– Г-н Вацев, току-що лидерът на БСП Корнелия Нинова хвърли оставка заради изборните резултати. Трябва ли обаче точно в този момент, когато БСП се очаква да бъде спойката в един следващ кабинет, лидерът на партията да се оттегля?
– Мотивите са напълно понятни. Но това не е точно хвърляне на оставка. Нинова заяви, че на следващия извънреден конгрес ще бъде констатирана нейната оставка, дотогава тя е действащ председател на партията и има намерение да изпълни всички задачи, които стоят пред партията. В нейното поведение не виждам нищо катастрофално и сензационно. Това е стара традиция да се депозира оставка или да се говори за оставка, когато се поема отговорност. Оставката и отговорността не са едно и също нещо, но те са свързани. Не съм изненадан. Но съм изненадан от друго – че Инициативен комитет за избор на президент и служебен кабинет може да искат оставка на партиен лидер – това е крайно необичайно!
– Нинова също подчерта, че това за нея е абсолютна изненада!
– Това е изненадата, разбира се. Нинова действа правилно. По-голямата част от нейната политическа дейност мина под знака на искане на оставката й. Тези неща едва ли я впечатляват, но наистина изненада си е, че вътрешно-партийни сили, за които ние отдавна знаем за какво се борят, и институции извън партията ѝ искат оставката. Така вече става обществено видим фактът, че двата фронта, на които тя водеше битка – вътрешнопартийния и извънпартийния в момента се сливат в общ фронт – тоест наближава мигът на истината. Няма какво повече да направи Нинова, освен това, което вече направи, и останалото, което е длъжна да направи, а то е – да говори ясно, високо, категорично и конкретно, тъй като има много премълчавани досега факти, които трябва да се сложат на масата.
– Тя каза, че е мълчала досега в името на партийното единство и оценява мълчанието си като грешка.
– Мисля, че в политиката, особено в такива сложни времена като нашите, непрекъснатата яснота е ресурс, който трябва да се поддържа и развива. Това премълчаване от нейна страна, което аз чисто човешки разбирам, беше политическа грешка. Тя беше длъжна да не премълчава нищо, тъй като битката се води отдавна и истината е аргумент в тази битка. Премълчаните и депозираните за по-късно истини са безполезни за ситуацията. Битки, който се водят сега в БСП, имат нужда непрекъснато от цялата истина при това навреме, ясно и разбираемо. Ако тя съзнателно е премълчавана, да, наистина е грешала.
– Може ли да ми разшифровате изречението от изказването на Нинова: „Бойко Борисов падна от власт и тази вътрешна опозиция в БСП се прехвърли в служебния кабинет”.
– Нинова очакваше удари от страна на Борисов и ги получаваше. Това, че Борисов вече не е премиер, означава, че той не е толкова ефективен в битката срещу нея, затова пък нейните противници умеят да генерализират своите позиции и да се обаждат от различни посоки. Всъщност, тя беше в абсолютно невъзможна позиция да води битки извън партията си в системата на борбата за власт и вътре в партията си. Нито една партия не може да побеждава с такъв гноен абсцес вътре в себе си. Това е Ленинско положение, което той винаги е спазвал. Първо, на решаване подлежат вътрешнопартийните проблеми и те не могат да се премълчават в името на някакво общопартийно лицемерно единодушие. Нинова премълчаваше твърде много и твърде дълго. Затова пък можем да кажем, че наближава часът на истината и трябва всички възможни истини да се сложат на масата.
– А бихте ли казали има ли и каква е ролята на Румен Радев в битките срещу Нинова?
– Радев е един от основните стълбове на мотивите за атаките срещу Нинова. Неговите лични мотиви не са ми напълно ясни. Според мен това идва от желанието му да разгърне своята подкрепа по-надясно, отколкото бе в началото, и това естествено създава напрежение между президента и партията, която беше зад него. Тук става дума за стар процес, но няма нищо изненадващо. Президентът подкрепя и то очевидно и съвсем чистосърдечно партията „Продължаваме промяната” и аз съм напълно съгласен с Нинова, когато казва, че определен брой проценти от подкрепата за БСП са отишли при „Продължаваме промяната”.
– Нинова обяви, че 10-15 % от вота за БСП е отишъл при „президентската партия „Продължаваме промяната“. Това възможно ли е?
– Да, разбира се! Можем да се обърнем към очевидните политологически факти. В България се появи ляво либерално единство, което ще бъде основата на ляво либерално правителство и то съвсем скоро. Предстои да видим ще участва ли БСП в такава ляво-либерална конструкция. С волята на американското посолство и с политическата технология на български представители на американското посолство бяха събрани де що имаше леви либерали в България на едно място. Това е разумна, ефективна и печеливша схема, при която трите протестни партии бяха буквално изсмукани. Те са сведени до минимум. И не трябва да забравяме, че основният проблем на БСП, както имах възможност наскоро да кажа, съвсем не е управленски или лидерски, а е проблем на политическата идентичност. БСП, в резултат на дълги отминали години, се превърна в един рехав съюз на социалисти, социаллиберали и леви либерали. Левите либерали от БСП този път гласуваха за лявата неолиберална формация „Продължаваме промяната”, която вероятно ще направи новото либерално българско правителство. Тоест, авторите на политическите идеологии, които стоят зад „Продължаваме промяната”, се оказаха напълно прави – те събраха от всички досегашни политически формации левите либерали и ги концентрираха на определено място в парламента. Аз съм съгласен, че между 5 и 10, и дори повече процента от евентуалната победа на БСП отидоха за подкрепа на либералното единство в България. Над този проект стоеше със своите позиции българският президент, така че няма начин Нинова да продължи да премълчава един очевиден факт, че президентът работеше като сила срещу БСП.
– В същото време президентът обяви, че стои зад принципите на левицата: свобода, солидарност, справедливост, а пък вие казвате, че от президентското ложе са е пръкнала неолиберална партия. Може ли да говорим за две лица на Радев?
– Не, не, той не е професионален политик и не е изкушен в политически коварства. Според мен той обяснява на себе си своето поведение с политическа целесъобразност. Той е ляв, но неговото ляво се определя като либерално ляво. Каквито и да са неговите субективни политически самооценки, обективно погледнато Радев е ляв либерал – такива са сигналите, които излъчва неговата антена и е напълно нормално той да стои и с авторитета си, и с позициите си зад новата ляво-либерална формация „Продължаваме промяната”.
– Това ще унищожи ли БСП?
– БСП не подлежи на толкова лесно унищожение. Но „Продължаваме промяната” са напълно способни да изсмучат до незначителен остатък трите протестни формации, които се родиха миналата година и които бяха ситуационни мероприятия.
– В този смисъл извърши ли Радев предателство спрямо Нинова и спрямо БСП?
– Обективно да. Но той си го обяснява със суровата политическа необходимост да се продължи по пътя, по който той се е врекъл – да върви в либералното ляво. Неговите допирни точки с БСП бяха напълно понятни. Левите либерали се опитват да вземат властта и да станат доминираща сила и Радев с особено усърдие работи за това. От волята на Нинова, нейната стратегия и тактика, зависи дали те ще успят. Но според мен президентът действа с чиста съвест. За него съюзът между социалисти и леви либерали е ситуационен и има формата на мероприятие, а не на железен принцип. Той е ляв либерал и затова с две ръце, с всичките си крайници ще подкрепя „Продължаваме промяната”.
Очаквайте продължение на интервюто с Валентин Вацев за външната политика на България
Валерия Велева
Епицентър
Последвайте ни и в Телеграм
