Доц. Валентин Вацев, политически анализатор, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България”.
– На 4-ти април избираме членовете на следващия 45-ти парламент. Обяснимо е, че основните парламентарни сили – ГЕРБ, БСП и ДПС мобилизират твърдите си ядра. Големите въпросителни стоят другаде, а имено къде да търсим алтернативата на управляващите и къде е по-реалистично да я видим – повече в дясно или повече в ляво, в парламента или извън него, и има ли изобщо шанс за властта тази алтернатива? За коалиционните възможности и готовността на партиите за тях разговаряме с политическия анализатор доц. Валентин Вацев. Какъв ще бъде изборът на 4-ти април?
– Аз влизам в този разговор с висока степен на безпокойство и несигурност, тъй като ясно осъзнавам, че материята, която ми предлагате да обсъждаме, е някъде на границата на моята компетентност. Въпросите на отношенията между републиканци и демократи в САЩ в момента, аз съм като че ли по-компетентен, отколкото по въпросите на българските междупартийни отношения. Но към въпроса ви – те са няколко въпроса, разбира се, има смисъл – какво да очакваме от изборите.
Тук са възможни два подхода.
Единият е да се каже поотделно за всяка от влиятелните партии, но по този въпрос и в този подход има по-компетентни от мен. Има журналисти и анализатори, които много професионално могат да отсъдят. Аз мога да кажа само например, че според мен БСП е двойно мотивирана. В какъв смисъл? Че там има едно малко, но много шумно движение „Убий Нинова“, което се надява, че ще успее да свали Нинова, ако успее да докара един провал на партията си. И разбира се, другата част от партията, която е по-голяма, начело с официалното ръководство, което е мотивирано да побеждава.
Мога да кажа също така, че очевидно в ГЕРБ са силно деморализирани, объркани и неспокойни, но това е понятно, защото през цялото лято кампанията на протестите, която и досега като че ли издава белези на живот, работеше в анти-ГЕРБ посока.
Със сигурност в щаба на ДПС ще направят всичко възможно да мобилизират своето твърдо ядро. Като също така е сигурно, че твърдото ядро на ДПС не е голямо и не съм сигурен, че то винаги е достатъчно.
Ясно е, че т.нар. „системни партии“ ще активират твърдите си ядра, толкова, доколкото ги имат. Но за мен е по-интересна една друга страна на проблема, по-широкия поглед. Работата е там, че в България предстои да се явяват на избори не просто отделни партии, а избирателната процедура и избора на нов парламент са мероприятия, задача и грижа на цялата българска политическа класа, която желае да участва в изборите. А партиите, ние отдавана знаем, че се правят, за да се участва в избори. С други думи става дума за това, че тези избори са предизвикателство не за отделните партии, някои от които ще се оправят, а други няма да се оправят, това е предизвикателство, много тежка задача пред цялата българска политическа класа.
И оттук мога да ви кажа и второто си впечатление. Аз имам непрекъснато чувство, и то се потвърждава от ден все повече, че българската политическа класа не влиза в тази избирателна ситуация на драго сърце. Като че ли българската политическа класа или българската политическа система се отнася без особено удоволствие към факта, че предстои такова изпитание. И ако това наистина е така, би трябвало да се види защо е така. Значи, аз съм съгласен с твърдението, че днешната българска политическа класа ще мине през предстоящите избори в началото на април, но не толкова с оглед на спечелване на тези избори, колкото с оглед на позициониране на следващите избори, за които кой знае как и защо се оказа, че не са далеч.
– Доц. Вацев, има ли политическа воля за избори в партиите или те тези са ги прежалили, гледат повече към следващите, които могат да се случат през есента, като междувременно се опитват ако могат някак да завъртят комбинации, за да се позиционират?
– Всъщност, аз се опитвах с други думи да кажа точно същото. Истинска политическа воля за избори няма и аз очаквам непременно някой влиятелен политик да използва фразата: „Избори по никое време“. Това време, което е сега, е „никое време“ за българския политически елит.
– Защо?
– Ето това е големият проблем. Аз мисля, че ние наблюдаваме не просто отделни слабости в отделни партии, които са, разбира се, реални. И е нормално всяка партия да има някакви свои слабости и да си ги знае, разбира се, и да се съобразява с тях.
Тук става дума за обща системна слабост на българската политическа класа или ако искате на самата българска политическа система.
Българската политическа класа страда от два централни дефекта, които са непоправими към днешна дата.
