Правителството предлага на президента да бъде изменен Указ № 85
Министерският съвет прие Решение за предложение до Президента на Република България за издаване на Указ за изменение на Указ № 85 от 28 февруари 2012 г. за утвърждаване на длъжностите във въоръжените сили на Република България и Националната служба за охрана, изискващи висши офицерски звания, за заличаването на длъжността „Заместник-директор на дирекция „Операции и планиране“ в Международния военен секретариат на НАТО в Брюксел, Белгия“ предвид изтичане на мандата за заемането й.
Три нови специалности стават защитени
Списъкът на защитените от държавата специалности се допълва с три нови, реши правителството днес. Това са „Локомотиви и вагони“ (професия „Монтьор на железопътна техника“), ,,Производство на месо, месни продукти и риба“, (професия ,,Оператор в хранително-вкусовата промишленост“) и „Декоративни скални облицовки“ (професия „Каменоделец“).
„Възобновяеми енергийни източници“ (професия „Техник на енергийни съоръжения и инсталации“) и „Горско и ловно стопанство“ (професия „Техник-лесовъд“) се добавят към списъка със специалности с очакван недостиг на пазара на труда.
Специалностите „Компютърно проектиране и десениране на тъкани площни изделия“ (професия „Десенатор на текстил“), ,,Полевъдство“ (професия „Растениевъд“) и „Пчеларство и бубарство“ (професия „Техник-животновъд“) в бъдеще няма да са защитени. Те вече не отговарят на критерия за уникалност по териториален признак, защото се изучават в повече от четири училища в страната.
Промените важат за учебната 2022/2023 година.
След актуализацията на списъка защитените специалности стават 51. Те са в сферата на машиностроенето, металургията, минното дело, архитектурата, строителството, транспорта, електротехниката и енергетиката, приложните изкуства и др.
78 са специалностите от професии, за които има очакван недостиг на пазара на труда. Сред тях са машинни техници, машинни оператори, електротехници, електромонтьори, химик технолози, биотехнолози, работници в стъкларското производство, корабоводители, преводачи от и на български жестов език, полиграфисти и др.
Определени са представителите на Министерския съвет в Националния съвет за условията на труд
Правителството определи представителите на Министерския съвет в Националния съвет за условията на труд (НСУТ). По закон съветът се състои от представители на Министерския съвет, Националния осигурителен институт и национално представените организации на работещите и на работодателите. Промените в състава на НСУТ са във връзка с новата структура и състав на Министерския съвет.
Представители на правителството в съвета ще бъдат заместникминистри от министерствата, които имат компетентност във връзка с разработването и осъществяването на политиката за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд: Министерството на труда и социалната политика, Министерството на здравеопазването, Министерството на икономиката и индустрията, Министерството на околната среда и водите, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на транспорта и съобщенията, Министерството на енергетиката и Министерството на земеделието.
С оглед функционалната компетентност на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, свързана с осъществяването на специализираната контролна дейност в областта на безопасните и здравословни условия на труд, в състава на НСУТ е включен и изпълнителният директор на агенцията.
Правителството одобри намерението на България за присъединяване към 14 препоръки и 3 решения на ОИСР в областта на околната среда
Правителството одобри намерението на Република България за присъединяване към Препоръка относно управлението на водите; Препоръка относно материалните потоци и производителността на ресурсите; Препоръка относно производителността на ресурсите; Препоръка за добри практики за управление на публичните разходи за околната среда; Препоръка относно оценката и процеса на взимане на решения за интегриран транспорт и екологична политика; Препоръка относно използването на икономически инструменти за насърчаване на опазването и устойчивото използване на биологичното разнообразие; Препоръка за подобряване на изпълнението на политиката по околна среда при обществените поръчки; Препоръка за интегрирано управление на крайбрежните зони; Препоръка за намаляване на въздействието върху околната среда от използването на енергия в битовия и търговския сектор; Препоръка за подобряване на изпълнението на екологичните политики на правителството; Препоръка относно използването на икономически инструменти в политиката по околна среда; Препоръка за контрол на замърсяването на въздуха от изгаряне на изкопаеми горива; Препоръка за ограничаване на трафика и икономично подобряване на градската среда; Препоръка за въглища и околна среда; Решение относно Контрола на трансграничното движение на отпадъци, предназначени за операции по оползотворяване; Решение -Препоръка за намаляване на трансграничното движение на отпадъци; Решение за обмен на информация относно аварии, които е възможно да причинят трансгранични щети.
