относителен дял от приходите (16.81%) е „Дънди Прешъс Металс Челопеч“ ЕАД, следван от „Елаците мед“ АД (15.70%), „Асарел медет” АД (6.96%), „Проучване и добив на нефт и газ“ АД (2.30%) и други.
Към 31-ви декември 2018 г. в България действат общо 540 концесии за добив на подземни богатства, които са разпределени по следния начин: 21 – за метални полезни изкопаеми, 78 – за неметални полезни изкопаеми – индустриални минерали, 18 – за нефт и природен газ, 18 – за твърди горива и 405 – за строителни и скалнооблицовъчни материали. През годината са сключени 12 нови концесионни договора и са предоставени 15 нови концесии за добив, се посочва още в доклада.
Договорът за концесия за находище „Клисурица” не е сключен
Концесионният договор за добив на строителни материали – глини, от находище „Клисурица” не е сключен. На днешното си заседание Министерският съвет прие решение, с което констатира обективна невъзможност за сключване на договор с определения концесионер – „Подова керамика“ ООД, гр. Монтана, поради заличаването на дружеството от търговския регистър. Находище „Клисурица” е разположено в землището на едноименното село, община Монтана. През 2004 г. за добив от него е сключен договор с „Подова керамика” ООД.
„Булстон-3” ООД ще проучва скалнооблицовъчни материали в площ „Кюмк”
„Булстон-3” ООД ще проучва скалнооблицовъчни материали в площ „Кюмк”, разположена в землището на с. Крушево, община Гърмен, област Благоевград. Това е регламентирано в решение на Министерския съвет, взето на днешното му заседание. Разрешението за проучване се предоставя за срок от две години. За това време „Булстон-3″ ООД ще вложи минимум 31 хил. лв. в проучвателните дейности.
Националната агенция за приходите ще извърши продажба на имущество, отнето в полза на държавата
По предложение на Междуведомствения съвет за управление на отнетото имущество, Министерският съвет възложи на Националната агенция за приходите да осъществи съответните правни и фактически действия по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и да продаде имуществото, отнето в полза на държавата с влезли в сила съдебни споразумения и решения по 14 случая.
Одобрена е позицията на Република България за заседанието на ЕКОФИН, формат Бюджет
Министерският съвет одобри позицията на страната ни за заседанието на Съвета на Европейския съюз по икономически и финансови въпроси, формат Бюджет (ЕКОФИН/Бюджет), което ще се проведе на 12 ноември 2021 г. в Брюксел, Белгия.
По време на срещата министрите ще подготвят позицията на Съвета за преговорите по проектобюджета на ЕС за 2022 г. във връзка със заседанието на Помирителния комитет с Европейския парламент (ЕП), което ще се проведе същия ден. То се свиква в рамките на бюджетната процедура на ЕС поради различие в позициите на Съвета на ЕС и на ЕП. Двете институции ще преговарят за постигане на съвместно споразумение по общия бюджет на ЕС за следващата финансова година.
България ще съдейства активно за постигането на споразумение по проектобюджета за 2022 г., неговото навременно приемане и осигуряване на необходимите финансови средства за изпълнение на политиките и програмите на Съюза, тъй като ЕС има нужда от стабилен и реалистичен бюджет, който да мобилизира значителни инвестиции за стимулиране на икономическото възстановяване, изграждане на устойчивост и създаване на работни места, и който същевременно да разполага с достатъчен капацитет за справяне с непредвидени обстоятелства.
Одобрен е доклад с резултатите от неформален видеоконферентен разговор между министрите на икономиката и финансите на държавите-членки на ЕС
Министерският съвет одобри доклад с резултатите от неформалния видеоконферентен разговор между министрите на икономиката и финансите на държавите – членки на ЕС, проведен на 28 октомври 2021 г.
В рамките на срещата Европейската комисия (ЕК) представи актуалното състояние на оценката на плановете за възстановяване и устойчивост на държавите членки и следващите стъпки при прилагането на Механизма за възстановяване и устойчивост. След това министрите проведоха дискусия и приветстваха положителната оценка на ЕК на плановете на Румъния, Естония и Финландия.
Правителството одобри позиция на България за участие в заседание на Съвет „Външни работи/Търговия” на Европейския съюз
Правителството одобри позиция на България за участие в заседание на Съвет „Външни работи/Търговия“ на Европейския съюз, 11 ноември 2021 г. в гр. Брюксел, Белгия. В дневния ред на заседанието са включени преглед на реформата на Световната търговска организация и подготовката за 12-та Министерска конференция, търговските отношения ЕС-САЩ, както и доклада на Европейската комисия за изпълнението и правоприлагането на търговските споразумения на ЕС.
Одобрена е позицията на България за предстоящия Съвет на ЕС по земеделие и рибарство
Кабинетът одобри позицията на България за предстоящото заседание на Съвета на Европейския съюз по земеделие и рибарство, което ще се проведе на 15 ноември 2021 г. в Брюксел.
В рамките на Съвета ще бъде обсъдена ситуацията на пазара на селскостопански продукти. В българската позиция се посочват притесненията, свързани с нарастването на цените на основните фуражни култури и смески. Също така се подчертава и сериозното повишение на разходите за производство в земеделието, и по-специално на разходите за горива и електроенергия. Прогнозите сочат, че през втората половина на годината този ръст ще е още по-значителен, което неминуемо ще доведе до затруднения за земеделските производители.