Едното е, че българската политическа класа е недопредставителна. Политикът – и индивидуалният политик, и колективният политик, колективният политически субект, да кажем партията или движението, е реален тогава, когато е представителен. Ако една политическа класа е недопредставителна, ако не изразява чрез себе си и своите действия волята на своите членове и гласоподаватели, тогава тя е нереална.
Втората причина е, че на днешната българска политическа класа й липсва нещо, без което няма политика – това е т.нар. „лидерство“.
В тази категория няма нищо мистично. Това е разбирането, че политикът чрез своите действия и думи, а при политиците действията и думите непрекъснато преминават взаимно, политикът чрез своите думи или действия дава някаква посока на някакво развитие, към някакво все по-добро бъдеще. Политикът е нещо като вектор, като ориентирана в някаква посока стрела и сочи тази посока. По-сериозните партии имат своите програми, например БСП има програма, в ГЕРБ също – не са казали, не са написали програмата си, а може да са я написали вече, не съм се интересувал. За ДПС знаем, че те са за правата и свободите. Така. Макар че това не е много сериозна посока. Но всяка сериозна системна партия може да посочи посоката, в която води своите избиратели.
Останалите, извънсистемните партии просто не са дали посока. Цялата българска политическа класа вече не е вектор, който сочи нанякъде, а е машина, която живее заради собствените си интереси, захранва себе си и решава своите собствени проблеми, които най-често не са представителни проблеми за техните гласоподаватели. Тоест, тук става дума за проява, дълбинна политическа кризисност в основанията на българския политически живот.
– Какви кризи включва тази кризисност?
– Първо, няколко криза, няколко етажа. Първите два етажа аз ги назовах вече: слаба представителност или никаква. Второ, слабо лидерство или никакво. Просто големите партии могат да посочат просто някакъв хоризонт без подробности, без оперативни тънкости, без оперативна конкретика. Още един проблем, който също участва в глобалната криза на съвременната българска политика, това е неспособността да се произведе някаква обща платформа между различни политически субекти. Давам за пример Германия, където открай време партии напълно различни, и при това трудно понасящи се взаимно, живеят и работят в едно общо правителство. Напоследък, последните десетилетия са десетилетията на германските коалиционни формули. В България самата идея за коалиционност, тоест, за сумиране на ресурси и на импулси в една обща посока от различно мислещи политици много трудно се защитава. Работата е там, че някак си казано образно, метафорно, българските партии в момента са някак си взаимно перпендикулярни. Аз разбирам, че тук става дума за изборджийска технология. Има такива правила, според които първият, който обяви своята коалиция, е в най-неблагоприятно положение. И затова смята се, че най-правилното коалиционно поведение преди избори е последен да кажеш, с кого ще се коалираш. Но атмосферата на надхитряне, надлъгване, надбягване и взаимно спъване се вижда с просто око, тя се усеща с кожен усет. Тоест, българските политически субекти, които се канят да избират, сами да се преизберат, не могат да се сглобят по никакъв начин.
Аз не знам според теорията, кой трябва пръв да каже своята коалиционна формула, но като че ли всички отлагат.
Четвърто и то също е елемент на кризата, не съществува атмосфера на морално политически подем, който по правило преди едни избори трябва да се усеща. По-скоро усеща се досада, тревога, безпокойство. „Кой ще ти прави сега избори, бе?“ И е съвсем правилно предположението според мен, че политическите субекти в България, всеки по своему, ще участват в тези избори в името на следващите избори, за които се предполага, че повечето от проблемите на днешна България ще бъдат решени, макар че защо ли се предполага така, аз не разбирам. Готвейки се да влязат в тези избори, повечето политически партии имат предвид не тези, а следващите избори. Тоест, тези избори като че ли са отписани.
– Доц. Вацев, при това положение тези избори като факт и възможностите за тях няма ли да се проиграят? И сметките на мнозина от партийните ръководства да останат без кръчмар?
– Да, за съжаление, за мое истинско съжаление вие може да се окажете права по първа точка. Тези избори в този смисъл може да се окажат несъществени или несъстоятелни.