С решението на Министерския съвет министърът на околната среда и водите се упълномощава да подпише и изпрати молба за присъединяване до генералния секретар на ОИСР.
Намерението за Присъединяването към четиринадесетте препоръки и трите решения на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие е в изпълнение на Пътна карта за периода 2021 г. – 2023 г. за ускоряване на процеса по присъединяване и е потвърждение на волята на страната ни за членство в организацията.
Определен е българският председател на Комисията за опазване на Черно море от замърсяване, както и новият ръководител на делегацията в Международната комисия за опазване на река Дунав
Министерският съвет прие Решение, с което заместник министър-председателят по климатични политики и министър на околната среда и водите Борислав Сандов се определя за председател от страна на Република България на Комисията за опазване на Черно море от замърсяване и за ръководител на делегацията на Република България в Международната комисия за опазване на река Дунав.
В края на месец октомври 2021 г. страната ни пое ротационното председателство на Комисията за опазване на Черно море от замърсяване (Черноморската комисия) за едногодишен период. Тя е създадена по силата на Конвенцията за опазване на Черно море от замърсяване, страни по която са шестте държави от Черноморския регион – Република България, Грузия, Румъния, Руската федерация, Република Турция и Украйна. Предмет на обсъждане в рамките на Комисията и консултативните групи към нея е предприемането на координирани действия по опазване на морската среда и живите ресурси, отчитайки икономическите, социални и здравни аспекти на проблема.
Конвенцията за сътрудничество при опазването и устойчивото използване на река Дунав е подписана на 29 юни 1994 г. в София и е в сила за страната ни от 6 април 1999 г. Изпълнителен орган на Конвенцията е Международната комисия за опазване на река Дунав, която включва ръководителите на делегациите на 15 договарящи страни: Федерална Република Германия, Република Австрия, Република Чехия, Словашка република, Република Унгария, Република Словения, Република Хърватия, Босна и Херцеговина, Република Сърбия, Черна гора, Република България, Румъния, Република Молдова, Украйна и Европейската комисия. Страните по Конвенцията си сътрудничат в областта на основните въпроси, свързани с управлението на водите, като се вземат „всички необходими законови, административни и технически мерки за най-малко поддържане и където е възможно подобряване на текущото качество на водите и условията на околната среда на река Дунав и на водите в нейния водосборен басейн, както и за предотвратяване и намаляване, доколкото е възможно неблагоприятно въздействие и промени, които са настъпили или могат да бъдат причинени.“
Правителството определи „Гъливеър“ ЕООД за въздушен превозвач по линията София – Банкок – София
Правителството определи „Гъливеър“ ЕООД за въздушен превозвач, които да оперира по международната въздушна линия София – Банкок – София.
Назначеният въздушен превозвач е заявил готовност да започне да изпълнява редовни полети по линията София – Банкок – София с честота два пъти седмично, в петък и неделя.
Изпълняването на редовни полети по договорената линия ще създаде пряка въздушна свързаност между Република България и Кралство Тайланд ще подобри свързаността на страната ни с региона на Южна Азия. Това ще благоприятства развитието на сътрудничеството в различни сфери.
Правителството определи „Гъливеър“ ЕООД за въздушен превозвач по линията София – Мале – София
Правителството определи „Гъливеър“ ЕООД за въздушен превозвач, които да оперира по международната въздушна линия София – Мале – София.
Назначеният въздушен превозвач е заявил готовност да започне да изпълнява редовни полети по линията София – Мале – София с честота два пъти седмично, в петък и неделя.
Изпълняването на редовни полети по договорената линия ще създаде пряка въздушна свързаност между Република България и Република Малдиви и ще подобри свързаността на страната ни с региона на Южна Азия. Това ще благоприятства развитието на сътрудничеството в различни сфери и ще предостави нови възможности за пътувания на гражданите от двете страни, както и за привличане на пътникопоток от съседни държави.
Одобрен е докладът за касовото изпълнение на държавния бюджет и на основните показатели на консолидираната фискална проrрама за 2021 г.
