Българският бизнес ще подкрепи правителството в усилията му за търсене на механизъм за намаление на цените на храните, защото първият приоритет за деловите среди на България е влизането на страната в еврозоната от 1 януари 2024 г.
Това заявява председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев пред БТА.
„Решението за еврозоната ще се взема през май и по тази причина страната трябва да покаже воля за решителни стъпки, буквално през следващите два-три месеца, да овладее инфлацията и цените на месечна база да тръгнат надолу“, подчерта Велев
По думите му, за да бъде постигната целта – влизане в еврозоната, предприятията, търговските вериги също трябва да направят някои усилия като например да ограничат стремежа си към по-големи печалби.
Велев напомни, че по-ниската цена на електроенергията заради компенсациите за бизнеса е факт от януари, но ефектът от тази мярка върху намалението на цените ще се усети през следващите месеци и по-скоро през март, защото „в този процес има инертност“.
Председателят на АИКБ посочи, че е необходимо държавата да направи анализ по веригата на ценообразуването за това къде има прекомерно увеличаване на стойностите и да се вземат съответните мерки. „Трябва да се види доколко тези цени са обективни и доколко има „надписване на сметката“, каза Велев и допълни, че това означава и повече проверки от ресорните контролни органи на държавата в търсене на непозволени търговски практики и налагането на съответните глоби.
„Това, което е факт, е поскъпването на торовете, следствие на скъпия газ, а цената на торовете през фуража в яйцето е десетки процента на всяка стъпка и когато те поскъпнат в пъти, какво очакваме да стане с яйцето“, коментира председателят на АИКБ. Същевременно той напомни, че субсидиите в селското стопанство в някои държави от ЕС са много по-големи от тези у нас, което, по думите му, позволява в някои случаи храните да бъдат по-евтини като себестойност.
Сред причините за високата инфлация в България Васил Велев изтъкна високата цена на тока, като напомни, че преди да се усетят първите темпове на ръста на инфлацията, през първото полугодие на 2021 г. средно тя беше 112 лева за мегаватчас, а сега след компенсациите тя ще е 200 лева. Същевременно Велев посочи, че през цялото второ полугодие на 2022 г. цената на тока след компенсациите беше 250 лева.
По думите му, втората причина е свързана с прекомерното увеличаване на бюджетните разходи – най-вече за пенсии, както и за издръжка в бюджетната сфера, срещу които няма произведена продукция./КРОСС/
Последвайте ни и в Телеграм