Но вашето предположение, че всички могат да бъдат измамени, не е съвсем реалистично. На мен ми се струва, че досегашните партии, повечето от тях, досегашните парламентарни участници по някакъв начин ще успеят да се възпроизведат всеки по своему. Това се прави чрез крайна върховна консолидация на твърдите ядра със средствата на пропагандата, а разбира се, и властните партии имат възможността, не правото, а възможността да използват своя т.нар. „административен ресурс“, който притежава списъците на 600 хиляди покойници в България, а това, разбира се, е държавата – държавата притежава тези списъци, и този „административен ресурс“ като че ли е оженен за властта или поне така може да се очаква. Така че всеки ще използва своите предимства.
Очаквам, че досегашното състояние в днешния парламент по някакъв начин и до някаква степен може и да се възпроизведе, но обществото според мен няма да усети решителни промени след тези избори. Отново казвам, защо според мен е така. Защото българската политическа класа е издребняла, оскотяла, загубила исторически ориентири, занимаваща се само със себе си, с гръб към националния и обществения интерес, това е група от хора, които живеят във властта ден за ден без далечни перспективи с оглед на осигуряването само на своите тясногрупови, а понякога дори семейно-фамилни интереси.
За мен този проблем не се решава с технически и административни хитрости, този проблем може да се реши само с подмяна на политическия елит, а това вече е друг разговор.
– Какви коалиции можем да видим в следващия парламент и коя ще улови властта?
– Коалиция между ДПС и ГЕРБ е напълно възможна. Разбира се, тя ще има своята специфика. Коалиция ще бъде де факто, а в ДПС го умеят това нещо. Това може да бъде съчетание на виждания и интереси между партия, която държи парламентарно мнозинство, и партия, която държи мандат. Колко пъти в България така е ставало. Коалиция може да направи и Слави Трифонов, тъй като той е в момент фаворит на тези избори, тъй като той имаше нерви да удържи своите публични предпочитания до ден-днешен. Тоест, той още не е казал. А от него ще се очаква да запълни много сериозни липси в другите партии.
Освен това трябва да помним, но ние нямаме време сега за това, че има разлика между предизборни и следизборни коалиции. И картите на едните и другите съвсем не съвпадат. Напълно е възможно две партии да изглеждат като противници в предизборната борба, но да имат договори за следизборно сътрудничество до степен на участие в правителствена формула. Така че всички възможни хитрости от този род са възможни. Аз нямам ясна представа с кого може да се коалира БСП, имам предвид от сегашните изявени системни партии, но БСП може да се коалира с голям брой малки, миниатюрни партии, които сами по себе си нямат шанс за участие в парламента. Както винаги, балансьорът на този парламент отново ще бъде ДПС, освен ако Слави Трифонов с някаква върхова политическа технология, която някои подозират в него, не заеме мястото на балансьора.
– Какви са шансовете на Слави Трифонов да заеме позицията на човека от народа, обръщащ се към народа?
– Минимални са тези шансове. Слави Трифонов няма непредставителен вот. Той добре успява да изрази гнева и негодуванието на широки слоеве от българското общество. Но изразявайки, демонстрирайки гняв и негодувание, това все още не е позитивна политическа и конструктивна политическа дейност.
Слави Трифонов може да влезе в парламента, макар че аз не се заемам да кажа с какъв процент, но ако един шоумен, като Зеленски може да го направи, Трифонов също може да го направим, особено в настоящия момент, за който сега говорим. Но кого ще представлява той, е дълбоко неизвестно за мен, освен гневните хора – в България всички са гневни. Повечето, ако не всички, то повечето. С кого ще реши да се коалира, там вероятно зависи само от механизмите и от формулите в неговото съзнание, където аз не мога да вляза. Аз не мога да предполагам нищо за волята и намеренията на Трифонов. За мен той е непонятен. Но той няма да бъде, както казах вече, непредставителен, ще изразява гнева, обществения гняв. В каква форма този гняв ще се материализира или монетизира, това предстои да видим още през май.
– Къде да търсим алтернативата на управляващите – повече в дясно или повече в ляво?
– Дошло е времето за коалиции от ляв тип, но това е само теоретическо предположение. За да отговорим съдържателно на вашия много сложен въпрос, трябва да видим, но за това нямаме време, би трябвало да видим състоянието на българската левица. Тя мина през ужасно падение с особено тревожни моменти, когато се очакваше просто да се разсее в пространството, да се разпадне. Сега като че ли има процеси на консолидация, на възраждане или поне на поява на воля за изборна победа.
Всъщност, волята за победа в БСП винаги е била дефицитна.