Правителството одобри информацията за касовото изпълнение на държавния бюджет и на основните показатели на консолидираната фискална програма (КФП) за 2021 г., изготвена в изпълнение на чл. 135, ал. 1 на Закона за публичните финанси, на база на месечните отчети за касовото изпълнение на първостепенните разпоредители с бюджет.
На база на данните от месечните отчети за касово изпълнение на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет бюджетното салдо по КФП на касова основа за 2021 г. е отрицателно в размер на 3 910,4 млн. лв. (3,0 % от прогнозния БВП) и се формира от дефицит по националния бюджет в размер на 4 033,5 млн. лв. и превишение на приходите над разходите по европейските средства в размер на 123,1 млн. лева. За сравнение заложеният максимален размер на дефицита в актуализираните разчети към Закона за държавния бюджет на Република България (ЗДБРБ) за 2021 г. е 4 604,2 млн. лева.
Приходите, помощите и даренията по КФП за 2021 г. са в размер на 52 340,1 млн. лв. или 103 ,5 % спрямо актуализираните годишни разчети. Съпоставени с предходната година, постъпленията нарастват с 8,0 млрд. лв. (18, 1 % ). Ръст се отчита както при данъчните приходи, така и при неданъчните постъпления и приходите в частта на помощите и даренията, където постъпват основно грантовете по програмите и фондовете на ЕС и други безвъзмездни средства. Спрямо актуализираните разчети по КФП към ЗДБРБ за 2021 г. от септември 2021 г. се отчита преизпълнение на годишния план с близо 1,8 млрд. лева.
В частта на приходите по националния бюджет най-значителен номинален ръст спрямо предходната година има при данъчно-осигурителните приходи (5,0 млрд. лв.). Съпоставено с актуализираните разчети към ЗДБРБ за 2021 г., превишение на плана за годината има при повечето от основните данъци и при приходите от здравноосигурителни вноски. Общата сума на данъчните постъпления по КФП, вкл. приходите от осигурителни вноски, възлиза на 40 876,3 млн. лв., което представлява 103, 7 % спрямо планираните за годината данъчни приходи. Постъпленията от данъци и осигурителни вноски формират 78, 1 % от общите постъпления по КФП за годината.
Приходите от преки данъци са в размер на 8 258,4 млн. лв. или 107,4 % спрямо предвидените в разчетите за годината. Постъпленията от косвени данъци са в размер на 18 976,3 млн. лв. (104,2 % спрямо разчетите за годината), като приходите от ДДС са в размер на 12 978,5 млн. лв. (105,7 % спрямо планираните), от акцизи възлизат на 5 659,8 млн. лв. (100,3 % спрямо разчета), а тези от мита са в размер на 289,7 млн. лв. (120,1 % спрямо годишните разчети). Постъпленията от други данъци (вкл. имуществени и др. данъци по ЗКПО) са в размер на 1 411,7 млн. лв. или 113,4 % изпълнение на годишните разчети. Приходите от социални и здравноосигурителни вноски са 12 229,9 млн. лв., което представлява 99,6 % от разчетените за годината.
Неданъчните приходи са в размер на 8 000,4 млн. лв., което представлява 118,4 % спрямо годишните разчети и се формират основно от приходи от държавни, общински и съдебни такси, приходи и доходи от собственост, приходи от концесии, приходи от продажба на квоти за емисии на парникови газове и други. През месец април 2021 г. постъпиха приходи с еднократен за годината ефект в размер на 660 млн. лв. с ДДС, които представляват първоначално концесионно възнаграждение за държавата от концесията на Летище София. Постъпленията от продажба на квоти за емисии на парникови газове за 2021 г. са в размер на 1 629,3 млн. лв., като нарастват със 751,4 млн. лв. (85,6 %) спрямо предходната година.
Приходите от помощи и дарения са в размер на 3 463,4 млн. лева.
Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) за 2021 г. възлизат на 56 250,5 млн. лв., което е 102,0 % спрямо актуализирания разчет за годината. Превишението на разчета към ЗДБРБ за 2021 г. се дължи основно на одобрените от Народното събрание по реда на чл. 26, ал. 1 О от Закона за публичните финанси допълнителни разходи и трансфери по държавния бюджет в общ размер на 1,2 млрд. лв. за сметка на преизпълнение на данъчните приходи.