В областта на горското стопанство в публична сесия се очаква министрите да одобрят Заключения относно новата стратегия на ЕС за горите до 2030 г., които ще бъдат подкрепени и от България. Те отразяват всички по-важни за страната ни въпроси като запазване на баланса между екологичните, икономическите и социалните функции на горите и подобряване на ефикасността при използване на горските ресурси.
По време на заседанието се очаква да бъде представена информация относно проведената в периода 27-30 септември 2021 г. Европейска седмица на опрашителите. За България това е изключителна важна тема, тъй като ролята на медоносната пчела и в частност на пчеларството е неоценима. Страната ни предоставя съществена подкрепа на отрасъла чрез националните си програми по пчеларство, която ще продължи и под формата на интервенции в следващия програмен период на Общата селскостопанска политика.
Валентин Александров е освободен от длъжността областен управител на област Шумен
Министерският съвет прие решение, с което освобождава Валентин Александров от длъжността областен управител на област Шумен. Със същото правителствено решение на поста се назначава Венцислав Венков.
До настоящия момент Венцислав Венков е общински съветник в Общинския съвет на община Шумен. Венков отговаря на законовите изисквания за заемането на длъжността областен управител.
Определени са условията и редът за съхраняването на устройствата за машинно гласуване
Министерският съвет прие решение за определяне на условията и реда за съхраняването на устройствата за машинно гласуване.
Съгласно правителственото решение, за осигуряване произвеждането на всички видове избори, техническите устройства за машинно гласуване трябва да се съхраняват на подходящо място (складови помещения или подобни), отговарящо на общите условия за добра организация на подготовката, инсталирането, разпределението и транспортирането на машините, както и на специфичните изисквания за съхранението им (температура, площ, осветеност и др.), определени от Централната избирателна комисия. До осигуряването на подходящи помещения – държавна собственост, предназначени за съхранението на техническите устройства за машинно гласуване, следва да се използват наети от Централната избирателна комисия помещения – частна собственост, отговарящи на съответните изисквания.
Решението на Министерския съвет предвижда още Министерството на вътрешните работи да осъществява външната охрана на помещенията, в които се съхраняват техническите устройства за машинно гласуване. Контролът върху съхранението на техническите устройства за машинно гласуване се упражнява от Централната избирателна комисия. Достъпът до помещенията се допуска само с разрешение на Централната избирателна комисия.
Приемането на решението ще позволи на Централната избирателна комисия да сключи договор за съхранение на устройствата в помещения – частна собственост, до осигуряването на подходящи помещения – държавна собственост.
Необходимите средства за 2021 г. за прилагането на акта ще бъдат предоставени по бюджета на Централната избирателна комисия за настоящата година с отделен акт на Министерския съвет.Средствата за догодина ще бъдат предвидени по проекта на бюджет на Централната избирателна комисия в хода на бюджетната процедура за 2022 г.
Одобрено са допълнителни разходи по бюджета на Министерството на здравеопазването
Министерският съвет прие Решение за мерки за осигуряване на медицински кислород и азот за нуждите на лечебните заведения и прие Постановление за одобряване на допълнителни разходи по бюджета на Министерството на здравеопазването за 2021 г. в размер на 10 000 000 лв.
Средствата ще бъдат предоставени като субсидии на лечебните заведения, в които се хоспитализират пациенти с COVID-19 и се провежда лечение, изискващо прилагане на кислородотерапия, с оглед значително повишените разходи за и консумация на медицински кислород и азот.
Правителството одобри допълнителни разходи по бюджета на МВнР в подкрепа на организации на български общности зад граница
Правителството прие Постановление за одобряване на допълнителни разходи по бюджета на Министерството на външните работи за 2021 г. в размер на до 600 000 лв. Средствата са за финансиране на изпълнението на Програмата за подкрепа на организации на български общности в Република Албания, Република Сърбия, Република Косово, Украйна и Република Молдова и на граждани на Република Северна Македония с българско самосъзнание, на проектна основа за периода 2020 – 2024 г.
Програмата бе приета с Решение на Министерския съвет № 259 от 16 април 2020 г. Чрез нея българската държава създаде целенасочен механизъм да подпомага и насърчава развитието и укрепването на организациите на исторически формираните български общности в европейски страни извън ЕС. Програмата е траен ангажимент на България за периода 2020 – 2024 г. и отправя ясно послание както към нашите сънародници в тях, така и към самите държави.
Средствата за 2021 г. са предназначени за финансиране на част от административните разходи и за подпомагане на културната и образователна дейност на българските организации.
На територията на Република Албания, Република Сърбия, Република Косово, Република Северна Македония, Украйна и Република Молдова функционират около 150 организации с различни обхват на дейности и на влияние сред съответните български общности. За изпълнение на Програмата през 2020 г. бяха отпуснати и успешно реализирани 500 000 лв. за 30 проекта в широк спектър от приоритетни области и дейности като запазване на българската културна самобитност и самосъзнание, популяризиране на българската култура сред местната общественост, грижа за местното българско културно-историческо наследство, съдействие за запазване и разширяване обхвата на обучението на български език, подпомагане на медиите на български език, съдействие за излъчване на материали на български език и др.
Правителството на Република България и дипломатическите и консулски представителства на страната под ръководството на Министерството на външните работи ще продължат да работят последователно и целенасочено за гарантиране и реализиране на правата и интересите на българските общности в чужбина, при спазване на местното законодателство и нормите на международното право.
Последвайте ни и в Телеграм