Като човек, който познава тази партия, аз мога да заявя съвсем отговорно, че тази партия по-скоро е била готова да направи безпринципни коалиционни формули, отколкото да се бори за власт истински. Сега ми се струва като че ли волята за власт, а това е централна философска категория – волята за власт, като че ли посетила отново щаба на „Позитано“. Но там пък, както вече ви казах по друг повод, там си имат свои болки и свои тревоги. Там има едно малко, но много шумно движение от хора, които са така да се каже под лозунга: „Убий Нинова“ – „По-добре да загубим, но тогава ще отстраним Нинова“. И макар че сами по себе си тези хора нито са толкова много, нито са чак толкова влиятелни, те могат да бъдат сериозна пречка по пътя на БСП. Аз очаквам добро представяне на БСП на тези избори.
– Какво разбирате под добро?
– Аз нарочно използвам този израз, тъй като част от изборните технологии, това е известно на всички, някъде в последния месец преди датата на изборите всички значими партии от една политическа система са формулирали за себе си и са огласили пред обществото своето виждане за това, какво е победа. Значи, когато до избора остане около 1 месец, вече човек има право да очаква щабовете на различните партии да кажат, какво за тях е добро представяне. Тъй като аз още не знам и никой не е казал официално, какво значи добро представяне, аз използвам тази празна бланкетна форма. Добро представяне, според мен, но само според мен, би могло да бъде например, ако БСП увеличи своя изборен резултат. Ако увеличи парламентарната си група. Истинското добро представяне, в смисъл на победа, е, да надмине чрез брой депутати броя на днешната управляваща коалиция или поне да надмине ГЕРБ. За мен това теоретически не е невъзможно, но всичко зависи от това, как политическите технолози на „Позитано“ ще разиграят картите си. Все още нищо не е окончателно предопределено.
Добро представяне за ГЕРБ е да запази днешния си резултат, те започват от по-висок старт.
Добро представяне за ДПС, разбира се аз мога да ги предваря, казвайки какво е за тях, но съм сигурен, че те ще кажат като му дойде времето нещо от този род, добро представяне е те отново да бъдат незаобиколим фактор. Тяхната стратегия има една особеност, те се стремят не към пълно мнозинство, а към достатъчно мнозинство в парламента. Те имат нужда не от максимално, а от достатъчно представителство. Например, ако поради някакви грешки в системата или поради игра на случая стане така, че ДПС в едни дадени избори станат победители, първи по брой на депутати, това би било катастрофа за тях. Те не биха допуснали такова нещо.
Добро представяне за Слави Трифонов би било да влезе в парламента. Много добро, блестящо представяне за българските, прости Господи, Патриоти, също би било да се появят в парламента.
За БСП има двузначен смисъл тази категория добро представяне. Или повече от всички, или със запазване на досегашния резултат. Оттук може да се направи таблица, такава с диагонали и с вертикали, с хоризонтали, таблица на различните възможни комбинации на представянето, но преди да се пише такава таблица, трябва да се почака още малко, за да се види кой ще се престраши да обяви своята коалиция. Както виждате, публичното пространство е пълно с колкото може по-достоверни хипотези, които на другия ден се опровергават – хипотези за коалиционни съюзи, такива се обсъждат неофициално, но официално все още няма нищо. Според мен може да се очаква невероятни политически съюзи, които да приличат на така наречената сексологическа категория промискуитет – всеки с всеки. Може би няма да е точно така, но ще има неочаквани коалиционни формули.
– Екзотична ли е коалицията между БСП и „Демократична България“?
– Не напълно. Но тази коалиция дори и да даде някакви ползи в периода преди изборите и в момента на изборите, тази коалиция аз се боя, че ще деморализира членската маса на БСП веднага след изборите. Така че тази коалиция, честно казано, откровено казано, не е невъзможна. Но тя е опасна, тъй като тя може да доведе до деморализация на твърдото ядро на БСП. Има ясни формули. Всяка коалиция, която укрепва твърдото ядро на една партия, е добра за нея. И тази истина не е кой знае каква премъдрост, това е известно.
Ръководителите на партиите днес очакват да намерят своите коалиционни партньори, но те се надяват да са такива, че да не води евентуалният съюз до размекване на твърдото ядро. Защото какъв смисъл има да направиш една верига, един дълъг списък на политически съюзници, от които твоето твърдо ядро ще се разсее? Това с БСП се е случвало няколко пъти. Например, една от най-големите катастрофи в политическата биография на партията БСП беше така наречената Тройна коалиция, която беше пълно тържество на безумието над здравия разум и на политическия морал. Още по-забавно и печално всъщност беше моментът, когато тогавашният председател на БСП успя да убеди БСП, че тази Тройна коалиция се прави по волята на редовите членове на БСП. Вие поискахте това, вие го постигнахте, каза тогавашният председател на БСП, каза го на своите членове. Всеки съюз, който не е политически противоестествен, който не разлага твърдото ядро на съответната партия е възможен. Аз затова очаквам странни комбинации.