Значителният ръст на разходите от 17,6 на сто спрямо предходната година е свързан от една страна с по-ниската база през 2020 г., когато отчетените разходи за борба с пандемията от COVID-19 бяха значително по-ниски, докато през 2021 г. тези разходи са съществени и са за цяла година, и от друга страна – на политиката по доходите, политиките в социалната сфера и по-високите разходи за администрацията, заложени в ЗДБРБ за 2021 година.
Разгледани по икономически елементи най-значително нарастване се отчита при социалните и здравноосигурителните разходи. В частта на разходите за пенсии са изразходени 1,7 млрд. лв. за добавки към пенсиите на всички пенсионери (в размер на 50 лева за месеците от януари до септември и 120 лева за месеците от октомври до декември). Освен това, в изпълнение на Решение на Народното събрание от 23.12.2021 г. за одобряване на допълнителни разходи и трансфери по държавния бюджет за 2021 г. за сметка на преизпълнение на данъчните приходи за 2021 г. (ДВ, бр. 110 от 24.12.2021 г.) бяха обезпечени 750 млн. лв. за изплащане на добавки към пенсиите на всички пенсионери в размер на 60 лева за първите шест месеца на 2022 г. Наред с това влияние върху разходите за пенсии оказа и увеличението на размера на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст и на максималния размер на пенсията от началото на годината, базов ефект от увеличението на пенсиите през юли 2020 г., както и увеличението от месец юли 2021 година. Поради посочените фактори разходите за пенсии отчитат номинален ръст спрямо 2020 г. от 3,1 млрд. лева.
В частта на здравноосигурителните разходи се отчита нарастване с 0,6 млрд. лв., свързано с по-високите разходи за борба с пандемията и въведените механизми за финансиране на здравните заведения по време на действието на извънредна епидемична обстановка: разходи за медикаменти, тестове, консумативи и предпазни средства, средства за подкрепа на персонала на първа линия в борбата с COVID-19 (допълнително месечно възнаграждение в размер на 1 000 лв.), заплащане на изпълнителите на медицинска помощ за поставяне на ваксини срещу COVID-19, месечна добавка към възнагражденията на лекарите в размер на 600 лв., на специалисти от професионално направление „Здравни грижи“ в размер на З60 лв. и на санитари в размер на 120 лв. и други.
Значителен номинален ръст от близо 2,7 млрд. лв. се отчита и при разходите за субсидии за нефинансови предприятия, за което допринасят основно плащанията по Програма за компенсиране на небитовите крайни клиенти на електрическа енергия, разходите на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“, плащанията по мярката „60/40″, мярката „80/20″, мярката „Запази ме“, мярката „Подкрепа чрез оборотен капитал за малки и средни предприятия, засегнати от временните противоепидемични мерки“, администрирана от НАП, и други. През 2021 г. се изпълнява Програма за компенсиране на небитовите крайни клиенти на електрическа енергия, одобрена с Решение № 739 на Министерския съвет от 2021 г., изменена с Решения № 771 и № 885 на Министерския съвет от 2021 г. и Програма за компенсиране на разходите на операторите на електропреносната и електроразпределителните мрежи за закупуване на количествата електрическа енергия, употребена за технологични разходи, одобрена с Решение № 893 на Министерския съвет от 2021 г., като се предвижда двете програми да продължат да се прилагат до март 2022 година. Възможно е програмите да бъдат преработени и допълнени. В тази връзка обезпечените средства за компенсиране на небитовите потребители на електрическа енергия за справяне с последиците от съществените и неблагоприятни колебания на цените на електрическата енергия до края на 2021 г. са в общ размер на над 1,3 млрд. лв., вкл. 0,45 млрд. лв. в изпълнение на Решение на Народното събрание за одобряване на допълнителни разходи и трансфери по държавния бюджет за 2021г. за сметка на преизпълнението на данъчните приходи за 2021 г., за плащания през първото тримесечие на 2022 година.
Ръст спрямо 2020 г. се отчита и в частта на предоставените субсидии за болнична помощ, където разходите нарастват с 0,2 млрд. лева. Нелихвените разходи за 2021 г. са в размер на 53 941,0 млн. лв., което представлява 101,9 % спрямо годишния разчет. Текущите нелихвени разходи са в размер на 50 028,8 млн. лева. Капиталовите разходи (вкл. нетния прираст на държавния резерв) възлизат на 3 866,3 млн. лева. Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 45,9 млн. лева. Лихвените плащания са в размер на 628,5 млн. лв. (95,6 % от планираните за 2021 година).
Вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена към 31.12.2021 г. от централния бюджет, възлиза на 1 681,О млн. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС. Размерът на фискалния резерв към 31.12.2021 г. е 10,7 млрд. лв., в т.ч. 9,7 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 1,0 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.
Правителството одобри изплащането на 5 500 евро обезщетение след споразумение по дело пред ЕСПЧ
С горепосоченото дело се повдигат оплаквания за нарушения на чл. 6, чл. 8, чл. 13 и чл. 1 от Протокол 1 към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (,,Конвенцията“). Жалбоподателят твърди, че отстраняването му от длъжност като председател на Военно-апелативния съд през 2014 г. за неопределен срок и без никакво възнаграждение не е разгледано от независим и безпристрастен съд, който да се произнесе с мотивирано решение, както и че то представлява непропорционална намеса в правото му на личен и професионален живот и в правото му на собственост. Той твърди още, че не е разполагал с адекватно вътрешноправно средство за защита от тази намеса.
В светлината на константната практика на ЕСПЧ съдейства на страните да постигнат приятелско споразумение, ако българското правителство се съгласи да заплати на жалбоподателя обезщетение в размер на 5 500 евро за претърпените от него неимуществени вреди, разходи и разноски.
Министерският съвет прие решение за изплащане на общо 23 061 лв. обезщетения по четири решения на ЕСПЧ
Министерският съвет прие решение за изплащане на общо 23 061 лв. (двадесет и три хиляди шестдесет и един лева), представляващи обезщетения в изпълнение на четири решения на Европейския съд по правата на човека срещу България. Те са постановени в периода 16.11.2021 г. -21.12.2021 г.
Отчуждават се имоти в с. Калояновец за изграждането на пътен надлез на жп участъка Пловдив – Бургас
С решение на Министерския съвет се отчуждават имоти частна собственост за изграждането на пътен надлез в землището и урбанизираната територия на с. Калояновец, община Стара Загора. Надлезът е част от жп участъка Пловдив – Бургас, който е национален обект и е част от железопътната магистрала „Пловдив разпределителна-изток – Стара Загора – Зимница – Карнобат – Бургас“.
Средствата за обезщетяване на собствениците, респективно правоимащите лица, на засегнатите имоти са за сметка на Национална компания „Железопътна инфраструктура“ и се осигуряват по Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура“ 2014-2020.
Решението може да се обжалва пред административния съд по местонахождение на имотите в 14-дневен срок от съобщаването му на заинтересуваните лица по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
За ратификация е предложено споразумението за безвъзмездна финансова помощ между правителството на България и МАР относно деветнадесетото захранване на ресурсите на Асоциацията
Министерският съвет предлага на Народното събрание да ратифицира Споразумението за безвъзмездна финансова помощ между правителството на Република България и Международната асоциация за развитие (МАР) относно деветнадесетото захранване на ресурсите на МАР (MAP19), сключено чрез размяна на писма от 1 и 2 ноември 2021 г.
Намерението за участие на страната ни като донор в 19-ото захранване на МАР е одобрено с Решение на Министерския съвет през 2019 г. и заявено от българска страна на среща на Асоциацията със страните членки през декември същата година в Стокхолм, Швеция.
Споразумението предвижда Република България да предостави безвъзмездна финансова помощ на МАР в размер на 2,7 млн. евро, като средствата ще бъдат използвани за отпускане на финансиране под формата на безвъзмездни помощи и гаранции в допълнение към заемите за финансиране на проекти, одобрени от изпълнителните директори на Асоциацията през периода наМАР19.
Деветнадесетото захранване на МАР представлява всеобхватен пакет от мерки в подкрепа на развитието на най-бедните и уязвими страни в света. Приоритетните теми, по които е постигнато съгласие от участниците в 19-ото захранване на МАР, върху които да бъде фокусирана дейността на асоциацията, са работни места и икономическа трансформация; въпроси, свързани с равенството между половете и развитието; климатични промени; уязвимост, конфликти и насилие; и управление и институции.