– Държат ли партиите пето асо в ръкава си и какво е то за всяка от тях?
– Не бих казал. Главното асо, то не пето, а още четири аса, във вътрешните джобове или в ръкавите са в ГЕРБ.
ГЕРБ разполага с целия огромен административен ресурс. Това е съвкупността от скрити шансове и скрити ресурси, с които една управляваща партия – ГЕРБ или не, винаги разполага. Управляващите партии винаги имат предимството на административния ресурс. Пето асо, но то не е карта, то е по-скоро предпоставка, има и в БСП. Това е да се очертае колкото може по-плътно образът на желаното бъдеще и заедно с това, може би дори преди това, да се дадат колкото може повече заявки и разбира се и доказателства, че БСП има нова политическа идентичност. Аз не говоря съвсем уверено за БСП, тъй като времето от днес до изборите не е много, а БСП има не толкова да консолидира твърдото си ядро, което е обичайна работа и те знаят как това се прави, но имаха за задача и продължават да я имат да дадат колкото може повече доказателства за нова автентична политическа идентичност.
– Дадоха ли ги?
– Те започнаха да ги дават. Например освобождаването, макар че точната дума ще бъде по-скоро изритването, на редовия социалист Георги Гергов от Пловдивската организация е само по себе си доказателство за нова идентичност. Тук е интересно не толкова Гергов, към който аз нямам никакви лоши чувства, но той би трябвало да разбира като опитен човек, той е опитен и политик, не само бизнесмен, да разбира, че той трябваше да отпадне поради същите причини, поради които отпадна с, разбира се, съответните разлики, те са неизбежни, по които отпадна Цветан Цветанов от ГЕРБ. Просто това е така нареченият политически курбан.
Това се нарича уплътняване на политическата видимост, на политическия облик на съответната партия. Има и други доказателства, че в БСП има процеси на изграждане на нова политическа идентичност, но аз със съжаление трябва да кажа, че не съм сигурен, че времето ще им стигне. ГЕРБ има своя административен ресурс. БСП има своите основания в нарасналите обществени очаквания за друг тип политика, защото обществото, оставайки си най-различно и нееднородно по своите политически нагласи, обществото е уморено от досегашната политика и ще се радва на друг тип политика.
Въпросът е дали на „Позитано“ ще могат да очертаят облика на тази друга политика. Според мен засега успяват, но не знам дали времето ще им стигне до датата на изборите. До датата на изборите новата политическа идентичност трябва не просто да е кристализирала, но тя вече да бъде видима отвсякъде, да бъде незаобиколим фактор. Да видим дали ще могат да го направят. ГЕРБ имат своя административен огромен ресурс, ДПС имат своята способност да бъдат винаги недостигащият елемент от пъзела.
Има ситуации, когато пъзелът не може да се нареди, защото един от елементите се губи. Ето това е недостигащият елемент от пъзела. От ДПС това го умеят. От една страна този род сръчности са също ресурс, от друга страна в морално политически план това не е кой знае колко удобно. Но това е така да се каже въпросът за философията на властта в ДПС. Така нареченото пето асо в ръкава може да се открие и при Слави Трифонов. Защото общественият гняв и негодувание са стигнали до много висока степен и ако Трифонов успее, аз мисля че той ще успее, той умее това, да даде глас на обществения гняв и негодувание, точно това ще го изстреля в парламента по убедителен начин. Малко неясно остава бъдещето на партията, която се нарича „Републиканци за България“. Те не са републиканци, те са по-скоро демократи за България, но вие помните в какво време беше създадена тази парти, в какви условия. Те имат по-скоро или ще имат и ще имат занапред конструктивни отношения с американските демократи и по това ще приличат на СДС. СДС имам предвид от периода, когато СДС не беше остатъчно, а беше пълноценна политическа сила. Според мен в „Републиканци за България“ изостават с подготовката. Но разбира се, не казвам това, за да ги критикувам.
Цоня Събчева
Епицентър
Последвайте ни и в Телеграм