Международната асоциация за развитие е организация от Групата на Световната банка, създадена през 1960 г. с цел допълване дейността на МБВР чрез насърчаване на икономическото развитие, увеличаване на производителността и повишаване на стандартите на живот в по-слабо развитите територии на света. МАР подпомага най-бедните страни чрез предоставяне на заеми при субсидиарни условия, безвъзмездни помощи и техническа помощ, а също така се ангажира с облекчаване на дълг по линия на различни инициативи.
Република България е пълноправен член на МАР от 3 ноември 2021 г.
За ратификация е предложен меморандум относно Международното училище във Върховното Главно Командване на Обединените въоръжени сили на НАТО в Европа
Министерският съвет на Република България прие решение, с което предлага на Народното събрание да ратифицира Меморандум за разбирателство относно организацията, администрирането и финансирането на Международното училище във Върховното Главно Командване на Обединените въоръжени сили на НАТО в Европа (SHAPE). С участието на страната ни в Меморандума се предоставя възможност за качествено предучилищно, основно и средно образование на децата на дългосрочно командированите български военнослужещи на национални и международни длъжности в района на SHAPE.
Министерският съвет актуализира състава на Междуведомствения координационен механизъм за присъединяване на България към ОИСР
Правителството прие решение, с което актуализира и разшири състава на Междуведомствения координационен механизъм (МКМ) за присъединяване на България към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) спрямо новата структура на Министерския съвет. С промяната се цели осигуряването на пълноценната дейност на изпълнителната власт за осъществяване на стратегическата цел за присъединяване на страната ни към ОИСР и създаването на условия за ускоряване на подготовката за членство в Организацията.
Създаденият през 2017 г. МКМ под председателството на министъра на външните работи през годините се утвърди като важен инструмент за координиране на цялостната дейност, насочена към задълбочаване на сътрудничеството с Организацията.
В своя актуализиран състав с участието на всички ресорни министерства МКМ ще продължи да работи за постигането на последователен напредък във всички приоритетни области на взаимодействие с ОИСР.
Одобрена е позицията на Република България по дело на Съда на Европейския съюз
Правителството одобри позицията на Република България по дело С-343/21, Заместник изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, на Съда на Европейския съюз, образувано въз основа на преюдициално запитване на Върховния административен съд на Република България.
Преюдициалното запитване е отправено от Върховния административен съд и е с предмет тълкуване на разпоредбата на чл. 45, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1974/2006 на Комисията от 15 декември 2006 година за определянето на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, (ОВ L 368, 23.12.2006г., стр. 15 -73) и разпоредбата на чл. 31 от Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета от 19 януари 2009 година за установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски стопани, за изменение на регламенти (ЕО) No 1290/2005, (ЕО) № 247/2006, (ЕО) № 378/2007 и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1782/2003, (ОВ L 30, 31.1.2009 г., стр. 16 – 99).
Правителството одобри годишен доклад за дейността на Съвета по европейските въпроси през 2021 г.
Министерският съвет прие Годишен доклад за дейността на Съвета по европейските въпроси през 2021 г.
Годишният доклад съдържа информация за взетите от Съвета по европейските въпроси (СЕВ) решения и за изпълнението на задълженията, произтичащи от членството на Република България в ЕС, през 2021 г. През изминалата година СЕВ прие общо 534 решения, свързани с одобряване на стратегическите документи по въпросите на ЕС, Планът за действие с мерките произтичащи от членството на България в ЕС за 2021 г. и ежемесечните му отчети, проектите на позиции на страната ни за участие в заседания на различните формати на Съвета на ЕС и доклади, отчитащи резултатите от тях, рамковите позиции по новите законодателни предложения на Европейската комисия, позициите и допълнителни информации по процедури за нарушения срещу България, както и редица въпроси от координационен характер.
През 2021 г. променената организация на работа в рамките на координационния механизъм по въпросите на ЕС, поради възникналата пандемия от COVID-19, налагаше активна и адаптирана към условията дейност на Съвета по европейските въпроси. И през 2021 г. продължи да се наблюдава тенденция на увеличаващ се интензитет на работа на европейските институции (повече публични консултации и законодателни предложения от ЕК, увеличен брой приети актове и публикувани в Официалния вестник на ЕС и др.), както и нарастващ обем въпроси с хоризонтален характер на ниво ЕС, което изискваше високо ниво на координация и предварителна съгласуваност в рамките на координационния механизъм по въпросите на ЕС. Публикувайки информация на Facebook страницата на координационния механизъм по въпросите на ЕС относно взетите решения на СЕВ, както и по актуални теми от дневния ред на ЕС, се осигуряваше публичност и прозрачност в работата. През отчетния период са публикувани 130 съобщения, като се наблюдава тенденцията на разширяване кръга на потребителите на тази информация.
Правителството прие позицията на България за участие в заседание на Съвет Външни работи (Търговия)
Правителството прие позицията на България за участие в заседание на Съвет Външни работи (Търговия) на Европейския съюз в гр. Марсилия, Франция, 14 февруари 2022 г.
В дневния ред на заседанието са включени за обсъждане актуалното състояние на търговските отношения между ЕС и Африка и подготовката за следващото заседание на Съвета по търговия и технологии (СТТ) между ЕС и САЩ. В точка разни министрите ще бъдат информирани относно последните развития във връзка с търговските ограничения, наложени от Китай срещу Литва.
Одобрени са резултатите от от българското участие в Съвета на ЕС по транспорт, телекомуникации и енергетика, формат „Телекомуникации“
Кабинетът се запозна с резултатите от българското участие в Съвета на ЕС по транспорт, телекомуникации и енергетика (формат „Телекомуникации“).
Правителството се запозна с резултатите от българското участие в заседанието на Съвета на Европейския съюз (ЕС) по транспорт, телекомуникации и енергетика (формат „Телекомуникации“), което се състоя на 3 декември 2021 г., в гр. Брюксел, Кралство Белгия.
В рамките на заседанието беше разгледан общият подход по предложението за Директива относно мерки за високо общо ниво на киберсигурност в Съюза, както и докладите за напредъка по предложенията за Регламент за определяне на хармонизирани правила относно изкуствения интелект (Акт за изкуствения интелект), Регламент относно рамката за европейска цифрова идентичност и Решение относно пътя към цифровото десетилетие.
В хода на дискусията беше обсъдена темата за цифровите права и принципи, като основа за общото отстояване на цифровата идентичност на ЕС на световно ниво и за популяризирането на достиженията на демократичните права, принципи и ценности на ЕС в световен мащаб.
Одобрен е доклад с резултатите от редовното заседание на Съвета на ЕС по икономически и финансови въпроси
Министерският съвет одобри доклад с резултатите от редовното заседание на Съвета на ЕС по икономически и финансови въпроси (ЕКОФИН), проведено на 18 януари 2022 г. в Брюксел.
По време на заседанието Френското председателство представи своите приоритети в областта на икономическите и финансовите въпроси за първата половина на 2022 г.
В рамките на Европейския семестър Съветът прие заключения относно Доклада за механизма за предупреждение за 2022 г. и Годишния обзор за устойчив растеж за 2022 г. Беше одобрена и препоръката за икономическата политика на Еврозоната за тази година.
Министрите обмениха мнения относно актуалното състояние на прилагането на Механизма за възстановяване и устойчивост и представиха политически насоки относно предложението за директива на Съвета за осигуряване на глобално минимално данъчно облагане на мултинационални компании в ЕС.
Министерският съвет одобри промени в Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове
Със свое решение правителството одобри проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове.
С предложените промени ще се гарантират правилното и ефективно прилагане на нормативната уредба, регламентираща изпълнението и управлението на средствата от фондовете на ЕС.
Измененията и допълненията са свързани с приетата структура на Министерския съвет и Споразумението за съвместно управление на Република България за периода 2021 – 2025 г., в които се предвижда дирекция „Централно координационно звено“ от администрацията на МС да премине към Министерството на финансите. По този начин ще се постигане максимална ефективност и оптимизация на администрацията, като бъде развит експертният потенциал по координация, управление и контрол на средствата от ЕС с оглед успешното изпълнение на оперативните програми.
Предложените изменения и допълнения са в съответствие с Регламент (ЕС) № 1303/2013 г. и със Споразумението за партньорство на Република България, очертаващо помощта от Европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014-2020 година.
Правителството прие Постановление за приемане на Наредба за условията и реда за издаване, връщане и съхранение на дипломатически и служебни паспорти
Министерският съвет прие Постановление за приемане на Наредба за условията и реда за издаване, връщане и съхранение на дипломатически и служебни паспорти.
С приемането на акта подзаконовата нормативна уредба се привежда в съответствие с последните изменения на Закона за българските лични документи от 12.03.2021 г. и се усъвършенства националното законодателство в областта.
Дипломатически и служебни паспорти се издават от Министерство на външните работи и се подписват от министъра на външните работи или от оправомощени от него длъжностни лица, след извършване на проверка за наличието на законово основание за тяхното издаване.
Наредбата регламентира детайлно процедурата, придружаващите документи за всяко едно основание и оправомощения орган за внасяне на искане и съответно за взимане на решение за издаване. Регламентира се и редът за връщане и съхранение на дипломатическите и служебните паспорти.
По този начин се постига по-висока правна сигурност и се минимализират възможностите за злоупотреба с право и използване на привилегиите, които предоставят този вид паспорти. Най-вече това се отнася за случаите на безвизово пътуване в чужбина до трети страни, с които има сключени споразумения за освобождаване от изискването за виза на притежателите на дипломатически и служебни паспорти.
Одобрена е българската позиция за неформалното заседание на EPSCO, част „Здравеопазване“
Министерският съвет одобри позицията на България и мандата за нейното представяне в неформално заседание на Съвета на Европейския съюз по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси (част „Здравеопазване“) /EPSCO/, което ще се проведе на 10 февруари, в Гренобъл, Франция.
В рамките на първата сесия държавите членки на ЕС ще споделят вижданията си относно евентуално разширяване на действията по отношение на Европейския здравен съюз, в т.ч. възможните области на действие в сферата на здравеопазването, в които ЕС може да има добавена стойност. На срещата на здравните министри ще бъде обсъден и подходът „Едно здраве“, както България ще предостави информация и за подготвяния в момента нов Национален план за антимикробната резистентност, съобразен с цялостния координиран подход (т.нар. One-Health).
Дискусията в рамките на третата сесия ще обхване темата за методите и инструментите за Европейски здравен съюз.
Правителството прие Решение за удължаване с три месеца на мандата на националния член и на неговия помощник в Eurojust от Република България, както и за определяне на заместник на националния член
Министерският съвет прие решение прокурорът от Върховната касационна прокуратура Иванка Тодорова Которова – Духлакова, определена за национален член в Евроюст от Република България, да изпълнява своите функции още 3 месеца. Със същото решение Министерският съвет удължи с 3 месеца мандата на прокурора от Софийската градска прокуратура Димитър Хаджийски като помощник на националния член, както и определи прокурор Елка Темелкова Ваклинова от Софийската градска прокуратура за заместник на националния член в Евроюст (Eurojust) от Република България.
Прокурор Иванка Которова е определена за национален член с решение № 30/22.01.2018 г. на Министерския съвет за срок от четири години, считано от 12 февруари 2018 г., с обичайно работно място в гр. Хага, Кралство Нидерландия. Мандатът на г-жа Которова в Националното бюро на Република България в Евроюст изтича на 12.02.2022 г. Действащата към момента правна рамка, регламентираща функционирането на Евроюст, дава възможност за еднократно удължаване на мандата на националния член за срок от общо 5 години.
Евроюст е специализирана структура на Европейския съюз. Създаден е с Решение на Съвета на ЕС от 28 февруари 2002 г. като орган за засилване на борбата срещу тежката престъпност. Задачата му е да подкрепя и засилва координацията и сътрудничеството между националните органи за разследване и съдебно преследване на тежки престъпления, засягащи две или повече държави членки, или изискваща съдебно преследване върху обща основа на базата на извършените оперативни действия и на информацията, предоставена от органите на държавите членки и от Европол.
Съставът на Евроюст включва по един национален член, командирован от всяка държава членка, заместник на националния член и друго лице, действащо като помощник.
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram
